Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Love Beyond Reason, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 164 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
orlinaw (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Сандра Браун. Безразсъдна любов

Издателство „Коала“, София, 1995

Редактор: Диана Христова

ISBN: 954–530–019–1

История

  1. — Добавяне

Шеста глава

Кетрин трудно можеше да определи в кой момент започна да губи предпазливостта си спрямо Джейс Манинг. През първите няколко дни след тяхната необичайна сватбена церемония тя непрекъснато беше нащрек, като претегляше всяка дума и репетираше всеки жест.

Джейс не правеше нищо, което да е повод нервността й да расте. Беше подчертано грижлив и внимателен, държеше се учтиво и във всичко й помагаше. Оставяше й време, което да прекарва сама, досещайки се интуитивно, че тя високо цени самостоятелността и правото на личен живот на всеки.

Силната обща връзка помежду им беше Алисън. Кетрин изпитваше удовлетворение, като гледаше как у Джейс възниква ново чувство към племенницата му и се успокои, че няма да имат разногласия по повод на неговото бащинство — щеше да й бъде добър баща.

— Мисля, че ще е добре да отидем на църква днес — каза той иззад вестника в неделя сутринта след сватбата им. Появи се на закуска, като разтягаше болезнено схванатите си мускули от спането върху дивана. Кетрин се разсмя, като видя гримасата му и чу как костите му пукат. За своята проява на невъздържаност беше удостоена с укоризнен поглед.

— На църква ли? — предложението му я изненада.

— Да. Хепи е в задния двор от двадесет минути. Намира си всякаква ненужна работа и ни гледа с праведно възмущение и неодобрение. Без съмнение е забелязала, че джипът ми е паркиран тук цялата нощ и вероятно си мисли, че сме на път да извършим нещо непозволено.

— О, бях забравила, че не сме й казали! — притесни се Кетрин.

— Ще слезем долу и ще й съобщим веднага щом се приготвим.

— Наистина ли искаш да отидем на църква?

— Да. Освен ако нашите религии са несъвместими. Аз съм християнин, протестант. Някакви проблеми по това?

— Не, не, само дето…

— Кетрин, не си ли се замисляла, че може да тръгнат някакви клюки как младата вдовица Адамс внезапно се оженва за девер, когото отдавна не е виждала? И че има бебе само на няколко месеца? Ако семейство Манинг ще живее във Ван Бюрен, искам още отсега да спрем всевъзможните приказки по наш адрес. Ще те предпазвам по всякакъв начин, по който мога, от неприлични клюкарски сплетни и злоупотреба с името ти. Нямаме какво да крием, освен истинските родители на Алисън, но веднага щом успеем законно да я осиновим, и този проблем ще отпадне. А най-добрата защита е доброто настъпление — той я погледна иззад вестника и се усмихна. — Е, какво ще кажеш?

— Благодаря ти — промърмори тя. Сълзите пареха клепачите й, докато отиваше в кухнята да вземе едно шише мляко за бебето. Не искаше да се чувства задължена към него, но той непрекъснато я принуждаваше да му бъде благодарна. „Никога ли нищо не пропуска? Нищо ли не забравя?“, мислеше си тя, колкото възхитена, толкова и с недотам приятно чувство на респект и неверие.

Джейс се зарадва, когато разбра, че някои магазини са отворени в празничния Ден на труда — това беше за улеснение на хората, които искат да пазаруват през празниците. Купи едно легло в един от големите магазини и уговори да бъде докарано на другия ден.

— Но, Джейс, такова легло с царски размери няма да се побере в тази стая, тя е малка! — запротестира Кетрин, когато видя какво е избрал.

— Ще му намеря място, дори и да е за сметка на всички останали мебели. Никакво друго легло не е подходящо за мен — засмя се той и стисна ръката й. — Обещавам да не развалям плана ти за подреждане на дома прекалено много.

Купи и един голям лекотоварен автомобил и за голямо изумление на Кетрин плати за него в брой. Тя беше живяла в дом, където всеки цент се използваше възможно най-рационално и животът се планираше според средствата, затова трудно можеше да си представи как човек може да има толкова много пари в брой наведнъж в себе си.

Тази мисъл я тормозеше. Не беше се излекувала още от антипатията си към семейство Манинг, макар че сега беше омъжена за един от тях и самата тя носеше това име. Мисълта, че живее с техни пари беше отблъскваща. Тя зачекна въпроса веднага, още по пътя за вкъщи след пазарната им експедиция.

— Джейс… — меко започна тя.

— М-м-м? — той похапваше един шоколад „Хърши“.

В последните дни тя забеляза, че Джейс непрекъснато изпитва неутолим глад за шоколад. А защо не надебеляваше?

— Ти си платил сметката на Роналд Уелш в болницата, нали?

Той спря да дъвче едновременно със спирането на новата кола пред червения светофар.

— Да.

— И си изпратил пари на съпругата му?

Той отвърна с кимване.

Тя мачкаше полата на лятната си рокля между пръстите си, когато продължи колебливо:

— Имаш много пари… искам да кажа, купи колата с пари в брой, и всичко друго. Това… заплатата ти ли е? Имам предвид…

— Питаш ме дали парите са мои или на родителите ми.

Това не беше въпрос. Вече беше спрял колата на алеята в двора на Хепи и се обърна към нея.

— Парите са мои, Кетрин — усмихна се едва-едва. — И всичките пари, които имам, са заработени по честен начин до последния цент. Когато си тръгнах от Африка, ми се полагаше голяма премия. Уилоуби Нютън, собственикът на „Санглоу“ е справедлив и честен човек. Имам дял във всеки кладенец, който открия. Откакто тръгнах в колежа, не съм взел нито цент от родителите си.

— Не исках да навлизам в личните ти неща. Просто не…

— Не искаш да живееш с пари от Елинор и Питър Манинг старши, защото си много горда — гласът му се сниши и прозвуча тежко, като напоен с катран, докато казваше: — Аз много се гордея с теб — пресегна се през седалката към нея и побутна брадичката й с пръст, за да се обърне към него. — Освен това, сега моите лични неща са вече и твои. Ти си ми съпруга, не помниш ли?

Устните му я погалиха меко и нежно. Беше кратка целувка, без страст, но Кетрин успя да усети скритото желание зад нея. Сърцето й запърха и заби диво, когато той се отдръпна назад и я погледна със своите невероятно сини и бездънни като морето очи. Преди той да тръгне да слиза от колата, тя като че се удави в тях.

Хепи прие новината за тяхната женитба с незабавно бурно одобрение и радост. Ако преди това си беше мислила какво ли не за предишна тяхна връзка, или колко отскоро се познават, а вече се ухажват, но успя да запази съмненията за себе си. За което Кетрин й беше много благодарна.

Добрата жена предложи да гледа Алисън през останалата част от следобеда, докато те боядисваха една от стените в стаята на Джейс. Кетрин настоя да го направят, преди да пристигне леглото на другия ден.

— Ако боядисваме и двамата, няма да се забавим, обещавам — каза тя, когато той посрещна предложението й с недоволно ръмжене.

— Къде се е чуло и видяло някой да работи в Деня на труда! — възкликна Джейс, но пристъпи към работата с ентусиазъм, когато Кетрин се преоблече в своя бояджийски костюм, който носеше в първия ден на запознанството им.

— Изглеждаш великолепно в тази премяна, да знаеш! — усмихна се Джейс в една от почивките. Тя седеше на пода в индийска поза и пиеше лимонада. — Само искам да те помоля да не ми даваш възможност да те хвана някой път, че отваряш външната врата, облечена в тях — заплаши я той през смях.

Загледа се в нея през премрежени мигли и каза меко:

— Първият път, когато видях краката ти, ми трябваше цялото ми самообладание да не те заговоря веднага.

— Какво? — тя се стресна от това разкритие. — Кога?

— Ами, чакай да си спомня — той затвори едното си око зад гъстите черни мигли, за да се съсредоточи. — Мисля, че беше на втория ден след като дойдох в града. Отидох в студентския град и оглеждах сградата, където е твоят офис. Бях много любопитен и исках да зърна тази неуловима госпожица Кетрин Адамс, която толкова дръзко е отмъкнала едно преждевременно родено бебе от болницата и е пропътувала страната с него — той отпи от своята чаша и се облегна на стената отзад. — Ти излезе от офиса и отиде до чешмичката пред сградата. Пи някакво лекарство, доколкото разбрах. Както и да е, когато се наведе да пиеш вода, можах добре да разгледам краката ти… — очите му святкаха с дяволито пламъче.

Гърлото на Кетрин се сви от смущение. Няколко мига остана объркана, преди да каже кисело:

— Това не може да е истина! Щях да те забележа долу във фоайето. Сигурна съм, че бих те забелязала.

Той повдигна вежди, явно със събуден интерес. Каза тихичко:

— О, така ли? — затътри се седешком по пода, като се подпираше на двете си силни ръце. — Това означава ли, госпожо Манинг, че намирате съпруга си поне малко привлекателен?

— Това… искам да кажа… ти…

— Да? — попита той меко, докато поставяше ръце на раменете й. Нежно, но твърдо, я наведе надолу. — Какво щеше да кажеш? — лицето му беше на сантиметър от нейното. Той се опъна в цялата си дължина до нея и тя усети тежестта на тялото му върху себе си.

— Щях да кажа…

— Това може да почака — едва успя да прошепне, преди устните му да се долепят до нейните.

Кетрин посрещна целувката му с нетърпелива жажда. Знаеше каква невероятна, изгаряща топлина можеше да разпръсне по тялото й. Разтвори устни под неговите бавни, търсещи устни. Срамежливо докосна върха на езика му. Тиха въздишка излезе дълбоко от гърлото му, а устните му станаха по-настоятелни и забързани. Ръката му погали голата кожа на корема й.

Той постави едното си коляно между бедрата й и лекичко, приятно, открито го притисна там. Той също беше обут в къси джинси и докосването на кожата му до нейната й подейства наелектризиращо.

Измъчвайки я с лъжливи надежди, той потърка крака си по цялата дължина на нейния. Косъмчетата по дългото му бедро боцкаха гладката й кожа. Колко различно беше по аромат, усещане и строеж неговото тяло от нейното. Разликата я възпламени и възбуди у нея копнеж да го опознае по-добре.

Той зарови лице във врата й, като мърмореше неразбрани думи и обсипваше с пламенни целувки нейната топла плът, докато разкопчаваше копчетата на блузата й.

— Кетрин… Кетрин, искам…

— Хей, вие двамата, направих ви малко сандвичи. Сигурно сте огладнели. Елате да ми отворите. Ръцете ми са заети — долетя от предната врата гласът на Хепи.

— Не мога да повярвам! — търкаше челото си с длан Джейс, докато пресичаше хола с едри крачки, за да отвори на прекалено усърдната хазяйка да влезе. — Вече втори път Хепи ни прекъсва в интимен момент. Трябва ли да завързвам вратовръзка на звънеца, както правеше Райън О’Нийл в „Любовна история“ всеки път, когато Ели МакГроу идваше в стаята му?

— Джейс, моля те! — възнегодува Кетрин, макар че се смееше.

Хепи си тръгна бързо. Не искаше да оставя Алисън сама за повече от минута. Кетрин и Джейс изядоха сандвичите и отново се заловиха за работа.

— На мен стаята така много ми харесва — каза Джейс. — Мислех, че кафявата стена ще я направи доста мрачна, но излезе добре.

— Естествено, в нея има много прозорци, и всичките са южни — Кетрин внимателно беше обмисляла цветовете за стаята. Никога не й беше минало през ум, че може в нея да живее мъж. Но сега, при променената ситуация, тя веднага внесе нужните корекции в първоначалния си план.

Леглото щяха да сложат до стената с цвят на препечен хляб. Днес докато се забавляваха с пазаруването, тя купи и ленени платове на фигури с форма на мидени черупки, в кафяво и бежово. Единствената следа от намесата на женска ръка бяха акцентите в кайсиево жълто.

— Някой ден искам да купя бронзова лицева табла за леглото. Мисля, че ще изглежда фантастично на фона на тъмната стена. И ще сложа декоративни елементи от бронз — разни лампи и други неща — тя виждаше своя проект напълно завършен, дори и когато само разсъждаваше на глас за него. — Разбира се, може би ще стане доста претоварено. Ще трябва да помисля, след като видя колко свободно пространство ще остане, когато се сложи и леглото.

— Аз пък се надявам тук да стане дори още по-претоварено… скоро.

Тонът в гласа на Джейс рязко я извади от нейните размишления и тя подозрително се вгледа в него. Той я гледаше през премрежените си клепачи, но светлината, извираща пол тях правеше съвсем ясен смисъла на думите му.

Тя се почувства объркана, но не искаше да си проличи и поклати глава безразлично. Той разбра нейната хитрост и се усмихна широко:

— Ще изтичам да взема Алисън. Мисля, че достатъчно се е проветрило вече от боята — тръгна към вратата, но след малко се обърна пак: — Кетрин!

— М-м-м?

— Аз наистина бях веднъж в сградата, където работиш и наистина те видях как вървеше през фоайето — намигна. — А останалото си го измислих.

Тя се изчерви до корена на косите си. Но той не видя това — вече беше тръгнал.

 

 

— Здравейте, госпожо Манинг. Аз съм Джим Купър.

Кетрин се усмихна на ведрия, приятелски настроен млад човек, който стоеше на предната врата, но се учуди какво ли го води тук. Като че ли очакваше тя да го познава.

Поклати леко глава и каза:

— Съжалявам, но…

— Всъщност аз съм синът на Хепи Купър.

— О-о — засмя се тя. — Влезте, влезте. Моля да ме извините. В първия момент името не ми каза нищо — тя подаде ръка и Джим Купър я стисна сърдечно.

— Може би мама е забравила да ви каже, че се връщам за известно време. Не тук — поясни той. — Аз и един приятел си наехме апартамент в града. Дойдох да видя дали господин Манинг е тук.

— О, съжалявам, няма го в момента. Отиде да напазарува някои неща. Всъщност той дойде да живее тук само преди няколко дни. Искам да кажа… нямаме…

— Да, мама ми каза, че сте младоженци — усмивката му беше топла и сърдечна. — Честито и най-добри пожелания!

— Благодаря — промърмори Кетрин. Не беше приела още мисълта, че е омъжена жена, а още по-малко — обръщението „госпожа Манинг“. Чудеше се дали изобщо някога ще свикне да използва това име. Освен това й изглеждаше странно, че трябва да се съобразява с още някого. Само преди седмица единствената й грижа се простираше до нея и Алисън. Сега в живота й се появи динамичното, осезаемо присъствие на Джейс Манинг. Неговият живот и цялата му сложна личност се вплитаха в нейните.

— Е, така и така съм дошъл, бих искал да надникна на тавана, по настояване на мама. Някои от нещата ми от гимназията и от колежа са там, а освен това може би се нуждаете от допълнително място — Джим Купър отново се усмихна и Кетрин за пръв път обърна внимание, че има приятна външност.

Косата му с пясъчно рус цвят беше по-дълга от сегашната мода, но беше сресана и чиста. Имаше топли кафяви очи, с открито, приятелско отношение към света. Няколко съзвездия лунички по бузите и носа му му придаваха още по-момчешки и леко палав вид.

— Аз дори не съм поглеждала какво има на тавана — призна си Кетрин. — Но не се чувствайте задължен да го опразвате заради нас.

— Не, днес само ще поразузная там. Мама ме посъветва. Даже и да намеря някои скъпоценни спомени от ученическите си години, ще се постарая да се справя в живота и без тях — той зае комична поза с ръка на сърцето и Кетрин се засмя.

„Изглежда толкова нисък в сравнение с Джейс“, мина й през ум за миг, но веднага след това се укори за сравнението. Защо изведнъж Джейс стана еталон, по който преценяваше всеки друг мъж?

Наистина, Джим не беше толкова висок, но нямаше признаци за напълняване, както при майка му. Поизносените му къси панталони разкриваха добре оформени крака, а бялата тениска плътно прилепване върху мускулестото му тяло.

— Вратата на тавана е тук, отвътре, нали, госпожо Манинг? — попита той, като се отправи към спалнята, в която спеше Джейс.

— Да — потвърди Кетрин и го последва. — Тук, в килера. А моето малко име е Кетрин.

Джим издърпа надолу стълбата, която водеше към тавана. С младежка енергичност и възбуда, се изкачи и светна лампата в малкото помещение.

Кетрин го чуваше как се рови между кутиите и изпуска възклицания, когато откриваше някое забравено съкровище. Тя стоеше най-долу до стълбата и гледаше нагоре към квадратчето светлина.

— Намерихте ли някакви златни съкровища? — попита тя закачливо.

— И още как! Забравил съм повечето от тези ценни бо… неща. Може би ще реша да сваля някои кутии.

Той се зае да ги смъква една по една и да ги складира на пода в средата на спалнята. Направи няколко курса нагоре и надолу, а после каза:

— Само още веднъж ще се кача и ще ви освободя от присъствието си.

— О, не бързайте — успокои го Кетрин. Алисън спи, така че съм свободна — докато се събуди.

— Да, да. Чух, че тя е една прекрасна малка кукла. С нетърпение чакам да я видя — каза Джим през рамо, докато отново се качваше по стълбата, за да вземе последната кутия. Примъкна я до капака на тавана, за да може да я свали по-лесно. Кетрин гледаше нагоре към него.

Ненадейно върху нея се посипаха прах и песъчинки.

— Ох! — извика тя, — една песъчинка беше влязла в окото й.

— Какво има? — попита Джим и разтревожен се надвеси от стълбата. — О, боже! Какво стана? — Скочи бързо и се засуети около нея.

— Нараних ли ви? Мама здравата ще ме подреди…

Единствено парещата болка попречи на Кетрин да се разсмее при тези думи.

— Нещо ми влезе в окото — примигна тя при щипещата болка и притисна окото си още по-силно.

— О, Господи! Толкова съжалявам, извинете ме. Елате, седнете тук.

Джим хвана ръката й загрижено и внимателно я поведе към леглото. Без да вижда нищо, тя седна и той застана над нея с едното коляно върху леглото.

— Нека да погледна, Кетрин!

Опита се да дръпне ръката й от окото. Тя се подчини, но прашинката се премести и нова болка я накара отново да сложи ръката си на окото.

— Ох, ох! Боли ме!

— Зная. Разбирам, но трябва да ме оставите да извадя това, което е вътре, иначе окото ви може сериозно да пострада. Хайде, дайте да погледна — настоя той и отново махна ръката й.

— Ето я — каза той уверено, изваждайки прашинката, причинила цялата тази неприятност. — Сега погледнете нагоре. Не, не, не гледайте надолу, а нагоре. Още един миг. Готово!

— Надявам се, че не попречих на нещо важно — строгият глас на Джейс прогърмя застрашително в стаята.

Кетрин се обърна бързо с насълзени, влажни очи и видя как Джейс се обляга небрежно на вратата. Стойката му лъжеше. Стиснатата му челюст и ледените очи издаваха гнева, който бушуваше у него.

— Или да попитам по друг начин — продължи той, когато двамата, стреснати, не успяха да помръднат или да кажат нещо. — По-добре е да не ви прекъсвам.

— И закова студен син поглед върху Джим Купър.

Кетрин нервно се изправи. Не беше си дала сметка, че лежи на леглото, подпряна на лакти. Джим пък беше наведен над нея, като държеше главата й с една ръка. Лицето му беше на сантиметри от нейното.

— Д-джейс — заекна тя и се прокле, че е толкова смутена. — Това е Джим Купър, синът на Хепи.

— Господин Манинг — кимна Джим и се усмихна нерешително. Преглътна с трудност, когато Джейс не отговори на поздрава му.

— Джим дойде да си вземе някои неща от тавана. Отгоре падна пясък и една прашинка ми влезе в окото.

— Кетрин се ненавиждаше за това, че му дава обяснения за случилото се. Не беше направила нищо непристойно, нито пък горкият Джим. Но чертите на лицето на Джейс не се смекчиха. Той дори не примигна, за да приглуши ледения си поглед.

— Господин Манинг, исках да се видя с вас за нещо друго — каза Джим колебливо. Кетрин го поздрави наум за куража му. Джейс, независимо от отпуснатата си, уж спокойна стойка, представляваше една застрашителна гледка.

— Да? — попита той кратко.

— Исках да ви помоля да ми помогнете да си намеря някаква работа в „Санглоу“. Аз… съм работил в една независима сондажна компания в Луизиана, но майка ми, понеже е сама и… е, аз… ъ-ъ… мислех, че бих могъл… би трябвало…

Джейс премести тежестта си от единия крак на другия и скръсти ръце на гърдите си. У Кетрин пламна гняв заради неговото надменно отношение към младия човек.

Джим видя, че Джейс става нетърпелив и побърза да довърши:

— Както и да е, търся си работа. Аз съм добър работник по сондажите. Имам и препоръчителни писма — той облиза сухите си устни, след като свърши.

Джейс стрелна очи по посока на Кетрин, после ги повдигна отново към Джим Купър. Тя с удоволствие и успокоена забеляза, че Джим посрещна погледа му напълно открито.

— Имате куража да ме молите за работа, след като ви заварих на леглото с моята съпруга? — гласът на Джейс звучеше снизходително, наред с изненадата му.

— Джейс, аз… — думите на Кетрин секнаха в гърлото й, когато той я прониза с един предупредителен поглед — достатъчно ясно й даде разбере, че не трябва да се намесва.

— Но вашата майка ми е извънредно симпатична — продължи Джейс, все едно че тя не беше проговаряла.

— Обадете се на Били Дженкинс. Нали знаете къде работим сега?

— Да, сър — отговори Джим.

— Добре. Кажете на Били, че аз ви изпращам.

— Благодаря ви, господин Манинг! — Джим показа кутиите на пода. — Сега ще взема ето тази, а после ще се върна за останалите. Може ли? — добави бързо.

— Разбира се, Джим — усмихна се Кетрин.

— Е добре, аз да тръгвам. Довиждане, Кет… ъ-ъ… госпожо Манинг — поправи се той, като разтревожено погледна Джейс.

Той се опита да се промъкне покрай Джейс, който беше изпълнил цялата врата, но Джейс го сграбчи за рамото и го стисна здраво.

— Ако много често се навърташ тук, ще те изхвърля. Без да ме интересува на кого си син.

— Да, сър. Разбрах ви! — сериозно, почти тържествено отговори Джим.

Джейс го пусна, като кимна одобрително и за да подсили ефекта от думите си.

Кетрин и Джейс се гледаха един друг мълчаливо, докато чуха хлопването на входната врата. Кетрин беше вбесена от съпруга си. Поведението му беше недопустимо, нямаше никакво основание да се държи така. Великите и могъщи Манинг!

Очите й мятаха зелени светкавици, когато избухна срещу него:

— Как си позволяваш да се отнасяш с някого — с когото и да било — толкова отвратително в моята къща?!

— Той има късмет, че не му счупих врата. Не ми допада особено идеята да се върна вкъщи и да заваря съпругата си, вкопчена в прегръдка с друг мъж.

— Запознах се с него няколко минути преди ти да влезеш — защити се тя. — Дойде да те търси и да изпълни нарежданията на майка си за тавана. А ти го унизи нарочно. Не виждаш ли, че той е още съвсем момче!

Джейс се засмя горчиво:

— О, разбира се. Двадесет и две годишно момче. Повярвай ми, Кетрин. На господин Купър му беше приятно да те прегръща и да те държи в ръцете си, няма значение по каква наложителна причина. Всеки здрав, нормален мъж не би се отказал!

— Недей да преценяваш всички хора според своите похотливи, животински стандарти — парира го тя.

— Да не би да си забравила господин Уелш? — попита Джейс с вдигнати, подигравателно извити вежди.

— Ох! — изпъшка тя вбесена. — Ти не си нищо друго, освен един обикновен кавгаджия и кръгъл тиранин!

Почервеняла от гняв, тя прекоси за миг стаята. Плесницата й отекна звънко по твърдата буза.

Джейс изкара дъха от гърдите й, когато я хвана през кръста със стоманената си ръка и силно я придърпа към себе си. Ръката му потъна в косата й и той болезнено дръпна главата й назад, така че се наложи да го гледа право в очите.

Само неверието й в този миг беше по-силно от страха й. Тя го зашлеви! А нравът му съвсем не беше от меките и не биваше да се подценява. Тя вече беше видяла как той избухна, направо изригна, в деня, когато ходиха на езерото. За втори път се отприщи още по-силно върху Роналд Уелш. Сега очите му се забиваха като сонди в нея и тя сдържаше дъха си в предчувствие за нещо лошо.

За нейна крайна изненада, той избухна в смях.

— Ти се превръщаш в малка дива котка, когато някой те предизвика силно, нали Кетрин? — лицето му се приближи на милиметри до нейното, тя усещаше дъха му върху горещите си бузи. — И си великолепна! — прошепна. — Когато си вбесена от ярост, си изключителна!

Устните му намериха нейните едновременно с прегръдката му, която стана още по-силна и я приближи още повече до него. Все още беше ядосана и направи несполучлив опит да го отблъсне. Но силният удар на ръцете й срещна стената на неговите гърди, без никаква полза, и тя се отказа от усилията почти в същия миг, когато езикът му си проправи път към нейните устни. Ръцете й, протегнати към него, сега се вплетоха в обилното богатство на косата му. Ръката му погали страните й, пръстът му потупваше бузата й, докато езикът продължаваше да иска още… и още.

Най-после той се отдръпна назад. Продължи да гледа надолу към нея нежно, а пръстът му спря върху изпръхналите й от яд, горящи устни.

— Кетрин, аз знаех за какво е дошъл младият Купър. Срещнах майка му навън на влизане. Но не се самозаблуждавай! Изпитвам свирепо чувство за собственост — целуна я лекичко по носа, преди да се обърне и да излезе от стаята.

Променливите му настроения я притесняваха и объркваха. Дали някога щеше да опознае напълно личността на човека Джейсън Манинг?