Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайните на безсмъртния Никола Фламел (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Alchemyst, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 105 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Корекция и форматиране
Проф. Цвети (2010 г.)

Издание:

Майкъл Скот. Алхимикът

Серия Тайните на безсмъртния Никола Фламел, №1

Американска, първо издание

Отговорен редактор: Венера Атанасова

Стилов редактор: Ангелин Минев

Компютърна обработка: Костадин Чаушев

Коректор: Юлиана Василева

ИК „Хермес“ — Пловдив, 2009 г.

ISBN: 978–954–26–0740–3

История

  1. — Добавяне

Глава 29

Доктор Джон Дий започваше да се ядосва наистина. Всичко се разпадаше и, изглежда, щеше да се наложи да вземе активно участие в битката.

Фламел, Скати и близнаците бяха успели да се измъкнат от Игдразил и сега се биеха в другия край на поляната, на не повече от сто и осемдесет метра от него, но той не можеше да стигне до тях — това би означавало да прекоси бойното поле. Последните Торк Алта както в човешки, така и в глигански облик, продължаваха да се сражават с хора-котки и хора-птици. Натаирите вече бяха сразени. Отначало крилатите гущери бяха внесли хаос и объркване сред котките и птиците, но на земята бяха тромави и непохватни и повечето бяха убити, след като кацнаха. Внушителната армия на Торк Алта вече бе значително оредяла и Дий предполагаше, че до един час в Америка вече няма да останат глигани-превръщенци.

Но той не можеше да си позволи да чака толкова дълго. Трябваше да се добере до Фламел. Трябваше да вземе страниците от Сборника колкото се може по-скоро.

От скривалището си зад туфа храсти Дий наблюдаваше Древните. Хеката стоеше на входа на своето дърво-дом, оградена от последните Торк Алта от нейната лична стража. Докато глиганите се биеха с котките и птиците, Хеката сама се бе изправила срещу обединените сили на Мориган и Бастет.

Трите не обръщаха внимание на полухората-полуживотни, които се биеха около тях. На случайния наблюдател би се сторило, че трите Древни просто се гледат. Дий обаче забеляза пурпурносивите облаци, които се бяха събрали само над Игдразил; видя как нежните бели и златни цветчета, разпръснати около огромното дърво, вехнеха и умираха, превръщайки се за миг в черна каша; беше забелязал грозни гъбички, появили се върху гладко полирания каменен път. Дий се усмихна; със сигурност не й оставаше още много. Колко още би могла да издържи Хеката срещу двете Древни — леля и племенничка?

Но богинята не показваше признаци на отслабване.

А отвърна на удара.

Макар че въздухът, изпълнен с неприятния мирис на горящото дърво, бе неподвижен, Дий видя как внезапен порив замота наметалото на Мориган около раменете й и блъсна огромната Бастет, карайки я да приведе тялото си напред, за да устои на вятъра. Цветовете върху металическата рокля на Хеката се меняха с невероятна бързина, но шарките бяха размазани и изкривени.

С нарастваща тревога той видя една тъмна сянка да се носи през съхнещата трева, а после рояк дребни черни мушици накацаха по козината на Бастет, напъхаха се в ушите и носа й. Богинята-котка нададе вой и залитна назад, чешейки бясно лицето си. Падна на земята и се затъркаля във високата трева, мъчейки се да се отърве от насекомите. Но идваха все повече и повече, а към тях се присъединиха и огнени мравки и паяци-отшелници, които изпълзяха от тревата и плъзнаха по тялото й. Присвита на четири крака, тя вдигна глава и изкрещя в агония, после побягна през поляната, като се търкаляше и пълзеше в тревата. Прецапа през едно малко езерце, опитвайки се да се отърве от насекомите по тялото си. Прекоси повече от половината поляна, преди гъстият кълбящ се облак да я остави. Тя затърка бясно лицето и ръцете си, оставяйки по кожата си дълги драскотини, преди да се изправи на крака и да закрачи обратно към Игдразил. А после роякът мушици се появи отново във въздуха пред нея, още по-гъст отпреди.

В този миг Дий се усъмни, че току-виж Хеката победила. Да раздели Бастет и Мориган, бе майсторски ход; а да се подсигури срещу връщането на Бастет, бе просто гениално.

Като осъзна, че не може да се върне при Игдразил, Бастет засъска яростно, после се обърна и се втурна към мястото, където Фламел, Скати и близнаците опитваха да се бранят. Дий я видя как прави невероятно дълъг скок и събаря алхимика на земята. Това му донесе известно удовлетворение и той си позволи лека усмивка, която бързо помръкна — все още бе от тази страна на поляната. Как щеше да мине покрай Хеката?

Макар че Игдразил гореше буйно — към земята падаха горящи листа и почернели клони, от които пръскаше лепкав сок, — силите на Хеката не изглеждаха намалели. Дий заскърца със зъби от гняв; всичките му изследвания сочеха, че Хеката е отгледала дървото, влагайки в него малка част от жизнената си сила. А то от своя страна, докато растеше, обновяваше и възстановяваше силите й. Идеята за изгарянето на дървото бе негова. Беше си направил сметката, че докато то гори, тя ще отслабва. Но ставаше обратното: подпалването на дървото само бе вбесило богинята, а гневът й я правеше още по-смъртоносна. Когато Дий видя устните на Хеката да се разтеглят в нещо като усмивка, а Мориган да се олюлява и да отстъпва назад, той започна да осъзнава, че тук, в своето собствено царство, Триликата богиня беше прекалено силна за тях.

Тогава Дий разбра, че трябва да действа.

Придържайки се към сенките на дърветата и високите треви, той тръгна да заобикаля дънера на гигантския Игдразил. Бе принуден да залегне, когато един Торк Алта в глиганската си форма премина с трясък през храстите пред него, с вкопчени в него поне дузина човеци-котки и два пъти повече човеци-птици.

Дий излезе от храсталака от другата страна на дървото, противоположна на онази, където се биеха Хеката и Мориган. Вдясно от себе си виждаше, че нещо става с групичката на Фламел; птици и котки се разбягваха оттам във всички посоки… после съзна, че вижда да бягат съвсем обикновени птици и котки, а не получовешки създания. Преобразяващите магии на Бастет и Мориган се разваляха: толкова силна ли беше Хеката? Трябваше веднага да сложи край на това.

Доктор Джон Дий вдигна късия меч в ръката си. Мръсносиня светлина потече по оръжието и за миг древният каменен меч засвири, сякаш невидим бриз минаваше по острието му. Виещите се змии, изсечени в дръжката, оживяха, размърдаха се и засъскаха.

Стиснал здраво дръжката, Дий опря върха на меча в грубата кора на древното дърво… и натисна.

Екскалибур хлътна без усилие в дървото чак до дръжката. В продължение на един дълъг момент не се случи нищо, а после Игдразил застена. Звукът беше като вой на ранено животно: започна като дълбок тътен и бързо се извиси до писък. На мястото, където дръжката на меча стърчеше от дървото, се появи синьо петно. Като мастило, то плъзна надолу и се пропи в почвата, после мръсносинята светлина потече по дървесните жилки. Виковете на Игдразил се извисяваха все повече и повече, докато не минаха отвъд границата на човешкия слух. Оцелелите Торк Алта изпопадаха на земята, гърчейки се от болка, притиснали ушите си; хората-птици започнаха да кръжат объркано, а хората-котки засъскаха и завиха.

Синьото петно се разнасяше бързо по дървото, покривайки всичко с тънък слой блестящи ледени кристали, които отразяваха светлината. Синьо-черни и пурпурно зелени дъги засияха във въздуха.

Петното плъзна стремително нагоре по ствола на дървото и по клоните му, превръщайки всичко в кристали. Дори огънят не можеше да го спре. Пламъците замръзваха, уловени в движение, после се покриваха с паяжина от пукнатини, като леда върху повърхността на езеро, и се разпадаха на блестящ прах. Там, където синьото петно докосваше листата, те се втвърдяваха и се откъсваха от клоните. Не се спускаха спираловидно към земята: падаха тежко и се трошаха с тихо звънтене, докато клоните, сега солидни парчета лед, се отчупваха от дънера и рухваха с трясък. Дий отскочи встрани, за да не бъде пронизан от еднометров замръзнал клон. Хвана дръжката на Екскалибур и измъкна каменното острие от древното дърво, после хукна да търси прикритие.

 

 

Игдразил умираше. Големи парчета кора се откъсваха от него като огромни парчета от ледена шапка и се разбиваха на земята, осейвайки прекрасния пейзаж на царството с късове остър като бръснач лед.

Като внимаваше за падащи клони, Дий хукна покрай дървото; трябваше да види Хеката.

Триликата богиня умираше.

Застанала неподвижна пред разпадащия се Игдразил, Хеката сменяше трите си облика — младост, зрялост и старост — през няколко секунди. Промяната ставаше толкова бързо, че плътта й нямаше време да се приспособи и тя оставаше между различни фази: млади очи на старо лице, момичешка глава върху женско тяло, женско тяло с детски ръце. Вечно изменящата й се рокля бе загубила всякакъв цвят и беше станала чисто черна, също като кожата й.

Дий застана до Мориган. Бастет се върна при тях и тримата заедно започнаха да съзерцават последните мигове на Хеката и Игдразил.

Световното дърво вече беше почти изцяло синьо, покрито с ледена кора. Замръзналите корени бяха щръкнали от земята, нарушавайки идеалната й повърхност и изравяйки дълбоки бразди в почвата. Огромни дупки бяха зейнали в гигантския ствол и разкриваха овалните стаи вътре, които бяха покрити с петна син лед.

Преображенията на Хеката се забавиха. Промяната отнемаше по-дълго време, защото синьото петно вече пълзеше нагоре по тялото й и втвърдяваше кожата й, превръщайки я в ледени кристали.

Мориган хвърли поглед към меча в ръката на Дий, после бързо го отмести.

— Дори след толкова много години в наша служба, доктор Дий, ти все още можеш да ни изненадаш — каза тя тихо.

— Не знаех, че Ледения меч е у теб.

— Радвам се, че го донесох — рече Дий, без да й отговаря директно. — Изглежда, Хеката е била по-силна, отколкото подозирахме. Поне моето предположение, че силата й е свързана с дървото, бе правилно.

Това, което бе останало от Игдразил, вече представляваше плътен леден блок. Хеката също беше напълно покрита със слой от лед, макар че зад сините кристали очите й с цвят на масло бяха ясни и живи. Върхът на дървото започна да се топи и мръсна вода потече по кората, прорязвайки в нея дълбоки бразди.

— Когато осъзнах, че тя има силата да неутрализира вашите магии, разбрах, че трябва да направя нещо — рече Дий. — Видях как котките и птиците се връщат към първоначалния си вид.

— Това не беше дело на Хеката — изръмжа внезапно Бастет със зверски глас.

Мориган и Дий се обърнаха, за да погледнат Богинята — котка. Създанието вдигна косматата си ноктеста лапа и посочи през поляната.

— Беше момичето. Някой говореше чрез него, някой, който знае всичките ми имена, някой, който използва аурата на момичето, за да създаде камшик от чиста енергия: ето какво неутрализира магиите ни.

Дий погледна към мястото, където бе видял Фламел, Скати и близнаците, събрани около един дъб. Но там нямаше и помен от тях. Той възнамеряваше да заповяда на оцелелите котки и птици да ги намерят, когато видя Синухе да се изправя с олюляване. Възрастният мъж беше опръскан с кал и кръв, макар, изглежда, кръвта не беше негова, и бе изгубил единия от извитите си бронзови мечове. Вторият беше прекършен надве.

— Фламел и останалите избягаха — прошепна той. — Последвах ги до изхода на царството. Те откраднаха колата ни — добави той.

Виейки от ярост, доктор Джон Дий метна Екскалибур към Игдразил. Каменното острие улучи древното Световно дърво, което изкънтя с тежкия звук на голяма камбана. Този единствен тон, висок и чист, затрептя във въздуха… а после Игдразил започна да трещи. Дълги пукнатини и разломи се появиха в ствола му. Нараснаха нагоре в назъбени линии. След няколко мига цялото дърво бе покрито със зигзагообразни пукнатини. После Игдразил се натроши и рухна върху ледената статуя на Хеката, пръсвайки я на прах.