Майкъл Скот
Алхимикът (43)

Бележка от автора

Никола и Пернел Фламел наистина са съществували. Също и доктор Джон Дий. Всъщност всички герои в „Алхимикът“ с изключение на близнаците се базират на истински исторически личности или митологични същества.

Когато за първи път ми дойде идеята за „Алхимикът“, си мислех, че главният герой ще е доктор Джон Дий.

Джон Дий винаги ме е очаровал. През Елизабетинската епоха, века на необикновеното, той е бил изключителен човек — една от най-гениалните личности на своето време. Всички подробности за живота му, споменати в „Алхимикът“, са верни: той е бил алхимик, математик, географ, астроном и астролог. Наистина е избрал датата на коронацията на Елизабет I и когато бил част от нейната шпионска мрежа, подписвал зашифрованите си съобщения с 007. Двете нули представлявали очите на кралицата, а символът, приличащ на седмица, бил личният знак на Дий. Някои данни сочат, че когато Шекспир създал героя си Просперо от „Бурята“, използвал за прототип Джон Дий.

В продължение на няколко години в главата ми и в купища бележки растеше идеята за поредицата от книги за един алхимик и ми се струваше съвсем естествено това да е поредица за Дий. Докато пишех други книги, аз все се връщах към тази идея, добавяйки още материал, преплитайки всички световни митологии и създавайки обширен и сложен фон за историята. Изследвах местата на развитие на действието, като на няколко пъти посещавах и правех снимки на всяко място, което възнамерявах да използвам в поредицата.

Всяка история започва от една идея, но героят е този, който я тласка напред. Първо ми хрумнаха образите на близнаците. Историята ми от самото начало беше за брат и сестра, а в митологията близнаците са много специални. Почти всеки народ и митология си има легенда за близнаци. С развитието на историята ми се появиха второстепенните герои като Скатах и Мориган, а по-късно Хеката и Вещицата от Ендор. Но някак си все още не си бях изяснил образа на главния герой — наставника, учителя на близнаците. Доктор Джон Дий, макар че беше чудесен образ, просто не бе подходящ за целта.

Един ден в късната есен на 2000 година бях в Париж по работа. Трудно е да се изгубиш в Париж — стига да знаеш къде е Сена, обикновено можеш да видиш един или повече от големите ориентири като Айфеловата кула, „Сакре-Кьор“^[1] или „Нотр Дам“, — но аз някак си успях да го направя. Бях тръгнал от „Нотр Дам“, пресякох Сена по моста Д’Аркол, насочвайки се към центъра „Помпиду“, и някъде между булевард „Севастопол“ и улица „Бобург“ се изгубих. Не се изгубих съвсем; имах смътна представа къде се намирам, но нощта започваше да се спуска. Свих от улица „Бобург“ по тясната уличка „Монморанси“ и забелязах една табела, на която пишеше Auberge Nicolas Flamel: Странноприемница „Никола Фламел“. Пред сградата имаше друга табела, на която пишеше, че къщата, в която някога са живели Фламел и жена му, датира от 1407 година, което означаваше, че трябва да е една от най-старите сгради в Париж.

Влязох вътре и открих очарователно ресторантче, където вечерях. Преживяването беше странно, да се храня в същата стая, където легендарният Никола Фламел е живял и работил. Откритите тавански греди изглеждаха, сякаш са оригиналните, което означаваше, че са същите онези греди, които самият Никола Фламел е виждал. В избата под краката ми Никола и Пернел Фламел сигурно бяха съхранявали храна и вино, а спалнята им е била в малката стаичка точно над главата ми.

Знаех някои неща за известния Никола Фламел. Дий, който е притежавал една от най-големите библиотеки в Англия, е имал книгите на Фламел и сигурно е изучавал трудовете му.

Никола Фламел е бил един от най-изтъкнатите алхимици на своето време. Алхимията е странна смесица от химия, ботаника, медицина, астрономия и астрология. Тя има дълга и интересна история, била е изучавана в Древна Гърция и Китай и се твърди, че е основата за съвременната химия. Както и в случая с Дий, всички подробности за Никола Фламел в „Алхимикът“ са верни. Знаем немалко неща за него, защото не само че собствените му записки още съществуват, но и доста други хора са писали за него, докато е бил още жив.

Той се родил през 1330 година и си изкарвал прехраната като книгопродавец и писар — пишел писма и правел копия на книги за клиенти. Един ден купил една много специална книга: Книгата на Авраам. Тя също наистина е съществувала и Никола Фламел ни е оставил много подробно нейно описание: обкована с мед книга, написана върху материал, наподобяващ дървесна кора.

Заедно с Пернел той прекарал повече от двайсет години в път из цяла Европа, мъчейки се да преведе странния език, на който била написана книгата.

Никой не знае какво се е случило с Никола Фламел по време на това пътешествие. Това, което се знае, е, че когато се върнал в Париж в края на четиринадесети век, той бил невероятно богат. Бързо плъзнал слух, че Фламел е открил в Книгата на Авраам двете велики тайни на алхимията: как да създаде философски камък, който превръща обикновените метали в злато, и как да се сдобие с безсмъртие. Нито Никола, нито Пернел някога потвърдили слуховете, нито пък разкрили как са забогатели толкова.

Макар че Никола и Пернел продължили да си живеят тихо и скромно, те дали голяма част от парите си за благотворителност и построили болници, църкви и сиропиталища.

Архивите сочат, че Пернел умряла първа; не след дълго, през 1418 година, е регистрирана и смъртта на Никола Фламел. Къщата му била продадена и новите собственици опустошили целия дом, търсейки останки от голямото богатство на семейство Фламел. Не открили нищо.

По-късно, в една непрогледна нощ, някой нахлул в гробницата на Никола и Пернел Фламел… и тогава се разбрало, че тя е празна. Дали двамата са били заровени в тайни гробове, или пък изобщо не са умирали? В Париж се разпространил слухът за празната гробница и почти мигновено се родила легендата за безсмъртния Фламел.

През следващите години се говорело, че семейство Фламел били забелязвани на различни места из Европа.

Когато излязох от странноприемницата „Никола Фламел“ онази вечер, погледнах назад към старата къща. Преди шестстотин години един от най-прочутите алхимици на света бе живял и работил тук — човек, посветен на науката, който си бе спечелил огромно състояние и го бе дарил, и чийто дом бе съхранен от благодарните парижани, които дори имат улици, кръстени на него и на жена му (улица „Никола Фламел“ и улица „Пернел“ в 4-и район).

Безсмъртен.

И в този миг разбрах, че наставникът на близнаците няма да е Дий: Софи и Джош ще бъдат учени от Никола и Пернел. Докато стоях пред дома им в онази мокра есенна вечер, всички късчета от книгата се сглобиха и „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“ придоби форма.