Барбара Самюъл
Диви котки в кухнята (9)

7
Робърта

„Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш на думите на охкането ми? Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих.“

Псалми 22: 1–3

„Мили Боже,

Няколко молитви за хората тази сутрин. Загубила съм списъка с имената, но предполагам, че ще си спомня повечето от тях и без него. Благослови сестра Пиърс, облекчи болките й от артрита в това студено време. Грижи се за внука на сестра ми Хариет Пази го от беди. Благослови Шанел, която има проблеми със зъбите, горкото дете. Нека на Джейд й олекне на сърцето, Господи, и прекъсни връзките между нея и онзи мъж, който така я омагьоса. Благослови и него, Данте Кингман. Нека срещне онези, които ще му покажат Истината.

Избави ме от тази чаша. Не мога нито миг повече да понасям тази болка, знаеш, че не мога. През целия си живот съм била отдадена на вярата, мили Исусе, и нямам намерение да извърша грях, като посегна на себе си, затова те моля да ме прибереш. Нека да отида на небето с моя Едгар. Само ме прибери, Господи!

В името Божие, Амин!“

„Вашата картичка или писмо може да ви се струват незначителни, но за онези, които никога не чуват името си при раздаването на пощата, думите ви се превръщат в ценен спомен, който ги вдъхновява и мотивира — те ги четат и препрочитат многократно. Заедно може да намалим рецидивизма чрез писането на писма.

Те са загубените души на обществото. Вашата химикалка, хартия и марка, заедно с няколко топли думи на насърчение могат да им дадат утеха и надежда в един свят на отчаяние. Протегнатата ръка към затворник чрез вашето писмо може би е най-алтруистичният акт в живота ви. Ще протегнете ли ръка към друго човешко същество, като напишете писмо на затворник днес?

WriteAPrisoner.com“