Вацлав Чтвъртек
Румцайс (23)

Как Румцайс и Циписек победиха змея

Веднъж Румцайс вървеше из Ржахолецката гора и ненадейно чу как някой се спъна в корен. Беше ичинският помощник-учител Очичко.

— Да те пита някой къде си тръгнал с тия два леви крака из гората? — каза му Румцайс.

Помощник-учителят Очичко си отупа коленете от мъха.

— Всичко, Румцайс, е написано в старинната книга, която излетя от ръцете ми и сега лежи някъде наблизо.

Румцайс намери книгата и я върна на Очичко. Помощник-учителят седна на един пън, положи книгата на скута си и стоя така известно време. Накрая рече:

— Дано си спомня страницата.

Премести няколко страници и подхвана с учен глас като в училище:

— В сравнение с тази книга и най-старият ржахолецки дъб е зелен младок. И в нея е написано чудно нещо.

— Какво е то? — измърмори Румцайс.

Очичко зачете латинските думи, като си помагаше с пръст:

— Тук пише, че някога, много отдавна, през Ржахолец минавал седмоглав змей. Закачил му се нокътят за дърветата и той изтървал едно яйце. Яйцето се търкулнало някъде и никой повече не го е виждал.

— Притрябвало ни е — тръсна глава Румцайс.

Помощник-учителят вдигна пръст.

— Само че от всяко яйце на змей след деветстотин години се излюпва нов змей. Този срок тъкмо изтича.

— Втасахме я — каза Румцайс.

Очичко избърса пръста си в жилетката и обърна листа.

— А най-накрая пише, че змеят от това яйце ще причини големи злини на град Ичин.

— Достатъчно — каза Румцайс. — Само ядове ни чакат.

Очичко затвори книгата, несръчният му учителски крак се спъна в корен и той си отиде в Ичин.

Румцайс се върна в пещерата. Беше увесил нос и Манка веднага извика Циписек.

— Правете каквото ще правите, но яйцето трябва да се намери.

 

 

Търсиха змейското яйце из цялата Ржахолецка гора. Където трябваше да се повдигне голям камък, пипаше Румцайсовата ръка. А където той не можеше да мине, промъкваше се Циписек. Поръчаха и на птиците да гледат отвисоко. И на гущерчетата, и на змийчетата да огледат под земята. Ала яйцето лежеше на толкова тайно място, че никой не можеше да го докосне с ръка или да го мерне с око.

Едва на седмия ден, когато обикаляха горния край на гората, чуха удари на брадва. Не се чуваше рязко и тежко, по-скоро като че някой вършеше нещо нередно в гората.

— Кой си позволява да сече гората с брадва? — кресна Румцайс и се втурна нататък.

На сечището едва не събори дядо Холишек. Дядото стоеше над брадвата си, забита в един пън, и брадичката му се тресеше от страх.

— Уф, Румцайс, ама че ме изплаши!

Румцайс се засрами, че така бе изплашил стареца. Извади брадвата от пъна, подаде я на Холишек и каза:

— За живо дърво нямаше да ти простя, но за пънчето нямам нищо против.

И за да се извини на дядото, задето го уплаши, предложи да му помогне с пъна. Сграбчи го с голяма сила и го разклати така, че се чуваше как се изтръгват корените му. После се опита да го повдигне, но успя само малко да го поизмъкне.

Румцайс си пое дъх и се напъна втори път. И пак същото — пънът поддаде донякъде, но после отново се върна на мястото си.

— Дявол да го вземе — каза Румцайс на Циписек, — сякаш някой го държи отдолу.

Циписек му подпря петата с камък, Румцайс погледна към небето и задърпа за трети път. Пънът рухна. Под него сред счупени черупки лежеше млад змей. Той си духаше на ноктите, които го бяха заболели от силното дърпане на Румцайс.

— Дошли сме в последната секунда — каза Румцайс.

Дядо Холишек не беше способен на нищо друго, освен да повтаря „Олеле, боже“, затова Румцайс викна на Циписек да му подаде ликото, за да върже змейчето.

Само че змеят растеше по-бързо от комар. Разпери ципестите си криле и полетя над гората. Разнесе се тътен.

— Дявол да го вземе — каза Румцайс. — Стана тя, каквато стана.

Змеят продължи да расте и във въздуха, а след малко полетя стремително към град Ичин.

 

 

По това време помощник-учителят Очичко учеше учениците как от дървени клечици и хартия да направят змей. И взе, че му хрумна да погледне към небето. Точно над пазара във въздуха висеше огромен змей.

Помощник-учителят Очичко веднага обясни на учениците, че змейското яйце е навършило деветстотин години и това е причината за всичко. Като изпрати учениците да се промъкнат до домовете си, той донесе далекогледната тръба и разни мерилки, заразглежда змея, мереше го и си записваше на латински:

— Има нещо странно в този змей.

Мисли, мисли, ала нищо не измисли. Продължи да наблюдава и да мери…

А хората вече се събираха на пазара. Кметът Хумпал излезе на балкона на кметството и обяви със служебен глас:

— Над града Ичин се появи змей.

А хората от площада викаха:

— Ами сега?

Градските съветници се съветваха в кметството, а змеят висеше над града. Той растеше непрекъснато, както расте облак. По едно време сянката му падна над чешмата.

Кметът Хумпал пак излезе на балкона и обяви:

— Никой да не пие вода от тази чешма.

После се върна при градските съветници и окончателно затвори вратата.

Хората на площада викаха:

— Ами сега?

По липовата алея, която водеше до казармата, засвири тръба. Показа се войска начело с генерала.

През портата с кула тя се изсипа на площада. Генералът нищо не запита, а веднага нареди да поставят оръдието.

Змеят стана още по-голям, сянката му закри половината площад.

Артилеристите се прицелиха, генералът си запуши едното ухо с кутрето и извика високо командата:

— Ан файер по змея!

Гюллето излетя като бясно от дулото. Само че змеят само поизвъртя надолу четиринайсетте си очи, помръдна с криле и излетя по-високо. Гюллето падна обратно на площада.

Генералът видя това и викна:

— Всички цюрюк!

И върна войската обратно в казармата. Повече не се показаха.

Змеят продължаваше да расте. Сянката му закри целия площад. Когато долу не остана светло местенце, змеят проговори и гласът му приличаше на стар орган, който свири наопаки. Той каза:

— Когато часовникът на кулата удари седем, ще избълвам пламъци от седемте си усти и ще подпаля град Ичин от край до край.

В Ичин се възцари пълна тишина и всички впериха очи в часовника.

 

 

През цялото това време помощник-учителят Очичко стоеше до прозореца, оглеждаше змея през далекогледната тръба и го мереше с мерилките си, после пишеше в тефтера.

Под прозореца някой викна:

— Какво става със змея?

Очичко се откъсна от далекогледната тръба и извика към улицата:

— Замалко да объркам сметките, Румцайс. Качи се горе да сметна всичко отначало.

Румцайс изтича по стълбите. Беше дошъл сам, без Циписек, защото Манка каза:

— Със змейчето Циписек можеше да се мери. Ала змей-гигант, това и за теб е много, Румцайс.

Помощник-учителят Очичко мереше и пресмяташе в тефтера си. Румцайс гледаше змея над града и повтаряше:

— Ако можех да го стигна, щях да си премеря силите с него, ако и да би ми струвало живота.

Очичко сгъна далекогледната тръба, прибра мерките и каза:

— Защо да ти струва живота, Румцайс? Аз вече изчислих всичко. Това змейско яйце е лежало на влажно под пъна. И в змея не се е разгорял хубав огън. Ако някой духне достатъчно силно срещу змея, огненото вещество в него ще изгори и след това той няма да може да подпали дори сламка.

 

 

Часовникът на кулата показваше седем без петнайсет, когато Румцайс започна да си поема дъх.

Удари седем, змеят раззина седемте си усти и се приготви да избълва огън върху града.

Тогава Румцайс духна срещу него най-силния румцайски дъх. В змея се запали всичкото огнено вещество и от това той прегоря. Почерня и отлетя и оттогава никой не го е чул, нито го е видял.