Уна-Мери Паркър
Под контрол (9)

9

До началото на февруари Софи бе започнала да се чуди как изобщо досега се бе справяла сама със сметките. Тим вече я придружаваше всяка сутрин до „Глория Антика“ и по негово предложение бяха купили компютър, за да водят документацията на дискове, а тя можеше да получи разпечатка, когато пожелаеше.

— Страхотно! — възкликна Софи първия път, когато й показа поредицата цифри, сякаш правеше някакъв магически трик.

— Виж това — каза й той, като небрежно натискаше по клавиатурата. — Искаш да знаеш каква е печалбата ти този месец? Колко ДДС дължиш? Списък на фиксираните разходи, включително и заплатите, осигуровките, данъците? Ето! — Тим натисна още едно копче и от принтера излязоха красиво оформени колони с цифри.

— Невероятно. Изглежда толкова професионално, Тим.

— Надявам се. Аз съм само един скромен счетоводител.

Тя се засмя, сложи ръце на раменете му и както бе застанала до стола, на който седеше, се наведе напред, за да види по-добре. Лицето й бе само на сантиметри от неговото и топлата му кожа излъчваше към нея омайващ мъжествен аромат.

Пръстите й се стегнаха. Той изглеждаше толкова по-добре през последните дни, беше си почти предишният Тим. Но продължаваше да не реагира на внимателните й опити за флирт, дори понякога като че ли я гледаше с учудване, сякаш не можеше да повярва, че тя се опитва да го привлече към себе си. В такива случаи тя се отдръпваше, засрамена и наранена от очевидната му липса на интерес.

— Боя се, че ще трябва да уволня счетоводителите си — каза тя полушеговито. Брок й бе казал, че са най-добрите и тъй като бе инвестирал много в „Глория Антика“, предполагаше, че преди това би трябвало да се консултира с него.

— Не го прави — каза съвсем сериозно Тим. — Просто ви инсталирам проста система, с която ти, Франки или Кейти бихте могли да работите — той се наведе за миг към нея и опря глава на гърдите й. От мириса на косата му коленете й омекнаха. Тя затаи дъх с надеждата, че няма да се отдръпне прекалено бързо.

— Най-добре да започнеш да ни обучаваш как да използваме проклетата машина — каза тя насмешливо.

Тим се обърна и я погледна.

— Франки и Кейти са компютърно грамотни. Някои от нас вече сме в двадесети век — усмихна се той.

Софи охлаби хватката си върху раменете му.

— Не думай — върна му го тя. — Тогава защо трябваше да ти показвам как да работиш с микровълновата фурна?

Тим стана и се обтегна.

— Женска работа, скъпа. Не можеш да очакваш от нас, мъжете, да знаем такива неща.

Софи му се усмихна. Не го бе виждала в такава добра форма след смъртта на Каролин. Гледаше я с чувствените си очи, които замайваха сетивата й, и тя изпита почти непреодолимо желание да се хвърли в обятията му. Тогава той се извърна рязко и мигът интимност свърши.

— Ще подредя разпечатките ти — каза той делово.

— Добре. Да. Благодаря — отрезвяването беше непоносимо. Тя излезе от малкия офис и влезе в магазина, само и само да се махне от него за няколко минути, физическото му присъствие на моменти я завладяваше напълно, сякаш между тях преминаваше електрически заряд, само че той, изглежда, не забелязваше. Чудеше се колко ли още време щеше да е способна да се държи само като приятел. Колко време е необходимо, за да се преодолее мъката от загубата на любим човек, питаше я един вътрешен глас, и то не за първи път. И не за първи път чуваше отговора: „Кой казва, че той ще те пожелае, когато преодолее смъртта на Каролин?“

Февруари се сля с март и първите минзухари в Хайд Парк разцъфнаха буйно в бяло, бледомораво и яркожълто. Дърветата изглеждаха като оплетени в светлозелена паяжина, а утринният въздух блестеше и освежаваше. Сега Тим идваше в магазина само сутрин. Следобедите ходеше по интервюта, но май безуспешно. Софи го наблюдаваше внимателно, преценяваше настроението му, правеше каквото може, за да го развеселява, готвеше любимите му ястия вечер и сама се удивляваше на своята нехарактерна проява на домашарство и търпение. Той й отвръщаше с благодарност за грижите, но това бе всичко. Ако прекрачеше границите на сестринската любов, той я изолираше и се затваряше зад стена, заставаше нащрек, сякаш го грозеше опасност. Тогава тя отиваше в друга стая, оставаше сама с болката и обидата и си казваше, че положението е налудничаво. Време беше той да се върне в Уелс и да се опита да подреди живота си отново, вместо да се мотае така болезнено в нейния. Но след минути той идваше при нея и я разсмиваше със закачките си. Тя се омилостивяваше и битката бе загубена. Не можеше да постъпва рационално и разумно, докато Тим бе наоколо. Беше прекалено влюбена за това.

В края на март тя даде вечеря в чест на рождения си ден.

— Какво е това? Петдесет и четвъртият ти рожден ден ли? — пошегува се той, като влезе в стаята й сутринта, за да й донесе чаша чай. Върху пижамата си бе надянал японско памучно кимоно, а в другата си ръка носеше букет карамфили, който хвърли в скута й.

Софи остави чашата с чай, която той й донесе, на нощното шкафче и хвърли една възглавница по него.

— Имаш ли нещо против? — направи се на ядосана. — Искам да знаеш, че съм само на тридесет и четири!

— Ще почнеш да получаваш пенсия по старост, преди да се усетиш! Трябваше да ти купя за подарък бастун — седна на леглото и затисна стъпалата й, но на нея много й хареса. За първи път идваше в спалнята й сутрин и тя не можеше да се сети за по-добро начало на деня. — Имам нещо за теб — каза той и бръкна в джоба си.

— Какво? Освен цветята? Не се престаравай, Тим — шегуваха се така, както когато бе на осемнадесет.

— Ето — той й подаде малка квадратна кутийка, почти като онази със сребърния кламер за Коледа. В нея имаше фина сребърна верижка, от която висеше миниатюрна сребърна мечка, чиито крака и ръце се движеха, а главата й се въртеше настрани.

— О, Тим!

— Боя се, че не може да се мери с подаръците на бившия ти съпруг — каза той тъжно.

В очите й се появиха сълзи, тя се наведе напред, цялото й колебание се стопи и тя обви шията му с ръце и го притегли към себе си.

— Това за мен означава повече от всичките бижута на света — каза тя. — Благодаря ти, скъпи. Страхотно ми харесва — остана притисната до него, не искаше мигът да свършва никога. Бузата му, докосваща нейната, беше гореща, а когато той плъзна ръце по тялото й, тя притвори очи и не смееше да диша, за да не се отдръпне. Но той не се отдръпна. Прегръдката му ставаше все по-здрава, тя леко помръдна глава и устните й намериха неговите, след което й се стори, че никога не бяха преставали да бъдат влюбени.

Целувката му беше страстна и настойчива и тя чувстваше как ръцете му здраво я притискат. Бавно, по силата на някаква предопределена неизбежност, те се отпуснаха на възглавниците и тогава ръцете на Тим започнаха с любов да обхождат всички извивки на тялото й, сякаш беше слепец, разчитащ Брайлово писмо по позната вече страница. Софи се притисна към него и усети, че силно се възбужда, като че ли досега бе спала и само докосването на Тим можеше да я събуди отново за живот. Гърдите й набъбнаха и станаха чувствителни, вътре в нея нещо разцъфна, изпълни я с болезнено желание и тя не преставаше да се притиска все повече към него, насърчаваше го да я обладае бързо и да я понесе в безкрайното пътешествие на чистата наслада. Сега вече бе неин завинаги и тя се закле, че ще го направи щастлив до края на дните им.