Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Оня с коня (2012 г.)

Издание:

Чарлз Буковски

Любовни истории на обикновената лудост

Превод: Румен Баросов, Панос Статоянис

Изд. „Архетип“, София, 1991 г.


След като написа 26 книги с проза, 14 книги с поезия и 9 киносценария (един от тях с режисьора Марко Ферери и с Орнела Мути в главната роля); след като тялото му позна всички венерически болести, ожени се два пъти, сдоби се с една дъщеря и безброй „незаконни деца“; след като работи 14 години („най-идиотските в моя живот“) като пощенски служител, от време на време като журналист, градинар, боклукчия, сервитьор, бияч в бар, събирач на памук, момче за всичко и т.н.; след като спечели доста пари на конни състезания и прахоса много повече „залагайки на куци коне“, на комар, по курви, на нощни фиести, черпейки наляво и надясно; след като се спаси по чудо от вътрешен кръвоизлив (1969), след като унищожи белите си дробове, стомаха и най-вече черния си дроб с невероятни количества алкохол; след като…, след като…, след като изживя един живот, скачайки като топка за пинг-понг между ада на всекидневието и рая на „абсолютната си невинност“, в началото на 1991 г. почина големият американски писател Чарлз Буковски.

В едно от последните интервюта казва, че „след толкова самоунищожителни перипетии успях да стигна до 71 години“.

Роден през 1920 г. в Адернах, Германия, от родители полици, на 2 години е вече американски гражданин.

В литературата се появява през 1954 г. с „Бележките на един развратен старец“. „Един ден, връщайки се от конни състезания, написах първото си парче. Дойде от само себе си. Стига да седне някой до прозореца, да отвори кутия бира и парчето е готово…“

Оттогава пише непрекъснато, „за да не откачи“, с бяса на новопосветения, треската на осъдения и прямотата на фанатика. Самият той нарича себе си хаймана, който се храни с ленти за пишеща машина. Негови текстове и стихотворения се появяват в ъндърграунд изданията — Open City, Evergreen Review, Nova Express, Berkeley Barb, Pix, Knight, Adam, Adam Reader и т.н.

Читателите или го намразват, или се влюбват в него… Книгите му — история на неговия живот — необичайни и диви… Книги на изпълнения с лишения и насилие живот — вулгарни и свещени. Само условно те могат да бъдат определени като разкази, новели или романи. Едни са без начало, други без край, трети без начало и край — приличат на книга, която започва внезапно и няма край. Автобиографични страници, напрегнати репортажи за един час от живота, кошмари, мечти.

Жан Пол Сартр го нарече „най-големият поет на Америка“.

Жан Жьоне — „райски поет на американския кошмар“.

Ърнест Хемингуей — „проклета гениалност“.

Хенри Милър — „единственият писател, който изрази с достойнство и искреност страха и агонията на американския маргинализъм“.

Той се смята за ученик на Достоевски, почитател на Мелвил, Жид, Ницше и Селин, но постоянно и болезнено е влюбен в уличните жени, тъмните барове, гишетата на хиподрумите. И действително пътят му минава през големите пороци на алкохола и комара, за да стигне с пишещата си машина до Славата, за да го погълнат отново същите неизлечими страсти, сякаш салюта Слава.

Създаде фанатични читатели и фанатични врагове. Ортодоксалните литкритици бяха много агресивни към него. За тях той написа „ако светът още съществува през следващия век, мен ще ме има, а сегашните критици ще са умрели, забравени и заменени от нови критици, т.е. от нови чекиджии“.

Последните 15 г. на своя живот Бук, вече известен, пътуваше между Америка и Европа, давайки интервюта, изнасяйки лекции, позирайки на фоторепортерите, подписвайки договори, правейки скандали — възхищаващ се от себе си, надсмивайки се над себе си.

Отговаряше на всички покани, стига там да има „една фльорца, готова да показва задника си, и вино, уиски, куадро, петрол… нещо, което може да се пие“.

Ако светът още съществува през следващия век, Чарлз Буковски ще продължава да го има.

Панос Статоянис

Край
Читателите на „Една проклета гениалност“ са прочели и: