Федерико Гарсия Лорка
Завръщане от разходка

Разкъсан съм от небесата в този град,

от улиците му, напомнящи змия,

и там, където всичко се превръща на кристал,

там ще оставя да порасне моята коса.

 

Като нямото дърво с отсечените клони,

като детето с бледен лик, подобен на яйце.

 

Като вопъла сподавен на разбитото лице

И зад стъпките ми сухи — тези парцаливи локви.

 

Като обръча на безграничната умора

и удавената пеперуда на мастилницата ми сега.

 

И всеки ден с лицето си различно сблъсквам се

                                                                        отново.

 

Разкъсан съм от небесата в този град!

 

(Из стихосбирката „Поетът в Ню Йорк“, 1930)