Марго Далтън
Коледен подарък (10)

Десета глава

Приблизително по същото време, по което Джим и Сара омитаха последните трохи от омлета, сенаторът Джеймсън Флеминг разговаряше облечен и готов за излизане със сестра си на прага на разкошния си дом. В едната си ръка носеше черно кожено куфарче, а под другата стискаше жираф. Жирафът беше огромен, поне метър и двайсет висок и изящно изработен от бежов велур и бяла телешка кожа, с лъскави сини очи, благодушен жив израз и кокетни дълги мигли.

— Тръгвам, Мо — каза сенаторът. — Имам среща с Джок и още няколко души в Клуба на животновъдите. Единият от тях е готов да даде пари за партията. Джок смята, че трябва да го поухажваме.

Морийн вдигна очи от кремавото бебешко одеялце, което плетеше на една кука, и рече сухо:

— Сигурна съм, че жирафът много ще му допадне, Джейми. Прекрасен е.

Джеймсън взе да тъпче притеснено на едно място и я погледна с леко предизвикателство.

— На път за клуба ще намина през Сара. Онзи ден, като се видяхме в нейната лаборатория тя каза, че се готви да започне обзавеждането на детската стая, а аз зърнах този приятел онзи ден на една витрина и просто не можах да му устоя. Ръчна изработка е, внос от Гватемала.

— Джейми, не мислиш ли, че ще е по-подходящо да й подариш… И аз не знам какво… Нещо като детско креватче, например?

— На Сара? Допускаш ли, че отдавна не е проучила всички производители на детски креватчета и не се е спряла на най-научно обоснованото като дизайн и обезопасеност? Вярвай ми, Мо, че това момиче държи да взема само подобни решения.

Морийн кимна и наведе очи към меката прежда върху коленете си.

— Прав си — каза. — Просто аз…

— Какво има, Мо? Кое те тревожи?

— И аз не знам. Боя се, че отиването в дома й е голям риск. Ами ако завариш там Джим? Обещахме да пазим тайната й и трябва да направим всичко възможно да удържим на обещанието си, докато тя желае това.

— Ти си съвършено права. Но аз знам със сигурност, че Джим не е там.

— Откъде знаеш?

— Обадих се в апартамента му и вече бях измислил какво да кажа като оправдание, ако се обади, но не се наложи. Вдигна едно от децата и каза, че ще работи до късно в офиса си.

— Кое от децата беше? — попита Морийн с топла влага в очите.

Джеймсън я изгледа учудено.

— Откъде да знам, Мо? Звучеше като момиче.

— Значи е Ели — усмихна се нежно Морийн. — Гласът на Били вече мутира.

Сенаторът продължи да гледа учудено дребната жена, която се разшава смутено под упорития му поглед.

— Ходих веднъж-дваж пъти до апартамента на Джим — заобяснява тя. — Случайно минавах. Ели и бебето са винаги там, а Били постоянно ходи някъде. — Да можеше да ги видиш, Джейми — усмихна се тя с много обич. — Толкова са сладки. Бебето е толкова умно и доволно, вече се изправя само и се присяга за всичко, каквото види. А Ели е прекрасно дете, сладко и кротко, и се грижи за малкия като същинска майка.

— Знаеш, че стига да поискаш, можеш да опознаеш добре тези деца, да ги водиш по разни места, дори да ги доведеш тук и да им бъдеш истинска леля — каза сенаторът с пресекващ от вълнение глас.

Сестра му вдигна поглед, а сините й очи бяха потъмнели от болка.

— Не мога да ги водя тук, Джейми. Джим няма да го допусне. А докато той се държи по този начин, ти знаеш аз на чия страна съм. Джим също го знае. Много пъти сме говорили на тази тема. Докато той продължава да се отнася така към теб, не желая да бъда част от живота му и да ходя в дома му, щом като ти не си добре дошъл там.

Джеймсън я погледна с много обич, дълбоко трогнат от думите й.

— Аз пък не искам да страдаш от създалото се положение, Мо. Вярвай ми, че ако ти доставя удоволствие, на мен ще ми е безкрайно приятно да задълбочиш отношенията си с тези Джимови деца. Нямам нищо против.

Но Морийн поклати глава.

— Само ако той ги доведе тук. Но като ги видях тези деца, изведнъж осъзнах колко много съм пропуснала в живота, Джейми. Де да можех и аз да имам деца. Понякога ми е тъй… — тя се задави и впи ръце в кълбото прежда. Брат й я гледаше загрижено и безпомощно откъм прага. — Но така или иначе — продължи тя след малко поуспокоена, — скоро ще си имаме наше бебе, с което да си играем, и Джим няма да може да ни попречи.

— Така е — усмихна се Джеймсън и отвори вратата.

 

 

Стаята се къпеше в сребро и тишина, нарушавана единствено от тяхното дишане и сподавен шепот. Сара се търкулна върху Джим, зацелува лицето и раменете му отпусна се в пълна забрава, когато го усети как навлиза в нея, как ръцете му се плъзгат по тялото й в морна ласка.

— Джим — прошепна тя със затворени очи.

— Шт — промърмори той. — Всичко е наред, Сара.

— Но ти…

Изведнъж тя млъкна, обладана от мощни вълни на върховно удоволствие, които я издигаха и спускаха на гребена си, караха я да докосва слънцето и отново да слиза на земята, изпълнена до пренасита с радост и доволство. Под нея Джим също се разтърси конвулсивно, позволил си най-сетне да освободи тъй дълго сдържаната си мъжка енергия.

— Божичко! — прошепна тя, когато съумя да намери отново глас в пресъхналото си от възбуда гърло.

Джим се засмя под нея и я стисна в големите си мускулести ръце.

— Добре ли те разбирам, хубавице моя? Да не би да се опитваш да ми кажеш, че ти е било приятно?

— Господи! — успя отново да произнесе Сара, на която речникът й внезапно обедня.

— Може би трябва да го правиш, по-често — прошепна той дрезгаво.

— Може да си прав — усмихна му се тя и го погледна с много обич, обладана от топли чувства. Колко е нежен, щедър и съобразителен като любовник, мислеше си тя. Тъй лесно е да го обича човек.

— Джим — каза тя. — Искам да поговорим.

— Дадено — откликна той с готовност и седна удобно в леглото. — Говори.

— Става дума за децата… Не искам да ги водиш в мотел. Искам да ги доведеш тук.

— Но, Сара… — започна той и очите му се уголемиха от изненада.

Тя се пресегна и нежно му запуши устата с ръка.

— Не, Джим, не искам да спориш по този въпрос. Достатъчно саможертви направи вече. Време е да се включа и аз. Не желая да напускаш по принуда апартамента си и да живееш в претъпкани и мръсни мотелски стаи, само и само те да имат някакъв дом. Не е справедливо.

Той я слушаше замислено.

— Те могат да живеят тук — продължи Сара. — Мод ще идва да ги гледа през деня, както идва у вас, а ти ще си останеш в апартамента най-сетне на спокойствие. А по-нататък, когато…

Тя рязко замълча, усетила се с тревога, че е била на ръба да му каже за бебето. Джим обаче не забеляза тази пауза.

— Не ще и дума — каза той, — че ще ми бъде безкрайно приятно да поживея в малко мир и спокойствие. Не го отричам. Но ти, Сара, не си даваш сметка от какво се отказваш по този начин. Гледането на деца си е целодневен напрегнат труд и е страшно уморително. Когато си работила цял ден, да се прибереш у дома и да завариш три деца и пълен хаос… Не си го изпитала и не знаеш.

— За разлика от теб. Точно това се опитвам да кажа. Ти вече направи много и сега е мой ред. Така е честно и справедливо. Кажи им, че ще намина утре сутринта, след като си тръгнал за работа, и ще ги взема. Кларънс ще ни помогне да им пренесем нещата. Той е готов на всичко, само и само да прекара някой и друг час с Мод.

— Господи, как ме изкушаваш — прошепна Джим и добави с внезапна усмивка. — Но след няколко дни врява ти може да откажеш дори да разговаряш с мен и като се върна от Европа, ще се окаже, че вече не сме приятели. Това е прекалено рисковано за мен. Особено сега.

Нежната многозначителност в гласа му накара Сара да пламне от топлота и щастие.

— Това няма да се случи — прошепна тя, като го привлече към себе си и го целуна. — Обещавам ти.

— Защо, Сара? — попита той неочаквано. — Защо правиш това предложение точно сега? Винаги си се съпротивлявала на идеята да приемеш децата да живеят тук. Сякаш нещо… нещо ти пречеше, нещо, което не искаше да споделиш с мен. Защо изведнъж си промени решението?

Сара се взря в очите му, разкъсвана от непреодолим копнеж да сподели с него чудната новина за детето, което носеше. Той беше тъй добър, мил и щедър. Тя вече знаеше, че е грешала в преценката си за него. Този мъж нямаше да й създаде никакви проблеми — на нея или на нейното дете. Напротив, след като научеше, те щяха да установят по-интелигентни и дълготрайни отношения, засягащи и отглеждането на другите три деца, без да пренебрегват нуждите на своето собствено. Но със своя честен научен и подреден ум Сара си даваше сметка, че всички тези рационални съображения нямат нищо общо с конфликта вътре в нея. Тя искаше да му каже, просто защото мечтаеше той да сподели с нея щастието й.

Тя го обичаше.

Осъзнала това, Сара се засмя, почти разплакана от радост и трепереща от щастие.

— Джим — прошепна тя, — скъпи, трябва да ти кажа нещо.

Той долови нежните дълбини в гласа й, видя как лицето й се омекоти и сякаш светна. Прегърна я, сгуши я като дете в ръцете си, зацелува лицето й, косата й.

— Какво искаш да ми кажеш, мила? Защото и аз трябва да споделя нещо с теб.

Сара се усмихна, притисната към гърдите му, вкусвайки всяка капка от този сладък, невероятен момент.

Но преди да успее да отвори уста, на външната врата се позвъни.

Те се спогледаха с ококорени и стреснати очи.

— Очакваш ли някого? — попита Джим.

— Не. Дори теб не очаквах.

Тя стана и се пресегна към пеньоара си. Звънецът отново иззвъня.

— Не отивай — каза Джим. — Който и да е, нека си върви! Ела, върни се в леглото. Това е последната ни нощ, преди да замина за цели десет дни.

Сара се поколеба, загледана в него, но после поклати глава.

— Не мога, Джим. Може да е някой от лабораторията. Там дежурят студенти по цяла нощ, наблюдават скоростта на покълването, и Карл може.

Докато говореше, тя връзваше колана на робата си, търсеше с крака чехлите и прокарваше разсеяно ръка през косите си.

Победен, Джим също стана и нахлузи набързо дрехите си, за да я последва надолу по стълбите. Сара се приближи до вратата, когато звънецът иззвъня за трети път. Джим стоеше бос зад нея в тъмното антре и обличаше през глава пуловера си. Главата му се показа над отвора и той се усмихна на мъжа, застанал в светлината на прага.

Беше баща му.

Усмивката на Джим помръкна. Гърдите му се стегнаха от изумление и някакво друго чувство — нещо средно между шок и възмущение, докато се взираше онемял в другия мъж. Баща му имаше тъй самодоволен и охолен вид със своите ботуши за петстотин долара и кожено палто. А в ръцете си държеше… Джим премигна, невярващ на очите си. Старецът държеше жираф!

— Влезте, сенаторе — спокойно го покани Сара. — Най-добре ще е да говорим вътре на топло. Джим, би ли се отместил, за да мине баща ти.

Джим машинално се подчини, вбесен още повече от мириса на скъпа кожа и скъп одеколон, тъй типични за баща му.

Е, каза си той със задоволство, поне старият е не по-малко шокиран от самия него и явно не е на себе си от смущение. На всичкото отгоре видът му беше крайно нелеп с проклетия жираф под мишница, за когото явно беше напълно забравил.

Сара ги поведе към дневната, запали няколко лампи и додаде още дърва към огъня в камината, който радостно припламна от свежото попълнение. Джим се отпусна в креслото срещу баща си и я наблюдаваше безмълвно, поразен за кой ли път от нейната красота дори в стария хавлиен халат и с разрошена коса. Опитваше се да подреди мислите си, да си внуши, че нещата не са такива, каквито му се виждат, че Сара и баща му всъщност се виждат за пръв път. Мисълта, че тя е в някакви взаимоотношения със стария беше непоносима за него. Умът му бясно препускаше в търсене на някакво друго обяснение.

Но тази надежда бе попарена, когато Джеймсън каза тихо.

— Много съжалявам за всичко това, Сара, вярвай ми. Обадих се в апартамента на Джим и децата ми казаха, че ще работи до късно в офиса си. Представа нямах, че ще го заваря тук.

— В такъв случай — каза Сара с немощна малка усмивчица, докато сядаше на дивана и подгъваше крака под себе си, — така му се пада, задето лъже децата.

— Вижте — избухна Джим, обръщайки се към Сара, тъй като нямаше сили да погледне баща си, — престанете да говорите за мен, сякаш не съм тук или съм шестгодишно дете! И ако обичате да ми кажете какво става.

— Джим — започна сенаторът с нисък и тревожен глас, — синко, моля те да не…

— Не ти! — рязко го прекъсна Джим, като му метна сърдит поглед. — Искам Сара да ми обясни всичко. С теб не говоря.

Ръката на баща му се вкопчи в мекото кожено тяло на жирафа.

— Успокой се, Джеймсън — тихо рече Сара. — Аз ще поговоря с него. Той рано или късно щеше да научи. И без това тъкмо се канех да му кажа.

— Какво да ми кажеш? — кресна Джим. — По дяволите, какво си се канела да ми кажеш?

Той беше извън кожата си от възмущение и безпомощност. Но дори в това превъзбудено състояние си даваше сметка, че най-много го измъчва явното разбирателство между Сара и баща му, начинът, по който си говореха като стари приятели.

Беше объркан, чувстваше се предаден и разголен. Но преди всичко беше загрижен за Сара. Мъжът срещу нея беше опасен, на него не можеше да се разчита, причинил безброй страдания на друга жена, която Джим бе обичал. Мисълта, че сенаторът по някакъв начин се е добрал и до Сара, беше спечелил доверието й, беше я накарал да повярва, че е…

— Искаш ли да си тръгна, Сара? — спокойно попита Джеймсън, без да обръща внимание на избухването на Джим.

— Може така да е най-добре — съгласи се тя. — Ще поговоря с него насаме, а утре ще ти се обадя. Благодаря ти, че се отби да ме видиш.

Джеймсън се поколеба неловко на прага, сякаш искаше да каже нещо, после кимна и се пресегна към бравата.

— Не забрави ли нещо, сенаторе? — саркастично попита Джим откъм креслото до камината. — Пропусна да си вземеш играчката — кимна той към жирафа, наблюдаващ сцената с жив интерес през широко отворените си сини очи.

— Той е за Сара, синко — каза Джеймсън.

— За Сара? Че за какво й е на Сара някакъв проклет жираф? Тя си пада по конете, нали така?

Джеймсън се позагледа в озадаченото лице на сина си, усмихна се тъжно, стисна ръката на младата жена и излезе навън в хапещата нощ. Сара погледа затворената врата и се върна бавно в дневната.

— Джим — започна тя, — искрено съжалявам, че се получи така. Вярвай ми, моля те. И ми вярвай също така, че тъкмо се канех да ти кажа, преди баща ти да се появи.

— Какво да ми кажеш? За Бога, Сара, какво става тук?

— Аз съм бременна, Джим — тихо каза тя, като се отпусна на колене до стола му и вдигна умоляващи очи към лицето му. — Вече съм в четвъртия месец. А детето е твое.

Той я загледа с невярващи очи, със замаян ум, осъзнавайки внезапно, че от всичко, което бе очаквал да чуе, това бе най-невероятното.

— Какво каза? — попита машинално. — Какво ми каза току-що?

— Казах ти, че съм бременна — търпеливо повтори Сара. — Забременях в онази нощ, когато бяхме за пръв път заедно, малко преди Коледа.

Той се вкопчи в страничните облегалки на креслото.

— Бременна — повтори бавно. — И детето е мое.

— Да. Така е Джим. Не исках да ти кажа, защото…

Джим зърна жирафа, който продължаваше да се кокори в пламъците на огъня. Изведнъж проумя значението на тази скъпа детска играчка.

— Старият знае — каза той, без да я слуша, като само се опитваше да контролира мислите си. — Казала си му, преди да кажеш на мен. Казала си на баща ми за бебето — наведе към нея студени сини очи, мятащи мълнии. — Така ли е? — попита рязко. — Така е, нали?

Сара кимна.

Хубавото лице на Джим се изкриви от болка, но той съумя да запази гласа си спокоен.

— Откога знае старият?

— Моля те, Джим, недей…

— Откога?!

— От близо един месец — тихо рече Сара. — Отидох в ранчото някъде към средата на февруари да се запозная с него и… Да чуя неговата версия за случилото се. Нямах намерение да му кажа за бебето, това бе последното нещо, което възнамерявах да направя… Но изведнъж осъзнах, че не мога да се сдържа. След като се запознах с него, открих, че всъщност искам той да знае.

— Каква си всъщност, Сара? — попита Джим с опасно спокоен глас. — Да не би да се опитваш да докопаш парите на стария? Може би тази поза с разсеяния учен-изследовател е само номер? Банковата сметка на баща ми ли те интересува? Тя е доста тлъста, в интерес на истината, макар че си избрала твърде сложен и криволичещ път, за да се добереш до нея.

Сара то погледна тъжно, прекалено загрижена за него, за да се засегне от думите му.

— Джим, нещата невинаги са такива, каквито изглеждат.

Той не й обърна внимание, загледан втренчено в кожения жираф.

— Онази нощ преди Коледа — бавно започна той, — аз излязох прав, нали? Ти си ме издирала целенасочено. Не беше случайна среща. Имала си намерението да забременееш.

— Да — тихо призна Сара. Изправи се грациозно, прекоси стаята и седна срещу него. — Да, Джим, всичко беше замислено предварително.

— И като учен — продължи той упорито — ти си планирала всичко до най-голямата подробност. Знаела си, че това е оптималното време за забременяване и си ме използвала целенасочено.

Сара кимна. Лицето й беше спокойно.

— Защо? Защо аз?

Тя вдигна глава, стресната от студената напрегнатост на погледа му. Поколеба се малко, преди да каже:

— Харесаха ми генетичните ти белези. Исках да имам дете, и тъй като си нямах мъж в живота, реших да му осигуря възможно най-добрите наследствени фактори, след като можех да избирам.

— Можела си да избираш — повтори той като ехо. — Значи си ме забърсала — продължи той, като я гледаше с хладна недоверчивост. — Селекционирала си ме като бик от кравеферма. Искам ей онзи там. Доведете ми го в плевнята.

Болката в гласа му накърни спокойствието на Сара и тя се размърда неспокойно в креслото.

— Не беше така — прошепна вяло.

— Точно така е било — огорчено настоя той. — Защото си толкова задълбочена в цифри и генетични диаграми, че изобщо не се сещаш за хорските чувства. За теб те са само статистика.

— Не е вярно! — избухна тя, а очите й бяха големи и потъмнели от мъка.

— Не говоря само за това, че съм бил селекциониран да те оплодя — продължи той с опасно тих глас. — Макар че само по себе и това е отвратително. Но ако имаше някакви чувства към мен, някакви елементарни човешки чувства, щеше да ми кажеш, преди да му съобщиш на него. Това е чудовищна постъпка, Сара. Непростима.

Сара прехапа притеснено долната си устна.

— Опитай се да погледнеш на нещата от моя гледна точка — примоли се тя. — Боях се да ти кажа за детето. Не исках да имам каквато и да било връзка с теб и ти сам знаеш какви усилия положих в началото да нямаме никакви по-нататъшни контакти.

— Значи си възнамерявала просто да родиш това дете, което е наполовина мое, и никога, никога да не ми позволиш изобщо да науча за неговото съществуване?

— Да — потвърди Сара. — Точно това възнамерявах да направя. Не желаех да се подложа на опасността да предявиш някакви претенции към бебето, да ми изземеш родителските права или да се намесиш в неговото отглеждане и възпитание. Исках след зачатието да бъда напълно свободна, сам-сама с моето бебе.

Той кимна замислено.

— И къде ти се объркаха сметките, Сара? Какво стана с тъй грижливо съставения ти план?

— Много неща го объркаха — призна Сара с малка, крива усмивчица. — Първо трите деца. Можех да ти обърна тогава гръб, Джим, както и възнамерявах, но ми беше много трудно да обърна гръб и на тях. А после се появиха баща ти и леля ти. Не очаквах да усетя към тях чувствата, които ме споходиха, след като ги посетих няколко пъти в ранчото. Баща ти намина два-три пъти покрай лабораторията, за да ме заведе на обяд и аз усетих как постепенно се привързах към двамата. Освен това не очаквах да изпитам и към теб подобни чувства.

— Какви чувства, Сара? — промърмори той, без да откъсва очи от нея.

Аз те обичам — искаше й се да изкрещи. С цялата си душа и сърце те обичам. Никога не съм мислила, че ще изпитвам подобно чувство към някой мъж.

— Сара, не отговори на въпроса ми — повтори той с все същия опасен тон.

Сара го погледна и разбра, че не бива да му говори за любов в този момент, когато е тъй сърдит. Но въпреки това не се стърпя, наведе глава и каза:

— Много се привързах към теб, Джим. Ти си свестен, добър, щедър човек и много добър приятел. Щях да ти кажа за бебето тази нощ, защото прецених, че заслужаваш да знаеш.

— Но не заслужавах пръв да науча, така ли? Тази чест бе оказана на баща ми. Така ли е, Сара?

Тя го гледаше с широко отворени очи, ужасена от дълбочините на горчивината, с която говореше.

— Джим — прошепна тя. — Защо го мразиш толкова много? Кажи ми.

— Защото той е чудовище — хладно отвърна Джим. — Себично, егоистично, разрушително чудовище.

— Откъде знаеш? — тя се опитваше да подбира внимателно думите си. — От лични наблюдения или само от думите на майка си?

— Не намесвай майка ми! — избухна той. — Не желая да говорим за майка ми.

— А може би е време да говориш за нея, Джим — нежно каза Сара. — Седемнайсет години са изминали от смъртта й, но тя е все така в дъното на тази твоя неприязън. Тя винаги е била причината за отчуждението между теб и баща ти, нали така?

Джим я гледа дълго, без да я вижда, а сините му очи бяха премрежени от мисли и спомени.

— Тя беше тъй хубава — каза накрая с нисък сподавен глас. — Тъй хубава и мила, когато беше щастлива. Смееше се и си играеше с мен като дете, разказваше ми приказки и ми пееше.

— Ти каза „толкова мила, когато беше щастлива“ — Сара помълча, давайки си сметка, че нагазва в опасна територия. — Но не допускаш ли, че има и друго лице, Джим? Лице, което не е показвала на малкия си син, но което съпругът й е виждал много добре? Никога ли не си си задавал въпроса дали нещата не са били по-сложни, отколкото са изглеждали, че тя не е била стопроцентово жертвата и че баща ти не е чак такъв злодей? Замисли се за бащината ти гледна точка — продължи тя настойчиво, като се приведе към него. — Помисли за себе си като за малко момче на годините на Били. Искам да си го представиш — Сара млъкна за миг и си пое дълбоко въздух, докато Джим я гледаше и мълчеше. — Представи си, че ние с теб сме женени, Джим — продължи тя след малко, — и Били е наш син. Представи си как му разправям всичко онова, което майка ти е казала на теб за нашия брак, за баща му и товаря крехката му душевност с подобна информация. Помисли как би се почувствал като баща. Помисли колко ще си бесен, задето обременявам така детето, и как ще се караш постоянно с мен и ще поставяш под съмнение мотивите ми — Джим я гледаше напрегнато и Сара изведнъж разбра, че той никога преди не беше се замислял за отношенията между родителите си. — Ами начинът, по който е умряла — побърза да продължи тя, за да има възможност да каже повече, докато той се колебае. — Помисли и за това. Помисли колко егоистична е тази постъпка по същество. Да ти причини подобно нещо, когато си…

Но един поглед върху стегнатото му разсърдено лице й стигаше да проумее с ужас, че е отишла твърде далеч.

— По дяволите! — избухна той, а гласът му трепереше от едва сдържана ярост. — Вие двамата наистина сте си побъбрили за всичко под небето, дори за…

Гласът му прекъсна, той отпусна ръце и последните думи едва се чуха.

— За начина, по който тя умря.

Сара го наблюдаваше безпомощно, мълчаливо, без да знае какво да каже, наранена от ужасната болка, която той излъчваше от всяка фибра на съществото си.

— Ето какво — рече той бавно, с ръка на бравата. — Утре заминавам. Когато се върна, искам всичко да е приключило. Знам, че не мога да ти попреча да родиш това дете или да прекараш всеки ден от живота си, ако желаеш, с баща ми, но не желая да имам нищо общо с това. Не искам никога вече да те видя, ако направиш този избор. Разбра ли ме?

Сара кимна, вцепенена от мъка.

— Освен това — продължи той с монотонен глас, — не искам да имаш каквото и да било вземане-даване с децата. Категорично не давам да бъдат преместени тук и да живеят така, както си намислила.

Погледна я въпросително и тя кимна.

— Това не е достатъчно, Сара. Все пак имам някакво право да поставям условия по отношение на децата. Искам да се закълнеш, че няма да ги доведеш да живеят тук.

— Заклевам се, Джим — тихо рече Сара. — Заклевам се, че няма да доведа тук децата.

Той се загледа за миг в лицето й, кимна в знак на съгласие, обърна се и излезе в нощта. Сара го проследи от прозореца, като повдигна крайчеца на тежката завеса, а цялото й тяло изгаряше от такава огромна мъка, че не бе в състояние да я контролира. Когато колата му потегли от бордюра, тя взе жирафа в ръце, седна в едно кресло и дълго гледа с невиждащи очи как умира огънят в камината.