Сандра Браун
Безразсъдна любов (10)

Десета глава

Кетрин проклинаше дълбоките дупки, в които новата й кола пропадаше и се тръскаше неудържимо. Беше й изключително трудно да подбира гладките места по пътя. Отиваше към сондажния обект, за да изненада Джейс със специален обяд. Хепи с голяма готовност прие да гледа Алисън, когато Кетрин й каза какво е намислила.

Госпожа Купър прие много емоционално промяната в отношенията между Джейс и Кетрин, дори беше леко засегната. От самото начало след появяването на Джейс, тя подозираше, че той е съпругът на Кетрин. Предполагаше, че се е върнал при нея след някаква кавга, каквито често се случват между влюбени.

Всеки можеше да види, че са луди от любов един към друг. Освен това, Джейс със сигурност беше бащата на Алисън. Обичаше я безмерно, беше ясно от пръв поглед. Тя ликуваше, че тези двама млади хора преодоляха недоразуменията и споровете си, каквито и да са били те. Може би не са имали достатъчно време да останат сами двамата. И Хепи започна да се старае да отменя Кетрин — изявяваше желание да гледа Алисън при всяка възможност. Освен това, сега Кетрин работеше у дома, така че бебето липсваше на възрастната жена.

Кетрин чу тътена около петролната сонда, преди още да я види. Успокоена, че друсащото пътуване свърши, тя паркира колата недалеч от обекта и продължи пеша дотам.

В кошницата, която носеше, имаше бутилка вино, салата от пиле и плодове. Под копринената блуза гърдите й, непритеснявани от сутиен, се полюшваха, докато вървеше по грапавата земя. Тръпнеше в очакване. Да, Джейс ще остане доволен — ще му бъде доста приятна тази обедна почивка. Но трябва да останат насаме. Намисли няколко начина да успеят да отстранят Били от ремаркето, за да могат да се насладят само двамата на интимния обяд.

За нейна изненада видя, че няма да е нужно да отстраняват Били. Той просто не беше в ремаркето, а човъркаше нещо по един от крановете. При вида на всичките части, които лежаха пръснати по земята около него, тя си даде сметка, че щеше да е зает доста време.

— Здравей, Били — надвика шума тя.

Когато той вдигна глава и я видя, неспокойно се извърна към ремаркето, а после се запрепъва към нея, като бършеше ръцете си в един изцапан с масло парцал.

— Здравей, Кетрин.

— Защо не работиш в ремаркето? Да не би Джейс да те е прехвърлил на нов проект? — засмя се тя, като сочеше разглобения кран.

— Не, напуснах ремаркето по собствено желание. Не исках да стоя под един покрив с нея — той кимна с глава към един лъскав, дълъг „Уинебаго“, който Кетрин досега не беше забелязала.

— Нея? Коя? — попита с любопитство.

— А-а бе… — беше единственият отговор на Били, преди да обърне глава и с презрение да изплюе струя тютюнев сок в калта.

Той се затътри към крана, а Кетрин погледна объркано към халето с автомобилите, после към ремаркето.

— Е, добре — въздъхна тя. — Стига толкова изненади за обяд днес!

Отиде до ремаркето, отвори вратата и направи крачка навътре в сумрачната светлина. След като очите й свикнаха с промяната от яркото слънце навън, тя погледна към бюрото на Джейс.

Сърцето й сякаш се вкамени. Стоеше безмълвна, разбита. После гореща, гневна вълна на ревност заля цялото й тяло.

Джейс се беше облегнал на бюрото. Дългите му крака бяха широко разкрачени и изпънати напред. Между тях, притисната интимно с тялото си до него, стоеше жена с тъмна коса. Ръцете на Джейс бяха сключени зад гърба й. Червените й лакирани нокти рошеха гъстата му черна коса.

Джейс стреснато подскочи при влизането на Кетрин и жената също се обърна към нея. Загледа я високомерно с тъмни, блестящи очи. Не осъзнаваше, че ръцете й са все още върху Джейс. Вместо това с копринен, превзето възторжен глас, каза:

— Това трябва да е Кетрин! Какво удоволствие е да се запозная с вас — тя чувствено се приближи още към Джейс и каза с престорено притеснение:

— О, извинете. Не се представих. Аз съм Лейси Нютън Манинг. Съпругата на Джейс.

Беше й нужно да призове на помощ цялото си самообладание, за да не припадне или да избяга. Вместо това ръцете й яростно се свиха в юмруци, а ноктите й се забиха в дланите. Дъхът като че напускаше тялото й на бавни глътки, докато най-после успя да вдиша дълбоко и да направи усилие да се овладее.

Откъсна очи от тържествуващото присмехулно лице на Лейси и ги насочи към Джейс. Неговото объркване личеше по лекото стягане на челюстите и твърдия, непреклонен поглед. Той бавно се изтръгна от прегръдката на Лейси и се изправи, като я отблъскваше от себе си.

— Не си съвсем точна, Лейси. Ти си моята бивша съпруга. Много съществена разлика, мисля — поправи я той.

„Така, значи е бил женен за тази жена“, помисли си Кетрин. До този миг тя се държеше за спасителната нишка, че може би тази Лейси е някоя стара негова приятелка, която си прави шеги. Но намусеното, похотливо изражение върху лицето на брюнетката, когато тя се обърна към Джейс, показваше, че връзката е нещо повече от приятелска. Дори и за един глупак беше очевидно.

— О, Джейс — капризно го смъмри тя — ти винаги си дразнещо прецизен. Аз все още се чувствам омъжена за теб. Винаги ще те смятам за свой съпруг. Пред Бога ние сме женени.

— О, така ли? — Джейс изви вежди скептично. — Лейси, ако Бог смята за женени всички, които се познават един друг плътски, тогава светът е пренаселен от многоженци — Кетрин не си спомняше някога да е чувала повече горчивина в гласа на Джейс. Дали имаше предвид и техния брак? Болката в сърцето й стана непоносима.

Той продължи да гледа отблизо Лейси, докато тя отвърна на погледа му с открито подканващите си, направо предизвикателни устни.

Кетрин се почувства чужда и излишна. Трябваше да излезе. Прилошаваше й от интимните им погледи. Беше прекъснала една прелюдия, която те явно изгаряха от желание да продължат.

Кошницата за пикник шумно се стовари на пода. Кетрин злостно се надяваше всичко вътре да се изпочупи и размаже. Може би поне бутилката вино ще се счупи? Докато протягаше ръка към дръжката на вратата, Джейс извика:

— Кетрин, къде отиваш?

Тя го погледна гневна и невярваща. Да не би да се е побъркал? Може би си мисли, че тя ще стои да наблюдава неговата похот… или любов… с неговата бивша съпруга?

— Отивам си у дома — каза тя студено. — Дойдох само да ти донеса обяд.

— Ето, не е ли това… — започна Лейси, но Джейс я прекъсна:

— Благодаря ти — лицето му беше загубило уплашеното си изражение, но усещането му никога не го лъжеше.

Той огледа тялото й и интуицията му подсказа как е решила тя да го изненада. Тя леко се изчерви. Бе си представяла как ще лудуват, как ще се радват един на друг и всичко това сега й се стори непоносимо отвратително, дори противно.

— Бихме могли по-късно да обядваме — предложи той с многозначително.

— Не съм на същото мнение! — сопна се остро Кетрин.

Джейс изстреля една ругатня през зъби. Всяка клетка на тялото му показваше неговата възбуда и объркване.

— Е, добре, но не бързай. Искам да говоря с теб.

Лейси се метна с подскок върху бюрото и предизвикателно кръстоса крака. Сините й копринени панталони очертаваха ханша и краката й. През бежовата плетена блуза Кетрин ясно видя буйните й гърди с връхчета като корал. Джейс, помисли си тя малодушно, също ги вижда.

— Нали Джейс е един много мил съпруг, Кетрин? — замърка Лейси. — Когато бяхме женени, той не ме оставяше нито миг сама.

— Лейси! — гласът на Джейс беше стържещ.

— Все още си спомням всеки път, когато сме се любили, а това беше често — разсмя се тя. — Той създава от секса забележително събитие, нали?

Кетрин усети как нещо се надига в гърлото й и изпита желание да е далеч, далеч оттук. Искаше й се да тича, да тича, докато забрави тези присмехулни кафяви очи и чувствена уста.

— Разбира се, ние се оженихме по любов, а вие — гукащият й глас млъкна многозначително. Съзнанието на Кетрин убийствено хапливо довърши неизреченото. Дали Джейс е сметнал за необходимо да обяснява на Лейси обстоятелствата около тяхната прибързана женитба?

— Лейси, ти постоянно се връщаш пак към миналото, а то не засяга Кетрин ни най-малко.

Дали усети в гласа на Джейс заплашителни нотки или само така й се стори?

— Не, скъпи, грешиш — Лейси се облегна с длани на бюрото и се наклони напред. Тежките й гърди се залюляха като сочни, узрели пъпеши. — Мисля, че Кетрин би сметнала за много интересно да знае, че се разведохме, защото не бяхме на едно мнение по въпроса за децата.

Тя отмести поглед от Джейс и непринудено го насочи към Кетрин.

— Знаеш ли, Джейс има една голяма заблуда по отношение на семейството. Веднага щом се оженихме, започна да иска от мен да раждам деца — намуси се. — А аз исках само него за целия си живот.

— Лейси, аз съм… аз ще…

Тя се наклони назад и започна да люлее крака напред-назад като махало. Не обърна внимание на заплахата на Джейс и продължи, без да се влияе от нарастващия му гняв.

— Не е ли голям късмет за него да се сдобие с цяло семейство наведнъж, като се ожени за теб? — усмивката й грееше лъчезарна и разкриваше остри бели зъби.

Кетрин прехапа долната си устна. Не искаше да допусне да избухне пред Лейси или Джейс. Той направи движение към нея, но тя се отдръпна с отскок. Всичко, което изрече Лейси, бе истина, но като го чу изречено от устата на тази блестяща жена, която е била омъжена за Джейс, живяла е с него, спала е…

Кетрин потрепери, побиха я тръпки на възмущение. Това, че той беше разказвал на Лейси за личния им живот, беше непоправима обида. Може би тя седеше тук и слушаше Лейси просто защото подсъзнателно търсеше наказание. На първо място, постъпи глупаво, като се съгласи да встъпи в този брак. После стигна дори още по-далеч — влюби се в Джейс, макар да знаеше, че е безнадеждно. Забрави, че трябва да е нащрек. Това беше най-пагубната й грешка. Трябваше да е по-наясно с нещата и да ги разбира по-добре. Нали Мери също обичаше Питър и му се доверяваше?!

— Като знам колко много Джейс държи на репутацията на семейството и всичко, свързано с него, как е могъл да изяви желание да отгледа горкото малко бебе на Питър? Както и да е, но все пак съвсем типично е за Джейс да жертва всичко за една благородна кауза.

— Млъкни, Лейси! — Джейс се обърна към нея и я изпепели с огънчетата в сините си очи.

Съвсем естествено беше да е ядосан. Лейси изтъкваше негативните подробности от неговия брак и те го измъчваха още повече. Очевидно бе, че все още е влюбен в бившата си съпруга.

— Добре, оставям всичко в твои ръце, скъпи, за да извлечеш максимума от една лоша ситуация. Ти прекрасно умееш това — Лейси огледа маникюра на ноктите си, изцяло съсредоточена върху тях. — Имам предвид, че е много благородно от твоя страна дето си издействал за Кетрин работата й. Разбира се, колкото по-заета я държиш, толкова по-малко време ще прекарваш с нея.

Последните думи на Лейси пронизаха Кетрин като копие. Мускулите й неволно се стегнаха в спазъм и тя се обърна разярена към Джейс:

— Ти! — изкрещя. — Какво направи, за да ми дадат тази работа?

— О, скъпа моя, само ако го беше чула как описва на татко идеята — заговори провлечено Лейси — слушах ги по другия телефон. Всъщност Джейс направо молеше татко да приеме идеята за тези глупави реклами.

Кетрин се вслушваше във всяка дума, втрещена от чутото и ужасния му подтекст. Тя потърси по лицето на Джейс някакъв признак за отричане, но единствената му реакция беше да стисне челюсти и да изостри още повече диамантено сините си очи.

— Истина ли е, Джейс? — думите й звучаха сподавено. — Вярно ли е, че си намерил начин да се създаде ненужна длъжност, която да се даде на мен?

— Кетрин, моля те, чуй… — той направи крачка към нея.

— Отговори ми, по дяволите! — почти извика тя. — Господин Нютън ли те потърси и ти подхвърли тази идея или ти сам?

— Ти не разбираш…

— Кажи ми! Сега! Веднага!

— По дяволите! — избухна той. — Бих ти обяснил, ако ми позволиш да довърша поне едно изречение.

— Не ти искам гладките, предварително приготвени убедителни обяснения — кратко каза тя. — Чия идея бяха рекламите? — той пак не отговори и тя изкрещя:

— Чия?

— Моя! — изрева той.

Силата на гласа му отекна в стените на ремаркето, а после продължи да се носи като ехо и да изпълва всички малки кътчета.

Кетрин и Джейс се изправиха един срещу друг като два диви, кипящи от ярост бизона. Гърдите им се повдигаха, ноздрите им горяха, гневът ги беше обзел изцяло.

Най-после Кетрин си наложи да изтласка напрежението вън тялото си. Изправи рамене, решена да напусне това място. Отвори вратата и стъпи на външното стъпало.

Съвсем изненадващо, Джейс я последва. Хвана ръката й над лакътя като в менгеме.

— Пусни ме да си отида — изръмжа гневно тя, като се опитваше да изтръгне ръката си.

— Няма да го бъде! Не можеш да си тръгнеш оттук просто така, като женски дявол, жаден за мъст. Злите езици тук веднага ще започнат да говорят.

Тръгна близо до нея. Тя се препъваше, опитвайки се да върви в крак с неговите едри крачки.

— И така, със сигурност не бихме искали никакви неблагоприятни клюки за любовния живот на шефа, нали? — запита тя подчертано мило. — Мисля, че предпазните ти мерки са меко казано нелепи, след като бившата ти съпруга вече е пристигнала с подвижна спалня.

Хватката му върху ръката й беше болезнена, но той я стисна още по-силно. Отмина сарказма й без внимание и запита:

— Къде, по дяволите, е колата ти?

— Ето там — посочи тя към един дъб в края на гората.

Той почти я влачеше през останалата част от пътя по каменистата пътека. Дали си мислеше, че успява да заблуди колегите си с тази демонстрация на съпружеско кавалерство? Не можеха ли те да доловят по неподвижното му освирепяло лице и изпънатия му като струна гръб, че е вбесен?

Когато стигнаха до колата, откъдето никой не можеше да ги чува през шума на съоръженията, той се наведе над нея.

— Всичко изречено и направено там, няма нищо общо с нас. Чуваш ли ме, Кетрин? — разтърси я лекичко.

— Ръката ме боли. Би ли я пуснал? — Тя го погледна равнодушно, стремейки се да скрие страданието, което я изгаряше отвътре.

Той я пусна веднага и тя потърка ръката си, за да възстанови кръвообращението.

— Да очаквам ли още по-грубо отношение, когато се върнеш вкъщи? Ще се върнеш ли вкъщи изобщо?

— Кетрин! — мъчително измърмори той. Погледна встрани от нея и обхвана с очи околната природа — спокойна, напълно несъвместимо с тяхното настроение. Въздъхна дълбоко и отново се вгледа в лицето на Кетрин. — Когато мислих за тази работа, нищо лошо…

— Благодаря за нищото.

— Правех го за теб — пламенно каза той.

Тя се засмя дрезгаво.

— О, да, разбира се — зелените й очи станаха твърди, докато казваше: — Това беше единствената област от живота ми, която не беше под твой контрол — моята кариера. Превзе целия ми живот, моята къща, моето… — замлъкна, преди да направи признанието, което щеше да доведе докрай унижението й. — Трябваше на всяка цена да получиш всичко, нали? Не ми даде възможност да запазя дори частица от своята гордост или себеуважение. Господи! Всички Манинг сте алчни. Сега имам дълг към теб и съм изцяло под твой контрол, нали?

Тя разпозна симптомите. Темпераментният му нрав излизаше на повърхността. Думите й пробиха бронята. Докато гледаше как линиите около устата му се задълбочават, Кетрин си мислеше: „Значи така, права съм. А истината винаги боли и той не може да я преглътне.“

— Добре — каза той заплашително. — Мисли каквото искаш, Кетрин — приближи се още една крачка към нея. — Но има и нещо друго, което контролирам и което ти не спомена.

— Какво е то? — запита тя разтреперана от вълнение, инстинктивно уплашена от хищническия блясък в лазурните му очи.

— Това — каза той, като протегна ръце и я привлече до себе си.

— Не… — опита се да протестира тя, преди устните му да покрият устата й.

След целувката за наказание, той вдигна глава за момент.

— Можеш да започнеш да изплащаш всички дългове, които си натрупала към мен — подигравателно каза той. Ръцете му оставаха неподвижни върху стегнатото й, неподатливо тяло. Отново притисна устни към затворената й уста и не намали натъртващия натиск, докато тя най-после не се поддаде.

Езикът му силно си проправи път вътре, завладявайки устата й. Устните му не щадяха нейните, докато я буташе към колата. Ръцете му бяха навсякъде, обидни и оскърбителни. Слава богу, че поне гърбът му беше обърнат към сондажния обект и никой не можеше да види нейното унижение.

Той премести устни от устата върху шията й.

— Ти дойде, за да прекараме обедната почивка насаме, нали? — попита той с хриплив глас.

Тя простена, сълзите напираха под клепачите й, като си спомни първоначалните си намерения. Оттогава се случиха толкова много неща! На колко ситни парченца се разбиха мечтите й само за един час.

— И аз щях да съм много щастлив от това, Кетрин — постави дългата си, тъмна ръка върху гърдите й. — Зная, че под тази блуза не носиш нищо. Виждам в съзнанието си гърдите ти, усещам допира им, вкусвам ги.

Отново намери устата й, но този път в целувката му нямаше насилие. Беше опустошително нежна. Устата му чувствено захапваше устните й, езика й, докато накрая тялото й започна да отстъпва — ставаше меко и податливо. Той започна да гали с палец зърната на гърдите й през блузата, докато накрая усети техния ответ. Станаха като твърди, гладки копчета под неговото докосване.

Кетрин усещаше, как се подхлъзва към бездната на отдаването и смирението. Непоколебимостта й се стопяваше под неговите ласки. Тялото й я предаде, като реагира в отговор на неговата ласка. Не! Не трябва. В първия момент се беше поддала, привлечена от неговата убедителност в секса и крещящата му мъжественост. Сега страдаше заради слабостта си. За него всичко това не означаваше нищо. Той просто използваше прегръдките като средство за сломяване на волята, за да премахне самоконтрола й и да постигне своето.

Събирайки старателно, малко по малко, всяка капка от намаляващата си сила, тя го отблъсна от себе си. Очите му, замъглени от страст, примигнаха бързо, опитвайки се да се фокусират. Когато погледна надолу и видя ядосаното й, затворено лице, той отпусна ръцете си отстрани.

— Грешиш, Джейс. Вече съм друга. Ти не владееш нито една част от живота ми. Сега си отивам. Както изглежда, Лейси има намерение да поостане. Сигурна съм, че тя повече от силно желае да задоволи твоите първични мъжки инстинкти.

Влезе в колата и затръшна след себе си. Запали двигателя и включи на скорост. Тогава Джейс постави ръка върху дръжката на вратата, за да я задържи.

— Много хубаво говориш и добре постъпваш, но това няма да промени нищо — гневът му беше преминал. Гласът му беше спокоен и той говореше с непоносима точност. — Ти все още ме желаеш точно толкова, колкото и аз теб. Ще се прибера вкъщи както обикновено.

 

 

Кетрин прокле Джейс, своята собствена ранимост и най-горното стъпало, в което блъсна крака си, докато се качваше към апартамента. Добре поне, че колата на Хепи не стоеше на алеята отпред. Сигурно беше завела Алисън някъде със себе си. Това даваше възможност на Кетрин да си поеме дъх — малка пролука, за да преосмисли проблема и да оближе раните си.

Обикновено за нея не беше характерно това, което сега направи — хвърли се напряко на двойното легло и изпадна в неудържим плач с обилни сълзи. Хладнокръвната, стегната и стабилна Кетрин Адамс рядко позволяваше чувствата да я завладеят така силно. Но никога досега не се беше усещала толкова предадена.

Дори не знаеше, че Джейс е бил женен преди това. Колко ли дълго са били заедно с Лейси? Кога? Защо са се развели? Лейси спомена, че една от причините било искането за деца в момент, когато тя не била готова да поеме такова задължение. Възможно ли е съзнанието на Джейс да е толкова изкривено, че да се ожени за Кетрин и да се грижи за Алисън, само за да накаже Лейси за нейния отказ да гледа деца, след като той ги е искал? Това ли е била подбудата му, за да изиграе цялата тази шарада?

Стиснала възглавницата, която още пазеше неговия мирис, тя зарови лице в мекотата й и простена името му. „Защо се влюбих в него, защо?“, укоряваше себе си тя. Трябваше да бъде по-внимателна. Трябваше да прояви малко повече разум. Такава любов може да съществува само в съзнанието на поети и мечтатели. Не може да оцелее в реалния свят.

Тя не си спомняше обичта на баща си, макар че бе сигурна, че той предано я е обичал. След смъртта на съпруга си, Грейс Адамс внезапно се озова с отговорността да изкарва парите за двете си деца и себе си във време, когато жените нямаха равни възможности с мъжете. Любовта й се проявяваше в безкрайни саможертви и лишения, за да има повече за Мери и Кетрин. Много рядко се случваше след дълъг и изнурителен ден в пощата, вечер да приласкае или погали двете си момиченца. А когато оставаше време за проява на чувства, вниманието получаваше винаги Мери, защото беше по-малката.

Кетрин не обвиняваше баща си нито за ранната му смърт, нито пък можеше да вини в майка си. Но копнееше да бъде обичана. За самозащита се беше пазила от връзки, които можеха да донесат само временна любовна утеха и обич. Някъде дълбоко в себе си бе сигурна, че не може да понесе болката от раздялата, от загубата на човек, когото цени. Но не и когато срещна Джейс Манинг — за него отвори сърцето си така широко, че отпаднаха всички нейни предпазни прегради, пренебрегна защитата си за дълго време и показа своето дълбоко чувство.

Тя и Мери бяха доста близки, и ако някой я попиташе, щеше да заяви, че обича сестра си. И това беше истина. Но то бе различно. Тя и Мери имаха различна душевност. Бързият ум на Джейс, както и неговото силно чувство за хумор не можеха да се сравняват с явната наивност на Мери. Джейс пръв получи нейната истинска, всеотдайна любов, а сега я беше отритнал.

Когато най-после пороят от сълзи секна, Кетрин опъна леглото и се погрижи за лицето си. Когато доведе Алисън, Хепи забеляза, че Кетрин е по-тиха от обикновено, но нищо друго не издаде нейната бездънна мъка. Беше решила щит да й бъде стоическото самообладание и безразличното изражение на лицето.

Зае се да приготвя вечеря, като си говореше на глас. Обсъждаше случилото се, репетираше всяка дума. Ако — и това „ако“ беше доста голямо — Джейс се върне вкъщи, както беше казал, тя беше готова да го посрещне сдържано и беше сигурна, че такова оръжие е много по-силно и ще се отрази по-пагубно от насочена шпага.

Къпа се преднамерено дълго и отдели голямо внимание на облеклото си. Не, той нямаше да я завари разчорлена и отчаяна. Нямаше да има недоволно мрънкане. Щеше да го победи със своята самоувереност.

Въпреки всички доводи, че не се интересува дали той ще се върне или не, сърцето й се преобърна, когато чу характерния звук от мотора на джипа, последван от стъпките на Джейс по стълбите.

Тъкмо нагласяваше люлката на Алисън, когато той влезе в стаята. Отправи му бегъл поглед и после отново се залови с голямо внимание с наместването на възглавницата по-удобно. Алисън видя Джейс и започна радостно да рита с пълните си крачета и да скимти доволно. Кетрин им обърна гръб и сърдито се отправи към кухнята.

Джейс се държеше дразнещо нормално. Изкъпа се, преоблече се и игра с Алисън преди вечеря точно както бе правил всяка вечер досега. Колкото повече време Кетрин се мотаеше из кухнята, толкова по-силно тракаше с тенджерите и тиганите. Когато си изгори ръката, докато прибързано вадеше тавата с руло от фурната, без да вземе предпазната ръкавица, тя изруга високо и грубо, а наум си каза: „Да го вземат дяволите, той ме докара до това унижение!“

Джейс прекоси кухнята и любезно я попита:

— Мога ли да ти помогна с нещо?

— Не — отговори кратко тя. — Мога да се справя с всичко сама — прибави многозначително.

— Добре — съгласи се той и седна на масата.

Беше самата сдържаност, седнал спокойно, с протегнати напред дълги крака, кръстосани глезени и ръце, скръстени на гърдите. Тя изпита непреодолимо желание да хвърли горещата купа с картофи право върху главата му, за да види разрушена неговата незаинтересованост.

Той вече беше сложил Алисън да спи, така че се хранеха бавно и мълчаливо — Джейс с наслада, удоволствие и одобрение, а Кетрин със задавяща решителност.

Какво обикновено, Джейс й помогна да разтребят. Тя избягваше да се докосва до него. В един момент той потопи ръка в топлата сапунена вода и хвана нейната. Погали дланта й с палец, като анализираше бурята в зелените й очи. Тя ядно издърпа ръката си, за да му покаже отвращението си, но само успя да плисне сапунена пяна по собственото си лице.

— Искам да говоря с теб — започна той, когато вече излизаха от кухнята. Изгаси лампата зад тях, а гласът му беше рязък като удар от електрически ток.

Кетрин много се ядоса, че Джейс започна конфронтацията. Атаката беше най-добрата стратегия, а сега той й отне това преимущество. Проклет да е!

— Добре — промълви кратко тя и седна на стола срещу дивана. — Аз също искам да говоря с теб.

Джейс се разположи в края на канапето и се загледа в ръцете си, отпуснати между колената му.

— Трябваше да ти кажа за Лейси. Моля за извинение. Съжалявам, че стана така — не биваше точно по този начин да научиш за нея.

— Сигурна съм, че съжаляваш — насмешливо се усмихна тя. — Предполагам, че съм се натъкнала на романтично сдобряване.

— Не съвсем — каза той кратко и сдържано. Идеално изваяното му лице, което се беше смекчило при извинението, сега започна да става упорито. Черните му извити вежди паднаха ниско над смръщените очи.

— Не ли? О, разбира се, сега имаш съпруга, която те поставя в неудобно положение и ти създава пречки. Колко неприятно. Но се чудя все пак, дали тази малка подробност е в състояние да повлияе на подновяването на връзката между теб и Лейси.

— Дявол да го вземе! — изруга той, като разтриваше кокалчетата на пръстите си. Равновесието му беше силно нарушено. — Винаги задействаш дяволската си автоматична защита. Няма ли да се опиташ да разбереш?

— Да разбера? — запита тя с многозначителна интонация. — Влизам в офиса на съпруга си и го намирам в прегръдките на хубава жена с пищен бюст, която някак си се оказва неговата бивша съпруга — тя спря, за да си поеме дъх — и това ти наричаш неразбиране?

— Ревност ли е? — попита той с проблясък от веселата закачливост, която винаги танцуваше в очите му.

Промяната в настроението му я обърка. Прииска й се да изкрещи: „Да! Заради всичкото време, в което е била с теб. Да! Заради всички пъти, когато си я любил. Да! Заради всяка твоя целувка с нея. Да, ревността ме изяжда.“

Вместо това тя каза безизразно:

— Ревност? Не. Човек трябва да обича, за да изпитва ревност. Дали тръпката, която пробяга по лицето му, беше болка? Не, по-скоро е само угризение или пристъп на раздразнение, че тя не показа по-голямо страдание. Продължи настойчиво:

— В края на краищата, предприехме този брак за по-голямо удобство. И двамата знаем защо го сключихме.

Тя погледна встрани от него, понеже не беше в състояние да срещне проницателния му поглед. Стана рязко и се насочи към бюрото си. Искаше да постави някаква преграда между него и себе си. „Внимавай, Кетрин, пази се!“, отправи си мислено предупреждение.

— Аз… ъ-ъ… това… — поколеба се. Проклинаше неспособността си да се придържа към решението си, когато той я погледна. После продължи по-уверено: — Разстроих се, защото ти ме излъга за работата ми.

— Ти ще я вършиш много добре, Кетрин, без знач…

— Дяволски си прав, наистина ще я върша! — избухна тя, като се обръщаше с лице към него. — Решила съм по-твърдо от всякога да свърша фантастична работа! Ще покажа на теб и господин Уилоуби Нютън, че не е необходимо да ме покровителства поради това, че съм съпруга на един от неговите служители.

„Внимавай, Кетрин!“, отново се предупреди наум. Вече усещаше как сълзите пълнят очите й.

— Независимо какви са били съображенията ти, ти ми намери много хубава работа. Благодаря, господин Манинг. Но сега аз съм просто още един служител. И отсега нататък ще летя сама! Ако успея, чудесно. Ако се проваля, тогава провалът ще си бъде само мой. Не искам никаква помощ от теб — последните думи произнесе отчетливо, предизвикателно, с непреклонна упоритост.

— Правиш грешка, ако мислиш, че ще бъде по някакъв друг начин, Кетрин — каза той тихо.

Тя се изненада колко спокойно прие той нейната тирада. Къде отиде гневът му? Защо не се отбранява, нито пък отвръща на атаката? Ако изобщо нещо личеше във вида му, той изглеждаше… как? Тъжен? Тя се опита да възстанови силния първоначален импулс.

— Докато трае бракът ни, всеки от нас ще върви по своя собствен път. При дадените обстоятелства смятам, че така ще е справедливо.

— Така ли мислиш? — не беше въпрос. По-скоро едва чута констатация.

— Да, така мисля — каза тя с повече убеденост, отколкото изпитваше.

Всъщност му отправяше открита подкана да бъде с Лейси колкото често желае. Дори и в момента, когато изричаше думите, които му даваха неговата свобода, тя продължаваше да се пита как ще успее да го понесе, ако той сега реши да я напусне.

— Заради Алисън можем да продължим да имитираме семейство, ако… ако ти все още искаш — продължи да се бори тя. Направи пауза, която му даде възможност да й противоречи, ако желае, а в себе си се молеше той да не го стори. След като той не проговори, тя продължи. — Мисля, че ти и аз трябва… трябва да следваме своите лични цели и да правим всичко, което… което искаме да правим.

Свърши. А къде е чувството на удовлетворение, което беше очаквала, че ще изпита? Нямаше го тържествуващото въодушевление, главозамайването от победата, което да изпълни вените й. Вместо това усещаше в сърцето си празнота, тежка като цяла скала. Репетираната й реч беше прозвучала банално, детински, без патос и дори неуверено.

Джейс стана, изпънат в цялата си височина, и тръгна към нея.

— Мисля, че си абсолютно права, Кетрин.

Тя затвори съзнанието си, за да не проникне там агонията, предизвикана от думите му. Устните й се свиха здраво, за да не пропуснат риданието, което напираше да излети. Дори сега тя се надяваше, че той ще моли за прошка и ще каже думи на обич. Е, беше му дала ултиматум, а той го прие. Но тя ненавиждаше лекотата, с която го направи. Беше един пункт, който тя с радост би пропуснала.

Той продължи да се приближава бавно към нея. Чувстваше се притисната до стената, задушаваше се, смазана, съкрушена. Неговата близост винаги задействаше една разрушителна верижна реакция в тялото й. Това стана от мига, когато отвори вратата и го видя за първи път.

— Мисля, че всеки от нас трябва да следва своите лични цели и да прави каквото иска. И точно сега аз искам да целуна съпругата си.

Тя се озова в ръцете му, преди да има време да проумее намерението му. Устата му закри нейната. Нямаше насилие в тази целувка — беше различна от властната, настойчива целувка днес на обяд. Силата зад нея беше точно толкова доминираща, но отношението беше друго.

Устата му продължи да се движи върху нейната с умоляваща точност, докато, противно на желанието й, устните й се разтвориха, за да пропуснат убеждаващия му език. Той не движеше ръцете си. Само я държеше плътно до себе си, с което всякаква борба или съпротива просто се обезсмисляше.

Беше останала вече без дъх, когато той най-после вдигна глава. Погледна в плувналите й във влага зелени очи и промуши ръце напред, докато дланите му докоснаха лекичко външната страна на гърдите й, почти под мишниците.

— Лека нощ — прошепна той.

После я пусна, обърна се и влезе в своята спалня, като затвори вратата след себе си. Кетрин беше зашеметена, виеше й се свят и леко се олюля, макар че краката й бяха като забити в пода.

Ръцете й инстинктивно потърсиха опора в него. Дрезгаво прошепна името му. Тези сега вече познати усещания остро пробождаха тялото й. „Не ме оставяй така“, мислено изкрещя тя.

След миг разумът й се възвърна. После се превърна в гняв. И гневът закипя.

„Как си позволява той! Как си позволява да ме целува по този начин, след като е прекарал деня с Лейси!“

Тя бойко закрачи към стаята на Алисън и затръшна вратата след себе си. Трясъкът събуди бебето, така че се наложи след това да го люлее, за да заспи отново.