Марго Далтън
Коледен подарък (3)

Трета глава

Джим Флеминг стоеше в малката баня, цялата в бяло и бронз, в съседство с разкошната стая в „Кингстън Армс“, която въпреки възраженията на своята спътничка, беше платил с кредитната си карта. Плисна студена вода на загорялото си лице и го зарови в голямата пухкава жълта хавлиена кърпа, преди да огледа замислено отражението си в голямото огледало. Мислеше си за жената, която го очакваше в съседната стая.

Имаше нещо в нея… нещо особено.

Джим се намръщи и тръсна глава, още разтревожен от странното си поведение. Този епизод беше крайно нехарактерен за него, нещо, което не беше вършил и той не помнеше вече откога. Първо, мисълта за секс с непозната съвсем не беше по вкуса на неговата вродено гнуслива природа. Второ, мъже с неговото обществено положение трябваше да са извънредно предпазливи, тъй като постоянно бяха преследвани от хора, привличани от чуждата слава, от психопати и хитри сметкаджии и накрая просто от използвачи, на които само им дай да се къпят в чужда светлина.

Това си беше голям проблем, мислеше той, докато прокарваше ръка през лъскавата си руса коса. Животът за мъже като Джим Флеминг беше учудващо самотен. Всъщност като се замислеше, сексуалният му живот напоследък не беше с нищо забележителен. Дори трябваше направо да си го каже, че напоследък не се чувстваше никак в свои води с жените и това може би го беше направило толкова уязвим и податлив при срещата тази вечер.

Имаше и други фактори обаче, които му бяха повлияли: тъжната крехка красота на града, издокаран за Коледа, топлата примамливост на осветените прозорци, зад които уютно се радваха на живота сплотени семейства, дори онази симпатична дебела лелка, която срещна по време на скиорската си експедиция същия следобед и която в този момент похапваше руло „Стефани“ заедно с внуците си.

Джим тръсна глава и опита да се пребори със сивата тъга, която напоследък се просмукваше в душата му и заплашваше да преобърне внимателно иззиданите основи на неговия живот.

Обаче, напомни си той, докато закачаше кърпата обратно на напречната пръчка и си сваляше ризата и пуловера, работата не беше само в празничната обстановка или дори в неговото нетипично тъжно настроение, довело го тук. Основната причина за тази връзка беше в самата жена.

Свали си чорапите, събу и джинсите и грижливо сгъна дрехите си, за да ги постави на рафта срещу умивалника. После постоя така, гол, като се изключат долните му гащета, а високата му великолепна фигура изпълни малката баня със златната си мъжка хубост. Той обаче дори не поглеждаше към своето отражение в продълговатото огледало в златна рамка. Още разсъждаваше за жената, която го очакваше в съседната стая.

Беше тъй противоречива, тъй променлива и неуловима. В бара го беше привлякла невероятната й красота, породила желанието да чуе гласа й, да види усмивката й — по същия начин, по който хората се стремят към разглеждането на произведения на изкуството. Но след като поговори с нея, той определено се възбуди от изпепеляващата й чувственост, от тънката еротичност в поведението й, от недвусмислените сигнали, че страстно се интересува от него като сексуален партньор.

Всичко това не беше ново изживяване за Джим Флеминг. Беше срещал безброй много красиви жени и беше чул какви ли не сексуални покани. В новата позната обаче го привлякоха тайнствените нюанси в личността й, някои черти, които странно си противоречаха. Така например тя го беше прелъстила с кротката си властност и неприкрития сексапил, но въпреки това по време на кратката им разходка до хотела тя някак се отпусна и почти спря да му обръща внимание. Вместо да продължи да го сваля, тя с детинско удоволствие разглеждаше коледните светлини и украшения по заснежените централни улици.

А на рецепцията в хотела се усмихна смутено на дежурния и забързано се скри зад Джим, сгушена в меката кожа на палтото. Оглеждаше елегантното фоайе на хотела и имаше вид на малко момиче, впуснало се в опасна авантюра. Или играеше някаква крайно необяснима игра, или беше съвършена актриса, пресъздаваща образ на многопластова личност.

Вероятно всичко си беше игра, реши Джим, а жената — поредната авантюристка на лов за приключение, живееща в свят на сексуални фантазии. Но несъмнено излъчваше изисканост, а на всичкото отгоре беше невероятно хубава.

Той изгаси светлината в банята, отвори вратата и влезе в стаята. Поспря в полумрака, за да изгледа предизвикателно в очите жената в леглото, и с подчертана преднамереност свали долните си гащета. Застана гол пред нея, целият стегнати плоски мускули и твърда надменна мъжественост, като продължаваше да се вглежда изучаващо в лицето й. Тя се бе облегнала на меките възглавници в колосани калъфки. Тъмната коса се бе разпръснала като криле около главата й, а чаршафът бе придърпан на сметаненобелите й голи рамене. Срещна погледа му с видимо спокойствие. Но отново в нея проблесна нещо, може би тревожна искра, когато той се разсъблече пред нея, което го накара да заподозре, че може би не е обръгнала на подобни изживявания, както се правеше.

Но какво ми пука? — помисли си той, внезапно обзет от тревожна напрегнатост. Това си е мимолетна еднократна среща и нищо повече.

Той се пресегна и рязко издърпа чаршафа от тялото й, изненадан от рефлекторното й движение, с което понечи да го придърпа обратно и да прикрие голотата си. После обаче тя се отпусна, сякаш правеше съзнателно усилие, и морно се протегна в леглото, разкривайки пред погледа му цялото си великолепие. Джим я оглеждаше безмълвно, поразен от гледката, и усети първата напрегната мълния на силно физическо желание и произтичащата от него пулсираща мъжественост.

Беше истинско произведение на изкуството — най-красивата жена, която беше виждал. Гърдите й бяха сочни и високи, с розови връхчета и някак девствени, макар че Джим я прецени на пръв поглед горе-долу на своята възраст. Бялата й кожа беше копринено гладка, а тялото бе едновременно стройно и пищно, със стегнати закръглени линии, свързващи гърдите с корема и бедрата като симфония от богата женственост.

— Боже, колко си хубава — прошепна той неволно. — Направо невероятно хубава…

— И ти не си много грозен — произнесе тя с нисък дрезгав глас, като го оглеждаше, както беше застанал над нея. — Ела!

Докато Джим се пъхаше до нея в леглото, тръпнещ от желание, той бе отново изпълнен с озадачено недоумение. Нещо много странно ставаше тук, нещо, което той не можеше да определи…

Начинът, по който тя се притисна към него, топлината на устните й, когато го целуна, бяха тъй възбуждащи, че той изпита чисто физическа болка. Ала ръцете й не се връзваха с картината. Те бяха непохватни, колебливи, почти като на неопитно девойче, незнаещо да докосва един мъж. Но вместо да се смути, Джим намери това за най-възбуждащо у нея. То я правеше някак невинна и новачка в изкуството на любовта, сякаш имаше нужда от някой да я води и наставлява.

Бива си я, реши Джим с някаква частица от ума си, която още бе в състояние да разсъждава трезво дори в спазмите на страстта. Малко жени са способни да създадат впечатление за невинност насред цялата сексуална разгорещеност. Той нарочно забави темпото, забравил всичко от удоволствие, милващ цялото протежение на тялото й с бавни чувствени ръце. Искаше му се това да продължи вечно, само да я докосва и да се сдържа, за да продължи до безкрай удоволствието, за да прекара остатъка от живота си в това топло легло с прекрасното тяло на тази жена, да вкусва от нейната сладост…

Ала напрегнатият прилив на желанието беше прекалено силен. Той най-сетне му се предаде и се приготви да навлезе в нея, изгарящ от страст, докато тялото му се извиваше и той се губеше в копринените й дълбини, стенещ от радост. А тя откликваше както никоя друга жена, която познаваше. Сякаш искаше да го погълне целия, всеки грам от мъжественост, който можеше да й даде, да изтръгне самата му същност и да я превърне в своя собствена.

Силата и възбудата на страстния й безмълвен отклик беше направо непоносим за него. Той стигна върха на изживяването си и усети как тънкото тяло под него се разтърси цялото и се отдаде на свой личен завършек. Миг по-късно Джим се отпусна, леко се отдели от нея и нежно я взе в прегръдките си. Беше тъй обладан от сънливо задоволство, че не бе в състояние да мисли.

Дълго лежаха в дремлива тишина. Чуваше се само бръмченето на регулатора за топлина недалеч от леглото и редките коли, минаващи под прозореца и хвърлящи призрачни отблясъци с фаровете си по тавана. Накрая Джим се подпря на лакът и погледна жената под себе си. Тя лежеше със затворени очи и напрегнато, чудно изражение, свита на топка, сякаш закриляше нещо безценно в извивките на тялото си. В мътната светлина и след изблика на страст лицето й му се видя уязвимо и детско, нямащо нищо общо с прелъстителната изискана жена, която срещна в бара.

Той си припомни огнената страст на тялото й и необичайно неопитните, почти свенливи ръце и отново взе да се чуди…

— Ей! — прошепна той дрезгаво. — Ей, хубавице! Ти си голяма работа, ще знаеш. Направо невероятна. Беше страхотно!

Тя не реагира, а тялото й беше все така свито на топка, лицето спокойно. Джим я понаблюдава известно време, после се измъкна предпазливо от леглото и тръгна с боси крака към банята да си вземе дрехите. Отнесе ги обратно в спалнята заедно с една от големите жълти хавлиени кърпи, която постави внимателно до прекрасното й тяло.

— Ето — промърмори той. — Вашият халат, милейди. Можеш да отидеш в банята, а аз ще се облека тук. Освен ако — додаде с надежда, поразен от внезапна мисъл, както я гледаше, — не се интересуваш от изпълнение на бис?

Тя леко потръпна и седна в леглото, като отбягваше да срещне погледа му и се увиваше старателно в хавлията. После, все тъй мълчалива, си събра дрехите и изчезна в банята.

Джим светна нощната лампа и бързо се облече, наслаждавайки се на сексуалната задоволеност, която все още го изпълваше и съзнавайки с леко тревожно чувство, че много скоро ще поиска отново да бъде с нея.

А тя носеше нещастие, както той беше заподозрял още в началото. Беше от онези омайни жени, които притежаваха умението да ловят мъжете в капаните си, да ги пленяват, да ги карат да се опияняват от еликсира на чаровете им и да станат безнадеждни наркомани, неможещи да живеят без сладостта на женствените им тела.

Е, каквото и да иска — помисли си той безпомощно, — аз ще се съглася. Хвана ме на въдицата си. Искам само да я видя отново, да бъда с нея. Докато изричаше наум тази мисъл, вратата на банята се отвори и тя се появи, напълно облечена и дори обута, излъчваща спокойствие и самостоятелност. Беше все тъй прелестна в семплата черна рокля, но вече не излъчваше никакво предизвикателство чрез движенията си, никакъв флирт или многозначителност. Походката й беше забързана и делова, докато прекосяваше стаята все така, без да го погледне. Взе чантата си и коженото палтенце и тръгна към вратата.

— Ей! — рязко каза Джим. — Закъде си се забързала така? Не можем ли… просто да се поотпуснем малко и да поприказваме?

— За какво? — попита тя и се спря с преметнато през ръка лисиче палто.

— Не знам — рече той безпомощно. — Просто… за каквото си говорят хората — той млъкна и очите му се уголемиха от изненада, когато тя притеснено се поколеба до вратата.

Жената го погледна и явно го чакаше да се доизкаже, преди да си тръгне.

— Искаш да кажеш — започна той бавно, — че това беше всичко? Че нямаме какво да си кажем, няма да се представим дори един на друг, няма да си назначим нова среща?

— Нали така се разбрахме от самото начало?

— Ами ако съм размислил? Ако съм решил, че много искам да те видя отново? Тогава какво ще правим?

В очите й проблесна страх и сърцето му се сви.

Омъжена е — помисли веднага. — За някой богаташ, когото мрази, но не иска да го изгуби заради парите му. Затова се измъква за няколко часа през нощта на кратка авантюра, за да бъде животът й поносим. Но Джим Флеминг не беше от мъжете, които се смущават от всяко срещнато препятствие. Беше държал тази жена в обятията си и твърдо беше решил да го стори отново, каквито и да са последствията.

— В такъв случай — чу той тихият й отговор, — ще трябва да ме откриеш.

— И си мислиш, че няма да е лесно?

— Много ще е трудно.

Той кимна, пресегна се за якето си и застана до нея.

— Тогава май ще трябва да се откажа — рече жизнерадостно. — Нали така?

Тя го изгледа подозрително и кимна с видимо облекчение.

— Така ще е най-добре — съгласи се сериозно.

— Може ли поне да те изпратя до колата или да ти повикам такси? Късно е за такава хубава жена да се разхожда по улиците сама.

— Благодаря, но мога да се грижа за себе си.

— Знаеш ли, преди един час бих се съгласил с теб — каза Джим, като я изгледа напрегнато. — Сега не съм толкова сигурен.

 

 

Сара вървеше по заскрежения тротоар до русия си кавалер и все още обмисляше последните му думи. Той изглежда хранеше подозрения относно нея, както и някакво прозрение за личността й, което едновременно я учудваше и тревожеше.

Всъщност, каза си тя, цялото преживяване беше учудващо и тревожно. Очаквала беше мъжът до нея да бъде надменен и самовглъбен, нарцистичен и скучен, а той се оказа точно обратното. Беше забавен, остроумен и нежен, дълбоко интелигентен и внимателен, след като бяха правили любов, с нещо мило и момчешко в поведението му, което го правеше извънредно привлекателен.

Пък и, продължи да размишлява Сара, докато крачеше с дълбоко напъхани в джобовете ръце, самият секс се оказа главозамайващ. Погълната изцяло от работата си, сдържана и задълбочена, съвсем бе разредила връзките си с мъже. Тя дори не можеше да си спомни кога за последен път беше правила любов, а и със сигурност не можеше да си спомни друг път да е преживявала нещо подобно, тъй възбуждащо, еротично и задоволяващо.

Мрачно се усмихна на себе си. Във всички книги пишеше, че шансовете на жената да забременее са по-добри, ако има оргазъм. Като имаше предвид земетръсното усещане, с което я дари Джим Флеминг, работата беше в кърпа вързана.

— Не предпочиташ ли да се върна в хотела и да повикам такси? Може скоро да се зададе някое, но все пак…

Гласът му прекъсна потока на мислите й и тя се напрегна, за да го разбере какво говори. Не й се искаше да повика такси пред хотела от страх да не запомни номера му и после лесно да я издири, ако наистина тръгне да я търси. Собствената й кола, разбира се, беше паркирана само на две преки оттук, но тя нямаше никакво намерение да му позволи да види марката, модела и регистрационния номер. Ако само можеше да хване такси, да помоли шофьора да я откара две преки по-надолу, би могла да се върне при колата си, да се прибере у дома, да вземе една гореща вана и да се отпусне. Божичко, дано да съм забременяла, защото не ми се иска още веднъж да минавам през всичко това.

Джим беше сгушил рамене, за да се предпази от студения въздух и оглеждаше пустата улица в двете посоки.

— Виж — започна той загрижено, — най-добре ще е…

Сара вдигна очи към него. Опитваше се да запази уморения си мозък бистър, отчаяно й се искаше да се разделят. Сега единственото й желание беше да си бъде на топло у дома заедно с драгоценния подарък, който носеше в себе си, и да съсредоточи цялото си внимание върху неговата закрила и отглеждане. Ако наистина беше заченала, то чудодейните нови клетки в тялото й бяха като миниатюрно бледо пламъче, което трябваше да бъде пазено и нежно съхранявано.

Внезапно, както стоеше и гледаше нагоре към загорялото му лице, наведнъж се случиха страшно много неща, които я накараха да се разтрепери и почти да рухне от ужас.

Нещо рязко се заби в ребрата й през мекото кожено палто и тя видя как лицевите мускули на Джим се стегнаха от рязка тревога, чу груб нисък глас в ухото си.

— Ако някой само помръдне, ще нарежа жената на парчета. Не се будалкам.

Думите прозвучаха като реплика от долнопробен филм. Сара за малко да се изсмее истерично, но един поглед към смръзналото се стегнато лице на Джим й даде да разбере, че това не е шега.

Наистина не беше.

Сара усети някаква празнота, призля й и с все сили се напрегна да запази съзнание, да мисли ясно, да се задържи на крака.

— Веднага махни това от нея — рязко се обърна Джим към невидимото присъствие зад гърба й.

— Я млък! Аз казвам какво да се прави. Ти първо ще свалиш часовника си, бавно и полека, и ще ми го дадеш. След това искам да бръкнеш в портфейла и без номера, чу ли! Щото хич не ми се иска да пробода тази хубава жена.

Сара не го виждаше, но грубият му глас стържеше в ухото й, усещаше неравния му горещ дъх и по това прецени, че нападателят й не е висок, може би дори не стигаше нейния ръст. Усещаше близостта му, мириса на немито тяло и ужасяващия хлад на неговия страх.

Той е по-изплашен и от мен, каза си тя, но тази мисъл никак не я утеши. Достатъчно добре беше запозната с човешката психика, за да знае, че с нож в ръката нападателят им беше по-непредсказуем и опасен именно поради страха си. Джим явно си даде сметка за същото, защото мълчаливо се подчини на командата, свали тънкия си скъп златен часовник и го подаде, после внимателно изпразни от портфейла си всички банкноти. Загорелите му ръце трепереха от ярост, едрите му рамене бяха напрегнати, а хубавото му лице беше толкова мрачно, че Сара се изплаши още повече.

Нещо щеше да се случи, нещо ужасно и неизбежно и тя беше безсилна да го предотврати, заклещена между двама буйни сърдити мъже, с нож, опрян в ребрата й…

— А сега ти — простърга гласът. — Дай ми парите и бижутата си!

Сара се олюля и Джим загрижено погледна надолу към нея. Посегна да я подкрепи, но ножът я убоде болезнено и тя цялата се сви. Последва бързо заплашително движение и Джим отстъпи назад, а сините му очи опасно просветнаха.

— Чу ме, госпожо! — повтори нападателят. — Мърдай!

— Нямам… В чантата си имам само двайсет долара. За такси.

— Дай ги!

Сара заровичка из чантата си с треперещи ръце, извади банкнотата, подаде я слепешката назад и усети как я грабнаха от ръката й.

— А сега бижутата!

— Ама… — гласът й се извиси панически. — Това е от майка ми! Само то ми е останало от нея! Не е никак ценно. Само сребро. Моля ви, не ме карайте да ви давам…

— Млъкни! — отново простърга гласът, нисък и вбесен. — Без глупости! Свали го и ми го подай!

Сълзи заструиха по бузите й, топли и солени в студения нощен въздух. С огромно болезнено чувство на тъга и празнота Сара разкопча огърлицата, свали обеците и ги подаде назад, за да бъдат сграбчени алчно.

— Добре — рече гласът. — Сега си тръгвам. Но ще взема и жената със себе си, поне донякъде, та да не ти хрумне някоя глупост, господине. Хайде, тръгвай. И без номера. Върви пред мен.

Изведнъж, докато произнасяше последните думи, гласът на бандита се извиси с няколко регистъра и завърши пискливо, в рязък контраст с предишния стържещ тон. След кратък миг на зашеметено изумление Джим се метна напред. Спортното му тяло се движеше с невероятна бързина, докато се хвърляше върху нападателя.

Сара се извърна, отърсвайки се от ужаса, и с разширени от учудване очи проследи как големият нож издрънча върху тротоара, а Джим се преборва с другия мъж. Сега го видя за пръв път — малка мършава фигура в прокъсани джинси, опърпано шушляково яке и черна скиорска шапка, дръпната като маска върху лицето.

Въпреки че беше гъвкав и пъргав, той не можеше да се сравнява с Джим Флеминг. Мълчалив и отчаян, нападателят напразно се съпротивляваше на хватката на по-едрия мъж, но беше хлъзгав като риба. Докато Сара стоеше и гледаше, Джим го улови здраво в сгъвката на ръката си, смъкна маската и възкликна учудено.

Лицето насреща им беше определено момчешко с гладки детски бузи и множество лунички по носа. Момчето ги изпепеляваше яростно с поглед, преглъщаше сълзите си в сърдито разочарование, но когато Джим леко смени позата, за да го улови по-здраво, то се възползва веднага от пролуката. Шмугна се под ръката на едрия мъж, изтръгна се и изчезна като стрела по улицата, а стъпките от мръсните му гуменки отекваха, следвани от втурналия се подире му Джим.

Сара ги проследи с поглед, докато те изчезнаха зад ъгъла, все още зашеметена от всичко, което се беше случило с нея само за няколко кратки часа.

— Ей! — изведнъж се развика тя гръмогласно. — Той задигна гердана на майка ми!

Тя се наведе, изу обувките си на високи токчета, мушна ги в джоба си и хукна подир другите двама в посоката, в която бяха изчезнали. Почти не си даваше сметка за леденостудения тротоар под краката си.

Докато тичаше по тесните улички и пълните с боклук задънени алеи, тя се опитваше да задържи в полезрението си бягащата фигура на Джим и почти не виждаше квартала, който прекосяваше. Намираха се в един от потискащите бордеи в центъра на града, разположен нелепо редом с високите стъклени небостъргачи и елегантни бутици — тъжни пролуки на мизерия и отчайваща бедност редом с невижданото богатство. В тези почернели от пушека и полуразрушени тухлени съборетини живееха хора — в непроветрени стаи, лишени дори от най-елементарните удобства.

Но тя нямаше време да размишлява сега над социалните противоречия, които я заобикаляха. Дишаше тежко и стържещо, далакът вече я болеше от тичането, а усещаше и остра болка в краката. Най-лошото беше, че Джим май съвсем се изгуби от погледа й.

Но тъкмо когато се канеше да се откаже от преследването, тя го зърна в пролуката на тесен вход и се насили да тича още по-бързо. Влезе в мрачната вмирисана сграда почти веднага след него и присви очи нагоре към продънените мръсни стълби. Видя го как се поколеба пред одраскана дървена врата. Сара потрепери. Цялата къща бе тъй потискащо мръсна и порутена, изпълнена с миризми, които се страхуваше дори да определи.

А какво ли се криеше зад очуканите врати?

Но преди да успее да му извика предупредително или поне да му даде по някакъв начин да разбере, че и тя е тук в сградата, той напъна с рамене вратата и започна да я натиска. Паянтовата ключалка поддаде незабавно и вратата се залюля навътре, откривайки мъждиво квадратче светлина. Предпазливо като котка, той надникна вътре, после бавно пристъпи напред и изчезна от погледа й.

Сара наблюдаваше с ужас и очакваше всеки момент да го види как политва назад в коридора, повален от дъжд от куршуми.

Нищо не се случи. В миризливия коридор беше тихо, също и на мръсните стълби и отвън в мръсната уличка. Сара хвърли един отчаян поглед навън, после — нагоре по стълбите и насъбра смелост. Бавно се изкачи, бутна вратата, плъзна се в стаята и се закова на място от изумление.

Джим стоеше в средата на тясното полутъмно пространство, съдържащо само тясно метално легло, купчина одеяла в другия ъгъл и разнебитена детска кошарка, скрита зад парцаливо перде, провесено пред някогашен вграден гардероб, сега без врати. Имаше и стар котлон върху очукан долап и два картонени кашона, използвани явно за складиране на вещи. Момчето, което открадна бижутата на Сара, беше застанало предизвикателно пред кошарката и се опитваше да я скрие от погледа на влезлите. Зад гърба му откъм мръсните одеяла надничаше второ дете, а големите му очи и слабо лице го правеха да изглежда като сънлива изплашена кукумявка. Очите на момчето потрепнаха, когато Сара влезе в стаичката, а Джим се извърна, обзет от внезапна тревога.

— Не трябваше да идваш — промърмори той.

— Но той ми взе гердана!

Момчето се напрегна и сякаш се канеше да се нахвърли отгоре им. Джим се метна неочаквано през стаята и отново сграбчи нападателя в мечешка прегръдка. Умело, без да го пуска, той бръкна в мръсното му яке и извади оттам откраднатите пари и вещи, след което ги пусна на сигурно място в собствения си джоб. Момчето се съпротивляваше безмълвно, яростно, а детето в леглото взе да скимти уплашено.

Сара забързано прекоси стаята, мина покрай Джим и момчето и коленичи до него, загледана в изкривеното бледо личице. Беше момиче, прецени тя, десетинагодишно, с хубава права руса коса, подстригана доста криво около ушите, и сини очи, плувнали в сълзи. Сара погали сплъстената копринена коса, отметна я назад от челото и беше потресена от крехката слабост на момичето, големите умоляващи очи и болезнения му ужас.

— Всичко е наред, миличка — прошепна Сара. — Никой нищо няма да ти стори. Как се казваш?

— Ами… — детето преглътна, после добави с нисък дрезгав глас: — Ели.

— А той брат ли ти е? — посочи Сара жилавата фигурка, която още се гърчеше в яката хватка на Джим.

— Да — прошепна момичето. — Казва се…

— Млъкни, Ели! — кресна момчето, като прекрати напразните си опити да се изскубне само колкото да хвърли бесен поглед към момиченцето. — Нищо не им казвай!

Слабото русо момиченце прехапа устни и очите му отново се изпълниха със сълзи.

— Виж какво, малкия — обърна се Джим към момчето, — ти май не си наясно с положението. Затова стой мирно и ме чуй, ясно ли е? — той подчерта думите си с лек натиск в ръцете, което накара момчето да се намръщи, а след това и престана да се дърпа. — Вече знаем къде живееш и какво си извършил. Ако решим да те предадем на полицията, може силно да загазиш. Затова не те съветвам много-много да се разпореждаш — момчето гледаше като зверче дъсчения под и мълчеше. — Ясно ли е? — повтори тихо Джим и отново стегна леко хватката си.

— Да — намусено промърмори малкият.

— Добре. А сега — как се казваш?

— Били.

— Добре. Е, Били, кой се грижи за вас? Кой е възрастният в това семейство?

— Аз! — гордо отвърна хлапакът и вдигна луничавото си лице, за да изгледа яростно мъжа, който го стискаше в прегръдка.

Джим мълчаливо му върна погледа.

— Искам да чуя истината, Били — предупредително изрече той. — Без лъжи!

— Не лъжа! — запротестира Били. — Пусни ме, чу ли! Няма да избягам.

— Откъде да знам, че няма да избягаш?

— Как така ще избягам? — изуми се кльощавото момче, учудено от глупостта на големия мъж. — И да те оставя тук да вземеш децата?

— Децата ли? — недоумяващо повтори Джим. — Кой е тук, освен вас двамата?

Като в отговор на въпроса му, иззад мръсната прокъсана завеска избухна силен плач. Кошарката заскърца и се заклати и в нея се надигна малка фигурка, уловила пердето с пухкави ръце и надаваща вой с изненадващо плътен и мощен глас. Четиримата се втренчиха в малкото възмутено човече, което несигурно се поклащаше на розови крачета, целите в трапчинки, с изкривено от гняв лице.

— Май му никне нов зъб — обясни Ели, загрижена като млада майка. — Вече си има пет! — додаде тя гордо, докато Сара й се усмихваше.

Ели се смъкна от леглото и пред погледите на всички се показа трогателно мършаво телце, облечено в прекалено широка тениска и окъсано долнище от анцуг. Тя вдигна бебето от кошарката и се огъна под тежестта му. То продължи да реве и да се гърчи в ръцете й.

— Дай — промърмори Сара. — Нека го взема.

След кратко колебание Ели й подаде бебето и Сара го сгуши на рамото си, опряла буза на пухкавата му руса косица. Беше на около десет месеца, здраво и ухаещо на хубаво бебе с памучна ризка и пеленки — единственото чисто и красиво нещо в цялото тънещо в мизерия място. Ели и Били мълчаха и я гледаха с тревога, но Сара им се усмихна ободрително, като потупваше леко гръбчето на бебето, докато то изхълца, умири се и се сгуши в нея.

— Как му е името? — обърна се тя към Ели, която побърза да донесе меко одеялце, за да завие босите розови крачета.

— Артър.

— Хубаво име. И той е хубаво бебе — каза Сара на двете деца. — Добре се грижите за него.

— Ами нали затова… затова се опитах да ви обера — каза Били. Гласът му беше нисък и засрамен, без капка от предишната наглост. За пръв път звучеше като дете, каквото си беше. — Ели както рече… на Артър му растат зъби, а и всички наоколо са болни от грип, та му трябва повече мляко и портокалов сок и други скъпотии… Пък и почти проходи, ще има нужда от обувки, щото подът е леден и…

Сара потрепери леко и притисна мекото топло телце на бебето към себе си.

Джим гледаше двете деца с ококорени очи, а хубавото му лице се беше изопнало от загриженост, очите му — изхвръкнали от неверие и ужас.

— Да не би… — започна той бавно и се поколеба. — Значи не ме будалкаш? Никой не се грижи за вас тримата? Сами сте с това бебе?

— Да — каза Били.

— Не мога да повярвам — категорично заяви Джим. — Не е възможно.

— Но защо? — попита Били. — Аз съм на тринайсет, Ели скоро ще навърши единайсет. Достатъчно сме големи да се грижим за едно бебе. Артър е гледан по-добре от повечето деца наоколо.

— И колко време ще продължи това? — попита Джим, все още зашеметен от думите на момчето. А от колко време сте сами тримата?

— От лятото. Мама умря през лятото. Тя пиеше — додаде Били като пояснение.

— Като не пиеше, понякога беше добре — верноподанически заяви Ели. — А преди да се роди Артър, тя много дълго капка не близна и дори работеше като чистачка. Носеше ни ябълки и шоколади… понякога.

Ели въздъхна при спомена за това блаженство и сините й очи отразиха радостта от отдавнашните пиршества.

— Но след раждането на Артър пак почна да пие — допълни Били. — Беше пияна през цялото време и не можеше да грижи за него. Искаше да ни даде и тримата на Социални грижи, но каза, че щели да ни разделят и да ни изпратят на различни места.

— После какво стана? — попита Джим.

— Аз й казах, че ще избягам от къщи и ще взема децата, ако се опита да ни даде на Социални грижи — спокойно обясни Били. — Казах й също, че ще се грижа за всички нас, тя да не се тревожи. И така и направих.

— Като крадеш от хората — каза Джим.

— Ама чакай, никога преди не съм крал! Беше ми за първи път. Иначе събирам стари вестници и ги продавам, изпълнявам разни поръчки за хората, какво ли не. Само че, нали ти казах — изплашихме се Артър да не се разболее и му трябваха толкова много неща…

Сара, още притискаща към себе си топлото телце, усети как й призлява, докато слуша тази история.

— Как успяхте след смъртта на майка ви — тихо попита Джим — да останете сами, без да ви разберат? Властите не си ли дадоха сметка, че при вас няма никой и…

Били поклати глава.

— Никой не разбра. Тя умря… — той хвърли бърз поглед към Ели, която стоеше бледа и напрегната до кошарката, стиснала биберон в малката си тънка ръка. После продължи: — Тя умря в една уличка далеч оттук и никой нищо не разбра за нея. Аз гледах — додаде той спокойно — как я отнесоха в Бърза помощ. Нарекоха я Джейн Доу^[1].

— Ами… Другите хора в сградата? — попита Сара. — Те не…

— Другите дори не знаят, че вече я няма. Те си мислят, че някой се грижи за нас, а и не са от онези, които много ги е грижа какво става с хората. Всеки месец осребрявам чека, който ни се отпуска по бедност, и плащам наема, така че никой не ни закача. Всички са заети със себе си. Такъв е животът — заключи той с лека предизвикателна нотка, вдигнал очи към двамата добре облечени посетители.

— Трябва да… Трябва да съобщим някъде — безпомощно започна Джим. — Не може да продължава така…

— Ако го направиш — спокойно го прекъсна Били, ще взема децата и ще избягам. И може би ще попаднат в по-лошо място от това тук.

— Но защо? — недоумяваше Джим. — Защо не искаш помощ. Така ще имате храна, прилични дрехи, ще ходите на училище… Някой от вас двамата ходи ли на училище? — попита той внезапно.

Момчето поклати отрицателно глава.

— Тази година не ходим. Откак мама умря. В училище все си пъхат носа в чуждите работи — поясни той. — Аз имам разни книги и уча Ели на много неща. Имаме и книги, в които пише как да се грижим за Артър. Затова сами разбирате, че не можем да отидем в Социални грижи. Някой веднага ще осинови Артър; защото е много хубаво бебе и всички искат бебета. А мен и Ели никой не ни иска.

Очите на момичето се напълниха с измъчени сълзи, които преляха и потекоха волно по бледите му хлътнали бузи.

Сара я погледна загрижено и се обърна към Джим.

— Засега недей да правиш нищо — каза тихо. — Да им дадем пари, за каквото им е необходимо, а утре ще се върнем да се убедим, че всичко…

Сякаш изведнъж си бе спомнил, че и тя съществува, Джим я погледна остро, а по лицето му се изписа странна смесица от чувства при вида на зачервеното й лице, краката, обути само в чорапи, елегантното кожено палто и копринената черна рокля, нежно притиснала спящото бебе към гърдите си.

— Утре ли каза? — попита той тихо. — Звучи прекрасно. Да те взема от вас или ще се срещнем някъде?

Сара рязко се върна на земята. Едва сега си спомни целта на тази вечер, скъпоценното зрънце, което съхраняваше в дълбините на тялото си, крайната необходимост да поддържа играта и да попречи на Джим Флеминг да научи някога коя е и какво е направила.

— Всъщност като размислих — каза тя хладно, — убедена съм, че сам ще се справиш чудесно. Преди да си тръгнеш, ще трябва, разбира се, да оправиш ключалката и да се убедиш, че всичко е наред, така че и не мисли да ги зарежеш и да се опиташ да ме проследиш. Може ли само да си получа огърлицата? И веднага след това си тръгвам.

Ще се върна, каза си тя уверено. Но трябва да съм сигурна, че той не се навърта наоколо. Ще се върна и ще им донеса купища неща — храна и дрехи, и топли завивки за бебето, и играчки, и книги… И като повдигна със съжаление рамене, тя подаде сънения топъл Артър на угрижената му сестра и се приближи до Джим. Той я погледна безмълвно в очите и подаде огърлицата и обеците заедно със смачканата двайсетдоларова банкнота.

Тя прибра бижутата в джоба си, подаде парите на Били и се наведе да си обуе обувките. След което се запъти към вратата. В мръсния мрачен коридор се поколеба, и без да обърне внимание на Джим, се усмихна на двете по-големи деца, които стояха и я гледаха безмълвно.

— Той наистина е много красиво бебе — каза им тихо и хукна надолу по скърцащите стълби.