Сюзан Андерсън
Нечакано щастие (15)

15

Ръцете на Лили се отпуснаха от врата на Зак върху леглото. Краката й, освободени от здравата му хватка, последваха примера им и се плъзнаха надолу. Майчице мила! Значи това било истински хубав секс. Тя беше напълно доволна да лежи изтощена под тежестта на неговото уморено тяло — докато не й мина през ума, че всъщност не го чува да диша и изобщо не е сигурна дали това, което чува, са ударите на неговото сърце или просто усеща собствения си пулс. Събра цялата си енергия и надигна дясната си ръка, за да го потупа по мокрото от пот, мускулесто рамо.

— Жив ли си?

— Не знам — промърмори той във врата й. Но помръдна едната си ръка и я прекара от рамото до бедрата й и обратно — нежна мъжка ласка. — Мисля, че май съм умрял и съм в рая.

Твоето не е нищо. Аз мисля, че май започвам да се влюб…

Не! Шокирана, Лили отпусна ръка до себе си. Това не е вярно, така че даже не си го и помисляй. Просто ставаше въпрос за сексуално преживяване, по-хубаво от всичко, което беше изпитвала досега. Не го обърквай с другото, Лили!

Но й беше много трудно да не се паникьосва, когато Зак, явно реагирайки на нейното отдръпване, надигна глава и я погледна.

— Добре ли си?

— Да, разбира се. Просто… ти си малко тежичък, а а-ааз трябва да отида до банята — Боже, такава лъжкиня си! Да не споменаваме, че си и страхливка. Но все пак се поотпусна, когато Зак веднага се надигна от нея.

Тя се претърколи до ръба на леглото и седна с гръб към него, докато се опитваше да поеме няколко пъти дълбоко дъх и да се успокои. Но когато неочаквано Зак прокара върха на пръстите си по протежение на гръбнака й, Лили едва се удържа да не подскочи като стреснато коте. Вместо това му се усмихна през рамо, но излезе малко неопределено, защото се постара да избегне погледа му.

— Ей сега се връщам — измърмори тя и се изправи като издърпа чаршафа от леглото и го уви около себе си по пътя си към банята.

Секунда по-късно Лили се озова в банята, а плътно затворената врата я разделяше от Зак. Тя се подпря на тоалетната масичка и се взря в загриженото изражение, което я гледаше от огледалото.

— Не се влюбвам! — заяви тихо. — Не се влюбвам!

— Каза ли нещо — извика Зак.

— Не. Тоест, просто говоря на себе си.

Тя пак се втренчи в отражението си, докато слушаше смеха му. Боже мили! Погледът на жената в огледалото беше ужасен. Не се влюбвам!

Всичко това беше ужасно. Ако щеше да си губи акъла по някого, защо трябваше да е точно той? Той беше възможно най-лошия избор, който можеше да направи, най-най-най-неподходящия.

Лили вирна гордо брадичка, но не се чувстваше уверена, по-скоро беше само рефлекс. Е, тогава, голяма работа. Решението на този проблем е да не… Просто не се влюбвай. Малко по-дистанцирано, малко по-отдалече и нещата ще се разминат. По дяволите, най-вероятно всичко се дължеше просто на нейната реакция на разтапящия секс, който правиха току-що.

О, Лили, моля те… Тя въздъхна дълбоко. Излъжи Зак, ако се налага. Но не лъжи себе си.

И преди беше правила добър секс. Може би не толкова разтърсващ, колкото този със Зак преди малко, но все пак чудесен. Само че никога досега не си беше помисляла: Господи, чувствам се много добре, сигурно съм влюбена.

Разбира се, никога не й се беше случвало да се опитва да убеждава сама себе си, че няма чувства към съответния мъж в живота й в момента. Преди да се появи Зак, тя всеки път започваше малкото си предишни връзки с вярата, че имат бъдеше. И ако това не беше показателно, не знаеше кое е.

Лили се притесняваше, че този път нещата са различни. Не беше разумно и нямаше никакво обяснение, но фактите си бяха факти.

Въпросът беше как да се справи с проблема.

Например, ако случайно той отговореше на чувствата й — а ако трябва да бъдем честни, вероятността беше малка, — беше ли тя самата готова да изостави мечтата си за собствено ресторантче, за да следва един войник из цялата страна?

Не! Лили си наложи да се стегне, след което се пресегна да вземе виолетовия си халат, който висеше зад вратата на банята. Хайде да мислим за минута малко по-реално. Любовта беше прекрасно нещо, но въпреки всичките неща, които песните се опитваха да те накарат да вярваш, не решаваше проблемите напълно. Тя беше си мечтала за това цял живот… и не беше нещо, което човек просто ей така зарязва. Да не споменаваме също и че още като дете й беше дошло до гуша да се мести с родителите си на всеки девет месеца. Просто не беше готова да го прави отново.

Зак сигурно би се ужасил, ако имаше дори малка представа, че тя стои в банята и се опитва да реши общото им бъдеще. Имаше огромни шансове преди още да е направил своя ход, Зак да е преценил какъв е рискът тя да обърка въргалянето в леглото със звъна на сватбените камбани. И предвид, че беше далеч от образа на хлапе с блестящи очи, да е заключил, че е достатъчно голяма, за да знае как стоят нещата, и че на нея може да се разчита да не започне да гради въздушни замъци, само защото те двамата най-накрая се бяха поддали на сексуалното напрежение, ескалиращо между тях още от първия момент, в който се видяха.

Намествайки косата си в най-близкото подобие на прическа, тя изправи рамене, така че да се издължи максимално и плътно пристегна колана на халата си.

Трябваше да се върне преди той да започне да се чуди какво, по дяволите, прави тя в банята. Общо взето най-многото, което можеше да направи, беше да приеме ситуацията такава, каквато е, и да живее ден за ден.

Само моля те, господи, не ми позволявай да се издам! Всички тези нови емоции я караха да се чувства изложена на показ и ранима, а тя не искаше да изглежда като глупачка. Това беше единственото нещо, което не би могла да понесе.

Когато влезе в стаята, Зак лежеше на една страна с глава, сложена на изпънатата си ръка, но се надигна на лакът веднага като я видя.

— Добре ли си?

— Да, естествено. Чудесно — неподправената му загриженост й помогна да му се усмихне искрено този път. Той изглеждаше мургав и силен на фона на белия чаршаф, преметнат през кръста му. За такъв твърд мъжага, със сигурност беше много загрижен за чувствата й.

В следващия момент, сякаш притеснен, че тя може да разтълкува погрешно вниманието му, той смръщи вежди.

— Слушай, Лили, мисля, че трябва да поговорим за…

Боже! Тя бързо стигна до леглото, седна до него и притисна пръст към устните му. Последното нещо, което би изтърпяла на този етап, беше един сериозен разговор в стил беше приятно, но нека не се заблуждаваме.

— Не трябва да се притесняваш, че ще искам нещо от теб — обеща меко тя. — И двамата сме възрастни хора и аз съм съвсем наясно, че сега за теб е най-важно да върнеш Глинис и Дейвид обратно. Така че защо не оставим нещата както си бяха — леки и неангажиращи?

Той уви ръка около талията й и измести пръста й от устните си.

— Все още не съм ти се наситил — каза й рязко.

Лили със съжаление си помисли, че е доста жалка, защото думите му я възпламениха като нагрята кутия с фойерверки. Да му се не види, не беше ли това още едно доказателство колко дълбоко беше затънала? Но с усилие на волята си успя да придаде лековата интонация на гласа си, когато му отговори:

— Добре. Защото и аз не съм ти се наситила още.

— Тогава можеш да бъдеш сигурна, че ще го направим пак — каза той. — Само…

— Знам — внимателно го прекъсна тя. Нямаше да може да го изтърпи да й споделя резервите си по отношение на връзката им. Не точно сега, когато още беше объркана от всички тези нови чувства. — Ти имаш да спасяваш Глинис, а аз… е, моят приоритет засега е да направя ресторанта на мечтите си. Така че те разбирам, не се притеснявай.

— А-ха — отвърна Зак дрезгаво и дълбокият му глас изпрати тръпки по целия й гръбнак. Той обви и другата си ръка около талията й, бутна я да легне по гръб и застана отгоре й. — А-ха — повтори, загледан в нея с наситено сивите си очи, изпод катраненочерни мигли. — Добре.

 

 

Когато сигналът заето прозвуча за пореден път в ухото му, Зак едва се въздържа да не тръшне телефона от яд. Вместо това постави слушалката обратно с преувеличено внимание и се втренчи за около десети път във вратата, която свързваше стаята му с общата им баня с Лили. Беше добре, че тя слезе долу да приготви закуска за всички, помисли си той, защото беше бесен и нещо като че го човъркаше да започне нова караница с нея.

Тези му мисли искрено го притесниха. Исусе, Тейлър, какво ти става? Тази нощ беше фантастична — тя ти даде всичко, за което би могъл да мечтаеш, и то опаковано като подарък и с красива панделка отгоре. Така че защо си толкова ядосан? Той прокара ръце през косата си. Не беше толкова самовлюбен да си помисли, че едно въргаляне между чаршафите, без значение колко е страстно и хубаво, ще я накара да му поднесе вечната си любов. От друга страна, между тях се беше случило нещо специално — а тя просто бързаше като луда да го прецака, нали?

— Уф! — извади пръсти от косата си и се удари по челото с длани. Какво, по дяволите, му ставаше? Цяла нощ се бяха чукали като зайци и той трябваше да е доволен, че не се наложи да й обяснява да не очаква от него всички онези емоционални глупости, без които жените явно не можеха. Защо обаче вместо това, фактът, че тя му беше била дузпата, го изкара от форма? Мамка му, тя му беше показала най-прекрасния свят. Беше му предложила целувките си, достъп до страхотното си тяло, цялата си нежност и всичките си усмивки без нищо от онези объркващи, лепкави, обвързващи тъпотии, които обикновено вървяха комплект. Той трябваше да…

По дяволите какво трябваше. Псувайки под нос, Зак се обърна към телефона и отново вдигна слушалката. Този път като набра номера на Куп, телефонът от другата страна на жицата иззвъня. Вдигнаха на третото позвъняване.

— Да?

— Куп, Зак е.

— Здрасти, Полунощ, как е, държиш ли се? Мога да си представя колко гадно е цялото това чакане.

Не толкова, колкото би било, ако я нямаше Лили да го разсейва от грижите му. В момента, в който тази мисъл мина през ума му, той разтърси глава, за да я разкара.

— Нали знаеш, че съм корав. Само че се чудех дали не мога да ви помоля двамата с Джон за една услуга.

— Естествено. Казвай.

— Очакваме похитителите да се обадят пак в събота. Ще можете ли с Ракетата да ми помогнете при проследяването? Би ми било от полза малко подкрепление, на което мога да разчитам — резервни сили, за които никой от тази камара камънаци не знае нищо.

Отсреща за секунда се поколебаха и Зак, и без това разстроен, че трябва да моли за услуга, попита сухо:

— Има ли проблем?

— Не, глупости. Просто се опитвам да измисля какво ще кажа на Рони.

Какво ще…? За първи път тази сутрин Зак усети как устните му се разтягат в усмивка.

— Ледения трябва да пита малката си женичка може ли да излезе да си поиграе? Кажи ми, че не е истина, Блексток.

— Не е истина — с готовност повтори Куп. После се разсмя. — Мамка му! Ако те чуя дори да си помислиш, че съм под чехъл, приятелче, ще трябва да те нараня. Просто познавам Рони и знам, че тя ще иска да дойде и да помогне. Трябва да намеря начин да предотвратя именно това.

Зак беше объркан.

— Какво си мисли, че може да направи повече от трима обучени морски пехотинци?

— Убий ме, ако знам, но въпреки това ще иска да дойде и да помогне. Както и да е, брой ни като помощници. Ще пристигнем в петък и ще си намерим къде да отседнем. Ти само намери място, където да се съберем и да обсъдим организацията.

— Благодаря, Куп.

Приятелят му грубо се изсмя.

— Върви по дяволите! Искам да бъда там, когато Глинис се върне, за да видя новия й приятел. Някой трябва да се увери, че онзи дръвник е достатъчно добър за нея — някъде отдалече се чу глас и Куп изсумтя.

— Какво? — попита Зак.

— Ракетата каза, че онзи дръвник поне има пари, а както сестра ти харчи нейните, това най-малкото е едно добро начало.

От гърлото на Зак се изтръгна невесел смях.

— Ето, Джон иска да говори с теб — каза Куп и се чу тихо шумолене, когато слушалката премина в други ръце.

След малко се чу гласът на Ракетата.

— Здрасти.

— Ти си здрасти — после, прекалено напрегнат за безсмислени разговори, той попита: — Изкара ли късмет с онези проверки?

— Зависи какво разбираш под късмет — като усети нетърпението на Зак, гласът му веднага стана сериозен. — Извинявай, Полунощ. Но поне веднъж бих се радвал да разследвам семейство, което прилича по-малко на Борджиите и повече на Брейди. Имам информация, но тя не стеснява много кръга на заподозрените.

Прекрасно. Зак си знаеше, че няма да излезе толкова лесно, но въпреки това стомахът му се сви. Изправи решително рамене и пое дълбоко дъх.

— Какво искаш да ми кажеш — че семейство Бомонт си лягат всеки с всеки ли?

Джон се разсмя.

— Не, не е толкова зле. Няма кръвосмесителни афери. Както е с повечето неща, амиго, и тук става въпрос най-вече за пари. Богатството в това семейство принадлежи единствено на човека на Глинис. Той е наследил цялата бала, когато татко му умрял.

— Без майтап? — Зак огледа разкошната стая, в която беше настанен. — Оставил му е всичко?

— Така изглежда. Мама Мечка получава скромна годишна пенсия, но всичко друго — семейния бизнес, къщата — отива при Малкото Мече.

— Да се чуди човек как ли се чувства тя, а?

— Да, наистина.

— Преди колко време е ритнал камбаната таткото?

— Три години. Тогава Дейвид е бил само на двадесет и три. Изглежда обаче, че нашето момче има глава на раменете си, да не споменаваме нюха към печалба. От счетоводните отчети разбрах, че е увеличил основния капитал на фирмата значително над първоначалния.

— Този остров е съвсем мъничък и основната му индустрия, доколкото мога да преценя, е туризмът. Така че за какъв точно бизнес говорим?

— Има нещо общо със сателитни връзки и кули за радио — или микровълни, или нещо от сорта. Разгледах годишния им отчет, но ако трябва да съм честен, повече ме интересуваха цифрите на последния ред, отколкото какъв продукт са продавали, за да стигнат до тях. Така че не съм много наясно дали става въпрос за клетъчни телефони или за сателитни чинии, или изобщо какъв звяр е намесен. Но едно мога да ти кажа със сигурност. Не е някоя мъничка хитряшка далавера. Капиталът им е над девет милиона долара. А семейното имение, в което си в момента, струва още няколко милиончета. Ако искаш допълнителна информация, мога да разгледам нещата по-добре.

— Не, не това е важното в случая. Явно Дейвид е едноличният притежател на огромно богатство. Имаш ли идея при кого ще отиде, ако нещо се случи с него?

— Ако не се е оженил преди това, всичко се връща обратно при мама.

Зак свирна през зъби.

— И това ако не е мотив! Особено сега, когато е бил на път да се ожени за Глинис.

— Не бих я изключил от заподозрените, това поне е сигурно.

— Обаче предвид сравнението ти с Борджиите преди малко, тя не е единственият човек, в който да се съмняваме.

— Ами, цялото им тъпо семейство изглежда се пренесло да живее при Дейвид и мама, когато татко си е отишъл. Със сигурност мога да кажа, че братовчедката Касиди има сериозни дългове. Тя е пръснала цяло състояние с кредитните си карти и вече са й срязали две „Виза“ и една „Американ Експрес“. Братовчедката Джесика засега е чиста, както и мъжът й, и братовчедът Ричард. Но ако не ме попиташ как съм разбрал всичко това, мога да ти кажа, че успях да се докопам до телефонните им разпечатки.

— И това е важно, защото…?

— Заради обажданията, направени от имението до бизнес конкурент в Калифорния. Те може да не значат нищо, но може и някой в къщата да е замесен в индустриален шпионаж. С други думи, още не знаем дали е важно или не. Всичко това е само предварителна информация, така че все още не мога да ти дам никакви подробности. Но ти обещавам, че ще разбера всичко за всеки, а междувременно не бих изключвал никого от нашия малък списък. Никога не знаеш какво ще излезе на повърхността, преди да започнеш да ровиш.

Малко по-късно те се сбогуваха и Зак се разтърси в чекмеджетата на малкото бюро в стаята си и накрая успя да намери лист хартия. Сложи го отгоре, седна и начерта на него няколко графи, по една за всеки от семейство Бомонт. След името вписа цялата информация, която имаше от Джон, както и собствените си впечатления. Това упражнение не накара малка лампичка да светне над главата му, както ставаше по анимационните филми, но поне му помогна да подреди фактите за себе си.

След известно време Зак погледна часовника на бюрото и установи, че е на път да закъснее за закуска. Бързо дръпна стола си назад и докато ставаше, сгъна бележките си на малко триъгълниче. Пъхна го в задния си джоб и се отправи към вратата.

Чак докато бързаше надолу по стълбите, Зак осъзна колко странно се държи. Да бърза нетърпеливо за ядене, пък било то и някое от чудесата на Лили, изобщо не беше в негов стил. Той беше професионален войник, за бога! Ако храната беше толкова важна за него, в никакъв случай не би издържал осемнадесет години на служба.

Сърцето му се сви, когато осъзна, че всичко беше заради нея. Лили. Беше заради възможността да я види отново, да бъде близо до нея и да се наслаждава на топлотата на усмивката й. Само мисълта за нея го накара да се задъхва като гладен пес.

Мамка му…

 

 

Следващата вечер Джесика се втурна в кухнята и шляпна някаква лъскава страница, която явно беше скъсала от списание, на плота пред Лили.

— Какво мислиш? — попита тя задъхано, докато завързваше бяла престилка на кръста си. — Мислиш ли, че такава прическа ще ми отива?

— Боже милостиви — разсмя се Лили. — Май създадох чудовище — но след това проточи шия, за да разгледа снимката, и очите й се ококориха. — О, уау! Ставаш истински специалист.

Тя избърса ръце в престилката си и взе страницата, след което я вдигна към светлината, за да я проучи по добре. Вдигна поглед и разглежда Джесика за известно време, после отново се върна на снимката.

Джесика на практика подскачаше на място от нетърпение.

— Е?

— Ще повторя отново — Лили срещна погледа й и се ухили. — Уау. Мисля, че ще ти стои прекрасно.

— Господи! И аз мисля така — и Джесика се разсмя и се зае със салатата. Накъса листата на пресните салатки и ги сложи в голяма купа, поля обилно със зехтин и чеснов сос и се пресегна за ножа и зеления лук. — Лицето на модела е със същата форма като моето. Още повече, че косата й, изглежда, е със същата структура.

— Да, а и виж как прическата подчертава шията й. Ти също имаш елегантна лебедова шия.

— Първото нещо, което ще направя утре сутринта, е да се обадя във фризьорския салон да си запиша час — Джесика приключи със салатата. — Искаш ли да направя дресинг с червено вино за това?

— Да, би било страхотно — Лили я погледна, докато вадеше тавата със златисти диви кокошки от фурната и ги поливаше с оцетно-боровинков сос. — Ако си запишеш час за тези дни и салонът е някъде в града, бих се радвала да дойда с теб. Трябват ми малко гъби за една рецепта, която ми се иска да пробвам.

— Като го запиша, веднага ще ти кажа — докато оставяше готовия дресинг, Джесика забеляза уголемяващо се червено петно върху бялата си блузка. — По дяволите.

Лили проследи погледа й.

— Какво е това, вино ли? О, ясно, преди или след като смеси виното с олиото ли се покапа?

Джес се зае да изучава петното.

— Не ми изглежда мазно, така че най-вероятно е било преди.

— Добре, тогава не е толкова зле. Включи чайника — тя направи движение все едно, че стреляше. — Аз ще те прикривам тук. Ти иди се преоблечи и донеси блузката си. Ако е само вино, можем да го изчистим с вряла вода.

Джесика взимаше по две стъпала наведнъж, за да стигне по-бързо до апартамента си. Последните няколко дни животът беше станал толкова интересен. Тя се чувстваше по-красива и много по-наясно с модните въпроси, а и Кристъфър изглежда харесваше новото й аз. Откакто Лили й беше отворила очите за модата, той непрекъснато я преследваше в спалнята.

Тя се усмихваше, когато стигна до стаята, но усмивката й се изпари, щом го чу да казва забързано:

— Трябва да затварям. Ще ти се обадя скоро — точно затваряше телефона, когато тя влезе.

Напоследък му се случваше доста често.

— С кого говореше по телефона? — попита тя, докато махаше блузката си и си търсеше чиста в гардероба.

— С никого — отговори той и небрежно повдигна широките си рамене, когато тя се обърна да го погледне. — Във всеки случай не го познаваш. Относно един проект на работа.

Стомахът й се сви на топка. Тя го обичаше отчаяно и така и не беше успяла напълно да приеме факта, че той й беше обърнал внимание. Беше прекарала последните две години в очакване вълшебната обувка да падне от крака й и сега се чудеше дали не е настъпил точно този момент.

Не й се искаше да го повярва, но нещо със сигурност ставаше. Тъжната истина обаче беше, че каквото и да се случваше, тя не искаше да го знае.

Кристъфър привлече вниманието й с погледа си, прикован в сатенения й сутиен. Зелените му очи потъмняха.

— Само се погледни — каза той, изправи се и тръгна към нея. Прокара пръст по презрамката на сутиена й, а после проследи извивката между двете му чашки. — Да не би да си се качила, за да разпалиш апетита ми преди вечеря?

Мускулите дълбоко между краката й веднага се стегнаха при тази идея, но тя бързо се отдръпна и се разсмя.

— Не. Просто дойдох да си облека чиста блузка. Тази я полях с червено вино. Трябва да я занеса в кухнята, за да махнем петното.

Той взе дрехата от ръцете й и я пусна на пода без даже да я погледне. После се наведе да я целуне. Когато се отдръпна от нея, очите му блестяха и Джесика разбра, през мъглата на възбудата, която я беше обзела, че той я бута назад, докато свивките на коленете й не се допряха до ръба на леглото.

— Хващам се на бас, че петнадесет минути повече или по-малко няма да имат голямо значение — каза той. И нежно я побутна с пръстите на двете си ръце, допрени плътно до гръдния й кош. Той вече разкопчаваше колана си, когато тя се обърна по корем на леглото.

— Какво ще кажеш този път да пробваме така?

Джесика стисна очи и се отдаде на удоволствието, когато той проникна в нея. Каквото и да ставаше, помисли си тя замаяно, поне имаше това.