Сандра Браун
Безразсъдна любов (7)

Седма глава

Президентът на колежа Ван Бюрен даде на Кетрин отпуск за следващата седмица. Когато Джейс му се беше обадил по повод Роналд Уелш, той го помоли да предаде това на Кетрин.

— Каза, че за две години в този офис се сменили пет-шест момичета. Сега вече знаят защо — изсъска той презрително. — Както и да е. Сега ще изпратят нов човек от администрацията, за да закрепи цялостно отдела за връзки с обществеността. Каза, че няма да си необходима там тази седмица, но, разбира ще ти плащат заплатата — презрението му беше съвсем открито. — Наистина ли искаш да се върнеш там?

— Не знам — честно отговори Кетрин. — Толкова събития се случиха в последните няколко дни, че просто нямах време да се замислям. Не смятам, че съм в състояние да седна кротко тук в апартамента и единствено да се грижа за Алисън. Работила съм винаги, откакто влязох в гимназията.

— Добре, помисли по това тази седмица — предложи Джейс. — Може пък да се появи нещо неочаквано — усмивката му беше загадъчна, но никакво настояване от нейна страна нямаше да го принуди да продължи. Тя не се и опита, защото знаеше, че е безсмислено.

Кетрин продължаваше да обмисля този разговор на следващата сутрин, докато излизаше изпод душа и навличаше леката хавлия. Какво се криеше зад загадъчните думи на Джейс снощи? Какво беше намислил сега? Защо не й казваше? Понякога той беше изключително упорит. Всеки ден тя виждаше някоя нова страна на личността му. Неохотно си призна, че повечето от тях са добри.

Свърши с грима и си изсуши косата. Когато се изправи до тоалетката, й се набиха на очи мъжките вещи, които внезапно бяха нахлули в нейното женско царство.

Взе сгъваемия бръснач на Джейс. Върху масивната дръжка от чисто сребро бяха гравирани неговите инициали. Кой ли му го е дал? Не беше нещо, което хората сами си купуват. Някоя жена? Той никога не беше споменавал за предишни свои връзки, но Кетрин беше сигурна, че трябва да са били много.

А какво означаваше вторият инициал „Л“? Дори пълното име на съпруга си не знаеше! А той беше ли я питал за нейното, преди да се оженят? Не си спомняше. Тогавашният ден й изглеждаше като обвит в мъгла сън. В една масивна чашка в тон със самобръсначката стоеше сапунът му за бръснене със специфичния аромат. Не използват ли повечето мъже пяна за бръснене? Никак не беше наясно.

В отделни мигове в главата на Кетрин изплуваха откъслечни мъгляви спомени за баща й. Спомняше си някои особени неща, които той казваше или правеше. Веднъж я наказа, а после плака повече от нея, след като я беше нашляпал. Този беше един от най-живите й спомени. Но не можеше да си спомни вещите му. Всички негови принадлежности като че ли бяха потънали вдън земя, след като той изчезна от живота им. Използвал ли е такъв бръснач някога?

Едно шише мъжки одеколон привлече погледа й и тя го взе. Огледа етикета му и прочете известна марка. Телевизионните клипове, които го рекламираха, бяха направо порнографски:

— Нищо не може да застане между жената на живота ми и мен, освен „Темпър“!

Красивият мъж модел винаги беше без риза и лежеше в легло с чаршаф, който дискретно го закриваше от кръста надолу. В друг клип той летеше към камерата, яхнал мотоциклет и изпод него във всички посоки летяха ситни камъчета, преди камерата да го заснеме отблизо, а той казваше:

— Моят „Темпър“^[1] невинаги личи, но го има!

Кетрин обръщаше внимание на всички реклами, защото мечтаеше някой ден да ги прави. На рекламите за „Темпър“ се подсмихваше. Не бяха ли малко банални? Поднесе шишето към носа си и го помириса с подсъзнателно одобрение.

Или пък мъжете, които работеха на „Медисън Авеню“, са винаги на гребена на вълната за тези неща? Но не заби ли сърцето й по-бързо, след като вдъхна от прекрасния аромат? Странно. В съзнанието й изплува не образът на модела от рекламата, а…

Кетрин подскочи изненадана и с виновно смущение, когато ненадейно вратата зад нея се отвори.

Джейс я погледна в огледалото и каза закачливо:

— Надявам се, че ти харесва.

С някаква далечна част от съзнанието си тя си помисли, че моделът, който рекламираше „Темпър“ по нищо не превъзхожда мъжа, който бе неин съпруг.

— Да, да, харесва ми. Аз просто… — защо заекваше така идиотски? В крайна сметка това беше нейната къща!

— Алисън вече спи. Четох й вестника, но тя заспа още на първата страница — пошегува се той с усмивка.

— Благодаря ти, че я пое и полагаш толкова грижи за нея. Много е приятно човек да може да вземе вана спокойно, без да трябва да бърза и да се ослушва.

— За мен е удоволствие. Малкият ми принос всъщност даде добри резултати. Тази сутрин си особено красива — приближи се и обърна лицето й към себе си. Разговорът им се водеше пред огледалото. Обхвана я с ръце, заключи я в прегръдката си, но постави само една бегла целувка на челото й. — Днес трябва да отида до обекта, където сондират, така че тази вечер може да се забавя — беше облечен за работа в много стари и тесни избелели джинси, почти толкова избеляла и износена риза с къс ръкав и очукани обувки.

— Започнаха ли вече сондирането?

— Ако бяха направили всичко, което трябваше миналата седмица, би трябвало днес да могат вече да започнат и сондирането. По една случайност твоят приятел Джим Купър вече е сред тях.

Тя го погледна. Още не беше я освободил от прегръдката си.

— Ти си началникът на екипа, нали? — след краткото време, прекарано с него, тя усещаше, че той предпочита да принизи поста си в петролната компания. „Санглоу“ беше една от най-престижните петролни компании в Америка и заемането дори и на най-нисък изпълнителски пост представляваше голяма победа.

— Да, може и така да се каже — сви рамене той. — Но не бих могъл да се справям без моя екип. Всички са добри момчета. От доста време сме заедно.

При свиването на раменете му по тялото на Кетрин премина трепет. Плътно прилепена до него, тя усещаше осезателно и най-малкото помръдване. Когато гръдта му се повдигна и докосна гърдите й, тялото й неволно реагира и тя неволно отвърна на движението.

Сетивата му отново не го подведоха. Той моментално почувства промяната у нея.

— Още ли те болят? — попита внимателно той. — Драскотините и раните на гърдите? Може би е крайно време да се обърнем към лекар — звучеше искрено загрижен.

— Не, Джейс — побърза да го увери тя. — Всичко е вече заздравяло, добре съм.

— Нека да погледна.

— Какво? — въпросът излезе от устата й заедно с изпускането на дъх. — О, не, наистина, не е… те са…

Гласът й заглъхна, когато той направи крачка и се отдалечи от нея, а после мълчаливо развърза колана на хавлията й. Ръцете му бавно я разтвориха. Тя стаи дъх, докато погледът му дълго обхождаше голото й тяло, преди да спре върху гърдите й.

Палещите червени драскотини, оставени от нападението на Роналд Уелш, бяха избледнели до тънки розови линийки. Предишните рани сега бяха само бледи петънца върху кожата й с цвят на мед.

— Мисля… да, мисля, че си права. Заздравяват съвсем добре — гласът на Джейс беше сподавен и дрезгав. Повдигна очи към нейните. В тях тя прочете извинение и молба, когато ръката му влезе под хавлията и обви талията й. С другата си ръка той покри гърдата й. Докосването му беше толкова ефирно нежно, че тя не беше сигурна дали не си въобразява, че е реално.

Тъмната му глава се наведе напред към нея и Кетрин затвори очи и разтвори устни, за да поеме целувката. Той покри устните й със своите и я привлече по-близо до себе си, докато чувствителната й кожа съвсем отчетливо усети мекия плат на дрехите му. Устата му беше властна, но даваше толкова, колкото и вземаше, като доставяше наслада и очароваше дори и с най-малкото движение на езика.

Той се осмели да се спусне до шията й и зарови устни в трапчинката под шията й. Съвсем леко пръстът му потърка зърното на гърдата й. Лека, кратка въздишка се изтръгна от нея.

Устните му пропълзяха по нея. Кетрин усети топлия му дъх върху кожата си, докато палецът му продължаваше бавното възбуждащо разтъркване, от което започна да я обхваща невъобразима страст.

Тя умолително прошепна:

— Джейс…

Той тихичко изстена в отговор:

— О, любима моя!

После устата му пое болезнено възбуденото зърно и го потопи в сладка, влажна топлина.

Гарвановочерната коса гъделичкаше брадичката й, докато главата му се притискаше към гърдите й. Кетрин обхвана нетърпеливо главата му и я задържа здраво, за да не се откъсне устата му от нея и да се прекъсне неземно приятното, нежно усещане. Ръката му се плъзна надолу към ханша й, притисна я по-близо, като че се опитваше да й покаже колко силно е желанието му. Без дори да си дава сметка за движението си, Кетрин започна ритмично да търка ханша си срещу тази пронизваща сила.

Дъхът му секна, когато я отдалечи от себе си с лек тласък. Постоя с наведена глава още миг, като поемаше силно и дълбоко дъх, все още прегръщайки я през раменете.

Кетрин тръпнеше от страстно желание. Веднъж, на среща с едно момче, му беше позволила да се унесат в нещо, което тя смяташе за безопасни милувки и нежности, а той се беше възбудил до такава степен, че не можеше да се въздържи. Вбеси се, когато тя му отказа да продължат и й зашлеви шамар, като я наричаше обидно с грозни имена и я обвиняваше, че нарочно го е довела до това състояние. И макар че след това той задоволи сам желанието си с ръка и я отврати с извинения и оправдания, тя знаеше, че неговите обвинения са съвсем близо до истината. Тя обичаше целувките и милувките, но никога не се беше влюбвала толкова силно, нито пък беше държала на някого толкова много, че да стигне докрай. В сексуалните игри тя не играеше честно, и го знаеше. По някаква причина не искаше Джейс да си мисли, че тя го измъчва съзнателно, като има наум някакви дяволски трикове.

— Джейс, добре ли си? — попита тя тръпнеща и загрижена.

Той се изчерви, а гърдите му все още се повдигаха неспокойно. Издишвайки, отговори дрезгаво:

— Не съвсем. Но ако продължиш да правиш това, така и няма да мога днес да тръгна, а наистина трябва да съм на работа.

Беше отговорила на страстта му. Призна го пред себе си. Ако той беше поискал да консумират брака си, тя щеше с най-голямо желание да приеме.

— О, съжалявам — каза, и наистина беше така. Усещаше чувство на загуба, неудовлетворение, сигурно точно толкова силно, колкото и той.

— Съжаляваш? — очите му изпуснаха искри. — Аз пък ни най-малко не съжалявам, че съпругата ми има тяло на богиня — целуна я шумно между гърдите, преди да притвори хавлията й и да завърже колана с изражение на безнадеждна обреченост и съжаление. — Знаеш ли, ти направи така, че днес ще ми е дяволски трудно да се съсредоточа в работата си, но съм готов на тази жертва във всеки един ден — въздъхна престорено и я щипна под брадичката на излизане.