Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Haunted By Love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
hol_back_girl (2009)
Разпознаване и корекция
daniivanova (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Амбър Кей. Обладана от любов

ИК „Бард“, София, 1994

Редактор: Камелия Вълова

История

  1. — Добавяне

Шеста глава

Ян влезе в една от стаите на странноприемницата, без да чука. Досега трябваше да бъде готова.

— Милорд — Сузи направи реверанс.

За първи път, откакто се бяха сгодили и Дейвид Уортингтън си беше заминал преди час, по лицето на Ян се появи усмивка.

— Виждам, че си пристигнала благополучно.

— Да, милорд. Ужасно пътуване беше — тя направи още един нервен реверанс. — Мис Сток… Искам да кажа нейно благородие, е готова.

Ян погледна в посоката, в която сочеше Сузи. Джули беше в леглото, облегната на няколко големи възглавници. Завивките бяха издърпани до брадичката и, а разкошната й коса се стелеше като златен слънчев водопад по белите ленени чаршафи.

Една едра рижа котка подаваше глава досам лицето й и го наблюдаваше с кръглите си жълти очи. Изглежда преценила, че няма място за паника, Рижата Пампкин отпусна глава върху предните си лапички.

Ян не успя да сдържи усмивката си. Поне котката го намираше за безопасен.

— Сега можеш да излезеш, Сузи — каза той, без да откъсва поглед от красивата си младоженка. — И… благодаря ти.

Той се усмихна на слугинята с искрена признателност, от което очите му блеснаха, а нейните се разшириха от изненада. Реакцията й му достави двойно повече удоволствие, защото се явяваше естествено продължение на котешката.

Но когато погледна отново към Джули, цялото му чувство за хумор се изпари. Златните й вежди се бяха събрали в една линия над святкащите нефритени очи и обичайно пухкавите й розови устни сега се бяха превърнали в две бели резки. Малко оставаше да се обърне и да напусне стаята. Предпочиташе да го направи, отколкото да започне борбата, която бе сигурен, че ще последва. Тя първа заговори.

— Как си позволяваш да влизаш тук, без да поискаш позволение? Трябва ли да опорочаваш всичко, като се преструваш, че ме обичаш през първата ни брачна нощ?

Той повдигна вежди.

— Кой говори за любов?

Лицето й застина.

— Никога не си говорил. Следователно нямаш място в тази стая.

Той се приближи до леглото с котешки стъпки и се надвеси над нея.

— Не само, че мястото ми е в тази стая, но то е и в това легло. С теб.

Тя пребледня.

— Никога няма да ти позволя да ме докоснеш!

— Никога?

— Никога.

Желаеше я от самото начало. Сега, когато я видя в леглото, с разпиляна златна коса около лицето, с потъмнели от гняв очи, които скриваха надигащата се страст, желанието му избухна с такава сила, че усети болка в слабините, която моментално се разля по цялото му тяло.

— Вие, контесо Кайлъран, сте последната, която има думата дали ще ви докосна или не. Вие сама се отрекохте от тази привилегия, още когато избягахте с любовника си, след като много добре знаехте, че баща ви вече ви е обещал на мен.

Тя се надигна и се наведе напред, докато лицето й се оказа почти на педя от гърдите му.

— Това беше сделка с Джошуа Стоктън. Не и с мен.

Беше жена с воля и характер — качества, от които той се възхищаваше, независимо че в момента го ядосваха.

— След като ви е баща, той има правото да ви избере съпруг.

Тя стисна зъби.

— Казвала съм ви и преди. Аз съм човешко същество, а не стока, която може да бъде разменяна по прищевките на някой мъж.

— Ти си моя съпруга. И имам намерение да направя така, че да съм сигурен, че ще останеш такава.

Без да поглежда повече към нея, Ян се обърна й започна да разкопчава палтото си. Когато съблече ризата, чу рязкото й стъписване.

— Какво правиш?

Погледна през рамо и видя бясно развълнуваната й гръд под одеялата. Над завивките кожата й се бе обагрила в нежнорозово като раковина. Ян усети познатия порив, онзи непреодолим копнеж, с който се бореше в началото, да се надига със завладяваща бързина.

Когато срещна предизвикателството в погледа й, внезапно осъзна, че иска повече. Споменът за възмущението, с което бе посрещнала отношението на сънародниците му по време на разходката им в Хайд Парк, смекчи остротата на желанието му и то стана някак по-сладостно, но не промени силата си. Беше го защитила със същия плам и смелост, каквито показваше и сега. Беше жена, която си струваше да задържиш и пазиш.

Той отмести поглед, като се опитваше да овладее парещото желание да се люби с нея, което заплашваше да замъгли разума му и отвърна.

— Точно това, което си мислиш.

— Не можеш! Няма да позволя.

Надигащата се паника в гласа й беше по-въздействаща и от най-ледения душ, и желанието, което само допреди секунда пулсираше лудо в слабините му, поутихна. Това не беше брачната нощ, която си представяше със своята невяста, но щеше да я приеме такава, каквато е.

Нежността, породена от спомена за нейната подкрепа, се стопи. Започваше да се чуди дали би издържал на изпитанието, което му предстоеше. Завъртя се на пета и се приближи до леглото. Поне нямаше да се изплаши от възбудената му мъжественост, защото вече нямаше същото желание.

Джули наблюдаваше как пристъпва към нея и стискаше завивките с ръце, по-бели от чаршафа. Видът на голия Ян предизвика у нея противоречиви чувства, които я изненадаха. Тъмните гарванови кичури се спускаха по раменете му. Тя бързо преодоля коварното любопитство, което привличаше погледа й по-надолу. Много по-безопасно беше да гледа лицето му или поне тя така си мислеше. Но очите му бяха тъмни и зловещи като небе по време на гръмотевична буря. Всеки миг очакваше да я прониже някоя светкавица.

Той прекъсна съзерцанието й — вдигна Рижата Пампкин и я постави на пода. Котката изрази протеста си по обичайния начин — измяука недоволно с подозрителен поглед. Ян се наведе и я потърка между ушите.

— Направи ми място — обърна се той към Джули.

— Никога!

Той дълбоко въздъхна.

— Започваш да приличаш на онзи мекушав тип, когото се опитваше да принудиш да се ожени за теб — после се надвеси заплашително над нея и повтори. — Направи ми място!

— Никога няма да разделя това легло с теб.

Тя припряно отметна завивките, преобърна се в другия край на леглото и коленичи. С не по-малка бързина Ян се пресегна и светкавично я хвана за китката, като я извади от равновесие.

— О! — простена тя и падна назад върху събраните на куп завивки.

Ян мигновено притисна краката й между своите и легна върху нея. Знаеше, че ще й е трудно да диша под тежестта му. Виждаше отчаяните й опити да си поеме въздух и усещаше възбуденото повдигане на гърдите и под себе си. Но търпението му се бе изчерпало.

— Пусни ме — процеди тя през зъби.

Тялото й лежеше безпомощно приковано към леглото под неговото, но волята й да се съпротивлява нарастваше.

Той неумолимо вдигна ръцете й нагоре и ги притисна с една ръка към възглавницата. После нежно, но твърдо, каза:

— Когато се укротиш, ще те освободя, Джули.

— Няма да позволя да се гавриш с тези неща! Няма да ти позволя да се държиш с мен като в Лондон.

Той повдигна едната си вежда.

— Да те любя и да го правя така, че да ти хареса?

Тя извърна лице от присмехулния му поглед и усети как руменината залива цялото й тяло.

— Ще трябва да ме изнасилиш.

— Може би ще го направя. Но, помни ми думата, до утре няма да си девствена.

Той хвана брадичката й със свободната си ръка и я принуди да го погледне.

— Ако някога се опиташ да избягаш пак, няма да имаш никаква възможност да разтрогнеш брака ни. Той ще бъде законен във всяко отношение, не само по документи, и никой свещеник на света не би го анулирал при тези обстоятелства. Разбираш ли?

Дълга минута тя се взираше мрачно и предизвикателно в очите му. Беше борба между две воли и той добре го съзнаваше. Ако й позволеше да излезе победителка, щеше да изгуби всичко, към което се бе стремял през целия си живот. Ако я оставеше тази нощ, утре тя отново щеше да избяга. Ако сега не я обладаеше, щеше да има основание да разтрогне брака. А без брак нямаше да има пари. А без пари кланът щеше да загине.

Джули първа отмести поглед. Не можеше да си го прости, особено сега, под голото тяло на Ян, което я притискаше към затоплените завивки. Но ако тази нощ не й направеше нищо, на сутринта щеше да избяга. Вбесяваше я фактът, че и той също го знаеше.

Ян съзнаваше, че колкото поражението й приближава, толкова се засилва желанието й да избяга.

— Много жалко, че не искаш да изпиташ насладата — каза той и бе напълно искрен. — Но това няма да ме възпре, Джули. Не ми оставяш никакъв друг изход. Прекалено много съм заложил на теб, за да ти позволя да си играеш с мен, както с Дейвид Уортингтън.

Тя изви рязко глава и го изгледа студено.

— Ти ме насилваш!

— Проклет да съм, ако не го направя!

Беше му хвърлила предизвикателството и, бог му е свидетел, той щеше да го приеме. Не искаше да прекършва духа й — щеше да има нужда от него в Колънси. Но засега трябваше да я укроти.

Доближи лицето си към нейното, докато разширените й зеници се превърнаха в две черни огледала, в които се отразяваше собствената му решителност. Без да отмества очите си, той намали разстоянието.

Това беше властна целувка, борба за надмощие. Можеше да я принуди да отстъпи и разбираше, че и тя го знае. Когато въздухът в гърдите й свърши, Ян прекъсна целувката.

— Ще те накарам да изпиташ цялото удоволствие — зарече се тържествено той.

Джули се изсмя, но смехът й беше изкуствен и гърлото й се сви. Ръцете й се овлажниха от студена пот при мисълта, че наистина може да изпълни обещанието си. Какво щеше да стане с нея, ако го направеше? Знаеше много добре. Отново щеше да принадлежи на мъж, който щеше да я използва за собствените си цели, без да държи изобщо сметка за чувствата й. Отново щеше да живее без обич, без любов, само че този път нямаше да има никаква възможност да избяга. От съпруг не можеше да избяга.

Все още върху нея, Ян видя сините венички, които се разклоняваха по клепачите й, когато ги затвори, за да не го гледа. Единият от тях пулсираше леко с ритъма на собственото му сърце. Твърдите й зърна се опираха плътно в гърдите му и запалваха сладостни пламъци, които се стрелкаха към слабините му.

Толкова силно искаше да потъне дълбоко в нея, че тя потръпна от същото желание, което сякаш се предаде през пламналата му кожа. Да вкуси набъбналите й устни и да се опие от уханието на омайния й дъх. Непреодолимата сила на тези желания започваше да го плаши. Но по-силно от всичко властваше стремежът да я накара да отвърне на ласките му. Искаше и тя да изпита същото страстно желание като него.

Няколко минути Ян поемаше дълбоко въздух, като се опитваше да обхване нещата в реалната им светлина. Тя беше негова съпруга, наследница на много пари, от които той се нуждаеше до болка. Дори от брака им да не излезеше нищо, парите щяха да стигнат, за да спаси Колънси. Не беше задължително да има страстта и подкрепата, на които знаеше, че Джули е способна. Въпреки че копнееше за тях.

Желанието да я има ставаше толкова силно, че той не можеше да го контролира. Имаше чувството, че винаги са принадлежали един на друг, независимо от обстоятелствата, които ги бяха събрали заедно.

От бузата му се стече капчица пот и капна точно там, където гърдите й започваха да се оформят, и се задържа върху кожата, като проблясваше на жълтата светлина от свещта до леглото — като безупречно шлифован диамант върху гладко кадифе.

Ян се загледа в нея. Наведе се леко и докосна капчицата с върха на езика си. Усети вкуса на солта и на възбудата, която я бе породила.

Джули отвори очи. Запленен от бушуващата в тях страст, която беше променила ирисите й от бледозелени в наситено нефритени, Ян изпита желание да я освободи. Нямаше да го направи, но можеше да й достави физическа наслада.

— Сесънек — каза нежно той, изтръгвайки се от унеса, в който беше изпаднал. — Не искам да ти причиня нищо лошо. С твоя помощ мога да го направя най-приятното усещане за теб.

Джули се изпъна като пружина под него, пръстите й се свиха, а мускулите на ръката й се стегнаха. Думите му бяха толкова верни. Беше достатъчно слаба, достатъчно податлива на ласките му, за да се усъмни и за миг, че е способен да я накара да изпита насладата. Но това щеше да бъде първата стъпка към прощаването с нейната мечта. Ако отстъпеше сега, никога нямаше да срещне любовта, която беше търсила цял живот. Почти без да отвори уста, тя повтори.

— Пусни ме.

— Не мога и ти го знаеш много добре.

Със свободната си ръка той приглади нежно кичурите, които бяха паднали върху лицето й. Стиснал все така здраво бедрата й между коленете си, Ян започна да смъква презрамките на прозрачната нощница надолу по раменете й. Като не успя да я накара да се надигне, за да съблече ефирната дреха, той я раздра. Резкият звук на порещия се муселин прониза тишината на стаята.

Без да обръща внимание на възмутените и стонове, той събра двете й ръце в своята, а с другата стегна копринения муселин около китките й така, че вече нямаше как да ги освободи. След това притисна ръцете й назад и завърза материята за издадения ръб на таблата.

— Кажи само една дума, Джули, и ще те освободя веднага.

Тя гневно го изгледа.

Нямаше друг начин. Трябваше да бъде сигурен, че бракът им не може да се анулира и че ще получи парите й. Но все още се надяваше да не бъде принуден да го прави по този начин.

— Прави каквото знаеш, но ще те накарам да ме пожелаеш, преди да съм направил онова, от което се страхуваш в момента.

— Мерзавец!

Той остана неподвижен. Устните му почти се допираха до нейните.

— Има какво да се иска от речника ти. Ще се радвам да чуя и други думи от теб, и то скоро.

Когато отвори уста, за да продължи с проклятията си — беше сигурен в това — той я целуна. Целувката му продължи до момента, в който гърдите и започнаха измъчено да се вдигат и спускат под него. Едва тогава спря да си поеме дъх.

— Моя си — прошепна той.

Джули надникна в бездната на разширените му от страст зеници и видя там неизбежността на тяхната обвързаност, но беше твърдо решена да се бори докрай. Не й оставаше нищо друго. Този мъж не беше за нея. Той не й предлагаше любов. Само страст.

В опитите си да се отскубне, тя събираше завивките с краката си и цялото й тяло се извиваше.

— Не съм ти робиня!

— Почти.

Тялото й се мяташе в отчаяна съпротива.

Беше със силен дух — като чистокръвна кобилка — и Ян в никакъв случай не искаше да го прекършва. Трябваше да бъде силна, за да оцелее в Колънси.

Той се премести по-надолу, като внимаваше да не отпусне бедрата й. Не биваше да позволи да го удари с коляно в слабините. Може би беше грешка, че не върза и глезените й, но мисълта да я овърже цялата, му се струваше унизителна и за него самия.

Изравнил лице с гърдите й, той забеляза ситните капчици пот, избили върху кожата й в резултат на борбата. Усещаше потрепването на всяко нейно мускулче под пръстите си и отчаяните й опити да избягва всяко негово докосване.

Той се усмихна при това бавно и мъчително признание за усилията, които полага, за да преодолее чувствените тръпки, които ласките му предизвикваха.

— Престани да се бориш, Сесънек. Знаеш какво изпитваме и двамата. Знаеш, че ме искаш. Почти го бяхме направили в градината и на теб ти хареса — искаше повече. Тази нощ ще довършим започнатото в Лондон.

Джули сподави болезнения си стон. Всичко, което казваше, беше вярно. Привлече я още при първата им среща. А в този миг направо я изкушаваше. Тялото й го знаеше, независимо че разумът и сърцето й го отхвърляше.

С доволна усмивка ръката му се плъзгаше нежно по извивката надолу към хълбока й, където нежната и бяла кожа се напрягаше настръхнала при всяко вдишване. Почти без да я докосва, той прокара връхчето на езика си по извивката, като едновременно усещаше и чуваше задъханото й дишане под влудяващото докосване на парещия му дъх.

Безкрайно доволен, той разтвори едната си длан и нежно я постави под ребрата й, като започна да гали в кръг стегнатия й корем. Усещаше топлината, която започваше да се натрупва в слабините му и да се устремява в пулсиращата му мъжественост както в градината с розите.

Дори тук, на стотици мили от нейното идилично кътче, от нея се носеше опияняващо ухание на чайни рози. Напомняше му на горда жълта роза, чиито нежни венчелистчета са се свили в стегната пъпка и пазят сърцевината от грубия свят. Но скоро тази твърда пъпка щеше да се затопли и да разцъфне, скоро горещината щеше да разлисти цветчетата й за най-интимната му целувка.

Ян сподави стона, който се надигаше в гърлото му, докато слабините му горяха и болезнено пулсираха. Палецът му едва-едва се движеше по твърдата пъпчица на розовото й зърно и караше гърдите й да се вдигат и спускат бързо, а през стиснатите й устни да се прокрадват сподавени стонове.

Искаше да вижда как страстта бавно полазва и променя всяка черта на лицето й, докато погледа и се замъгли от желание и зениците й се разширят и се превърнат в два тъмни чувствени кладенеца. Искаше да вижда страстта в преобразеното й лице и в дълбините на очите й, които не биха могли да го излъжат. Те бяха затворени, за да не издадат реакцията на тялото и. А това му отнемаше част от насладата.

Ян се наведе към нея, пое набъбналото зърно в устните си и нежно го всмука навътре. Тя прималя и издиша всичкия си въздух с внезапна въздишка.

Той гледаше лицето й. Страните й бяха хлътнали болезнено, кожата по скулите беше изпъната. Очите и бяха отворени и вторачени в тавана.

— Погледни ме, по дяволите!

Джули продължаваше да се взира в тавана и отказваше открито да признае онова, което и двамата усещаха, че става с тялото й.

Той ухапа зърното й. Не силно, но достатъчно осезателно, за да изтръгне още едно стенание от гърдите и. Езикът му обхождаше напрегнатата до пръсване пъпка, а едната му длан обхвана гърдата й, за да засили чувствената наслада от милувката му.

Това не бе достатъчно. Като следеше за всяка промяна в изражението й, той се смъкна по-надолу и приседна приведен върху бедрата й. Сега явно пролича колко напрегнат и възбуден е. Погледът й се спря върху лицето му после се плъзна надолу. Веждите и се вдигнаха в две златни хребетчета. Прехапа подпухналата си долна устна така, че зъбите й проблеснаха на трепкащата светлина и тя усети горещи вълни да заливат тялото и. Дори и в градината не бе разбрала какви точно промени стават с тялото му. Онази част от него, която го правеше мъж, напираше с огромна сила и разтапяше нежния овал в долната част на корема й с горещината си.

Той едва се надигна и така се приплъзна по гладката й кожа. Жарава се сипна до всяко кътче на тялото и.

Клепачите й се затвориха сякаш не можеха да издържат тежестта на златните й ресници. Ян прочете върху лицето й онова, което тя никога не би си признала — искаше го, искаше всичко от него.

Той се усмихна. Джули отпусна устната си и тя заприлича на мека розова възглавничка. Искаше му се да я докосне с език, да вкуси от меда на устата й.

Безсилен срещу изкушението, той се наведе нежно и докосна чувствената розова възглавничка с устни. Беше като потъване в рая. Докато я целуваше, напрегнатите му слабини се отпуснаха върху гладката заобленост на корема й и разляха топлината си по хладната бяла кожа. Захапа със зъби овлажнилата й долна устна и нежно я стисна, като моделираше устата й по своята.

Джули се заизвива под него.

— О, Господи, престани с това.

Думите се отрониха от устните й — по-тихи от въздишка. Поражението, стаено в молбата й, сладостно разтърси тялото на Ян. Тя го искаше, независимо от волята си.

— Когато приключим, Сесънек. Когато останеш под мен топла и отпусната, след като сме се любили.

— Това никога няма да стане. Не може да стане.

Но Джули осъзнаваше, че тялото й скоро ще бъде готово да го приеме.

Съпротивата й нарасна. Гърбът й се изви в дъга и нежната голота на корема й се притисна в него и се отърка в напрегнатата му до изнемогване мъжественост.

— Сесънек, ако не престанеш да се извиваш така, ще трябва да го направя веднага.

От полуотворените й устни се откъсна нежна въздишка и Ян закопня да изпие дъха й с уста, да потопи езика си във влажните топли дълбини, докато прониква още по-дълбоко в жарката й утроба. Скоро! Но първо трябваше да изостри сетивата й до край.

Тя се изви още няколко пъти и Ян имаше чувството, че загубва разсъдъка си, отлагайки екстаза, до който можеше да го доведе. Внезапно тя притихна, но той всеки миг можеше да престане да се контролира. Беше прекалено възбуден.

Гърбът му се изви, а жилите на врата му се изпънаха като корабни въжета, докато се мъчеше да се овладее. Да задържи този миг бе най-трудното нещо, което бе правил в живота си. Шпионската му дейност за Англия в парижките покрайнини беше като детска игра в сравнение с това напрежение на волята.

— Ти ще ме погубиш, Сесънек! Никоя жена не ме е запалвала така, че умът ми да бъде командван отдолу.

Тя се задъхваше и думите й излизаха накъсани.

— Прави каквото ще нравиш и свършвай по-бързо. Достатъчно ясно показа, че искаш да ме унижиш с тялото си.

Той тръсна глава. Как се осмеляваше да нарича това усещане унижение! Погледът му потърси нейния и го прикова. В дълбоките кладенци на очите й ясно различи възбудата и отказа. В изострените и напрегнати черти на лицето й прочете ненаситна жажда.

— Да те вземат дяволите, Сесънек — нежно каза той. — Преди да съм свършил, ще се разтапяш под мен и ще стенеш от страст.

„Вярно е — мислеше си тя, — толкова е вярно!“

Тя се замята под него в стремежа си да го отмести — като необязден жребец, който се опитва да хвърли ездача, желаещ да го подчини на волята си, и изсъска през стиснатите до болка зъби.

— Никога!

Той се засмя. Достатъчно си беше играл с нея. Все така възседнал бедрата й, бавно се премести надолу, почти без да се надига. Ръката му се плъзна по хълбока й, после по стегнатите бедра.

— Усещаш ли пръстите ми по кожата си, Сесънек? Сега ще погаля малкото заоблено хълмче на корема ти — той прокара длан по слабините й, събра палците си в меката им основа и започна да гали с нежни кръгови движения тръпнещата плат.

Мускулите й се стегнаха. Толкова беше хубаво! Прекалено хубаво!

— Хубаво ти е, нали? — шепнеше гласът му като ехо на собствените й мисли. — Сега ще те погаля по-надолу.

Усещането, породено от несъзнателното очакване, изпревари милувката му и хиляди влудяващи мравки плъзнаха надолу — там, където беше обещал да бъде и ръката му след малко.

Джули прехапа устни, за да сподави въздишката, която се надигна дълбоко в гърдите й.

Ръцете му се плъзнаха надолу и пръстите му вече галеха златното окосмено хълмче. Кожата й овлажня и стана гореща.

— Ето така, Джули. Поеми тази наслада, защото това е само началото…

— Пусни ме… Моля те — шепнеше тя премаляла.

— Не! — гласът му беше твърд и решителен. — Сега си моя и смятам да те запазя.

Усети как от непрестанните й молби да я пусне, мускулите на врата и раменете му са изпънати като пружини. Продължаваше да я гали и мислено си заповядваше да се отпусне. Никога нямаше да се съгласи да анулира брака им.

Щеше да й докаже веднъж завинаги, че е негова. Навеки.

Разтвори неумолимо бедрата й. Коленичи между тях така, че тя оставаше разкрита за него. Беше готова да го приеме.

Той се усмихва в очакване на висшата наслада, която щеше да й достави.

Когато езикът му я докосна, бедрата й се изпънаха като пружини.

— Спри!

Беше заповед, изпълнена с неизказани значения. Той продължи да се усмихва, докато езикът му решително се плъзгаше все по-навътре.

— Имаш вкус на солен мед — прошепна той, като я държеше неподвижна, докато напрегнатият връх на езика му обхождаше розовите гънки — влажни и копринени.

Джули имаше усещането, че всеки миг ще се разлети на парчета. Онова, което той нравеше с нея, засенчваше всичко изпитвано преди това. Никога не би могла да повярва, че е възможно такова неистово удоволствие.

Ян долавяше отмалелите й стонове през бученето в ушите си. Когато раздвижи езика си още по-навътре, краката й спонтанно се обвиха около кръста му. Беше стегната и гладка като в мъчителните и сладостни момчешки сънища. Беше готова за него.

Той се надигна и полегна на една страна до нея. Докосна с влажните си парещи устни врата й и се притисна още по-плътно до тялото й.

— Сесънек, не ме отблъсквай… Моля те!

Ухапа нежно ухото й и се надигна да потърси устните й, но тя бе извърнала глава.

— Позволи ми да те любя, Джули. Ти го искаш. Тялото ти тръпне от желание. Искаш ме от онзи миг, в градината…

— Не! — отсече тя с ясното съзнание, че лъже.

Но устните й бяха набъбнали, очите й — два потъмнели нефрита, в които тлееше зелен пламък, а тялото й гореше в огнените езици на желанието. Ян се притисна по-плътно в нежния обръч на краката й и усети въздишката, която се изтръгна от гърдите й.

— Джули — шепнеше той в нежната раковина на ухото и. — Обещай ми, че няма да ме отблъснеш и ще освободя ръцете ти. Искам да те любя, Джули. Позволи ми да го направя. И двамата го искаме.

Тя се изви и го погледна. Ян се раздвижи и очите й широко се отвориха, преди да помътнеят отново. Той приближи лицето си до нейното и погали набъбналата й устна с език. Плъзна го между зъбите й, а след това проникна в устата й.

Задържаше и притискаше устните й със своите. Прекара език по гладката редица на зъбите й. Тя несъзнателно засмука този език, а през това време пръстите му продължаваха да галят настойчиво влажната и топла нежна плът между краката й.

— Искаш ли да те освободя, Сесънек?

Бликналата влага под пръстите му беше нейният отговор.

Той знаеше, че е готова и повече няма да се съпротивлява. Отдръпна се с огромно усилие на волята от топлата й интимност. Когато протегна ръка да я развърже, ноздрите му доловиха мириса на мускус, от което възбудата му нарасна до пръсване.

Развърза възела и освободи ръцете й. Целуна всеки пръст и я погали в свивката под рамото. Близна едната длан, после нежно я целуна и сключи пръсти около юмручето й.

С полуотворени очи посрещна въпросителния й поглед и след като тя не предприе нищо, постави ръцете и внимателно върху раменете си.

— Отвори се за мен, Джули — прошепна властно той, като й помагаше да го направи, коленичил между бедрата й.

Когато женствеността й се разкри за погледа му, кожата й поруменя — нежнорозова от линията на златната коса по челото до самите извивки, които той съзерцаваше. Беше негова и щеше да я защитава дори с цената на живота си.

С бавни, изкусни ласки той бързо я доведе до върха на възбудата, който бе наближил малко преди да я освободи. Въпреки всичко ръцете й лежаха покорно, отпуснати върху леглото, когато той се плъзна между бедрата й. Разбра, че е достигнала кулминацията, едва когато пръстите й се свиха в юмруци. Нищо друго не издаде усещанията й, дори въздишка.

Беше жилава и устойчива като най-силните хайлендски девойки. Но той твърдо бе решил да я накара да стене от наслада.

Удвои усилията си, легнал в цялата си дължина между бедрата й, докато я водеше из бездните на изкушението.

— Усещаш ли ме, Сесънек?

Бедрата й започнаха да се повдигат в същия ритъм на неговите движения, а гърбът й леко се изви. Почти е стигнала върха — помисли си той.

Ян коленичи така, че краката й да се отпуснат върху бедрата му и да обвият кръста му. Продължаваше да я възбужда и да я наблюдава с присвити очи, докато нейните се отвориха и го погледнаха. Зениците й се бяха разширили и почти изпълваха ирисите й. Устните й бяха сочни и зрели като току-що разцъфнала роза.

Той се наведе, за да проникне внимателно и плавно в нея и продължаваше да я гали — все по-настойчиво и по-настойчиво, докато усети изпълненото с напрежение потръпване на слабините й под дланта на свободната си ръка. Едва тогава се гмурна в нея, отпускайки се с цялата си тежест.

Заглуши болезнения й стон с устата си. Плъзна езика си навътре и го задържа там. Трябваше да изчака, беше достатъчно шокирана.

Едва когато и нейният език най-после му отвърна, Ян заговори.

— Повече няма да те боли, Сесънек. Обещавам ти.

Джули го усети дълбоко в утробата си. Не беше подготвена за такова пълно проникване. Имаше чувството, че е изпълнена цялата до пръсване. След избухналата за миг прерязваща болка, изпита непреодолимото желание да се движи. Усещаше инстинктивно, че това е начинът да изпита докрай удоволствието, за което езикът и пръстите му бяха проправили пътя.

Погледът й блуждаеше. Страстта в очите й го влудяваше.

Той я покри цялата с тялото си, пое устните й в своите и я замилва с вълнообразни движения, които щяха да ги доведат до върха на неземното блаженство. Докато ритъмът му се ускоряваше, ръцете й се вдигнаха и обхванаха раменете му.

Ноктите й се забиха в мускулите му в стремежа да го притегли още по-навътре в себе си, да го задържи плътно до тялото си колкото може по-дълго. Беше съвсем близо до мига, в който щеше да изпита наслада, за която не знаеше, че съществува. Всяка фибра на тялото й жадуваше за това усещане. Заизвива се под него, търсейки положението, в което да го усеща по-силно. Ян почувства как се изопва, за да достигне екстаза, от който го делеше само миг.

Поривът му нарасна почти до насилие, когато неудържимите усещания забушуваха в тялото му, изгаряйки всеки нерв. Желанието му лумна и с огнени езици облиза всяко местенце, където телата им се докосваха. Полази по кожата му, остави навсякъде огнените си дири, които само тя можеше да угаси.

Той простена от усилието да задържи още малко мига и после разбра, че самата тя стене в изнемога, достигнала отприщващата пълнота на изживяваното. Той се наведе и я целуна. Устните й се разтвориха под неговите и всмукаха езика му. Нейните стонове се сляха с бурните му въздишки.

Освобождението премина през него като нажежени нокти, които раздраха напрегната му плът и дори когато се отпусна, продължаваше да усеща сливането им и утробата й продължаваше да го обгръща в стегнатата си влажна прегръдка, докато изсмука от него и последната капчица живот, който можеше да й даде.

Всичко мина много бързо.

— Сесънек — прошепна той, докато сгорещеното му тяло се отпускаше до нея. — В състояние съм да те любя цяла нощ.

Лицето му грейна в широка и лъчезарна усмивка. Беше доволен, че мъжката сила не му изневери. Беше готов да я люби отново и отново, без почивка.

Близна врата й и обхвана лявата й гръд с едната си ръка. Кожата й имаше леко солен вкус, беше копринено мека и лъскава, и той прокара палец по розовата твърда ядка на зърното.

Без да продума, Джули се пресегна и отмести ръката му. Не изпитваше гняв. Беше прекалено отпусната и задоволена, за да се гневи. Знаеше също, че предателското й тяло ще приема с наслада отново и отново неговите ласки. Усещането за всичко, което току-що бе направил с нея, все още не бе отзвучало.

Но не сега. Все още не. Първо трябваше да се примири и да се сбогува с мечтите си.

Никога вече нямаше да срещне любовта. Ян Макфий ясно го бе показал. Отсега нататък животът й щеше да бъде изпълнен със страст, но не и с любов.

Никога вече с любов…