Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Das Kunstwerk im Zeitalter seiner technischen Reproduzierbarkeit, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Есе
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Последна корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Немски есета и студии от XX век

Идея, подбор и превод на български: Венцеслав Константинов

 

Deutsche Essays und Studien aus dem 20. Jahrhundert

Zusammenstellung und Übersetzung ins Bulgarische von Wenzeslav Konstantinov

 

ISBN 978-954-304-349-1

 

Адреси на изданието:

Немски есета и студии от XX век

Немски есета и студии от XX век

История

  1. — Добавяне

VIII.

Художественото постижение на театралния актьор се представя на публиката в последна сметка от самия него, от собствената му личност, обратно, художественото постижение на киноактьора се представя на публиката от апаратура. Това има две последствия. Апаратурата, която предлага на публиката постижението на киноактьора, не е в състояние да възприеме и уважи неговото изпълнение като цяло. Под управлението на кинооператора апаратурата постоянно взима отношение към това изпълнение. Поредицата от взимане на отношения, която монтажистът композира от предоставения му материал, съставя готовия монтиран филм. Той обхваща известен брой моменти от движения, които е трябвало да бъдат признати от камерата като такива — да не говорим за специални техники като снимане в едър план. Така постижението на актьора се подлага на редица оптически тестове. Това е първото последствие от обстоятелството, че постижението на киноактьора се представя от апаратурата. Второто последствие се основава върху това, че киноактьорът, понеже не представя сам постижението си пред публиката, загубва съществуващата за театралния актьор възможност да нагажда изпълнението си към публиката по време на представлението. Поради това публиката възприема поведението на несмущавано от никакъв личен контакт с актьора вещо лице. Тя се вживява в изпълнителя единствено като се вживява в апарата. Така тя възприема поведението на апаратурата; подлага актьора на проверка, на тестове[1]. А това не е поведение, на което могат да се предоставят култови стойности.

Бележки

[1] „Киното… дава (или би могло да даде) приложими обяснения на дребно за човешките постъпки… Всяко мотивиране с оглед на характера отпада, вътрешният живот на действащите лица никога не разкрива основната причина и рядко е главният резултат на действието.“ (Б. Брехт, Цит. съч., с. 257). Разширяването на полето за подлагане на тестове, което апаратурата прави по отношение на киноактьора, отговаря на изключителното разширяване на полето за подлагане на тестове по отношение на индивида, настъпило от икономическите условия. Така непрекъснато нараства значението на професионалния изпит за годност. При изпита за годност се проверяват откъси от постижението на индивида. Киноснимката и изпитът за годност се извършват пред комисия от специалисти. Ръководителят на снимките в киностудиото заема точно това място, което при професионалния изпит за годност заема ръководителят на изпита.