Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rumcajs, 1970 (Пълни авторски права)
- Превод от чешки
- Соня Каникова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2011)
Издание:
Вацлав Чтвъртек
Румцайс
Václav Čtvrtek
Rumcajs
Albatros, Praha, 1973
Чешка
Второ издание
Художник: Ивайло Николов, 1996
Коректор: Нина Иванова
Компютърен дизайн: София Делчева
Формат 70х90/16. Печатни коли 8
Издателство „Дамян Яков“, София, 2000
Печат „Симолини — 94“ АД — София
ISBN 978-954-527-056-X
История
- — Добавяне
Как Циписек и Волшовечек наказаха аптекаря
Веднъж Водният дух Волшовечек седеше в плитчината и пасеше стадо шарани. Какви ти шарани, по-скоро шаранчета, недорасли дребосъци. Те плуваха напред-назад и зобаха водорасли.
Изведнъж водата се развълнува. Когато се успокои, Волшовечек преброи шаранчетата. Бяха с шест по-малко.
„Не беше видра, видрата не лови риба така“ — каза си Волшовечек и излезе на повърхността във вид на риба. И що да види.
В тръстиките се криеше ичинският аптекар Пулвер[1], вадеше от рибарска мрежа шаранчета и ги пъхаше в едно чувалче.
— Остави ги! — изкрещя Волшовечек.
— Защо да ги оставя? — каза Пулвер и устата му се напълни със слюнка при мисълта, че ще си похапне шаранчета.
— Ще ти дам вместо тях едра риба — каза кротко Волшовечек. — Ще ти дам дори две, ако върнеш на водата тези дребосъци.
— Запази си рибите — рече Пулвер и завърза чувалчето. — Аз обичам точно такива! — И така се втурна към брега, че влажната почва под краката му примляскваше.
Само че Волшовечек се промъкна между петите на Пулвер и застана очи в очи срещу него, като го отдели от брега.
— Като не искаш с добро, ще трябва със зло!
И Волшовечек хвана Пулвер за пешовете на многоученото му черно палто и го помъкна към дълбокото.
Аптекарят Пулвер не беше никак едър, по-скоро беше дребен като шушулка, но не помръдваше, сякаш беше от камък. Чувалчето с шаранчетата пък държеше над главата си, за да не го стигне Волшовечек. Водният дух го нападаше от всички страни, подсили се със седем глътки вода, но не можеше и не можеше да помръдне аптекаря.
— Ти имаш нещо у себе си — каза той накрая.
— Имам, — засмя се аптекарят, сякаш таблетки се търкаляха в чекмедже. — И то е против водни духове. — Той се тупна по джоба. — Тук имам билка неудавниче. — Тупна се по другия джоб. — А тука: пъдикамъче, което отблъсква водата. Имам си по нещо във всеки джоб, за да нямат водните духове власт над мен. Аптекарството е голяма наука.
Като каза това, Пулвер цапна Волшовечек по лапичката, взе чувалчето с шаранчетата и си тръгна.
И така беше почти всеки ден. Пулвер разваляше пашата на шаранчетата и отнасяше по половин дузина. Волшовечек вече не се опитваше да направи нещо срещу билката неудавниче и срещу пъдикамъчето. Седеше кротичко на една клонеста върба и страдаше.
Един ден от там мина Циписек. Румцайс го изпрати, защото му се стори, че откъм езерото идва тъжна вода. Това е вода, на която не й се правят вълнички.
— Идвам да те питам какво е станало — каза Циписек на Волшовечек.
И Волшовечек му разказа всичко за аптекаря Пулвер.
По това време Циписек вече притежаваше бърз разбойнически ум. Той се замисли, прехвърли от ръка на ръка едно обло камъче и каза:
— Чакай ме довечера.
Същата вечер Волшовечек хубавичко си накваси пешовете, за да издържат на дълъг път, и двамата тръгнаха към Ичин. Когато стигнаха на площада, вече беше нощ, а нощта беше безлунна. Волшовечек каза:
— А сега?
— Ще видиш — отвърна Циписек. Издуха влагата от лапичките на Волшовечек, за да не шляпат, и го поведе към задния вход на аптеката.
Там имаше отворен прозорец и до него спеше аптекарят Пулвер. Нощницата му за по-голяма важност стигаше до под петите, а на главата си беше сложил шапчица, за да не му изветрее аптекарската ученост. Той спеше на запален светилник, в случай че някой нуждаещ се похлопа на вратата.
Циписек и Волшовечек се промъкнаха през прозореца в стаята. И покрай леглото на Пулвер се вмъкнаха в самата аптека. Там цареше мрак, но на места слабо светеше фосфорът в бурканите.
— А сега? — запита боязливо Волшовечек.
— Влез в това каче!
В ъгъла наистина имаше каче, до половината пълно с вода, а вътре се виеха пиявици, които фелдшерът предписваше на ичинските благородници против лоша кръв. Волшовечек обиколи качето, ала никак не му се влизаше вътре. Накрая въздъхна:
— Е, ще издържа известно време.
После влезе в качето и се сви на дъното.
Циписек отново се промъкна покрай леглото на Пулвер и изскочи през прозореца навън. После захлопа по вратата на аптеката и завика:
— Дявол да го вземе, колко време ще чакам! На ичинския кмет му се е отровила кръвта!
— Необходими са най-малко септем хирудинес! — пробуди се на латински аптекарят Пулвер и се завтече към аптеката за седем пиявици. Така се завтече, че пламъкът на светилника му изостана.
Но щом посегна в качето за пиявиците, някой от дъното каза:
— Шарани ти се ядат, а?
И нещо стисна Пулвер за ръката така, че той се сети на латински за всички костици по нея.
— Кой си ти? — запищя той и се задърпа назад, но се спъна в нощницата си.
— Аз! — каза Волшовечек и дръпна Пулвер с такава сила, че аптекарят се сети на гръцки за всички кости на тялото.
После Волшовечек надникна от качето, пусна аптекаря и каза вече беззлобно:
— Видя ли, по нощница забрави всичките си аптекарски учености. По нея няма джобове нито за неудавниче, нито за пъдикамъче.
И Волшовечек пръсна вода в очите на Пулвер. Когато аптекарят успя да ги изтрие, Циписек и Волшовечек вече бяха далече.
За аптекаря Пулвер в Ичин говорят, че до края на живота си, щом зърнел рибена люспа, веднага трябвало да вземе прахчета.