Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rumcajs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Вацлав Чтвъртек

Румцайс

 

Václav Čtvrtek

Rumcajs

Albatros, Praha, 1973

 

Чешка

Второ издание

 

Художник: Ивайло Николов, 1996

Коректор: Нина Иванова

Компютърен дизайн: София Делчева

Формат 70х90/16. Печатни коли 8

 

Издателство „Дамян Яков“, София, 2000

Печат „Симолини — 94“ АД — София

ISBN 978-954-527-056-X

История

  1. — Добавяне

Как Циписек и Волшовечек подариха раковина

Веднъж лакеят Фрицек наблюдаваше от кулата на замъка главния път и доложи на своите господари:

— Откъм Соботка пристига барон Холодарек[1] с баронесата си.

— Жалко за червения килим, ако го постелем — каза князът. — Затова постелете пътя от портата с кула до замъка с житна слама.

Княгинята също каза, че тези почести са напълно достатъчни за Холодаркови.

Когато влязоха на площада, Холодарката подаде глава от каляската, за да види с какво са ги почели. И с глас, сякаш стиснат от щипка, каза на своя барон:

— Постлали са ни слама като в обор.

Холодарката си каза още, че на ичинските господари солено ще им излязат тези почести. И понеже баронеса Холодаркова беше много нетърпелива жена, едва дочака господарите на Ичин да ги отведат от каляската в замъка и започна да си връща. Тя седна на крайчеца на един диван, бръкна в чантичката си за своята изящна кърпичка и я размаха наляво и надясно.

— Тутаншанте! — въздъхна ичинската княгиня. Защото кърпичката беше невиждано изящна. Когато Холодарката я пуснеше, кърпичката литваше из стаята като понесена от ветрец.

Ичинската княгиня така горещо завидя на баронесата за нейната кърпичка, че замалко да й се подпалят къдриците на перуката.

А Холодарката улови кърпичката и каза:

— Да, не е от житна слама, а от съвсем различен материал.

Каза и изплези крайчеца на езика си. Това беше знак за Холодарек също да натрие носа на ичинските владетели. Той бръкна с ръка в джоба на панталоните си и в дланта му се озова някаква кутийка. Като почука по нея, капачето й се отвори, а вътре имаше приготвена доза енфие. Кутийката можеше да приготвя дозата енфие според това кой колко желае.

— Двойна доза — поръча Холодарек и кутийката му отмери точно колкото за две кихания. Холодарек хлопна капачето под носа на княза, прибра кутийката обратно в джоба си и каза:

— Енфието от тази табакера е много по-ценна подправка от житната слама.

После Холодарек погледна баронесата си, а тя погледна него: двамата бяха доволни, че така хубаво го върнаха на ичинските господари за сламения килим. Направиха поклон и се оттеглиха в стаите за гости на горния етаж.

Едва излязоха, княгинята тропна със златно токче и кресна, че тая работа така няма да я остави. Князът поклати глава:

— Да, но как да им го върнем?

— Ей тъй — рече княгинята. Накара да повикат седемте вещици, които живееха под хълма Зебин, и им нареди:

— Съберете хиляда лакти паешки нишки и ми изтъчете от тях кърпичка толкова делисийе, че Холодарката да повехне от завист.

Князът също се сети нещо. Повика трима бижутери от Храде и им нареди:

— Ще извадите от езерото раковина. Ще ми направите от нея табакера, в която винаги да има енфие и с всяка доза да изскача и по един бисер.

И седемте вещици, и тримата бижутери полетяха да изпълнят поръчаното. Втурнаха се право към езерото на Волшовечек в Ржахолецката гора. В сенките край него паешките нишки са най-нежни, а раковините крият по един бисер.

Когато те стигнаха там, Циписек тъкмо цъкаше искри от речни камъчета, а Волшовечек го гледаше. Вещиците направо започнаха да събират в мрежи паешки нишки, а бижутерите да обръщат с лопата дъното, за да извадят раковини и да насъберат бисери. Като видя тоя господарлък, Волшовечек изсъхна от гняв.

— Да не сте полудели? — кресна той. — Разваляте ми езерото!

— Князът нареди — рекоха бижутерите и вещиците.

— А самовилите откъде ще вземат нишки за воали? А откъде ще вземат бисери, за да си украсят челата? Ще направя наводнение! — извика отчаяно Волшовечек.

Циписек обаче бе успял да прерови хитрините. Той пошепна на ухото на Волшовечек:

— Най-добре ще е да направиш тъй и тъй. И еднакво си и еди-какво си.

Гневът на Волшовечек падна като люспа. Той направи знак на Циписек, и каза на вещиците и бижутерите:

— Защо пък да ви давя? Щом князът и княгинята искат тези неща, ще им ги дам. — И сам насочи мрежичките на вещиците накъдето трябваше; после бръкна на дъното за раковина и я подаде на бижутерите.

На другия ден ичинската княгиня покани барон Холодарек и баронеса Холодаркова в златната стая. Там тя им каза с меден глас:

— Ще ви покажа една кърпичка, още по-изящна от кърпичката на баронесата.

— И табакера с енфие, още по-хубава от табакерата на барона — намеси се и князът.

Холодаркови не повярваха. Казаха, че по-скоро биха си тръгнали по сламения килим, отколкото да слушат подобни приказки.

Тогава ичинската княгиня посегна и извади кърпичка. И тази кърпичка бе изтъкана толкова изящно, че ту се виждаше, ту изчезваше. Тъкмо си помислиш, че си я видял, и тя веднага се скрие.

— Това е малко по-различно от вашето парцалче — каза княгинята на баронесата, а Холодарката от злоба и завист се вкопчи в перуката й. И те хубавичко си разресаха къдриците.

Князът пък се обърна към барона и пъхна под носа на Холодарек табакерата от раковина.

— Желаете ли?

Табакерата се отвори и енфието само̀ се поднесе до носа на барона, а в дланта му капна бисер.

— Малко по-различна е от вашата тенекиена кутийка, нали? — запита високомерно князът и също се обслужи с енфие и бисер.

Но в същия миг барон Холодарек се задави с енфието от завист, а князът се задави от надменна радост. И двамата ги пипна такава кихавица, че главите им се заблъскаха една в друга.

За буйното разчесване на къдрици и блъскането на кратуни от замъка не излезе нито думица. Ала на другия ден при горското езеро пристигна каляска, прозорчето й се отвори и някой хвърли във водата табакера от раковина и изящна кърпичка.

— Кой е в тази каляска? — извика Циписек.

— Кой е в тази каляска? — извика Волшовечек.

Нищо. Само прозорчето се захлопна.

Бележки

[1] Много голям глупак.