Шерил Удс
Земя за двама (10)

Девета глава

Лара и Стивън спряха пред задната врата. Стомахът й се свиваше, а ръцете трепереха. Погледна го с надежда. Той се усмихна окуражително и стисна ръката й.

— Сега сме заедно — припомни той.

Думите му дадоха сили на Лара да отвори вратата и излезе навън. Дъхът й замря и тя инстинктивно потърси ръката му за помощ. Гледката беше смразяваща.

Около тях цареше пълен хаос. Шкаф, изсмукан по неведом начин, лежеше върху ствола на пречупено дърво. Неузнаваеми парчета метал, вероятно от разбита техника, проблясваха на редките слънчеви лъчи. Счупени клони покриваха земята. Чемширите от едната страна на къщата бяха изкоренени и разхвърляни, на различни страни. Двата строшени прозореца на сутерена и пръските кал по бялата стена придаваха на къщата неприветлив вид. Детският велосипед, който Лара търсеше отдавна, появил се незнайно от къде, беше наполовина заринат в земята.

Тя рязко се обърна. Към тях идваше Лоугън. Старият човек я огледа изпитателно.

— Добре ли сте, госпожице Денвърс? — думите му звучаха разтревожено.

— Добре съм. Как са останалите мъже?

— Нищо им няма. Каквото можахме, скрихме в хамбарите, преди да дойде най-силният удар. Сега ги изпратих по домовете да си видят семействата. Ще се върнат бързо, за да разчистим.

— Какво е положението с кравите и конете?

— Много по-добро от това на хората — каза той с крива усмивка. — Конете се изнервиха и цвилеха тревожно в боксовете. Беси се изправяше на задни копита и се удари в яслата. Това е всичко, което мога да ви кажа. Ако искате да отидем и видим на място.

Погледна Стивън, който стисна окуражително ръката й. Усмихна се на Лоугън, за да му покаже готовността си да приеме съдбата.

— Да вървим! Ще го понеса, каквото и да е!

— Елате! Ей сега ще оседлая конете!

— Не съм сигурен дали Лара ще може да язди — каза Стивън.

— О, разбира се! Веднага ще впрегна каруцата!

— Няма да може с каруца! — запротестира Лара. — Има толкова много паднали дървета!

— Но…

— Стивън, вече съм по-добре. Ако ме заболи главата, ще се върнем веднага. Обещавам!

Това не го задоволи, но в крайна сметка се съгласи.

Започнаха обиколката от северозападната част. Стивън вече я беше видял, докато пътуваше с колата. Лара изпадна в шок. Не можа да се сдържи и изхлипа от отчаяние. Почти нищо не беше останало от добрата реколта. Море от кал се разстилаше върху рогозката от зелени стръкове. Само малка част в ъгъла стоеше непокътната. Продължиха нататък. Яздеха внимателно покрай пречупени като сламки стълбове и разкъсани жици. Лара изпита чувство на обреченост. Беше много по-лошо, отколкото си представяше. По ирония на съдбата само ожънатата нива стоеше недокосната. Изхълца, осъзнавайки горчивия жребий.

— Можем ли да спасим нещо? — обърна се с плаха надежда към Лоугън.

Той килна шапка назад и я погледна състрадателно.

— Трудно, госпожице! Предполагам, че е възможно някои стъбла царевица да се посадят отново. Ако корените не са пострадали или измръзнали. Във всички случаи става за фураж. Веднага щом мъжете се върнат, ще направим каквото можем.

— Благодаря, Лоугън! — пое дълбоко дъх. — Когато свършите, плати им добре и ги освободи! Не е останала много реколта и не можем да си позволим да им плащаме до края на сезона. Има работа колкото за нас двамата.

— Страхувам се, че сте права. Съжалявам много!

Стивън запази мълчание през цялото време. Чак когато оставиха Лоугън и се отправиха към къщи, Стивън проговори:

— Ще ти бъде трудно, нали?

— Предполагам. Ще зависи от благоволението на господин Хогън и ти знаеш какво означава това. Имам достатъчно средства да живея и да плащам на Лоугън. Следващата година ще трябва да искам отсрочка на ипотеката и заем за семе — Лара стискаше устни, за да не извика от отчаяние. Ударът на торнадото беше безпощаден. Опита да прикрие болката, като се пошегува: — Това са рисковете на професията. Не ти трябва хазарт, за да рискуваш.

Пристигнаха и тя понечи да слезе. Смъкна се от седлото, залитна и падна в ръцете на Стивън. Задържа я и след това я изгледа.

— Защо ми играеш театър? Виждам, че това те уби.

— Добре тогава! — избухна внезапно и изля целия си яд към несправедливостта на живота. — Мразя да ходя в банката! Знам, че няма никакво значение колко добре се справям с работата. Една буря помита целия ми труд! — Тя настъпваше към Стивън толкова застрашително, че конете се подплашиха. Спря и се изправи пред него с пламнали очи. — Знаеш ли, започнах да спестявам пари и един ден щях да предложа да откупя земята ти. Бях дяволски горда с това. Исках собствеността на семейство Денвърс да бъде отново цяла. Това, което се случи днес, ще ограби и последния ми спестен цент, че и отгоре! Идва бурята и фю-ю-т, всичко свършва!

— Има изход — каза тихо Стивън.

— Какъв? — погледна го стреснато.

— Казвам ти, че можеш да оставиш всичко. Край на несигурността. Ще се върнеш да учиш и ще станеш доктор. Това искат от теб Томи и Мегън.

Веждите й учудено се повдигнаха.

— Обсъждал си този въпрос с тях?

— Само с Мегън. Тя се тревожи за теб. Двамата с Томи ти мислят доброто.

— И смяташ, че ще го направя? Да зарежа целия си труд? И да се върна да уча?

— Не съм казал точно това. Просто една възможност. Съгласна ли си?

— Не! — тросна с омраза, вбесена от него, без точно да знае защо.

Може би защото се опитваше да я поведе по път, отдавна затворен за нея.

— Отказала съм се от това преди години. Вече е късно.

— Не казвам, че не е трудно, но не е и късно — сложи ръце върху раменете й и се опита да я погледне в очите. — Помисли, Лара. Трябва да знаеш какво искаш. Не си прахосвай живота за нещо, което мразиш. Ако имаш мечта, опитай се да я осъществиш. Разбирам, че имаше задължения, но Том и Грег поеха вече по свой собствен път. Фермата е емоционален, физически и финансов капан. Ако искаш да се махнеш, сега е моментът.

Тя гледаше встрани и се опитваше да си представи живота без фермата, без непосилния труд и несигурността. Не успя. Помисли, че това е семейна обремененост и се ядоса, че не може да се пребори с нея.

Гласът й отпадна и увереността изчезна.

— Не знам… Не знам…

— Ще помислиш за това, нали? — повдигна брадичката й и се усмихна. — А сега трябва да разчистим това място — поведе я той към къщата.

Работиха дълго. Стивън поправи прозорците и изми с маркуч пода. Лара разчистваше двора. Някои от чемширите бяха изскубани, но здрави и тя ги посади наново. Събираше счупените клони на купчинки до плевника за подпалки. Отломките слагаше в торба за боклук. Работеше с настървение. Нуждаеше се от изтощение, за да забрави мъката си. Слънцето изгря и заслепи с яркостта си уморените им очи. Стана горещо. Раменете на Лара пареха, а потта се стичаше по челото й. Спря за миг и загледа Стивън. Мускулите му се напрягаха. Мощният гръден кош се издуваше от усилията. Пожела Стивън. Започна да се задъхва в страстта си и измина доста време, докато засрамена, извърна поглед. До залез най-тежката работа около къщата беше привършена. Тя взе маркуча и изплакна мръсните следи по лицето и ръцете си. После седна върху бала слама на сянка. Извади от джоба ластик и вдигна косата си високо на опашка, за да се разхлади.

— Нима това е фермерката Денвърс? — пошегува се Стивън, идвайки към нея. Очите му блестяха закачливо, когато сложи прашната си обувка на балата. — Сега ми напомняш за нощта край потока, когато се любихме за първи път. — Протегна ръка и прокара пръст под брадичката й, като се помъчи да срещне нейния поглед. — Какво ще кажеш да поплуваме?

— Сега? — прошепна тихо.

Стивън кимна. Като го гледаше в очите, Лара му подаде ръка. Той я хвана и двамата поеха към потока. Всяка измината секунда сърцето й биеше все по-силно и й се струваше, че вървят цяла вечност, заобикаляйки и прескачайки падналите по пътя дървета. Цялото й същество бе устремено към мъжа до нея. След всичко случило се днес, след страшната болка от загубата, той беше способен да достигне сърцето й и да го изпълни с любов.

Стигнаха до потока. Падаше здрач. В полумрака той протегна ръка към копчетата на блузата й. С треперещи пръсти, загрубели от тежката работа, я свали и помилва нежната кожа. Прокара длан от шията през деликатната долина между гърдите, по корема към колана на джинсите. Докосването я изгаряше. Цялото й тяло копнееше за ласки. Свали ластика от косите й и те, тежки и златни, се разпиляха около раменете и затулиха лицето й. Той ги отметна назад. Очите му търсеха любов. Проникващи и блестящи, те изгаряха от желание.

— Колко си красива! — промълви нежно. Гласът му беше нисък и хрипкав. — Желая те! Не знаеш колко пъти нощем съм си представял теб и мен, заедно. Желая те много по-силно, отколкото преди!

Милваше я. Суровите ласки я изгаряха. С негова помощ дрехите й паднаха и устните му покриха голото й тяло с хапещи целувки, по-силни от лъчите на слънцето. Пареща тръпка се разля по вените й. Коленете й омекнаха и тя трябваше да обгърне раменете му, за да не падне. Стоеше гол и прекрасен като бог. Побоя се, че сънува и протегна ръка. Усети, че и той желае нейното докосване. Пръстите й се плъзнаха по широкия гръден кош надолу, към ствола на неговото желание. Стивън изстена от удоволствието на интимната ласка. Притегли я към себе си и двамата паднаха в студените води на потока. Стивън я повдигна и изпълни докрай. Удоволствието я завладя напълно. Той търсеше и нежно намираше с уста зърната на гърдите й. Грапавият му език събуждаше вълни от възбуда по цялото й тяло. Пръстите й милваха издуващите се мускули на раменете му, а главата й беше отметната назад. Устните му оставиха гърдите й, за да заграбят всяко кътче от плътта, до което можеха да стигнат. Всичко наоколо избледня и тя се отдаде на преживяването. То беше съвсем непознато. Страстта се разгаряше бавно, но неумолимо. Бяха се вкопчили един в друг, сякаш се бояха да не се загубят. Влагаха чувствата и страстите, сдържани през годините на раздяла и самота. Всеки изминат миг им показваше, че нищо не им бе липсвало така, както тази любов. Екстазът дойде внезапно и настъпващата нощ погълна стоновете на удоволствие, които се изтръгнаха от гърлата им.

— Трябва да си ходим — промърмори Лара, когато дишането им се успокои. — Стана ми студено.

— И на мен — Стивън тъжно се усмихна. — Колкото и да искам да стоим тук, силите ми се изчерпаха. Страхувам се, че си права. Трябва да се връщаме.

Те изскочиха от водата и бързо навлякоха дрехите си. Тичаха, за да се стоплят, и обратният път им отне броени минути.

Приготвяха вечерята в пълно мълчание. От време на време спираха рязането на зеленчуци и трошенето на сирене за омлета, за да откраднат време за целувка.

— Имаме и бисквити — обяви Лара, изваждайки от хладилника оставеното от Мегън пликче.

— Само едно липсва — Стивън огледа продуктите за вечеря. — Вино.

— Виното е последното нещо, от което се нуждая. И без това ще заспя над чинията — възрази тя.

Ами нищо чудно. Толкова си изтощена. Имаш нужда от здрав сън. Защо да не изтичам до нас и да взема една бутилка?

— Моля те, Стивън. Наистина не искам. Чаша студен чай е достатъчна.

— Добре. Тази вечер всяка твоя дума е закон.

Нежно я целуна по устните и страстта й отново се разгоря дори от тази малка ласка. Залови се със сервирането на масата. За кратко време вечерята бе сложена и за още по-кратко — изядена.

— Но това е поразително! — огледа тя със смях празните чинии. — Не остана и трошичка. Ядохме така, сякаш някой ще ни отнеме вечерята.

— Още ли си гладна?

Тя се потупа по стомаха.

— Мисля, че беше достатъчно, а ти?

Очите му се присвиха.

— Само един глад остана незадоволен.

— Нима? Смятах, че вече съм се погрижила за него.

— То беше предястие. Да помислим за десерта.

— Започвам да се тревожа за тази страна от твоя характер.

— Аз пък се надявах, че ще я приемеш като най-доброто ми качество — промърмори той и внезапно смени темата. — Има и друго, което трябва да обсъдим.

— Моля те, не искам сериозни разговори сега. Искам малко да поспя — вдигна умолително ръце тя.

— Това не може да чака. А и този следобед започнахме разговора.

— Този следобед?

— Да. Говорехме за възможността да се върнеш в колежа.

— Не искам да го обсъждам отново. Въпросът е решен.

— Не искаш да заминеш?

— Не казвам това.

— Не ти се правят разходи ли? Защото нямаш пари?

— Парите са неразделна част. За медицината се иска лека ръка. А на мен хич не ми върви напоследък.

— Не мисля, че е така.

Очите й се разшириха.

— Забрави това! Не искам парите ти!

— Но защо, Лара? Имам много повече от необходимото. Ако наистина искаш да учиш, мога да ти помогна. Ще бъда щастлив да имаш всичко, което желаеш. Един Господ знае, колко съм ти задължен.

— Не, не ми дължиш нищо. Достатъчно е, че имам дългове към банката. Не мога да заемам пари и от приятелите си.

— Аз съм ти много повече от приятел — изтъкна той с кисела усмивка.

Тя не обърна внимание на аргумента.

— Празни думи. Пропускаш най-главното. Ако не мога да направя нещо сама, просто не се захващам.

— Означава ли това, че не искаш да учиш?

— По дяволите! Не съм казала такова нещо!

Настъпи тишина и тя помисли, че разговорът е изчерпан. Но без да я гледа, Стивън бавно добави:

— Има и друга възможност.

— Каква?

— Продай ми фермата.

Тези три думи отскочиха от стените и се стовариха върху Лара като неочаквана вълна. „Продай ми фермата…“ Ето за какво било всичко! И след единадесет години Стивън пак се домогваше до земята й! Споменът за предателството, забравено за миг, възкръсна и се впи като змия в душата й. Тялото й затрепери от ярост и тя с усилие се изправи.

— Махай се, Стивън! — каза много тихо.

— Какво? — втрещи се Стивън.

— Чу ме добре. Моля те! Не! Заповядвам ти! Напусни къщата ми!

— Лара?!

Объркването му беше истинско, но тя не забеляза това и повиши глас.

— Махни се! Веднага!

— Моля те, седни. Нека поговорим. Какво ти стана? Защо, за Бога, си толкова ядосана?

— Това, което каза, е достатъчно. Ако не напуснеш, ще се махна аз!

Изправен пред непоколебимата й решимост, той стана и тръгна, но когато стигна до вратата, опита за последен път:

— Лара! — Гласът му умоляваше.

Тя му обърна гръб. Едва когато чу затръшването на външната порта, се отдаде напълно на гнева. Той идваше отвътре, обливаше я на вълни и се усилваше. Взе една чиния и с див крясък я запрати към вратата.

— Земята! Проклетата земя! Винаги е искал само нея! Каква глупачка съм!

Повярва му, че я обича! Отново се излъга! И той отново я измами!

— Ще платиш за всичко, Стивън!

О, небеса, тя ще го накара да плати!