Читателски коментари (за „Престъпление и наказание “ от Фьодор Достоевски)

Хах.

Драги д г,

Каквото и да кажете в защита на мнението съдържащо „уж прехвалената“ няма да бъде особеното сполучливо. Защото книгата нито е уж, нито е прехвалена. Съгласен съм, че не трябва да се дискутират чужди мнения, а да се придържаме към мнения за книгата. Но понякога дори и през най-простичките думички и клиширани словосъчетания прозира отношението на даден човек. На всеки може да не му хареса тази книга. Даже дори съм склонен да преглътна „ужасна повърня“, но когато едно мнение изтъкано с прикрит цинизъм от балкона на крайно критичен поглед (на изчел хиляди книги), започне дава шансове на Достоевски ми идва в повече. Трябва да си доста сляп, човек да не разбереш, че не изненадата и загадката дали е водещо в тоя роман и не откритието ще ли го разкрият или не „прехвалено“ ще те завладее.

„уж прехвалена“, „не успя да ме грабне, да ме завладее“ , „тръгнах с прекалено големи очаквания за нея“ ми покажете ми един не клиширан и циничен израз в нейното мнение.

Аз лично заспах над тази книга поне четири пъти. Но я смятам за много ценна и интересна. Изобщо не ми беше бавна. Нито едно описание не беше повече от пет реда. Изключително премерено, движението на историята се сменяше с почти всяка страница.