Барбара Фрийти
Да обичаш непознат (19)

18

Когато Ник и Кайла влязоха, Бърнис, съседката на баба й, седеше до леглото на Шарлот в единична стая на третия етаж на болницата. Бърнис веднага стана и по лицето й личеше колко е разтревожена.

— Слава богу, че дойде.

— Как е тя?

— Ту се събужда, ту се унася. Лекарите казаха, че е получила лек пристъп. Ще следят състоянието й цяла нощ.

Кайла запомни само позитивната част от обяснението на Бърнис.

— Щом е лек, значи е добре, нали?

Приближи се до леглото. Баба й изглеждаше смалена, немощна и много бледа. Очите й бяха затворени. За пръв път Шарлот приличаше на старица. Обикновено беше по-енергична и по-жизнерадостна от наполовина по-млади жени. Но тази вечер беше съвсем различна.

— Баба ти като че ли халюцинира — притесняваше се Бърнис. — Все мънка нещо. От време на време долавям думи и изрази и става много неспокойна. Нещо я мъчи.

— Какво казва?

— Ами невинаги е ясно. Преди няколко минути отвори широко очи и се взря в мен, като че ли вижда привидение, стори ми се, че изобщо не ме позна. После избъбри нещо като: „Къде е Джони?“ Знаеш ли кой е Джони?

Кайла избегна любопитния поглед на Бърнис и изтръпна. Мислеше си, че възрастта на баба й е причина за пристъпа, но може би имаше и нещо друго.

— Не се сещам. Къде я намери?

— На верандата, а входната врата беше широко отворена. Не мога да кажа дали се е връщала отнякъде, или е излизала.

— Нещо друго каза ли?

Бърнис сви вежди и се замисли.

— „Джони умря. Джони трябва да е мъртъв.“ Струва ми се, че това беше.

Кайла усети как в гърлото й засяда буца. Господи! Джони жив ли е? Възможно ли беше да е оцелял, да се е добрал тогава до брега? Освен това имаше ли вина за пристъпа?

Кайла поглеждаше баба си, надявайки се тя да дойде на себе си, за да я попита какво се бе случило.

— Вероятно е от лекарствата — разсъждаваше Бърнис. — Спомням си как веднъж след операция имах най-различни странни видения.

Дали пък това не беше обяснението? Навярно на баба й се привиждаха образи от миналото.

Шарлот се размърда, очите й се отвориха и тя се взря в Кайла.

— Бабо? — продума младата жена. — Как си?

Баба й бавно изрече:

— Къде… къде съм?

— В болницата — усмихна й се бодро тя. — След лек сърдечен пристъп.

— Нима? А добре ли съм?

— Ще се оправиш — успокои я Кайла, като се надяваше това да е истина.

— О, ами тогава не е толкова зле. От начина, по който ме гледате, си помислих, че положението е много по-сериозно. А зад теб кой е?

— Аз — каза Бърнис. — Не на шега ме изплаши, Шарлот. Намерих те паднала на верандата.

Втренченият поглед на Шарлот изразяваше паника. Хвана ръката на Кайла и прошушна:

— Видях го. Беше застанал точно пред моята къща. Излязох, за да взема вестника, и той беше там.

Младата жена с усилие преглътна.

— Кой, бабо? Кого видя?

— Джони — прошепна тя. — Видях дядо ти.

Устните на Шарлот се разтрепериха и уредът, измерващ ударите на сърцето, започна да писука. Медицинската сестра влезе в стаята.

— Какво става тук? — попита строго тя.

— Нищо, говорим си — отвърна Кайла.

— Веднага излезте. Госпожа Хърш има нужда от спокойствие. По-късно ще говорите. Хайде! — изгони ги тя.

Като излязоха, Бърнис й се усмихна.

— След като си тук, аз се прибирам. Ще ми се обаждаш, нали? Шарлот ми е скъпа приятелка. Ако има нещо, с което да помогна, веднага ме потърси.

— Непременно. Благодаря ти, че си се погрижила за нея.

— Моля те.

Бърнис тръгна, а Кайла се зачуди плод на въображението й ли е бил Джони, притаил се в сенките. Струваше й се малко вероятно да е бил жив толкова години и да не я е потърсил.

И защо в този момент се появяваше наново… заради Евън ли, който открадна неговия часовник? Двете случки свързани ли бяха? Всички събития ли водеха към едно? В играта имаше още един играч, Джони ли беше?

— Какво има? — попита Ник, който я чакаше в коридора, за да може тя да се види на спокойствие с баба си.

— Получила е сърдечен пристъп. Била е в безсъзнание. Току-що се съвзе и ми каза, че е видяла Джони, застанал пред къщата й. Твърди, че го чула да произнася името й, и това е последното нещо, което си спомня.

Ник я погледна с разширени от изумление очи.

— Джони е жив!

— Баба изглежда напълно убедена.

— Не зная. Струва ми се нелогично.

— Кой знае, но аз ще бъда до нея и когато се събуди, пак ще я поразпитам — погледна часовника си. — Ще остана тук още няколко часа. Ти трябва да се прибереш. Не се безпокой за мен.

— Ще те оставя при две условия: когато си тръгваш, да ми се обадиш и да не си посмяла да излизаш сама от тази болнична стая.

— В болницата съм на сигурно място — видя колко сериозно я гледа и се предаде: — Добре, обещавам. А ти какво ще правиш?

— Джей Ти ми каза, че по някое време днес ще има работа тук, по крайбрежието. Ще гледам да го хвана.

— Дръж ме в течение.

— Ще ти се обаждам.

Той си отиде и Кайла изведнъж се почувства много самотна. През изминалите няколко дни почти не се бяха разделяли. Изпита тъга, когато си тръгна, и още повече, че не настоя да остане. Но можеше и сама да се справи. Ще седне до баба си и ще чака да се събуди. Нищо лошо нямаше да й се случи.

 

 

Ник се срещна с Джей Ти в барче в търговската част на града. Старият му приятел пускаше монета в музикалния автомат и „Роден да бъхтя“ на Брус Спрингстийн гръмна.

— Интересен избор — отбеляза Ник и придърпа един стол.

Джей Ти се захили и се приближи.

— Спомня ми времето в колежа, когато Гарет, ти и аз се опитвахме да направим банда за купона на Линдзи Адамс по случай рождения й ден.

— Спомням си. Тя харесваше музиканти.

— И музикантите я харесваха. Беше много буйна, но тогава никой от нас не го огря.

— Защото се натряскахме и се разбесняхме — каза Ник.

Отдавна не си беше спомнял за онова време. След като Евън се намеси в живота им, се премести от студентските общежития на друго място и се постара да завърши колкото може по-бързо. Като че ли в студентския му живот имаше два периода — преди Евън и след Евън. И ето, че съзнателният му живот прие същата схема. Би искал да отгърне нова страница, където Евън да липсва.

Джей Ти повика сервитьорката.

— Аз ще пия бира, а ти?

— Същото.

— Е, къде остави красивата си сянка? — попита Джей Ти. — Вече си мислех, че сте се закопчали за краката… или за някоя друга част.

— Много смешно! Кайла е в болницата. Баба й има сърдечен пристъп.

— О, съжалявам. Ще се оправи ли?

— Доколкото разбрах, да. Но сигурно повече ще те заинтригува, че е припаднала, след като някакъв мъж се приближил до нея. Тя вярва, че е бил Джони Бландино.

Джей Ти вдигна вежди.

— Покойният бандит ли?

— Точно той — Ник замълча, докато сервитьорката им поднасяше бирите, после продължи: — Имаш ли някакви новини? Някаква идея кой повреди спирачките на колата на Кайла?

Джей Ти се смръщи.

— Не, нямам, но видях колата. Сигурно имате девет живота.

— Ще ги изчерпя много бързо. А откри ли въпросната Хелън Матюс, за която спомена свещеникът.

— Не познавала роднините на Франки. Изсмя се, когато я попитах дали не й е давал часовник. Франки бил много стиснат и все пазел разни работи. Не вярвал на никого и не обичал с никого да дели.

— Значи сме в задънена улица.

— Да. В случая Евън постъпва по-различно. А обикновено започва с едно и също — с кражба на самоличност. Перчи се с чуждите блага и привежда плановете си в действие. Но после внезапно променя посоката. Не е взел парите на Кайла. Не се е възползвал от женитбата си с нея, за да нахвърли друг план. Имал е идеалната възможност да я обере до шушка.

— Не са го интересували нейните пари, а моите.

— Парите никога не стигат на Евън. След като взима часовника, не се интересува от друго. Зарязал е всички мошенически схеми. И аз се чудя този път каква е играта му? — Джей Ти отпи от бирата. — Според мен е намислил голям удар.

Мнението на Джей Ти подсети Ник за случая с Джени.

— Може да се окажеш прав. Днес Евън е ходил при Джени във фризьорския салон.

Приятелят му се задави.

— Моля?

— Не чу ли? Очевидно не е било за пръв път. Преди няколко месеца се е свързал с нея. Готов съм да се обзаложа, че от сестра ми е научил къде живея и какво работя. Не е било трудно да разбере, че съм в чужбина, и да нахълта в живота ми.

— Мамка му! И Джени не ти е казала!

— Не — отсече Ник без повече подробности. — Много е разтревожена, защото когато днес Евън е бил при нея, започнал да говори колко хубаво ще бъде, като се съберат, колко ще я учуди. Изглежда, най-накрая взе да осъзнава, че не е нормален.

Джей Ти мрачно поклати глава.

— Точно така прозвуча.

— Искам да намеря някого да пази Джени. Можеш ли да ми препоръчаш подходящ човек?

— Познавам някои от частните детективи. Ще се обадя и ще ти намеря — след кратка пауза попита: — Какво друго е казал Евън на Джени?

Ник се позамисли, преди да отговори:

— Нещо в смисъл, че много грешим, ако си въобразяваме, че знаем какво преследва. Но намерението му да смае Джени ми подсказва, че гордостта му го е подтикнала. Това навярно е последното му падение. По-рано никога не е позволявал на чувствата си да го ръководят. Тази е една от причините да бъде толкова добър в занаята си. Никога не е изпитвал съчувствие или милост към чуждото нещастие.

— Социопат.

— И според мен е такъв. Той няма съвест.

Ник си спомни, че Джей Ти също е пострадал от Евън.

— Онова, което е причинил на баща ти, е жестоко.

— Ех, да — Джей Ти глътна на един дъх бирата и удари халбата на масата. — Добре ме изработи.

На Ник му бе известно, че Джей Ти и баща му бяха много привързани един към друг, много се караха и много се обичаха. На Евън също му бе известно и нарочно бе търсил да уцели ахилесовата пета на Джей Ти.

— Направихме много тъпа грешка, когато оставихме съобщение на таблото, че си търсим съквартирант — рече той. — Сами поканихме Евън в живота ни.

— Даже го мислехме за много готин — съгласи се Джей Ти. — Постоянен купон. Страхотен пич, спортистче.

— За такъв искаше да мине пред нас. Искаше да го харесваме.

— А сега иска да го уважаваме — завърши Джей Ти.

Ник се замисли за момент върху думите на приятеля си. Може би предположението му не беше безпочвено и не ставаше дума само за отмъщение, а и за уважение. Джени бе споделила, че Евън възнамерявал да я изненада, да й докаже, че е върхът. Какво означаваше това?

— Сигурно си мисли, че след като намери съкровището, ще се сдобие с много пари. Но нима е лесно да пуснеш на пазара стари златни монети, без да се свърже произходът им с прочутия грабеж?

— Не е трудно да намериш частни колекционери — Джей Ти се облакъти на масата и се наведе към Ник. — Направих някои разследвания за този грабеж, за пандизчиите от Алкатраз и техните другарчета, в това число и за бабата на Кайла. Шарлот е била в общия кюп. Всички са били разпитвани многократно след обира. Отговорите им често са били уклончиви и противоречиви. Известно време от полицията са подозирали, че е възможно някои от стриптийзьорките да укриват бегълците или плячката.

— И бабата на Кайла ли? — уточни Ник.

— Била е заподозряна, както и най-добрата й приятелка Дейна, която между другото държи онзи нощен клуб, както и още няколко други — и знаеш ли — продължи с усмивка Джей Ти, — Шарлот я е посетила наскоро, а другата й е върнала визитата веднага. Не може да не се зачуди човек какво толкова е събрало отново двете дърти курви — случайност ли, и то веднага след като часовникът на Джони е откраднат.

— Не би ми хрумнало да нарека Шарлот „дърта курва“ пред Кайла — отбеляза сухо Ник. — Но въпреки това е интересно. Не съм преставал да подозирам, че Шарлот знае повече, отколкото казва. Според мен се разкъсва между желанието да запази в тайна миналото и да предпази Кайла. Няма да е зле да се върна в болницата и да проверя дали не е казала още нещо. Знаеш ли, може би не е толкова невероятно Джони да е жив и да си търси плячката.

— Сега би трябвало да е надхвърлил седемдесетте — напомни му Джей Ти.

— За алчността няма възраст — възрази Ник.

— Не, но Евън обикновено работи сам. Делорес Рики се е възстановила и ще я поразпитам да даде повече информация за часовниците и за смъртта на баща си.

— Непременно я разпитай.

— Предай на Кайла моите пожелания баба й скоро да оздравее и ако чуеш нещо за внезапното завръщане на Джони Бландино от отвъдното, веднага ме уведоми.

— Това не е ли подигравка? Евън намери часовниците само за да разбере, че доникъде няма да го отведат и че няма съкровище. Пандизчиите от Алкатраз много отдавна са го прибрали. Измамникът е измамен. Следователно не е толкова умен.

Джей Ти не изглеждаше особено убеден.

— Открай време това е твоят проблем с Евън.

— И какъв е?

— Винаги го подценяваш.

 

 

Всичко в спалнята й беше бяло и абсурдно женствено — от ефирния балдахин, спускащ се около леглото, до дантелените пердета и меките възглавнички. Дори дебелият килим беше чувствено бял. Да не би да се изживяваше като непорочна девица? Евън се разсмя, изтягайки се на леглото, и с удоволствие се загледа в мръсните следи от своите обувки върху завивката. Това щеше да я ядоса, но на него не му пукаше. Беше го изнервила. Беше си позволила да прави неща, които не биваше да прави. Налагаше се да й даде да разбере кой е босът.

Видя, че вратата се отваря, и се приготви да злорадства за изненадата, която й подготви. Изразът й не се промени. Дори устните й не трепнаха. Предвиждаше тя да прикрие уплахата си с гняв, да се престори, че владее положението, както си въобразяваше досега. Обаче той държеше всички карти. Никой не можеше да надиграе фул, а той винаги имаше фул.

Тя се закова насред стаята, точно според очакванията му. От устата й не се разнесе девичи писък за помощ. Само се вторачи в него и остана така доста време. Отдаде й дължимото за значително по-малкото емоции от предполагаемите.

Обзе го внезапно усещане за несигурност, а инстинктът му за оцеляване го предупреди, че това съвсем не е предвкусваната реакция.

— Как се осмеляваш да нахълтваш в спалнята ми без покана? — попита тя със сдържан гняв.

Къде беше уплахата, мамка му? Не се ли досещаше какво може да направи с нея?

В един миг му напомни една друга жена, която отказа да разбере, че той е важен човек, недостижим, че е авторитет, с който трябва да се съобразява. Накрая намери смъртта си.

— Опита се да убиеш моите приятели — каза той. — Това не е хубаво.

Тя сви рамене.

— Изпречиха се на пътя ми.

— Не успя.

— Вече изразих своето неодобрение — отвърна тя.

Прекоси стаята. Той се загледа в дългите й крака и дълбокото деколте на вечерната й рокля. Носеше обувки с тънък ток, прекалено високи, прекалено секси, прекалено във всяко едно отношение за нейната възраст. Не че знаеше годините й, но подозираше, че е далеч по-стара, отколкото изглеждаше. Ефектът от гравитацията винаги можеше да се прикрие с пластична хирургия и тя очевидно точно това бе направила. Но не можеше да изтрие годините от погледа си.

— Казах ти да не ги закачаш. Имам свои планове за тях — продължи той. — Ако пак се намесиш, ще те премахна.

— Като че ли си способен — предизвика го тя и на малиновочервените й устни заигра усмивка.

— Влязох в спалнята ти, нали?

— Знаех, че си тук — отвърна тя. — Аз го допуснах. Исках да говоря с теб. Датата за акцията е определена. Две седмици след петък. Дотогава всичко трябва да е уредено. Ако не можеш да набавиш необходимите принадлежности до края на тази седмица, повече няма да си ми нужен, Евън. Разбираш ли какво означава това?

— Заплашваш ли ме? — изуми се той. — Не можеш да ме убиеш.

— Не мога ли? — отвърна тя със злобна усмивка. — Защо не ме изпиташ?

— Тогава никога няма да имаш онова, което искаш — вдигна рамене той.

— В такъв случай свърши си работата и двамата ще бъдем щастливи — отговори тя. — А сега ще ми покажеш ли предмета?

Той се поколеба, после бръкна в джоба си и извади сребърен часовник.

— Да.

— Много добре — със задоволство измърка тя. — Почти успяхме. Ще си върна, което е мое, и ще взема още повече. — Приближи се до леглото. — А сега искам от теб да посетиш една наша добра приятелка.

— Коя?

— Шарлот.

Той вдигна вежда.

— Защо?

— Пропуснал си нещо.

— Взех часовника на Джони. У нея друг нямаше.

— Подозирам, че има. Според мен тя е скрила часовника на Доминик.

За пръв път, откакто започна играта, Евън усети, че го сковава мраз. И Доминик ли е имал часовник?

Щом видя изписаното недоумение върху лицето му, тя се засмя и се смя, и се смя…

 

 

Кайла седеше до леглото на баба си в очакване да се събуди, за да разговарят, но Шарлот беше потънала в дълбок сън. Лекарят, който преди малко надникна, каза, че това е добре и сънят ще й помогне да оздравее. Попита Кайла дали напоследък баба й не е била под голям стрес, което накара младата жена да се почувства виновна за това състояние. Баба й водеше приятен, спокоен, безоблачен живот, докато двамата с Ник не се втурнаха при нея с безумните истории на Евън, тайнствените стари часовници и скритото съкровище. Вероятно тя беше виновна. Трябваше да остави нещата каквито си бяха…

Вратата зад гърба й се отвори и тя настръхна, но се отпусна, щом видя Ник. Стана и го пресрещна на вратата, за да не безпокои баба си.

Ник разтвори ръце и тя попадна право в прегръдките му. Само няколко часа го нямаше и почувства липсата му. Закопня за прегръдката му, за усещането на ръцете му. Липсваха й гласът му, усмивката му, излъчването му. Знаеше, че са много увлечени, или поне тя беше много влюбена. На тази тема не разговаряха. Но един ден щяха да я обсъдят. Щяха да решат какво бъдеще имат… ако имаха изобщо бъдеще.

Но в момента щеше да се остави на течението. За пръв път в живота си беше с мъж без никакви очаквания, без конкретни намерения, без списък с желания.

Знаеше, че я харесва, че изпитва удоволствие, когато е с нея, но имаше ли нещо повече? Не беше лесен за разгадаване. Не показваше чувствата си като нея. Не използваше две думи, ако беше необходима една. Питаше се дали е казвал на жена, че я обича, но по някаква причина се съмняваше. Знаеше, че е способен да изпитва любов, при това дълбока. Но любовта го бе наранила. Джени, майка му, другата му сестра, дори Евън, някогашният му приятел, му бяха изменили, пазили тайни, изричали лъжи. Ако трябваше да избере едно нещо, което да му поднесе, щеше да бъде честност. Не заслужаваше по-малко.

— Как е тя? — попита Ник, като я галеше по косата.

— Струва ми се добре — вдигна очи към лицето му.

— Лекарят каза, че просто спи. Ако през нощта няма усложнения, ще я изпишат на сутринта. Пристъпът бил по-скоро предупреждение да не се пресилва, да приема по-спокойно нещата, да избягва стрес.

— Ти се чувстваш виновна.

— А ти започна добре да ме познаваш. Моля те, не ми казвай, че грешката не е моя, след като и двамата знаем, че моят инат я извади от релси. Ако я бях послушала, когато ме помоли да забравя случая, сигурно нямаше да се разболее.

— Може би нямаше — каза Ник. — Но ти едва ли щеше да издържиш. Щеше да се побъркаш от несигурност и лъжи.

— Имаш право да го твърдиш. Дванайсет години си се упреквал жестоко за онова, което се е случило на Джени.

Той кимна.

— Значи съм експерт по самобичуване.

— Самохвалко — засмя се тя. — Прозвуча ми малко извратено.

— О, значи си падаш по извратени неща — намигна й той. — Да беше казала.

Но на няколко метра от баба й не биваше да флиртуват, при това с толкова интимен подтекст.

— Дръж се прилично — скара му се тя.

— Ти започна.

— А сега слагам край — спря да говори, когато дочу, че баба й мърмори нещо. Върна се до леглото. — Бабо — прошепна. — Добре си, само сънуваш.

Шарлот отвори очи и се взря в Кайла.

— Те не искаха да го убиват. Беше нещастен случай. Разбираш ли?

За единия от пазачите в монетния двор ли говореше? Кайла се смути, но забеляза колко е разтревожена баба й.

— Да, разбирам — успокои я тя. — Не са искали.

— Той ги предаде, а бяха братя. Трябваше да си плати. Но не с живота си. Нямаха такова намерение.

Шарлот въздъхна, затвори очи и отново заспа.

— Мили боже, за кого говори? — зачуди се Кайла.

Ник се загледа в нея.

— Един от мъжете нещо е сбъркал и е умрял заради това.

— Франки ли? Смяташ ли, че другите двама са избягали, но са убили Франки, защото е сгафил?

— Надали.

Тя се изненада.

— А кой друг?

— Има само още едно лице — Доминик.

— Часовникарят!

— Паднал е зад борда на корабче, доколкото си спомням. Никой не е видял какво точно се е случило. Тялото не е открито. Питам се кой друг е бил с него онази нощ на корабчето. Интересно е да разберем. А баба ти несъмнено е извор на информация.

— Едва-едва тече и точно когато си мислиш, че е пресъхнал, избликва — Кайла гледаше баба си и се чудеше какви още тайни пази милата стара жена. — Но тази вечер си мисля, че повече нищо няма да научим.

— Е, и утре е ден.