Читателски коментари (за „Престъпление и наказание “ от Фьодор Достоевски)

Драги млади госпожи и господа,

Няма смисъл да използвате високопарни думи или термини за да поддържате тезите си, те не работят при мен. Имах силен интереса към знанието, който ме движи за да уча по три различни специалности, на три различни езика, в три различни страни, на три различни континента. Това ми позволи да видя по-ясно човешката природа, която стои зад използваните форми, както литературни така и други, затова отдавна не им робувам, но не ги и отричам. Пиша ви това за да оставите словесните хватки и да пишете по същество, вашето признание не ме интересува, но смятам че не е справедливо да потискате мнението на други читатели за книги, които за вас са класически, но са обект на критика от тях. Тези читатели вие характеризирате като „повърхностни релативисти“ и

„кухоглави младежи с мнение и без багаж“, а самите им мнения като „прибързани“, „войнстващи“, „писани без предхождащ размисъл“, използващи „недомислени епитети“, смеещи със „заклинателен тон“ да отстояват „сакралното“ си право на мнение. В резюме, окачествявате техните мнения като „боклук“, а моите мнения като „егалитарни свърхинтерпретации“.

Така без да си дадете труда да отговорите по същество, разтоварвате емоциите си облечени в термините, с които волно или неволно сте обременили съзнанието си. А в действителност нещата са съвсем прости: в мнения или в книги, хората винаги изразяват мнения и правят оценки. Тези мнения и оценки трябва да бъдат разбрани сами по себе си, както от авторите им и читателите. За това нападките на авторите им не помагат, докато неутралното разглеждане на мнението би помогнало на автора да добие втори поглед върху него и да изгради ново мнения, ако сметне това за нужно. От друга страна, отричането на мненията и отричането на книгите не е принципно различно, нападането на авторите им и отричането на правото на мнение и на писане на книги е еднакво грозно. Лесно е да отречеш, трудно е да разбереш и да помогнеш с каквото можеш.