Барбара Фрийти
Да обичаш непознат (24)

23

Очакването Ник да излезе от операционната беше истинска агония. Страхуваше се, че е изгубил много кръв и че куршумът е засегнал някой важен орган. Беше изплашена до смърт, че ще умре, преди да му каже колко го обича.

„Обичам го.“

Думите не излизаха от ума й. Никога не ги бе изричала гласно. Дори в себе си не ги допуска. Чувството я смути. Прекалено бързо пламна. А Ник не искаше нейната любов. И все пак…

Знаеше, че я харесва. Знаеше, че с радост прави любов с нея и го показваше съвсем недвусмислено, но дали изпитваше нещо повече, нещо по-дълбоко… Нямаше представа какво очаква от нея. През целия си живот бе смятала за задължителни няколко неща: да се влюби, да се омъжи, да има деца. Но сега това изгуби всякакъв смисъл. Само едно имаше значение — животът на Ник, дори без нея. Стигаше й само да знае, не е жив и че е щастлив.

— О, боже, Кайла, какво се случи?

Тя се обърна изненадана. Беше Джени.

— Ник… прострелян е. Оперират го.

Джени пребледня и се олюля. Кайла я прегърна и силно я притисна към себе си. Когато я пусна, Джени плачеше. Кайла се усети, че и нейните сълзи текат. Избърса очите си и се опита да се усмихне.

— Не се тревожи. Той ще се оправи — успокои я тя, като сама имаше нужда от насърчение, за да повярва.

Джени подсмръкна.

— Сигурна ли си?

— Ще го бъде — каза Кайла, като че ли това е най-естественото нещо.

— Евън ли го простреля? — попита Джени с треперещ глас и болка в очите.

Тя поклати глава.

— Не, един друг човек — промълви. — Ник се сби с него, в суматохата пистолетът гръмна и го улучи.

В очите на Джени проблесна облекчение.

— Господи, благодаря! — прошепна. — Никога нямаше да си простя, ако Евън беше ранил Ник.

— Всъщност той рани Ник — възрази Кайла. — Открадна живота му. И да не е натиснал спусъка, Ник се бори за живота си заради играта, измислена от Евън.

Лицето на Джени се сгърчи.

— Толкова съжалявам, че съм отстъпвала пред Евън. Много ми е мъчно, че не казах на Ник за бебето. Дълбоко го засегнах. Онзи ден, когато разговаряхме, си помислих, че никога няма да ми прости за тази тайна.

— Наистина го наскърби, но ще го помолиш да ти прости, когато дойде в съзнание.

 

 

Минаваше шест часът вечерта, но нито Кайла, нито Джени имаха възможност да кажат на Ник каквото и да било. За щастие операцията мина без усложнения. Куршумът бе разкъсал мускула на рамото и счупил ключицата, но прогнозите бяха добри. Щеше да се оправи.

Кайла остави Джени първа да види Ник. Разбираше, че Джени много иска да му извини, но не само великодушие имаше в постъпката й. Боеше се от тази среща. Какво щеше да му каже? А той? Дали пътищата им щяха да се разделят с учтиви фрази като: „Сбогом, радвам се, че се запознахме, че намерихме отговор на загадката.“ Дали двамата щяха да си върнат обикновения ритъм на живот?

В това време в чакалнята влезе Джей Ти. Изглеждаше неспокоен. Кайла се надяваше причината да не е Евън.

— Всичко наред ли е? — попита тя и скочи на крака.

— Щях да ти задам същия въпрос. Не можах да се измъкна по-рано. Как е Ник?

— Операцията е успешна, ще се възстанови напълно.

— Това вече е добре. А ти държиш ли се?

Тя сви рамене.

— Не съм мърдала оттук. Джени е при Ник. Трябваше да му каже нещо важно. Чакането много ме измъчи. Постоянно виждам гробницата и какво преживяхме там. Все се питам можех ли да постъпя по друг начин.

— Струва ми се, че Ник е реагирал, както той си знае — отбеляза приятелят му. — Понякога има повече кураж, отколкото здрав разум.

— Искаше да ме защити. Лоренцо напълно превъртя. Мислех, че и двама ни ще убие.

— Да, много е неуравновесен. Твърди, че е видял там, в гробницата, Франки да застрелва баща му в сърцето. Както изглежда, скарали са се за златото и за това, че Доминик не е преследван за престъплението. Той е карал колата, с която са избягали. Никой не го е заподозрял. Другите трима смятали, че заслужават по-голям дял от плячката, след като лицата им са известни на всички и животът им е поставен на карта. Доминик не бил съгласен. Убеждавал ги, че без някаква карта, която той им дал, никога нямало да се измъкнат от Монетния двор. Скарали се и Франки го ударил по главата с дръжката на пистолета, после го застрелял. Лоренцо се криел в гробницата. Бил тръгнал след баща си. Никой не му повярвал, че баща му е убит, явно били много изплашени, за да повдигнат въпроса. Майката на Доминик съобщила в полицията, че е отишъл на риболов, всъщност това й казал той. И тъй като често ходел за риба, никой не се усъмнил. Останалите платили на собственика на риболовното корабче да излъже, че Доминик е паднал зад борда.

— Значи Лоренцо е живял със спомена, че баща му е убит от своите приятели. Какъв ужас е преживял.

— Тогава е бил само на шест години и това го е съсипало. Побъркал се е, непрекъснато създавал неприятности и цял живот обикалял психиатриите. Не се досетих по-рано за него, защото Делорес ми каза, че живее на другия край на страната. А това беше лъжа. Той е бил в задната стая, когато ти и Ник сте отишли в магазина.

— Зная. Тогава намекнах на Делорес, че часовникът е у мен, и той ме е издирил.

— Точно Лоренцо е разбил къщата ти.

— Той ли ни проследи до Рино и удари Ник по главата? — попита Кайла.

— Да, надявал се е да вземе часовника.

— Пак той ли повреди спирачките на моята кола?

Джей Ти поклати глава.

— Не е толкова интелигентен. Трябва да е бил Евън.

Евън! Още не можеше да повярва, че е в затвора.

— Той проговори ли?

— Нищо съществено не е казал — отговори Джей Ти.

— Той обича да задава въпросите, а не да им отговаря. И той е един костелив орех, държи се като че ли всичко е на шега. Ще ми се да изтрия тази негова самодоволна усмивка.

— Много беше хубаво, като го цапардосах — призна тя. — Не мога да повярвам, че се хванах на въдицата му. Сигурно временно съм била невменяема.

— Ако това ще те успокои, ти си една от многото му жертви.

Тя леко се смръщи.

— Не ме успокоява.

— Във всеки случай самопризнанията на Евън не са ми необходими. Имам достатъчно доказателства да го пъхна на топло за дълго.

— Значи свърши.

Не й се вярваше. Евън винаги се изплъзваше. Наистина й бе трудно да си го представи зад решетките и че повече нямаше да им стори зло.

— Благодарение на теб и на Ник — каза Джей Ти — златото ще се върне в Монетния двор. Между другото, там са много щастливи, че ще си върнат съкровището. Медиите вече са надушили историята. Страхувам се, че ще станеш прочута.

Този факт не й беше особено приятен.

— Означава ли това, че всичко ще се разтръби?

— Няма да те лъжа. Напълно е възможно.

— Тогава по-добре веднага да разкажа подробно на майка ми.

— Нямаш много време.

— Благодаря ти, Джей Ти, за всичко, което направи за нас.

— Ще ми се да беше повече. Надявам се Ник скоро да оздравее. Той е страхотен, понякога е много импулсивен, но винаги можеш да разчиташ на него, непоклатим е като скала.

— Да, страхотен е — съгласи се тя, като едва сдържа сълзите си. Беше дълъг и изпълнен с емоции ден.

— Ще му кажеш ли, че го обичаш? — попита Джей Ти със замислено изражение. — Защото от опит мога да ти кажа, че Ник е недосетлив по отношение на жените. Не го виня, аз съм същият. Така че ако имаш наум нещо по-специално, по-добре си го поискай. Иначе как ще разбереш какво печелиш и какво губиш? — той й се усмихна. — Повярвай ми. Зная какво говоря.

— Ще го имам предвид.

— Непременно. Вие двамата много си допаднахте. Ще дойда по-късно да видя Ник. Кажи му, че Евън е, където му е мястото. Нека да се успокои, за да оздравее бързо.

— Ще му кажа.

Джей Ти си тръгна и Джени излезе от стаята на Ник. Очите й бяха зачервени, но се усмихваше.

— Пита за теб, Кайла.

— Добре ли мина?

Джени кимна.

— Каза, че ми прощава. Не зная дали напълно, по поне е някакво начало. Може би, след като Евън няма да ни се меси в живота, ще бъдем по-искрени един към друг. През тези години много се отчуждихме. Аз никога не забравих, че съсипа всичко, като ме насилваше да се разделя с Евън, преди сама да съм се убедила.

— Дано сега да си убедена, защото Евън ще лежи в затвора.

— Убедена съм. Той не е същият човек, когото познавах в колежа. Очите му са като на луд човек, по-рано не беше такъв, сега сякаш е започнал да вярва на фантазиите си — тя въздъхна. — По-добре влизай при Ник, преди да се опита да стане от леглото, за да те търси. Изглежда много привързан към теб, Кайла.

— Случи се така, че напоследък бяхме почти неразделни.

— Първият човек, за когото попита, като дойде в съзнание, беше ти. Мисля, че се разочарова, щом видя мен, а не теб. Не го карай да чака повече. Той не е от търпеливите.

— Аз ли не знам — усмихна се Кайла. — Ще се видим после.

Тя пое дълбоко дъх и влезе при Ник.

 

 

Ник седеше в леглото, целия омотан в бинтове. Лицето му бе изнурено, изразът неразбираем. Очите му бяха леко изцъклени, дали само от болкоуспокояващите или и заради Джени, Кайла не можа да разбере. Но беше жив, и само това имаше значение. Раните щяха да заздравеят и той щеше да се оправи. От гърба й падна товар. Усети лекота, сякаш започна да диша наново.

— Как си? — попита тя и се доближи до леглото.

Той взе ръката й.

— След като си тук, по-добре. Ти ли накара Джени да влезе първа?

— Тя изгаряше от нетърпение да те види. Беше изплашена, че ще умреш, преди да ти поиска прошка.

— А ти? Не изгаряше ли от нетърпение да ме видиш?

Тя приседна на леглото и стисна ръката му. Искаше съмнението от очите му да изчезне.

— Наистина ли не знаеш? — и без да дочака отговор, продължи: — Когато пистолетът гръмна и ти се свлече на земята, и видях кръвта върху ризата ти, се изплаших до смърт, както никога през живота си. Когато ме помоли да повикам Джени, помислих си, че ще те изгубя, че умираш. Изпитах огромна болка, че не успях да ти кажа какво чувствам.

— А сега ще ми кажеш ли?

Да го бе принудила пръв да си признае, но това щеше да бъде проява на малодушие, а от Ник научи много за смелостта.

— Обичам те — изрече чистосърдечно тя.

Очите му потъмняха от вълнение.

— И аз те обичам — погледна я с любов. — Аз също бях изплашен, че няма да имам време да ти кажа колко много означаваш за мен — притисна ръцете й. — Досега не съм държал на някоя жена. Но сега не мога да си представя, че ще се разделя с теб, Кайла. И най-важното, не желая да се разделям с теб.

— Наистина ли? — попита тя. — Не искам да ти преча. Зная, че от малък носиш отговорност за семейството си и че не желаеш повече отговорности.

— Ти не можеш да ми пречиш, но най-много ме плаши, че аз изобщо не ти трябвам.

— Това не е вярно.

— Вярно е. Ти си силна, Кайла. Повали Евън сама и за разлика от мен не се остави да бъдеш простреляна.

— Имала съм късмет.

— Не е до късмет, ти така действаш — той замълча и я погледна сериозно. — В живота ми никога не е имало с кого да споделя бремето си. Ти си истински партньор и на теб мога да се опра, и да ти се доверя безрезервно.

От думите му й се доплака.

— Чувствам същото към теб, Ник, но толкова бързо стана всичко. Знаеш как беше.

— Ех, навярно е така. Сърцето й се сви.

— Но не ме интересува — продължи той. — Наясно съм с чувствата си към теб и това не е нещо случайно. Времето е пред нас, за да си изясниш всичко. Няма да се оженим утре или другия месец, дори догодина. Но ще се оженим. По този въпрос не се заблуждавай. И през ум не ми е минавало, че ще пожелая да изживея живота си с една жена, но мисълта да не те виждам всеки ден през следващите петдесет години за мен е абсолютно неприемлива. Зная, че беше дълбоко засегната, че ти е трудно да повярваш на своите чувства или на моите, но…

— Вярвам ти — прекъсна го тя. — С цялото си сърце — тя замълча, като обмисляше как най-добре да премахне всяка неяснота във взаимоотношенията им. — Сега вече зная как да различавам кое е реално и кое не. Евън беше само въплъщение на моя фантазия. А ти не си плод на моята фантазия. Ти си… ти си от плът и кръв, със своите недостатъци.

— Хей, какви ги говориш? Аз нямам недостатъци.

— О, да, имаш и аз имам. Но това всъщност е нещо хубаво. Означава, че сме пълноценни. И никакви фантазии повече, никакви илюзии за идеалното семейство. С тези мечти приключих. Искам да живея естествено, да се радвам на чувствата си, да имам безценното качество да вярвам на някого, да го обичам и да се грижа нежно за него, да го уважавам… и не чак да бъда покорна, но ти разбираш, нали?

— За мен е същото, Кайла. И ще ти докажа, без значение колко време ще отнеме, че трябва заедно да изживеем живота си.

Почувства се замаяна от думите му. Но този път държеше да не губи почва под краката си.

— Прекрасно е, но мисля, че пак ще разговаряме, когато не си упоен от лекарства.

Той се засмя.

— Ще разговаряме на тази тема винаги, когато пожелаеш. Познавам се добре и зная какво чувствам. На практика го зная от първата минута на нашето запознанство.

— Тогава никак не ме хареса. Смяташе, че съм те ограбила.

— Ами да, открадна ми сърцето.

Кайла му се ухили.

— Това е лъжа. Взе да бълнуваш.

— За теб. Какво ще кажеш за една целувка?

— Много си припрян. Това е един от недостатъците ти, в случай че не си забелязал.

— Моля те!

— Добре, но ще се държиш прилично.

Тя се наведе и му подари една дълга, нежна, пълна с обещания целувка.

— Правила ли си любов в болнично легло? — прошепна й той.

Тя се отдръпна и го погледна предупредително.

— Не, и нямам намерение сега да е първият ми път. Трябва ти спокойствие. Никакви драми повече. Никакви изненади. Най-после си отговорихме на всички въпроси… е, почти на всички.

— Ще ми разкажеш ли подробностите?

— Ще ти ги разкажа, разбира се, но най-важното е, че Евън е в затвора. Повече няма да се гаври със семействата ни или с нас. Златните монети ще бъдат върнати на правителството. Тайната е разкрита.

— Как е баба ти?

— Успокои се, че Евън е заловен и най-после може да погребе миналото.

— Джони вече не й се привижда, нали? — попита той.

— Не. Казах й за перуката. Видях разочарованието й и мисля, че дълбоко в себе си вярва, че онази вечер е видяла Джони. Може би, когато Евън проговори, ще успеем да изкопчим от него дали той се е престорил на Джони.

— Значи мълчи, а?

Тя кимна.

— Да, но Джей Ти ме увери, че има достатъчно доказателства, за да го обвини в не едно престъпление и без неговите самопризнания.

— Много добре. А онзи, който ме простреля? Какво се случи с него?

— И него арестуваха. Джей Ти каза, че Лоренцо имал психическо заболяване и по всяка вероятност ще го затворят в психиатрия. Явно убийството на баща му е станало пред очите му.

— Спомням си, че говореше нещо подобно в гробницата.

— Никой не му е повярвал, но вече предполагам, че ще му повярват — тя помълча. — Свърши се, Ник, наистина. Можем да заживеем нормално.

— Струва ми се, че така нареченият нормален живот прекалено се превъзнася — каза той.

— И така да е, бих искала да поскучая известно време.

— Аз също. Ще бъдеш ли с мен, Кайла? — попита той, като се взираше в очите й. — Без теб повече няма да мога да спя. И всъщност няма да мога да правя нищо без теб, и ако споменеш пред някого това, което току-що ти казах… ами… ще измисля как да те накажа.

Заплени я начинът, по който призна, че не би живял без нея, след като винаги е бил сдържан и пред никого не бе разкривал чувствата си. Беше носил сам грижите си, както и тя.

— Не се тревожи. Гроб съм за тайната ти.