Читателски коментари (за „Престъпление и наказание “ от Фьодор Достоевски)

От коментарите по-горе останах с впечатлението, че само утвърдени литературни критици имат право да изразяват мнение за класически произведения. Въпреки това си позволявам да споделя и моето скромно виждане :) По неясни за мен причини прочетох тази книга едва сега, на 30 г., въпреки че чета от 5-годишна, и то непрекъснато. Радвам се, че досега не съм се спряла на нея, защото най-вероятно щях да я изоставя недочетена. Направих такава грешка с „Тютюн“, просто защото не я разбирах достатъчно, когато я зачетох (на 13 г.). А относно „Престъпление и наказание“ смятам, че дори да не съм уловила всички нюанси, общото чувство към го схванала и осмислила. Нямат равни руските автори в изразяването — с едно дори недовършено изречение успяват да предадат толкова информация, настроение и внушение, колкото други писатели описват на поне три страници. Книгата ме развълнува, накара ме много да мисля и да преценявам и през цялото време ми беше трудно да реша харесвам ли Расколников, или напротив. И въпреки ужасния, мрачен и сив декор, през цялото повествование аз трескаво следях и се оглеждах за мъничкия лъч надежда, който се появяваше на най-неочаквани места в книгата.