Барбара Самюъл
Диви котки в кухнята (20)

18
Шанел

To: [email protected]

From: [email protected]

Subject: гневна!!!

 

„Здрасти, Наоми. Минава единайсет и е крайно време да си лягам, но съм много ядосана на съпруга си и нямам никакво намерение да го правя. Следва хленчене, затова можеш да го пропуснеш и да го прочетеш по-късно, ако искаш, но просто имам нужда да си излея душата пред някого.

Днес е Хелоуин, нали? По отношение на празниците съм вманиачена, защото майка ми никога не си правеше труда. (Вината не е нейна — работеше без почивка, заради проблемите на татко с гърба, просто не й оставаха сили.) Все едно, направих на момчетата костюми и този следобед организирахме празненство с техни приятели и някои от племенничките и племенниците на Тони. Направих торта с желирани червеи, които изпълзяват от гробище с малки надгробни паметници и всичко останало. (Беше толкова СЛАДКА! Пръстта се прави от натрошени какаови бисквити.) Приготвих голяма вечеря за всички, после обикаляхме с децата по къщите. Тони ми помогна да почистя кухнята и поиска да правим секс (не че имам нещо против секса — напротив!), съгласих се, а после исках да стана и да попиша малко. Искам да кажа — умирах за това. Днес видях Ейнджъл и Труди да си говорят отвън и ми хрумнаха толкова много идеи за книгата, затова нямах търпение да се уединя и да пиша. Тони обаче много ми се ядоса. Толкова ме ревнува от писането, а аз просто не разбирам защо! Все ми повтаря, че имаме толкова много, че е егоистично от моя страна да искам повече. Казва, че така само ще се разочаровам горчиво. Казва, че ако съм го обичала, нямало да ставам и да пиша по цяла нощ, а съм щяла да искам да съм с него в леглото.

Аааа! Не е честно, но обикновено не споря с него, защото е прав — наистина имаме хубав живот и аз съм голяма късметлийка да имам такъв стабилен любящ съпруг, който се отнася добре с децата и ни издържа. Само че ми се струва, че щом съм толкова всеотдайна, на никого няма да навредя, ако си имам нещо лично мое. Не положих всички тези усилия за Хелоун, за да си осигуря време за пред компютъра или нещо подобно. Обичам да го правя. Щастлива съм, че съм създала уютен дом за себе си и децата. Бива ме в това.

Сега обаче е почти полунощ и ако искам да попиша час-два, какво лошо има в това? И какво, ако се разочаровам горчиво? Няма да нараня никого другиго. Сърцето си е мое и ще правя с него каквото си искам. Може би има право — хора като нас не стават писатели, и не издават книги и каквото и да опитвам, никога няма да успея. Знам, че нямам голям шанс.

Все пак съм длъжна да опитам. Трябва да положа всички усилия и когато стана на осемдесет и се замисля какво съм постигнала и защо, да мога да кажа с ръка на сърцето, че съм дала всичко от себе си.

Благодаря, че ме изслуша. Няма да се върна в леглото. Ще напиша няколко страници. Вече съм написала 63! Съседката ми даде диск на някакъв композитор от осемнайсети век, след като вчера чух малко от него — и музиката е идеална.

Шанел, която си слага слушалките.“

Tf: [email protected]

From: [email protected]

Subject: re: гневна!!!

 

„Попълни ли формуляра за творческия лагер? цяло чудо е, че си написала толкова много, и съм сигурна, че ще се останеш много изненадана на какво си способна, ако разполагаш с време само за себе си. само малко време, не искаш толкова много от семейството си.

Продължавай да се бориш за правото да работиш, заслужаваш го.

С обич:

Наоми“