Вацлав Чтвъртек
Румцайс (14)

Как се разбра, че Циписек има добро сърце

Още на другия ден Румцайс уши здрави обувчици от кожата на невестулка. Обу ги на Циписек и каза:

— От сега нататък няма да спиш в люлката, а до мене.

Манка на бърза ръка уши на Циписек яворова блузка и букови панталонки. На главата му сложи борова шапчица и я накичи с цвете. После го изпратиха да поразгледа гората. Разбойническите деца никой не ги води за ръчичка, те всичко правят сами. Когато Циписек изчезна между дърветата, Румцайс каза на Манка:

— Ти го чакай тук, а аз ще прескоча до Ичин.

Като стигна в Ичин, Румцайс дочу откъм площада страхотна врява. Пазачът на княжеския рибарник Коте стоеше при чешмата, тропаше с токове и обвиняваше казанджията Хамишек^[1], че е откраднал от рибарника един шаран.

— Шаран като бивол беше! — крещеше Коте, червен като рак.

— Не съм го вземал — не се предаваше Хамишек и също викаше височко.

Румцайс се замисли и каза на Коте:

— Стига си вдигал врява, по-добре ми отговори на един въпрос. Колко шарана имаш в рибарника сега, след като Хамишек е откраднал един?

— Откъде да знам? — мръщеше се Коте, сякаш дъвчеше пирей.

— Тогава не можеш да знаеш, че един липсва — каза Румцайс и се накани да си тръгва.

Ала Коте побесня още повече, не можело един разбойник да бъде съдия на пазача на княжеския рибарник.

— Искам си шарана!

И пак се вдигна врява, от която дори колоните наоколо се тресяха, и това сякаш край нямаше да има.

През това време Циписек пристигна на брега на горското езеро, чийто владетел бе водният дух Волшовечек.

Водният дух седеше в клоните на една върба и отдалече викна:

— Ти май си Румцайсов! Приличате си с баща ти като две капки вода!

А Циписек каза:

— Ами ти кой си?

— Не си ли виждал воден дух? — учуди се Волшовечек.

— Къде да съм виждал воден дух, като още не съм виждал езеро?

— Ето това е то езерото — рече Волшовечек и го обходи покрай тръстиките. После пак се покатери на върбата и загледа оттам тъжно.

Циписек поклати глава:

— А защо си толкова тъжен?

— Защото не познавам света — въздъхна Волшовечек. — Принуден съм да седя на тая върба и да гледам езерото.

— Защо? — недоумяваше Циписек.

— Иначе ще ми изсъхнат пешовете, а това е смъртоносно за водните духове.

За да им стане по-весело, Волшовечек се преметна през глава, превърна се в шаран и започна да лудува из водата.

Циписек се тупна по коляното с боровата си шапка и каза:

— Знам как можеш да видиш света.

Той напълни шапката с вода от езерото и настани в нея Волшовечек, превърнат в шаран. После тръгна с него по пътя и двамата взеха да се чудят. Циписек — на всичко, а Волшовечек — най-вече на това, че колите пътуват без весла, че козата няма плавници, че кучето лае както край колиба, така и край езеро. Накрая Волшовечек каза:

— А сега искам да идем в Ичин.

Тръгнаха в тази посока, от която чуха да бие часовникът на кулата, и попаднаха точно на ичинския пазар. Пазачът Коте тъкмо хокаше горкия Хамишек:

— Ако не ми върнеш шарана, ще отнесеш двайсет и пет лескови тояги!

Румцайс стоеше встрани и тъкмо казваше:

— Ако не престанеш, Коте, ще тегля на глупостите ти една жълъдова от пищова!

Тъкмо тогава към тях се приближи Циписек с шапка в ръце, а в шапката пляскаше шаран. Плавниците му бяха като ветрила, опашката — като знаме, с една дума — шаран за чудо и приказ. Пазачът Коте веднага посегна към него, а очите му шареха като светкавици от Хамишек към Румцайс, от Румцайс към Циписек.

— Не ми е ясно какви шмекерии правите, но това е моят шаран. Вземам го и няма да го дам!

Той хукна с шарана към княжеския рибарник и там го пусна във водата. Казват, че шаранът подал муцуната си от водата и рекъл на Коте:

— Утре ще ида при княза, за да получиш похвала.

Казват още, че през нощта този шаран отвел всички риби от княжеския рибарник в река Цидлина.

И друго казват: че пазачът Коте се наслаждавал цели четири седмици на княжеската похвала в ичинския дранголник.