Това ми хареса от коментар № 19- „същото време предвидимо се случваше всичко в нея“. Мда, Достоевски е предвидим. Не му давай шанс, мини на Дан Браун. Там всичко е непредвидимо, ще ти бъде по-интересно.
В интерес на истината, подобно произведение, не се чете за една нощ. Просто има моменти, които трябва да отлежат във теб, да ги премислиш, да ги преживееш и да продължиш нататък. Поне при мен четенето имаше страхотно въздействие, почти мога да кажа, че изпадах в състоянията на Разколников, неговата лудост просто те повлича и се чудиш до къде може да стигне. Ама човек, който е очаквал да бъде „измамен“ от автора в края на книгата, просто според мен не е бил подготвен за това, което почва да чете. Най-малкото преди да хвана някой автор, отварям Уикепедията, за да прочета за какво става въпрос. Доста е полезно, може да пробвате някой път.
Вън от коментарите до тук, винаги ми е било интересно, защо за корица са използвали картината на Репин? Честно казано, не е свързвам особено със събитията в романа.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.