Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Докосване (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
His Magic Touch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 78 гласа)

Информация

Сканиране
bobych (2009)
Разпознаване и корекция
Plqsak (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Стела Камерън. Магическо докосване

ИК „Ирис“, София, 2007

Редактор: Христина Владимирова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN-10: 954–455–045–6

ISBN-13: 978–954–455–045–8

История

  1. — Добавяне

29

— Донеси малко бренди — помоли Лети. Възпитаницата й проследи безучастно как Уон Тел излезе от спалнята. — Лиам, колко време мина, откакто Джеймс…?

— Нямам представа. Видях само Селин да броди по коридорите. Нищо повече не мога да кажа — мекият глас на Лиам трепереше. Селин успя да долови това, но не беше в състояние да мисли.

Уон Тел се върна бързо с чаша и гарафа на табла. Наля малко бренди в чашата и го подаде на Лети.

— Това ще я съживи.

Лети поднесе чашата към устните на Селин.

— Пий, детето ми. Поне една глътчица. За мен.

Селин поклати глава.

— Къде е Джеймс? Искам съпруга си.

— Не говори — помоли Лети и помилва косата й. — Ще го намерим и ще го доведем при теб. Пийни малко, моля те, агънцето ми!

Селин отвори уста, глътна малко бренди и се закашля. Алкохолът опари гърлото й.

— Защо ме напусна? Какво съм сторила, за да го обидя така?

Когато се оттеглиха след сватбеното тържество, той беше много нежен и я увери, че ще остане завинаги с нея.

— А после дойде при мен… обгърнат в облак от гняв. И си отиде… просто си отиде.

— Уон Тел! — изплака Лети. — Не може да не си го видял!

— Не съм и много съжалявам.

— Ако го видя, ще му отрежа пръстите на краката със собственото си ножче! — Лиам, с разпуснати по гърба коси, крачеше напред-назад по стаята и малките й юмручета барабаняха по хълбоците. — Няма нищо лошо, когато момичето се страхува от първата си брачна нощ и решава да избяга. Но когато го направи мъжът, това е престъпление. Оооо, направо съм бясна! Джеймс ще си плати за тази глупост!

— Лиам — намеси се строго Уон Тел, — сигурно е станало нещо, което не знаем. Нямаш право да говориш така за Джеймс.

— Ще говоря, каквото си искам! Не понасям своенравието на мъжете, нали знаеш? Само жените са своенравни.

— Моля ви! — извика сърдито Лети. — Мисля, че трябва да съсредоточим усилията си в търсене на негово благородие, за да изясним причините за бягството му.

Той я бе напуснал, защото най-накрая бе проумял, че тя не му подхожда.

Отвън се чуха възбудени гласове. Селин позна гласа на Дейвид и седна на ръба на египетския диван, на който я бе настанила Лети.

— Дейвид! Искам да го видя!

Преди някой да е успял да реагира, Лиам изскочи от стаята и след малко се върна, вкопчила се в ръката на негово преподобие Дейвид Талбот.

— Джеймс избяга — изсъска тя и се огледа гневно. — Избяга от собствената си първа брачна нощ като глупава жена!

— Успокой се, Лиам — помоли меко Дейвид и я помилва по бузата. — Надявах се някой от вас да ми обясни какво се е случило.

Селин скочи.

— Ти си го видял, нали? Къде е?

Зелените очи на Дейвид се присвиха загрижено.

— Ти не си на себе си, Селин. Седни, моля те.

— Кажи ми къде е Джеймс!

— Да, кажи ни — присъедини се към нея Лети. — Случило се е нещо ужасно и трябва веднага да оправим нещата.

— Джеймс прелетя покрай мен на врания си кон. Изглеждаше… не от този свят.

Светът се завъртя пред очите на Селин и тя се олюля.

— Върнах се в дома си след сватбеното празненство и се сетих, че съм забравил книгите си в църквата. Отидох да ги взема и точно тогава Джеймс профуча покрай мен като хала.

— Къде с той? — пред очите на Селин се спускаше мрак.

— Мисля, че е тръгнал към Уиндъм — отговори Дейвид.

— Уиндъм? — извикаха всички в хор.

— Да. По волята на случайността… или на съдбата, още не бях прибрал коня си в обора. Препуснах след него. Той ми каза… — Дейвид се намръщи и погледна Селин. — Каза ми, че си отива и няма да се върне. Никога. Това бяха думите му. После промърмори нещо за злата съдба и за съдбоносната си грешка, обърна коня си и препусна към морето. Тогава чух името Уиндъм. Или поне мисля, че съм го чул.

— Трябва веднага да тръгнем след него. Далече ли е Уиндъм?

— Не много — отговори Дейвид, обърнат към Лети. — Ще яздите не повече от два часа. Право на юг. И аз ще дойда.

— Не. Ще тръгнем само аз и Селин. Моля те да ми обясниш пътя, Дейвид.

Усетила потискания гняв в гласа на Лети, Селин отвори очи.

Компаньонката й вече беше станала и се ровеше в дрехите, които вчера бяха донесли от Найтсхед в Блекбърн Мейнър. Тя извади една от топлите наметки на Селин и я загърна в нея.

— Ела — подкани я. На устните й имаше усмивка, но погледът й беше твърд. — Ще намерим твоя съпруг и заедно ще чуем основанията му да постъпи по този възмутителен начин.

 

 

Нощта беше огледало на онова, което ставаше в главата и в сърцето му: черна, шибана от силен вятър.

Селин беше негова сестра. Дъщеря на баща му и мисис Гудуин.

Господи! Това беше невъзможно. Но пък, нима имаше причини да не вярва на тази жена? Селин се е родила само няколко месеца, след като Франсис Сейнт Джилс и съпругата му са напуснали Англия. Защо? Когато Джеймс каза на Мери Гудуин, че баща му никога не му е казал каква е била причината за гнева на стария маркиз, тя отговори съвсем основателно, че един баща не би разказал подобен позор на сина си. Наистина ли Франсис Сейнт Джилс бе изнасилил една невинна жена и я бе изоставил с дете под сърцето?

Дядо ти настоя незаконната му внучка да израсне в охолство и ни предостави една от къщите на безпътния й баща. Старият маркиз беше дълбоко религиозен човек и много държеше на честта си. Предоставих се на неговата милост. Опасявах се, че Дариъс ще ме изхвърли. Маркизът каза, че ще даде възможност на Франсис да се защити срещу обвиненията ми.

Джеймс остави зад себе си прясно варосаните стени и шиферния[1] покрив на Уиндъм и насочи врания си кон към морето. Животното стигна почти до ръба на крайбрежните скали. Светкавица разкъса небето, в нощта се разпръснаха златни стрели, все едно избликнаха от кървящите рани на поток светлина, и едва когато се забиха в развълнувания океан, всичко потъна отново в мрак.

„Трябва да призная, че баща ти не отрече престъплението си. Маркизът му обеща, че поведението му ще остане скрито за скъпата ти майка, която беше с крехко сърце, но само ако той напусне Англия. После маркизът убеди Дариъс да приеме Селин като свое дете — и до днес ми е чудно как той се съгласи да прояви такова великодушие — и да заличи позора ми. Сега разбираш ли защо смятам, че трябва да си отидеш? Това не е брак, това е кръвосмешение!“

Джеймс я разбра, но това беше повече, отколкото можеше да понесе. Все още не можеше да проумее защо мъжът, който бе създал Селин и който беше и негов баща, до края на живота си копнееше да се върне в Найтсхед и да намери бисерите на Сейнсбъри. Въпреки огромната си вина, въпреки че бе прогонен оттам по волята на стария маркиз, той настояваше пред сина си да изпълни последната му воля. Вероятно и насън не му е хрумнало, че Джеймс ще срещне Селин и ще се влюби в нея.

— Проклет да си!

Вятърът подхвана гласа му и го включи в оглушителната гръмотевица.

— Проклет да си, татко! — изкрещя още веднъж Джеймс и гърлото му запари болезнено. След миг шлюзовете на небето се отвориха и над брега се изсипа истински потоп. Джеймс се отдалечи малко от скалата и се загледа в бушуващото море. По тясната ивица пясък стърчаха остри скали, които от тази височина изглеждаха като игли.

Ако се хвърлеше в тясната клисура, със сигурност нямаше да остане жив.

Конят вдигна глава и извъртя очи. Затропа с копита по твърдата скала и се отдалечи от опасното място. Джеймс усети треперенето му под бедрата си.

— Спри! — заповяда гневно той. — Стой на място, казах!

Ала животното не се подчини, обърна се и ездачът потърси причината за нервността му — освен бурята. Веднага разбра какво се бе случило. Към тях се движеха два коня. Ездачът на първия водеше втория за юздата. Две жени, едната изправена, другата наведена над шията на животното.

Джеймс зачака мълчаливо. Две жени, които яздеха сами посред нощ. В такава буря. Нека се приближат, каза си той.

— Джеймс? Лорд Игълтън, вие ли сте?

Той пое дълбоко въздух и дъхът замръзна в гърдите му.

— Не! Не! Върнете се!

Двете жени заобиколиха скалата и се приближиха към него. Първата, Лети Фишър, свали качулката от главата си.

— Няма да се върнем, милорд. Доведох съпругата ви.

— Милост! — Джеймс обърна лице към небето и затвори очи. — Защо трябва да ме мъчите още? Вървете си, умолявам ви! Вървете си и я отведете със себе си. Накарайте я да забрави, че ме е познавала някога.

Лети пренебрегна молбите му и продължи право напред. Най-сетне се изравни с него, посегна към юздите на коня му и го погледна право в очите.

— Няма да я отведа. Тя няма да ви забрави никога, както и вие няма да я забравите. Вие страдате, милорд. Моля ви, в името на бога, обяснете ми какво става!

Джеймс изтри капките от лицето си и се насили да погледне Селин. Тя почти лежеше върху шията на коня си и въпреки мрака, той видя, че наметката и е съвсем мокра.

Сърцето му се разтуптя силно и кръвта забуча в ушите му.

— Тя ще се разболее — изрече той глухо. — Моля ви, отведете я в къщи и я сложете в леглото. Моля ви, послушайте ме.

— Нейното място е във вашето легло, Джеймс. Тя е ваша…

— Не! Никога вече не казвайте тази дума!

— Селин е ваша съпруга.

— Остави го! — Селин вдигна глава, пусна юздите и се хвана за седлото. — Все ми е едно, Лети. Той не ме иска. Да се махаме оттук.

— Джеймс! — извика Лети и задърпа мокрите си дрехи. — Няма да се махна от това място, докато не ми обясните какво се е случило.

— Тя ще се разболее сериозно, казвам ви! — лицето на Селин под качулката беше само бледа сянка. — Моля ви…

— Кажете ни!

— Какво искате от мен? — той се изсмя като безумен и извърна лице. — Е, добре, ще ви го кажа. Прекрасната майка на Селин дойде при мен точно преди да вляза в спалнята на дъщеря й и ми разкри тайната около раждането на Селин.

Когато Лети не реагира, той я измери с остър поглед.

— По-добре да не ме бяхте принуждавали да говоря за това, мадам. Но след като настоявате, ще чуете всичко. Мери ми каза, че с баща ми са имали общо… преживяване и в резултат се е родила… — господи, нима и Селин трябваше да преживее ужаса, който той бе изстрадал? Така му се искаше да й го спести. — Родила се е Селин. Моята съпруга и аз имаме един и същ баща, Лети. Сега доволна ли сте?

На небето отново блесна светкавица и разкри вкаменените лица на Селин и компаньонката й. Джеймс видя как очите на Селин се разшириха от ням ужас и едва не изкрещя от болка.

— Аз съм виновна за всичко! — Лети посегна към ръката му. — Не биваше да го допусна.

Той отблъсна ръката й.

— Значи сте знаели?

Тя поклати глава.

— Не, Джеймс, вие не разбирате — обърна се на седлото и дръпна юздата на другия кон. — Вината е изцяло моя. Тогава бях млада… само седемнадесетгодишна, сама в една голяма къща, далече от родния си дом. Той беше толкова силен и в същото време толкова нежен… а аз бях безкрайно самотна…

— Какво общо има това с разкритията на Мери Гудуин?

— Дариъс и Мери Гудуин посещаваха господарите ми — аз бях компаньонка — и в деня, когато ме уволниха, мисис Гудуин пожела да говори с мен.

— Това не ме интересува! — Джеймс не можеше да понесе да гледа Селин в лицето, но също така не беше в състояние да отвърне очи.

— Онзи мъж беше гост. Чужденец. От Франция. Убеди ме, че иска само да ме утеши, и…

— И какво?

— В резултат на тази „утеха“ се роди Селин. Не знаех какво иска той, а когато разбрах, беше вече много късно. Сладките му думи ме замаяха… а после той си отиде завинаги. Тази сутрин, когато дойдох при вас, исках да ви предупредя, че Гудуинови няма да се спрат пред нищо, за да постигнат целите си.

Джеймс се обърна съвсем бавно към Лети.

— Значи Селин…? — все още не можеше да повярва в чутото.

— Да — отговори с треперещ глас Лети. — Селин е моя дъщеря. Гудуинови не можеха да имат деца и ме убедиха да им я дам. Обещаха ми да ни подслонят под покрива си и се съгласиха с единственото ми изискване: да остана завинаги близо до Селин.

Постепенно кръвта запулсира отново във вените на Джеймс.

— И вие позволихте тези негодници да използват Селин? Стояхте и гледахте как злоупотребяват с нея, как я затварят… и как планират да я омъжат за онзи гаден мръсник Лечуит!

Лети вдигна лице.

— Винаги съм се грижила за нея. Винаги съм била до детето си, подкрепяла съм го… и ви уверявам, че щях да намеря начин да я махна оттук, преди да я омъжат за онзи перверзен старик. Но когато се роди, нямах друг избор. Самата аз бях още почти дете. Никога не бих могла да й предложа живот, какъвто заслужаваше.

— Можехте да й дадете любов.

— И аз й я давах — отговори съвсем тихо Лети. — Но любовта не пълни стомаха и не носи топли дрехи. Направих онова, което смятах за най-доброто, но после стана много лошо — и за двете ни.

— Знаехте ли за престъплението на Гудуинови спрямо баща ми?

Лети сведе глава и прошепна:

— Да. Господ да ми е на помощ, да. Тази сутрин се опитах да ви го кажа, но вие не пожелахте да ме изслушате. Когато мисис Гудуин е… пияна, обича да се хвали как е излъгала стария маркиз и го е убедила, че синът му я е изнасилил и тя е забременяла. Разказвала ми е, че го е направила, за да получи Найтсхед и средства за живот — за себе си и за мистър Гудуин. Той нямал почти нищо, докато баща ви имал всичко, освен това Франсис Сейнт Джилс я пренебрегнал, оженил се за майка ви, а това било непростимо. Дариъс и Мери се събрали и измислили как да се отърват от баща ви и да завладеят дома му. Мисис Гудуин успяла да вземе пръстена, който баща ви винаги носел със себе си, понеже бил подарък от майка му, и отишла с него при маркиза. Заявила му, че Франсис й дал този пръстен от чувство за вина, след като я изнасилил.

Джеймс преплете пръсти и си заповяда да чуе историята докрай, без да се вълнува.

— Коварната жена посъветвала маркиза да покаже пръстена на Франсис — продължи развълнувано Лети. — Ако го вземел, без да попита откъде се е появил, това щяло да докаже, че не е излъгала. Мисис Гудуин каза, че баща ви взел пръстена, понеже смятал, че е бил донесен от жена… от улицата, в чиято компания се събудил, след като го напили и го упоили. Не помнел нищо, но предположил, че се е възползвал от… услугите на тази личност. Маркизът не му простил „изстъпленията“.

— Не мога да повярвам! Нима Мери Гудуин ви е разказала всичко това? Не се ли страхува, че тайната й ще излезе наяве?

— Тя говореше с мен за това само когато беше пияна… а това се случваше доста често. Освен това беше убедена, че аз никога не бих застрашила мястото на Селин в дома й. Постоянно ми напомняше, че ако Селин узнае как съм им я дала, ще ме намрази — Лети протегна ръка към Селин, но бързо я отдръпна. — Когато разбрах истината, исках да кажа на маркиза, но вашите родители бяха заминали и в селото се носеха какви ли не слухове. Освен това те притежаваха достатъчно, за да живеят добре и извън Англия.

Най-сетне знаеше всичко!

— Да, те напуснаха страната, която обичаха. Далечният Изток уби моята майка. Мисис Гудуин каза ли ви какво търсят в Найтсхед?

— Не точно. Но съм сигурна, че търсеха заровени ценни предмети… или накити.

— А аз знам точно какви — допълни Джеймс повече на себе си. Изведнъж изруга и скочи от коня. Селин, която през цялото време бе мълчала, въздъхна тихо и се свлече от седлото.

Той я улови, преди да падне, и я притисна до гърдите си.

— Загуби съзнание. Трябва да я стоплим. Бързо! Хванете юздите на конете.

— Исках да ви разкажа цялата история тази сутрин — лицето на Лети се разкриви от болка. — Вие не пожелахте да ме изслушате.

— И съжалявам за дебелоглавието си!

Той остави Лети, отиде до малката портиерска къщичка и блъсна вратата с крак. Слава богу, вътре беше чисто и миришеше на свежо. Чичо му се бе погрижил за всичко. Огледа се на всички страни, намери фенер и го запали. През цялото време държеше Селин притисната до гърдите си, дори когато коленичи пред красивата каменна камина и запали приготвения огън.

— Трябва да й намерим сухи дрехи — Лети бе влязла след него и сега също коленичи пред камината. В очите й се четеше страх. — Дали там ще намеря нещо? — тя посочи малка врата в отсрещната стена.

— Доколкото си спомням, там винаги се съхраняват чисти дрехи, в случай, че пристигне неочакван посетител.

В камината лумнаха пламъци и потопиха стените и скромните, но приятни мебели в топло сияние.

— Погрижете се Селин да остане близо до огъня. Аз ще се огледам.

Джеймс се върна само след няколко минути, преметнал на ръката си най-различни женски дрехи.

— Помогнете ми да махна тази мокра наметка — нареди нетърпеливо той.

Под напоената с дъждовна вода вълнена дреха Селин все още носеше сватбената си рокля. Джеймс преглътна мъчително.

— Господи, какво й причинихме! Дано се оправи! Трябва да забравим какво се случи и да продължим напред. Но първо трябва да я сложим в леглото.

Стройна ръка стисна китката му и го отблъсна. Джеймс потръпна. Вдигна глава и погледна право в широко отворените очи на Селин.

— Няма нищо, мила — прошепна Лети. — Всичко ще се оправи. Ние…

— Джеймс — пошепна едва чуто Селин, — онази вечер в театъра, когато ме заговори… ти искаше само да ме използваш, нали?

Той отвори уста, но не можа да й отговори. Лети стана и направи крачка към вратата. Селин се вкопчи в наметката й и не я пусна.

— Ти… ти си моята майка?

— Да, да! — тъмните очи на Лети се напълниха със сълзи. — Направих го, защото смятах, че така ще е най-добре за теб. Ако бях останала сама, сигурно нямаше да родя здраво дете, а мисълта, че мога да те изгубя, беше непоносима. Тогава бях убедена, че това е единствената възможност. Нямах представа за истинските им намерения спрямо теб.

— Селин — намеси се меко Джеймс, — първо трябва да се стоплиш и да си починеш.

Селин устреми златните си очи към него. В тях имаше толкова болка, че той се разтрепери.

— Лети ще се погрижи за мен — изрече тя с ясен глас. — Тя е моята майка и е прекарала целия си живот в грижи за мен.

— Естествено — Джеймс се усмихна, дълбоко трогнат от голямото й сърце. — Отсега нататък двамата ще се грижим за теб.

Селин се отдръпна от него. Изправи се, облегна се на Лети и го прониза с поглед.

— Ти искаш само онова, което е скрито в Найтсхед. Също като моите… също като онези хора! Преструваше се на влюбен, за да стигнеш по-близо до целта. Женитбата беше най-доброто решение, нали? После се възползва от влиянието на чичо си, за да ги отстраниш от дома им и да се настаниш там. Използва и мен, за да получиш удовлетворение и да се добереш до съкровището. Нима не си вече достатъчно богат, Джеймс?

— Ти не разбираш. Гудуинови са измамили баща ми и на смъртното си легло той ме помоли да се върна в Англия и да си взема онова, което ми принадлежи по право. Мой свещен дълг е да изпълня последното му желание.

— Естествено. И сега всичко е в ръцете ти, нали? Затова не е нужно да продължаваш този театър. Аз не искам да ти досаждам повече с присъствието си.

— Селин, моля те! — Джеймс се опита да я прегърне, но тя го отблъсна решително.

— Лети… — Селин се обърна с усмивка към майка си. — Щастлива съм, че си моя майка. Ти винаги си била най-важния човек в живота ми.

— Значи ми прощаваш?

— Прощавам ти, защото те разбирам. Никога не би могла да отгледаш сама незаконното си дете.

— Трябва да те сложим в леглото — намеси се отново Джеймс. Студенината на Селин го объркваше напълно.

— Не, благодаря. Ако нямаш нищо против, искам да остана сама с майка си. Тя е страдала — също като мен. Само тя има право да се грижи за мен.

— Но, Селин…

— Джеймс, ще ти бъда благодарна, ако ни оставиш — прекъсна го решително тя и му обърна гръб. — Ще си починем и утре ще вземем решение как да продължим живота си. А ти се върни в Найтсхед.

— Аз съм твой съпруг!

— Ти стана мой съпруг, за да накажеш хората, които смяташе за мои родители. Ти не искаше мен, а съкровището… Затова сега ще се постарая и аз да не те искам.

 

 

Селин стана безшумно от мекото легло, в което я бе настанила Лети. Къщата беше тиха, но Джеймс бе настоял да чака пред камината, докато тя се събуди. Преди час пристигна Уон Тел и двамата с Лети се върнаха в Блекбърн Мейнър, за да донесат топли дрехи за Селин. Младата жена беше твърде изтощена, за да се възпротиви.

Когато измръзналите й крайници се стоплиха, се възвърна и част от старата й енергия. Не можеше да остане тук. Трябваше да си отиде.

Селин отвори бавно малкия прозорец и благодари на небето, че широкият перваз е само на няколко сантиметра от земята. Добре би било да си вземе палто, но единственото, което притежаваше, беше мокро и съхнеше пред камината. А там беше Джеймс.

Щом стъпи на земята, тя се подхлъзна и се разтрепери, но събра сили и се затича право към конете, вързани под едно дърво. Враният жребец на Джеймс и нейната скъпа Клеопатра.

Като говореше нежно на коня си, тя го отведе малко настрана, стъпи на един пън и се намести на неоседлания му гръб. Хвана се здраво за гривата и препусна. Все още валеше и само за няколко минути тънката й нощница залепна за тялото. Трябваше бързо да стигне до брега, където можеше да вижда вълните и да вдишва прекрасните аромати, които бяха нейни приятели от детството й.

Тя забави ход и слезе бавно по скалите, благодарна за белия чакъл, който й показваше пътя. Намери пътеката към най-далечната скала, където най-много обичаше да стои, и тъкмо когато щеше да слезе, чу зад себе си гръм на копита.

— Бързо, бързо, Клеопатра! — смелият малък кон я послуша и се понесе по пътеката, макар че копитата му затъваха в калта.

Вятърът донесе до нея гласа на Джеймс:

— Селин, чакай!

Не. Не го искаше близо до себе си.

Прибоят се разбиваше в брега. Селин непрестанно подканяше Клеопатра да бърза и конят скоро наближи блещукащата бяла пяна. Но вече й беше ясно, че няма да избяга от Джеймс.

— Веднага спри, малка глупачке!

Когато той я настигна, Селин дръпна гривата на Клеопатра и я насочи право към водата.

Джеймс я улови точно в момента, когато приливът заля краката на конете.

— Какво, по дяволите, си намислила?

— Пусни ме!

— Никога. Ти ми принадлежиш.

Тя се опита да се откъсне, но Джеймс бе сграбчил здраво гривата на Клеопатра и хвърли юздата на главата й. Когато хвана юздите в десницата си, той се изправи рязко и втренчи поглед в нея. Бялата риза с широки ръкави, която носеше, бе залепнала за великолепното му тяло. Мокрият плат подчертаваше коравите мускули на раменете и гърдите му и Селин потръпна.

— Пусни ме — пошепна тя, неспособна да отдели поглед от тялото му. Как копнееше за силните му ръце, за прекрасните черти на лицето му, за разрешените от вятъра коса… — Вече имаш, каквото искаш. Нека да сложим край!

Джеймс не отговори. В очите му светеше тъмната сила на страстта. По лицето й блестяха дъждовни капки, разбърканите мокри къдрици бяха разпилени по гърба и раменете. Селин се погледна и усети как по вените й се разля горещина. По-добре да беше се съблякла гола. Тънката, мокра нощница лепнеше по всяка извивка, по всяка закръгленост, обхващаше гърдите й като ръце на любовник, а розовите им връхчета стърчаха предизвикателно.

Преди да е разбрала какво става, Джеймс се приближи, сложи пръст под брадичката й и вдигна лицето й към своето.

— Онова, което искам, Селин, си само ти. Ти си всичко за мен!

Тя поклати глава.

— Ти се ожени за мен, за да ме използваш.

Той се усмихна и сърцето й направи скок.

— Да, мое златно момиче — призна нежно той. — В началото имах намерение да те използвам… но после всичко се промени. Откровено казано, все още искам да намеря наследството на баща си, но през цялото време знаех — сърцето ми го казваше — че то няма да има смисъл без теб. Освен това не бива да забравяме, че в началото ти също искаше да ме използваш, любов моя. Аз бях средство към целта, нали? Трябваше да те предпазя от женитбата с онзи отвратителен Лечуит.

— Аз…

— Няма да говорим повече! — Джеймс се наведе и я вдигна от гърба на Клеопатра. — Няма да слушам повече възражения. И двамата направихме грешка и трябва да благодарим на бога, че не се изгубихме окончателно — той я сложи пред себе си на седлото и я притисна към твърдите си гърди.

— Но ти си граф! — Селин напразно се опитваше да разсъждава трезво. — А аз… аз съм незаконно дете. Възможно най-неподходящата съпруга.

Джеймс се засмя и смехът му веднага я успокои.

— Ти си най-подходящата съпруга за мен, скъпа, от главата до петите! Както аз съм най-подходящия за теб. Никакви възражения повече! — и сложи ръка на гърдите й, сякаш искаше да подпечата заявлението си.

Селин усети как зърната на гърдите й моментално се втвърдиха и щръкнаха, а в чувствителните гънки между бедрата й се разля сладка топлина.

— А какво ще правим с мама и… с Гудуинови? Как ще се справим с тях?

— Тази нощ няма да ги закачаме — отговори самоуверено Джеймс и насочи врания жребец към Уиндъм. — Утре ще имаме достатъчно време да се справим с тях. Тази нощ си имаме друга работа.

Бележки

[1] Шифер — Плоча за разделяне на покрив (естествена керемида) — Б.к.