Кристофър Паолини
Бризингър ^[0] (61)

Справочник

Древният език:

Агаети Бльодрен — Тържеството на Кръвната клетва.

Адурна риса. — Вода, излез.

Атра ду евариня оно варда, Детедр-водр. — Нека звездите бдят над теб, почитаеми Детедр.

Атра естерни оно телдуин, Ерагон Шур’тугал. — Нека добрият късмет властва над живота ти, Ерагон, Драконов ездачо.

Атра гулиа ун илиан таутр оно ун атра оно уайз скьолиро фра раутр. — Нека късметът и щастието те следват и нека бъдеш защитен от беди.

Аудр — горе.

Бризингър — огън.

Бризингър, йет таутр. — Огън, следвай ме.

Бризингър раудр! — Червен огън!

Бяртскулар — Ярколюспеста.

Вайс хейл. — Бъди излекуван.

Вакна. — Събуди се.

Водр — средно по степен почетно обръщение за мъж.

Дагшелгр — Свещен ден.

Дейджа! — Умри!

Драумр копа — Взор в съня.

Дрьотнингу — принцеса.

Ду Врангр Гата — Странстващата пътека.

Ду делой лунея. — Заглади земята/пръстта.

Ду Намар Аурбода. — Прогонването на имената.

Едур — възвишение или издатина.

Ека Едир ай Шур’тугал… Шур’тугал… Аргетлам. — Аз съм Драконов ездач… Драконов ездач… Сребърна ръка.

Ека елрун оно. — Благодаря.

Елда — обръщение, показващо голяма почит, без значение от пола.

Елфа-кона — елфическа жена.

Елдримнер О Лоивиса нуанен, даутр абр делои. Елдримнер нен оно веонатаи мед солус ун тринга. Елдримнер ун форта онр феон вара. Виол алр сьон. — Порасти, о, красива Лоивиса, дъще на земята. Порасти, както би пораснала със слънце и дъжд. Порасти и дай ни цветовете на пролетта, така че всички да ги видят.

Елдунари — истинско сърце.

Ерисдар — лишените от пламък фенери, използвани от елфи и джуджета (наречени на елфа, който ги е изобретил).

Ганга! — Тръгни!

Гаризла, лета! — Светлина, спри!

Гедвей игнасия — Блестяща длан.

Индлварн — определен тип връзка между Ездач и дракон.

Йерда — чупя; удрям.

Квейква — мълния.

Кьонунгр — крал.

Кулдр, риса лам йет ун малтинае унин бьолр. — Злато, ела в ръката ми и образувай кълбо.

Ламарае — тъкан от вълнена прежда, усукана с нишки от коприва (подобен на меланжа между вълна и памук, но с по-високо качество).

Лета! — Спри!

Лидуен Кваеди — Поетично писмо.

Лоивиса — синя лилия, която расте в Империята.

Лосна калфя йет! — Освободи прасците ми!

Маела — тихо.

Наина! — Да стане светло!

Налгаск — смес от пчелен восък и лешниково масло, използвана за овлажняване на кожата.

Нен оно веоната, Аря Дрьотнингу. — Както желаеш, принцеса Аря.

Свит-кона — официално почетно обръщение към много мъдра жена.

Сеитр — вещица.

Слита — спи.

Стенр риса! — Камък, издигни се!

Таефатан — удебели.

Талос — кактус, който се намира близо до Хелгринд.

Торта ду илумео! — Говори истината!

Фаелнирв — елфически ликьор.

Фаирт — снимка, направена по магически начин на тънка дъска или шистова плочка.

Фел — планина.

Финиарел — почетно обръщение към млад многообещаващ мъж.

Флауга — лети.

Фрам — напред.

Фрикаи Андалат — приятел на смъртта (отровна гъба).

Фрикаи онр ека едир. — Аз съм твой приятел.

Хелгринд — Портите на смъртта.

Яве — връзка на доверие.

Езикът на джуджетата:

Аз Кнурлдратн — Дърветата от камък.

Аз Рагни — Реката.

„Аз Сартосвренхт рак Балмунг, Гримстнзборит рак Квисафур“ — „Сага за крал Балмунг от Квисагур“.

Аз Синдризнарвел — Кристалът на Синдри.

Аскудгамлн — юмруци от стомана.

Барзул — да прокълнеш някого със зла съдба.

Варгримстн — безкланов/прогонен.

Верг — възклицание на отвращение (джуджешки еквивалент на „пфу!“).

Вреншргн — Вълците на войната.

Галдхием — Ярка/блестяща глава.

Гастгар — състезание по хвърляне на копие, подобно на рицарски турнир, което се води от гърба на Фелдуност.

Гримстборит — кланов вожд (буквално „вожд на дома“; множествено — гримстборитн).

Гримсткарвлорс — онзи, който подрежда дома.

Гримстнзборит — властелин на джуджетата, независимо дали крал, или кралица (буквално „вожд на домовете“).

Делва — ласкава дума сред джуджетата; също така вид златна жила, уникална за планините Беор, която джуджетата много ценят.

Дур — наш.

Дургримст — клан (буквално — „нашият дом“).

Дургримстврен — кланова война.

Ета — не.

Ета! Нархо удим етал ос ису вонд! Нархо удим етал ос формвн мендуност бракн, аз Варден хрествог дюр гримстнзхадн! Аз Юргенврен катрид не домар оен етал… — Не! Няма да допусна това. Няма да оставя тези безбради глупаци Варден да унищожат страната ни. Драконовата война ни остави слаби и не…

Ингетум — работещи с огън; ковачи.

Исидар Митрим — Звездна роза.

Кнурла — джудже (буквално — „направен от камък“).

Кнурлаг — мъж/той/него.

Кнурлаген — мъже.

Кнурлаф — жена.

Кнурлкаратн — каменоделци.

Кнурлниен — Сърце от камък.

Ледвону — огърлицата на Килф; използва се също за огърлица по принцип.

Менкнурлан — безкаменни/онези, които са без или не от камък (най-ужасната обида на джуджешки; не може да се преведе буквално).

Мерна — езеро/басейн.

Награ — гигантски глиган, който живее в планините Беор.

Нал, Гримстнзборит Орик! — Да живее крал Орик!

Орнтронд — орлово око.

Рагни Дармн — Реката на Малката червена риба.

Рагни Хефтин — Речна стража.

Скилфз Делва — Моя делва (виж делва за превод).

Трикнздал — линията, разделяща различни видове закалка при неравномерно калявани оръжия.

Тронхайм — Шлем на гиганти.

Ун крот Гунтера! — Тъй рече Гунтера!

Урзад — пещерна мечка.

Фангур — драконоподобни създания, които са по-малки и не толкова интелигентни, колкото братовчедите си (живеят в планините Беор).

Фардън Дур — Нашия баща.

Фелдуност — Брада от скреж (вид коза, която живее в планините Беор).

Хватум ил скилфз гердумн! — Чуйте думите ми!

Хутвир — двуостро оръжие, използвано от Дургримст Куан.

Шрг — гигантски вълк, който живее в планините Беор.

Езикът на номадите:

Но — почетна наставка, която се слага към името на някой, когото уважаваш.

Езикът на ургалите:

Намна — сплетени нишки, съдържащи семейната история на ургалите, които се поставят до входовете на колибите им.

Нар — титла, показваща огромно уважение.

Ургралгра — името, с което ургалите сами се наричат (буквално „онези с рога“).

Херндал — ургалски жени, които управляват своите племена.