Барбара Самюъл
Диви котки в кухнята (5)

3
Шанел

To: [email protected]

From: [email protected]

Subject: Как намирам време

 

На 11 октомври 20… Джоан Рийд пише:

Момичета, как намирате време за писане???? Напоследък ми е толкова трудно!

 

„Джоан — обожавам футболния сезон! Приятелите на съпруга ми го смятат за най-големия късметлия, защото го пускам да гледа мачовете другаде. Всяка неделя вечер и през повечето понеделнишки вечери той облича вълнения пуловер, слага си коженото палто и отива при брат си или в Ривърсайд, за да мога да си свърша работата. Страхотно е! През почивните дни написах почти двайсет страници от един нов разказ!

Шанел“

То: [email protected]

From: [email protected]

Subject: Още нещо за наскоро споходилото ме вдъхновение

 

„Здрасти, Наоми! Нямам нищо против да пишеш с малки букви — тендовагинитът е ужасно нещо. Радвам се, че ще си направиш операцията.

Да, зъбът още ме боли, но толкова пъти съм страдала от зъбобол, че съм свикнала да търпя. Не мога да си позволя да прахосвам време, когато Тони е на мач. Толкова ме ревнува от писането, като че ли то е любовник, който ще ме отнеме от него — «Другият», съблазнител, който ме притежава по някакъв тайнствен начин. В известен смисъл е вярно — писането ме задоволява както нищо друго на света. Самотна съм, когато нямам време за него, липсват ми думите, които се редят в главата ми; липсват ми картините, които само аз виждам; липсват ми хората, с които се срещам на белия лист. Когато опитах да му го обясня, той се притесни, че може да имам душевно заболяване!!! Попита ме с какво са различни гласовете, които чуват писателите, от тези при шизофрениците (той работи в Щатската болница). Не можах да му дам задоволителен отговор.

Във всеки случай това ми спестява притесненията да крада време за писане. Признавам си, че се измъквам от време на време, когато е заспал, но не твърде често. Хубаво би било да можех да напусна работата в боулинга, но тогава нямаше да мога да плащам за бавачка, а във вторниците и четвъртъците, когато бебето е у бавачката, отхвърлям доста работа.

Миналият петък отхвърлиха за пореден път разказа за духове. (Не мога да ти опиша колко ми е омразно да виждам собствения си почерк на плика!) Този път беше по-добре от обичайното, с бележка лично от редакторката с много от нещата, които съм чувала и преди — хвали ме за стила и тона, които обаче били твърде «особени». Не знаела как да го издаде: като юношеска литература, за широк кръг читатели или като разкази на ужасите; каза, че не се вмествал в характеристиките на нито един от жанровете.

Бях ужасно разочарована и приложих съвета ти — напълних си ваната и сипах във водата пяна (разполагах само с «Господин Мехур», но пяната си я биваше!) и се наплаках. Помогна. Надявах се, че с този разказ най-после ще пробия, но явно още не му е дошло времето. Написала съм доста от следващия — отново история за духове! Не знам защо винаги искам да пиша разкази на ужасите! — но ми харесва, така че няма проблем. Колко пъти са ти отхвърляли творбите, преди да продадеш нещо? Май беше около 43 пъти? Дотук моите станаха 16 и половина (последният отказ беше наполовина «да») Много хляб още трябва да изям.

Много се раздърдорих. Извинявай. Трябва да се залавям за работа. До скоро!

С обич.

Шанел, вечно благодарна почитателка и приятелка.“

To: [email protected]

From: [email protected]

Subject: зъби, мъже и други неприятности

 

„Съжалявам за отказа, с теб съм. не забравяй, че имаш огромен талант и повече находчивост от 99% от хората, които познавам, и знам, че ако упорстваш, ще излезеш победител в тази игра. разказът за съседа ти беше едно от най-великолепните неща, които си писала, и държа да продължиш, той е страхотен призрак — паднах си по лафовете му успяла си да превърнеш болката в смях, което не се среща често, няма значение, че призраците присъстват навсякъде — имаш си причини за това, мила всички ние си имаме своите странности, на които държим, започнала си много интелигентен, изпълнен с хумор роман, които е оригинален, истински и твой. продължавам да вярвам, че номер 3 ще се продаде, изпрати следващия разказ в списъка ти.

Съчувствам ти за съпротивата на Тони към писането, и от други писатели съм чувала за такава ревност на половинките им. запознах се с Лайл много след като вече си бях изградила име, затова не сме имали този проблем, е, имаме други проблеми — с животните!

Тук цари пълен хаос. новото пале тежи 22 килограма, а още няма 6 месеца, боже, кой реши, че е добра идея да си вземем това сладко малко кученце? скъпият или проклетият съпруг? (не знам!!!) отведе жребеца си в съседното ранчо да запложда кобилите, така че съм оставена в ролята на рефер между палето и котката, която не е много убедена, че иска да бъде обичана толкова силно; гледам старото куче да не откъсне някое ухо на палето; и раздавам сандвичи с фъстъчено масло на «човешките» деца, защо ли ми трябваше да забременявам отново? две деца, съпруг, куче, пале, три коня, пет кози и шест овце не ми ли бяха достатъчни? (поне сутрешното гадене премина — много благодаря, че ми каза за чая от малинови листа.)

А за какво ли обаче щях да пиша, ако не бяха те?

Изпращам ти формуляр за творчески лагер, дават пълни стипендии и мисля, че ще те одобрят без проблем, така че като твоя учителка ти нареждам поне да опиташ, приеми го като домашното за днес.

Иди на зъболекар!!!

С обич,

Наоми.“