Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Love Beyond Reason, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 164 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
orlinaw (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Сандра Браун. Безразсъдна любов

Издателство „Коала“, София, 1995

Редактор: Диана Христова

ISBN: 954–530–019–1

История

  1. — Добавяне

Четвърта глава

Дали той имаше предвид, че твърде силно я пожела, или го каза в оправдание на гневния си изблик, тя така и не разбра. Той събра набързо багажа и го натовари в джипа.

По пътя към къщи Кетрин само веднъж си позволи да го погледне за миг. Челюстите му бяха здраво стиснати, очите му неотклонно следяха пътя. Когато пристигнаха в къщата, тя изтича нагоре по стълбите, носейки Алисън, като остави Джейсън да върне кошницата на Хепи и да й разкаже за разходката.

 

 

На следващата сутрин, както обикновено, отиде на работа, но нищо вече не беше същото. Почивните дни бяха преминали бурно. Чувстваше се напрегната и раздразнителна. Нямаше представа какво ще предприеме Джейсън по-нататък и това я измъчваше.

Не мислеше, че е способен просто да открадне Алисън от къщата на Хепи, докато тя е на работа, но, от друга страна, не можеше да е напълно сигурна. Не приличаше на човек, който би извършил нещо толкова ужасно, но и Питър също показваше само добри намерения към съпругата си.

Не, въпреки чара и добрия му външен вид, на Джейс Манинг не можеше да се има доверие. Щеше да е глупаво да си мисли обратното.

И не след дълго той разкри своя начин на действие. Когато се върна от работа, го видя в задния двор — помагаше на Хепи да поправи един прозорец. Каква дързост! Никак не му липсваше нахалство.

— О, Джейс е толкова мил — виж колко е любезен! Дойде да ми помогне да поправя този стар прозорец. Едва споменах, че е счупен, и той веднага излезе да го погледне.

— Никак не се учудвам — насмешливо каза Кетрин, но сарказмът й убягна от нищо неподозиращата жена. Не се ли питаше каква е истинската причина Джейс да се навърта наоколо?

Джейс отговори на този въпрос вместо нея:

— Общите работници на обекта правят някакво разчистват земята, където ще поставяме сондите, така че няколко дни съм свободен. Нали е голям късмет? — усмивката му беше подкупваща и преднамерено безгрижна.

— Страшен късмет! Необикновен! — констатира в отговор Кетрин с премерено бляскава, многозначителна усмивка. Надяваше се да го предизвика. Но той само се разсмя. Беше най-самоувереният мъж на света!

Следващите няколко дни протекоха по същия начин. Той беше навсякъде. Всеки път, накъдето и да се обърнеше, Кетрин го виждаше. Помагаше на Хепи за най-различни неща — закара колата й на сервиз, седя с Алисън един цял следобед, за да може Хепи да отиде на събиране на жените в църквата. Предложи да помогне на Кетрин да дооправи апартамента, но тя отказваше и най-малкия му жест на внимание. Нямаше да допусне да я заблуди.

До петък нервите й се опънаха като струни. Наближаваше началото на есенния семестър и в нейния офис се установи необичайно напрежение. Тя не успяваше да напише всички необходими документи и материалите за новата учебна година, които й бяха възложени. Джейс и неговите посещения затормозваха съзнанието й през цялата седмица, усещаше колко й е трудно да се съсредоточи, когато сядаше на машината.

— Кетрин! — тя подскочи, като чу гласа на Роналд Уелш над рамото си. Той имаше отвратителния навик да се промъква близо до нея и да я стряска, а после старателно да се извинява. Успокоителните му потупвания по рамото я разстройваха.

Беше се наложило да продължи да лъже, че е вдовица, когато кандидатстваше за работата. Той се трогна от трагичната история и Кетрин още тогава си помисли, че загрижеността му е прекалена и подозрително прочувствена.

— Стреснах ли те? О, съжалявам — той заобиколи, и след като тя затвори машината си, застана срещу нея. — Бързаш ли за вкъщи тази вечер? Мислех си, че можем да започнем уикенда с едно питие в ранния следобед.

Кетрин се сви под голямата, тежка ръка, която внезапно се озова на рамото й и я закова на стола. Опита се да запази спокойствие, за да не вземе погрешно решение, но неочаквано се почувства зле.

— О, благодаря ви, господин Уелш…

— Роналд!

— Р-роналд, но наистина трябва да си тръгвам. О, боже, колко късно е станало! — извика тя, като преднамерено погледна към часовника си — дори не го видя, пък и не я интересуваше колко е часът. Искаше само да се измъкне от стените на този тесен офис.

Успя да се изплъзне от стола, но когато се запъти към вратата, той я хвана отново.

— Всички си тръгнаха, Кетрин. Нямаха търпение бързо-бързо да се изнесат и да започнат приготовленията си за Деня на труда. Цялата сграда е на наше разположение, така че ще се позабавляваме добре на нашето празненство — за неин най-голям ужас, той заключи вратата. — Зная, че няма да ме разочароваш. Харесваш работата си, нали? Надявам се да е така. Толкова е важно за теб да запазиш стабилна работа като тази. Искам да кажа, вдовица с малко дете, нали разбираш… — мазно гукаше той.

Гърлото й се сви от страх, докато гледаше святкащите му, лъскави очички. Преглътна конвулсивно и реши, че най-добрата й защита е да блъфира и да го накара да си мисли, че е съгласна с предложението му.

— Е, като си помисля, Роналд, едно питие няма да е толкова зле — каза тя, колкото можеше по-ведро през застиналите си устни. Цялото й лице се вкамени. Непременно трябваше да се добере до вратата.

— Знаех, че ще се съгласиш, Кетрин — късото му, дебело тяло се приближи към нея. Протегна се и погали бузата й с пръстите си като кебапчета.

Кетрин почти се задуши от отвращението, бликнало в гърлото й, но успя да изобрази нещо като усмивка. Устата й беше толкова суха, че устните й лепнеха по зъбите.

— Какво ти се пие, скъпа? Знаеш ли, че тук има едно скрито барче за случаи като този?

Той й намигна, преди да се обърне и да се надвеси над едно чекмедже. Кетрин направи бързо една крачка към вратата. За да прикрие движението си, му каза:

— О, не се безпокой за мен. Каквото ти пиеш, това ще пия и аз.

— Обичам непретенциозните жени — изправи се той с бутилка евтино уиски в едната ръка и две прашни чаши в другата. Кетрин позна, че са от кафенето в студентския град и й се прииска да се изсмее истерично. Господин Роналд Уелш не се охарчваше кой знае колко за своите похождения.

— Ела, седни до мен, Кетрин. Искам да се отпуснеш, чувствай се спокойно — той намести тантурестото си тяло на малкото канапе и потупа възглавницата до себе си.

Кетрин нямаше друг избор, освен отчаяно да се стрелне през стаята към вратата, но трябваше да изчака удобен момент, за да направи опит да избяга. Но дали този момент ще дойде, когато стане вече твърде късно? С разтреперани крака тя отиде до дивана и седна до Роналд Уелш.

Сладникавата миризма на гъстото му масло за коса, потта му и вонята на евтиното уиски, което той протягаше към нея, едва не я накараха да повърне. Но тя се усмихна и вдигна чашата към устните си. Беше свикнала да пие вино или леки коктейли, в които миризмата на уискито едва се долавяше. С мъка успя да преглътне една глътка от острата, изгаряща ръжена напитка.

— Харесвам момичета, които носят рокли. Никога не си идвала на работа с нещо друго, освен с пола или рокля — той лепна потната си длан върху коляното й и започна да повдига роклята й нагоре. — Много мъже не обичат чорапогащите, но аз ги харесвам. Смятам, че са невероятно възбуждащи, Кетрин — ръката му сега беше под полата й, плъзгаше се нагоре и започваше да я натиска по-силно. Капчици пот блестяха върху горната му устна.

Не, не беше възможно това наистина да се случва с нея!

— Моля ви, господин… Роналд — гласът й излезе висок и писклив. Следващото му движение я завари съвсем неподготвена.

Той се хвърли върху нея, като я натискаше назад към дивана. Отпусна се тежко, като я затисна и я задуши с тежкия си дъх. Грубата му ръка се протегна към копчетата на копринената й блуза, а сутиенът й се озова в юмрука му, когато тя се опита да избяга от хватката му.

— Не ме прави на глупак, Кетрин. Ти го искаш точно толкова, колкото и аз — изсумтя пресипнало той. — Добре, викай, колкото си искаш. И без това няма кой да те чуе.

Той дишаше запъхтяно, или може би в главата й отекваше нейният дъх, учестен от борбата и тежестта на тялото му.

— Не… О, Боже!… Вие сте луд… Моля ви, не…

Той сграбчи блузата й отпред и я разкъса, а копчетата се разхвърчаха. Направи неуспешен опит да откопчае сутиена й, но след като обезумелите му пръсти не се справиха, той нетърпеливо счупи пластмасовата предна закопчалка.

Устата му легна върху нейната. Месестите му устни дърпаха нейните и когато тя го ухапа, той вдигна ръка и й нанесе парещ удар по бузата. Нежните й гърди бяха открити пред грубите му ръце. Кетрин изкрещя от болка, когато той я одраска и започна да ги мачка с натъртващи прищипвания.

Когато устните му най-после оставиха нейните, за да се залепят за врата й, тя извика с последни сили. Пронизителният звук беше съпроводен от звън на счупена чаша и глух удар.

През масивното рамо на Уелш, тя видя как обутият в груба обувка крак на Джейс нанася последен ритник и вратата се огъва под удара му и се отваря — той влетя в стаята. На три скока се озова до Роналд.

Хвана го за яката на сакото, отдръпна го от Кетрин и го запрати към отсрещната стена.

— Мръсник! — изръмжа Джейс, като нанасяше юмрук в лицето на Роналд. Кетрин чу болезнено хрущене и след миг капки кръв се размазваха по лицето му на неуспелия любовник.

Тя хлипаше истерично, докато Джейс продължаваше да бъхти отпуснатото тяло на Роланд. Уелш вече не усещаше какво става. Бавно се свлече по стената, подкрепян само от силната ръка на Джейс, който го държеше отпред за окървавената риза. Изпрати един последен юмрук в корема на Роналд и го пусна. С дълбоко, животинско ръмжене, Роналд рухна на пода.

Джейс застана над неподвижната купчина, а гърдите и раменете му все още се тресяха от напрежение. Прокара ръкав по челото си и едва тогава бавно се извърна към Кетрин. Тя успя да се изправи от дивана и да седне, но усещаше, че всеки момент ще се разплаче отново.

Джейс застана на колене пред нея и приглади назад разпиляната й коса.

— Кетрин? — меко я повика. — Кетрин, добре ли си? — лицето му излъчваше такава искрена загриженост, че когато я усети, тя не можа повече да сдържи сълзите, които напираха в очите й.

— Да — кимна тя. Той изтри сълзите й с пръсти и спря върху червения белег на лицето й. Устните му се стегнаха в строга, тънка черта.

— Ей сега ще се върна. Искам да взема… — той се надигна да стане, но тя отчаяно сграбчи раменете му с ръце.

— Не! Моля те, Джейс, не ме оставяй сама тук с него. Не мога да издържам. Моля те — започваше да я обхваща истерия и почти не се чуваше какво говори.

Джейс я привлече към себе си и приюти главата й на рамото си. Окуражително я погали по гърба, докато я поклащаше леко:

— Ш-т, успокой се. Всичко е наред. Няма да те оставя, Кетрин. Обещавам. Сега се успокой. Само исках да донеса нещо за писане. Президентът на тази височайша институция ще научи за случилото се още тази вечер. Но мисля, че още по-добре ще е да му се обадя по телефона.

Джейс продължаваше да я държи до себе си, докато се изправиха. Подкрепяше треперещото й тяло, докато вземаше чантичката й от бюрото. Навън вече се бе стъмнило и студентският град пустееше.

След като я настани в джипа, той започна да рови сред купчината в задната част, докато накрая намери това, което търсеше.

— Ето, Кетрин, облечи това — тя стреснато се отдръпна от ръцете, протягащи се към раздърпаната й блуза, която тя придържаше прихлупена, в безуспешен опит да прикрие голотата си. Той продължи търпеливо да я убеждава: — Кетрин, ако Хепи те види в този вид, ще трябва да даваш сума обяснения. Нахлузи тази тениска, а аз ще се опитам да те заведа в апартамента, без тя да те види. Дано не привлечем вниманието й. Ако попита за блузата, ще й кажа, че си се изцапала с мастило, или нещо такова. Става, нали? Хайде!

Тя престана да се съпротивлява, докато той сваляше от нея разкъсаната блуза. Хвърли я на пода на джипа. Макар и свита като пашкул в своята апатия, Кетрин се изчерви, докато той сваляше разкъсания й сутиен.

— Дяволите да го вземат този… — изръмжа той при вида на белезите и червените ивици по гладките й гърди. С безмерна нежност докосна една от по-дълбоките драскотини с върха на пръста си.

Кетрин наблюдаваше лицето му, удивена, че по него може да бъде изписано толкова чувство. Топлината на ръката му се предаде и на нея и докосването му като че ли я лекуваше от физическата болка, от обидата, от целия ужас.

Джейс стисна зъби и изхриптя:

— Трябва да се върна и да го убия тоя кучи син!

Като правеше всичко възможно да не й причинява повече болка, той нахлузи през главата й тениската. Беше й доста голяма, но усещането на мекия плат беше приятно.

След като се увери, че тя вече се чувства по-спокойна, Джейс се метна в джипа и потегли. Караше с разумна скорост и когато наближиха дома на Кетрин, изгаси двигателя и излезе, без да говори. Тя забеляза облекчението му, когато видя, че колата на Хепи е паркирана на обичайното си място.

Не й даде възможност да възразява, а я качи на ръце по стълбите. Погледна я въпросително и тя посочи към стаята на Алисън.

Остави я на двойното легло, на което тя спеше близо до бебешкото креватче.

— Сега какво да направя, за да ти помогна? — попита той. — И не ми излизай с номера, че нямаш нужда от нищо.

Тя го погледна и устните й затрепериха, когато прошепна:

— Благодаря ти, Джейс. Той щеше да… Не зная дали щях да имам сили още да се боря с него — тя се сви трепереща, кръстоса ръце на гърдите си здраво и започна да се полюлява напред-назад.

— Господи, Кетрин! Мога да си представя колко ужасно е било за теб! Когато влязох през вратата и видях…

— А ти какво правеше там? — изведнъж се сети да попита тя.

Той избягна очите й, докато отговаряше:

— Аз… а-а… откакто видях на танците този негодник, усетих, че нещо не е в ред. Интуиция… Начинът, по който те гледаше тогава, ме разтревожи. Като видях, че сградата е тъмна и всички други са си отишли, с изключение на вас двамата, го заподозрях. Опитах се да отворя вратата, но тя беше заключена. После ти извика.

— Благодаря ти! — прошепна тя и срамежливо посегна към ръката му. Той хвана нейната малка длан в своята и се загледа дълбоко в очите й, а палецът му чертаеше необясними движения по бледата кожа. Съчетанието на ласката и неговият дълбок проникновен поглед предизвикаха у Кетрин неловка топлина и тя се насили да изтегли ръката си. Той я пусна веднага.

— Трябва да се изкъпя — усмихна се извинително Кетрин.

— Добре. Аз през това време ще проведа няколко телефонни разговора — и той излезе, като затвори вратата след себе си.

Топлата вода щипеше пресните одрасквания, но когато излезе от банята, Кетрин се почувства освободена от дъха на Роналд и спомена за неприятния допир до него. Облече памучна нощница и се отпусна в леглото.

— Идвам! — обади се Джейс, като буташе с лакът вратата. Ръцете му бяха заети от поднос. — Обслужване по стаите, моля! — извика весело. Кетрин се разсмя, като видя една бяла кърпа, затъкната в колана на дънките му. Той внимателно постави подноса в скута й и загледа гордо резултата от положеното старание. — Реших, че може би ще ти хареса чай с препечен хляб. Ако искаш омлет или нещо друго, ще ти приготвя.

— Това е напълно достатъчно, чудесно е — каза тя, като отпиваше от димящия чай.

Непринудено и без колебание той седна в края на леглото и се облегна назад към краката й, като се подпираше на лакти.

— За твоя информация, господин Роналд Уелш вече не работи в колежа Ван Бюрен. Обадих се на президента — прекъснах вечерното му барбекю с гостите у тях и му разказах цялата история. Заплаших, че ще изпратя до вестниците информацията и ще предявя претенции за сексуално насилие на работното място, ако той не направи нещо по въпроса. Лесно го убедих.

Усмихна се на Кетрин, но този път в сините му очи липсваха веселите шеговити пламъчета.

— Господин Уелш? — попита тя боязливо, като си спомни свитото му на топка тяло върху пода в офиса.

— Повиках линейка за него — неохотно я уведоми Джейс.

Кетрин кимна отнесено.

— Той има жена и деца. Чудя се как ще се оправя, като няма работа — замислено проточи Кетрин.

— Има кой да се погрижи за тях, както и за сметката в болницата.

Кетрин го погледна изненадана.

— Какво искаш да кажеш?

Той взе едно зайче от плюшените играчки на Алисън и заразглежда ушите му. После отговори вяло:

— Няма значение — и добави бързо: — Някой от колежа ще докара колата ти.

Преди Кетрин да успее да попита нещо повече, чуха веселото подвикване на Хепи от вратата на долния етаж.

— Кетрин, Джейс, тук ли сте? Алисън и аз имахме да изпълним една поръчка и аз… — гласът й замря, когато цялата й маса изпълни вратата на стаята.

Джейс не се и опита да става от леглото, а очите на Хепи се разшириха от изненада, когато ги видя двамата на малкото легло.

— Какво…

Джейс не я остави да довърши, а стана и пое Алисън от ръцете й.

— Кетрин получила болки в стомаха, докато била на работа. Обади се и ме повика да я докарам вкъщи. Настоях веднага да си легне и да се наспи добре.

„Лъже толкова гладко“, помисли си Кетрин.

— О, милата, добре ли си вече? Дали да повикам лекар? — предложи Хепи, но Кетрин бързо я спря.

— О, не, не, добре съм. Сигурно е нещо от обяда, още тогава усетих, че не ми понася особено.

— Джейс е прав. Няма да мърдаш от леглото и не се тревожи за нищо. Ще взема Алисън при мен за през нощта.

— Не, Хепи. По-добре е да остане при мен — възпротиви се Кетрин. По необясним начин бебешкото телце на Алисън даваше чувство за сигурност и стабилност на опънатите й нерви.

— Ами ако е някакъв вирус? Бебето…

— Не, сигурен съм, че няма такова нещо — Джейс прекъсна възраженията на Хепи. — Аз обаче реших да остана тук тази нощ. Ако Кетрин има нужда от някаква помощ или й стане по-зле, ще съм наблизо и ще те повикам.

Кетрин и Хепи го погледнаха удивени. Хепи отрезвя първа:

— Но, Джейс, сигурен ли си, че е уместно? Искам да кажа…

— Разбира се. Ще бъда в дневната. И без това цяла нощ щях да чертая графики и да изготвям карти на обекта, така че даже е по-добре, че няма да се прибера.

Хепи не беше много склонна да се съгласи, но маниерът на Джейс беше толкова обезоръжаващ, че тя потисна всякакви по-нататъшни протести.

— Мисля, че е по-добре да оставим Кетрин да поспи — намекна той и Хепи се отзова веднага. Тя пожела едно забързано „Лека нощ“, потупа Алисън по гръбчето и си тръгна.

Джейс постави бебето в креватчето и нежно заговори:

— Не си отивай, принцесо, чакай ме тук. Ще се върна бързо — после се обърна към Кетрин: — Привърши ли с чая?

Тя кимна.

— Искаш ли да ти донеса още нещо?

Кетрин поклати отрицателно глава. Джейс взе подноса и излезе от стаята. Когато се върна, потърка бодро ръце и се наведе над леглото:

— Никога не съм правил такова нещо, Алисън, но ти можеш да ми кажеш как става, нали?

Кетрин се засмя, когато едрите му ръце започнаха да се борят с малките копченца по дрешките за игра на Алисън. Най-после той успя да я измъкне и да смени памперса с един по-добре попиващ за през нощта.

След като Алисън беше както трябва намазана с крем, напудрена, закопчана и поставена в нощната торба, той я вдигна от леглото и я занесе в кухнята, за да вземат шишето й с мляко. Кетрин чуваше как той говори на бебето през цялото време.

Върнаха се с бутилката мляко и Джейс се отпусна на люлеещия се стол. Столът изскърца под тежестта му и той с престорена усмивка попита:

— Това ужасно нещо ще ме издържи ли?

Кетрин се разсмя.

— Надявам се — отвърна тя с глас, приглушен от завивките.

— Е, знаеш ли, вината е изцяло на Алисън. Ако не беше толкова шишкавка, нямаше да сме толкова тежки. Чуваш ли, принцесо? Ще трябва да те подържим на диета — той пъхна биберона на шишето в устата й и гладната й устица нетърпеливо засмука.

Кетрин гледаше от леглото как Джейс храни бебето. Говореше меко, а тя го гледаше в застинало възхищение. Малките й юмручета посегнаха към лицето му, когато той се наведе над нея.

От изпития топъл чай и успокоителния звук от гласа на Джейс Кетрин се отпусна и усети сънливост. Свря се по-надолу под леките завивки, като въздъхна доволно.

Алисън се справи с млякото в бутилката и Джейс я остави в креватчето й по корем. После изгаси лампата на масата. Само светлината от дневната се процеждаше през вратата в полумрака на стаята.

Джейс седна на ръба на двойното легло и подпря ръцете си от двете страни на Кетрин.

— Как си? — прошепна той.

Тя се чувстваше под закрила, сгряваше я мисълта, че някой се грижи за нея. Стори й се, че е съвсем млада, и точно толкова безпомощна и зависима, колкото и Алисън.

— Добре съм — прошепна в отговор.

Дъхът му облъхна косата й, когато се наведе над нея и допря влажни устни на челото й. После устните му изминаха пътя до ухото й и тя се намести по-удобно за него, като обърна глава на възглавницата и го остави спокойно да се приближи до нея.

— Зная, че сега не си в романтично настроение след случката тази вечер, но толкова много искам да те целуна! — той издишваше думите в ухото й, докато влажният връх на езика му го галеше.

С лека въздишка на удоволствие тя обърна лице към него, потърси устните му в тъмнината, намери ги и разтопи своите в неговите. Беше чудесно да усетиш вкуса на другия.

— Кетрин, не мога да продължа повече — дрезгаво изговори той в бузата й.

— Не можеш? — попита тя разочаровано.

— Не — отговори той с трепетен, несигурен глас.

Тя с нежелание разтвори ръцете си и ги свали от врата му, а той понечи да стане.

— Джейс!

Той седна обратно до нея и отговори дрезгаво:

— Да?

Тя свенливо прокара ръка по ризата му и я мушна в отвореното деколте. Пръстите й пропълзяха по твърдите косъмчета и погалиха топлите мускули.

— Още веднъж ти благодаря за всичко, което направи.

Той издаде проглушен стон и отново се надвеси над нея. Този път устните му намериха нейните с неудържима страст. Ръката му се плъзна под завивките и се спря на талията й. През тънката нощница тя усещаше всяко негово движение. Ръката му я погали леко и тръгна към корема й. После се разтвори, стана плоска и покри целия й корем.

Проряза я приток на удоволствие, примесен със страх, когато дланта му легна върху триъгълника между бедрата й. Секундите течаха с ритъма на сърцето й, което заби учестено. Той не правеше никакви движения, само продължаваше пламенната целувка. После бавно, почти неусетно, ръката му започна да се движи в малки концентрични кръгове. Пръстите му я галеха все по-надолу и по-дълбоко, докато…

— Джейс! — това беше вик на тревога и той веднага дръпна ръката си. Взе лицето й в дланите си.

— Няма да те безпокоя тази вечер. Обещах си да не го правя. И никога няма да ти сторя нещо лошо. Никога няма да те нараня — той я целуна нежно със затворени устни и напусна стаята, като затвори вратата след себе си.