Карол Дивайн
Звероукротителя (8)

Осма глава

Аманда се притисна към топлата козина. В просъница помисли, че е взела коженото палто от визон при себе си в леглото. Защо никога по-рано не се бе сещала да го направи? Усещането на кадифената й мекота, притисната към нейното тяло, бе прекрасно.

Тя леко плъзна крака си нагоре и внезапно се намръщи, осъзнала, че е с чорапогащи. Откога ли бе започнала да си ляга облечена?

Постепенно до съзнанието й достигнаха и други неприятни усещания. Около кръста й беше омотано нещо стегнато, а в нежната кожа под лявата й гръд сякаш се бе забило острие. Полусънена, отвори очи. Дори не си бе свалила сутиена!

Погледът й падна върху мекото топло кълбо край нея. Вместо кафявата лъскава козина на кожата обаче видя плетеница от ярки черни, оранжеви и бели цветове. Изненадана, премигна няколко пъти. Това бе Таша!

Напълно разсънена, Аманда изпищя, изрита завивките встрани и тупна на килима. Тигрицата незабавно зае мястото й, изтегна се на леглото с цялата си дължина, извърна глава и сънливо я изгледа с полупритворени очи. След това се прозина, преобърна се по гръб и отново се приготви да спи.

Аманда преглътна с усилие и се изправи.

— Добро утро и на теб — каза нечий плътен мъжки глас.

Тя се обърна и се озова срещу чифт загорели колене. Дългите прасци под тях бяха покрити с черни къдрави косми. Мощните мускули на бедрата неволно привлякоха погледа й нагоре. За нейно щастие, останалата част от тях бе покрита със синя хавлиена кърпа. Тя бързо сведе поглед.

— Да не си глътнала езика си? — шеговито попита Брам. — Аз пък си мислех, че вие двете най-после сте сключили примирие!

Аманда изумено изпусна дъха си. Значи вече беше сутрин! Това означаваше, че е прекарала нощта тук! Замаяният й поглед се плъзна по измачканите чаршафи на огромното легло.

Божичко, какво се бе случило? Припомни си каменната камина и широкото кожено кресло. Усети в устата си вкуса на сандвича с пушено говеждо и горчица, който той й бе приготвил. Мастърсън правеше великолепни сандвичи. А също така умееше да води разговори.

Ала не можеше да си обясни как се е озовала в неговото легло. Навярно я бе пренесъл дотук. При тази мисъл по тялото й премина тръпка.

— Какво си направил с мен? Да не би да си ме упоил?

— Нима смяташ коняка и сандвича за упойка? Ти така сладко заспа пред камината, че сърце не ми даде да те събудя.

— А трябваше — Аманда се почувства объркана от неговите думи. Само преди двадесет и четири часа би се заклела, че този мъж няма сърце.

— Но ти се нуждаеше от сън.

— Имах нужда да се прибера у дома — не й се искаше да признае, че той е прав. — Снощи ти казах, че трябва да си тръгна рано. Този уикенд ме чака много работа. Освен това нямам навика да спя в леглата на непознати!

— Но ние вече се познаваме, Аманда — при тези думи Брам обърна лице към нея. Едната му половина бе покрита с пяна за бръснене, подчертаваща загара на кожата и дяволития блясък в очите.

По тялото й премина гореща вълна. Някои мъже изглеждаха добре при всякакви обстоятелства!

— Едва ли обаче бихме могли да се наречем приятели!

— Така твърдиш само ти! — искрено отвърна той.

Ала за нея не бе така. Всъщност те бяха противници, две враждуващи страни в съдебен процес. Трябваше да му напомни това, колкото и невъзпитано да прозвучи. В противен случай просто нямаше да издържи на порива да се хвърли на шията му!

С усилие се изправи на крака, приглади полата и придаде на лицето си надменен израз. Това обаче го накара да се усмихне още по-широко. Преди да успее да реагира, той се пресегна и леко я дръпна за косата.

— Винаги ли се събуждаш в такова отвратително настроение?

Тя вдигна възмутена глава. Съвестта й подсказваше, че трябва да се извини за неучтивото си държание и дори да му благодари за грижите. Ала не можеше да направи това при положение, че тялото му, прикрито само от хавлиената кърпа, караше стомаха й да потръпва от желание.

Божичко, какво ставаше с нея? Сякаш през нощта беше изгубила ума си!

— Как да съм в добро настроение, като се събуждам в компанията на тигър, и то след снощното преживяване?

— Таша е свикнала да обикаля навсякъде из къщата. Прекара нощта долу при мен. Сутрин обаче обича да си доспива тук, докато се изкъпя и обръсна.

Значи все пак не бе спал в едно легло с нея! Тази кавалерска постъпка по някаква непонятна причина я накара да се почувства още по-неловко.

— Не ти вярвам!

Един мускул отстрани на челюстта му потрепна. Очите му заискриха с леденозелен блясък.

— Какво ти става? Защо се държиш така отвратително?

Тя преглътна и отмести поглед встрани. Под нощното шкафче забеляза розовите си обувки и бързо ги нахлузи. За нещастие допълнителните пет сантиметра височина ни най-малко не успяха да повдигнат самочувствието й.

Мълчанието започна да става неловко. За да прикрие смущението си, Аманда започна да разглежда стаята.

Стените бяха облицовани с бледожълта дървена ламперия, искряща под слънчевите лъчи, които се лееха през прозореца. Дебелият син килим омекотяваше ярката дневна светлина.

Изведнъж тя трепна, припомнила си колко ужасно изглежда кожата на лицето й сутрин. Приглади косата си с ръка и усети, че е ужасно разрошена. А в устата си имаше вкус на вкиснало мляко.

— Извини ме — побърза да каже. — Много ми е приятно да стоя тук и да бъбря с теб, обаче трябва да се измия. Къде е банята?

Брам намръщено се запъти към другия край на стаята, където имаше две врати. Отвори лявата и влезе вътре, без да погледне дали Аманда идва след него. Това бе добре, защото гледката на голия му гръб накара коленете й да се подкосят.

Той застана пред огледалото с бръснач в ръката и пусна водата в един от двата разположени един до друг умивалника. След това вдигна острието към лицето си и изпъна кожата над челюстта с лявата ръка. Изведнъж обаче погледът му попадна на нейното отражение в огледалото.

— Нямаш ли друга работа, освен да ме зяпаш?

Аманда незабавно отмести поглед встрани, ядосана на себе си. Като че ли друг път не беше виждала мъж да се бръсне!

— Тоалетната е зад първата врата вдясно — тя усети как погледът му я проследява. — Аманда?

— Какво?

— Ако имаш нужда да се измиеш на спокойствие, след минута ще свърша.

Това явно бе предложение за примирие.

— Благодаря ти — неволно произнесе тя, преди да си спомни, че му е сърдита, и бързо се отправи към тоалетната.

Когато отново излезе, той бе обул избелели джинси и попиваше с кърпа от лицето си последните следи от пяната за бръснене.

Аманда бързо влезе в банята. Докато плискаше лицето си със студена вода, неволно се запита дали Брам носи слипове под джинсите. Липсата на бельо автоматично го изключваше от кръга на хората, достойни да общуват с нея, независимо от всичките му добри качества.

— Предполагам, че би желала да закусиш, преди да те разведа из ранчото — ненадейно долетя зад нея гласът му.

Тя бързо се изправи, покри лицето си с кърпата, оставена наблизо и се обърна по посока на звука. Банята имаше две врати. Откъм по-близката от тях се процеждаше светлина.

— Чу ли ме? — достигна гласът му до нея.

— Да — глухо прозвуча отговорът й.

— Освен ако не искаш първо да се изкъпеш. Само че не мога да ти предложа чисти дрехи.

Аманда надникна през открехнатата врата. Той бе застанал с гръб към нея в средата на голям дрешник и тъкмо навличаше през главата си зелена ватирана блуза. Докато ръцете му напъхваха края й в джинсите, тя успя да зърне за момент крайчеца на бял слип и леко ахна от изненада. Брам навярно я бе чул, защото се обърна към нея. Тя отново зарови лице в кърпата и започна бързо да трие лицето си, като се надяваше той да помисли, че съвсем случайно минава през дрешника.

— Извинявай — успя да промълви с нотка на безгрижие. — Не чух добре последните ти думи.

— Помислих си, че може би готвачката госпожа Бартън не би имала нищо против да ти заеме от своите дрехи. Проблемът обаче е, че тя е двойно по-пълна и по-възрастна от теб.

— О, не се безпокой — отвърна Аманда, която се блъсна в касата на вратата, докато опитваше да се измъкне колкото може по-бързо, без да маха кърпата от лицето си. — В багажника на колата си винаги оставям комплект резервно облекло, защото в деня на важни съдебни процеси винаги разливам нещо върху дрехите си — тя надникна иззад кърпата и с ужас видя как той приближава към нея с широка усмивка.

— Защо се криеш зад кърпата, Аманда? Това не е в стила ти.

— Не се крия, а просто…

— Шпионираш?

— Не, бърша си лицето!

— Аз пък имам собствена версия. Нека разгледаме поведението ти. Най-напред се държиш отвратително. След това не сваляш поглед от мен, докато се бръсна. Накрая откривам, че стоиш зад гърба ми и наблюдаваш, докато се обличам. Ако не те познавах по-добре, бих казал, че ме преследваш с недотам целомъдрени намерения!

— Я стига глупости! — Аманда хвърли кърпата към ваната с небрежен жест, като се надяваше, че изглежда спокойна и самоуверена. Неговата усмивка обаче се разшири. Явно вече бе отгатнал истината! Той я привличаше неудържимо — и то не само физически, а и интелектуално! Трябваше да изпие чаша кафе, за да се съвземе от шокиращото заключение.

— Доколкото чух, спомена нещо за закуска? Знаеш ли, просто умирам от глад!

— Аз също. И макар че вече закусих, изведнъж се почувствах ужасно гладен.

При неговия твърде прозрачен намек Аманда усети стомахът й да потръпва от неясен копнеж. С ужас осъзна, че не може да измисли подобаващ отговор. Извърна се към огледалото, сякаш то можеше да й подскаже някоя духовита реплика. Оттам обаче я погледна жалко създание с разрошена руса коса и без никакъв грим, ако не се смятаха черните петна от размазана спирала под очите.

— Изглеждам ужасно — забеляза тя, избягвайки погледа му.

Той се засмя и приседна на ръба на ваната.

— Знаеш ли, преди малко не се шегувах. Наистина те искам. Сигурен съм обаче, че и ти ме желаеш не по-малко. Затова нека прекратим тази игра.

— Имаш прекалено развинтено въображение! — едва успя да отвърне Аманда. — Това, че неволно съм заспала в твоя дом, не означава, че горя от желание да се озова в леглото ти!

— Тези думи ми звучат познато. Всяка жена го казва, когато не иска да признае пред себе си своите истински чувства.

Тя се помъчи да изглежда равнодушна и започна да разресва косата си с пръсти.

— Изпаднал си в дълбока заблуда. Вчера просто бях невероятно изморена, и то благодарение на теб.

— Да, обаче можеше да си тръгнеш, когато пожелаеш. Аз дори сам ти го предложих след сцената с Таша. Защо не прие?

— Защото бях обещала да видя ранчото ти, а не поради причината, която си втълпил в главата си. Надявах се, че ако отстъпя и изпълня желанието ти, ще ме оставиш на мира.

— Съмнявам се, че през целия си досегашен живот си отстъпвала пред някого. Хайде, признай, че дойде тук, защото ме желаеше. Знаеш ли, свикнал съм непрекъснато да получавам предложения от жени.

— Аз обаче не съм от тези жени! Освен това не забравяй, че съм завела дело срещу теб! Това означава, че между нас има непреодолими противоречия, да не кажа антипатия!

— Много ми харесва, когато говориш като адвокат — с надути фрази и безупречна дикция. Ти си идеален прокурор — истински кръстоносец, съвсем като баща си и останалата част от твоето семейство. Аз не бих могъл да се вместя сред всичко това, нали?

— Нямам ни най-малка представа за какво говориш!

— Тогава позволи ми да ти обясня. Тъй като съм мъж, ще поема водещата роля и ще изложа исканията си пред теб. Първо, ти ще оттеглиш обвиненията си. Второ, нашата връзка може да продължи само за кратко. Веднага щом отново започна да участвам в мачове, ще се включа в турнета из страната. Така че ще ти спестя неудобството да ме представяш на приятелите и роднините си. В такъв случай какъв е проблемът?

Аманда го гледаше с отворена уста. Постепенно кръвта нахлу в главата й.

— Брам, по принцип ли мразиш жените или аз съм единствената, удостоена с тази чест?

— Не, Аманда, не мразя жените.

— Никога в живота си не съм чувала по-ужасна обида! Дори да си последният мъж на земята, няма да те погледна! Отвращаваш ме!

— Значи имаш нужда от доказателства за привличането между нас? Достатъчно ли си смела, за да ми докажеш, че не съм прав?

Тя инстинктивно долови надвисналата опасност.

— Какво си намислил? Какво искаш от мен?

— Нищо повече от една целувка, която ще трае само десет секунди.

— Това ли е всичко? Нима смяташ, че ще успееш да постигнеш нещо за десет секунди? — самочувствието на този мъж наистина бе безмерно! Представяше й се прекрасен случай да го посмачка. — Добре, Мастърсън. Можеш да започваш.

Той се пресегна и я привлече към себе си.

— А ти ще следиш времето.

— Няма нужда да бъдем толкова близо един до друг! — Аманда понечи да се отдръпне назад.

— Играта беше предложена от мен, значи аз определям правилата. Готова ли сте, госпожице Таркинтън?

— Почакай… Не съм си сложила часовника.

— Ето ти моя — Брам откопча металната верижка от китката си.

Тя пое часовника и впери поглед в циферблата, за да отвлече мислите си от усещането на бедрата му, притиснати към измачканата й пола.

Пръстът му докосна нежната кожа под лявото й око. Аманда рязко се дръпна с пламнали страни.

— Махни ръцете си от мен! Още не съм готова да започна броенето.

— Не можеш да започнеш, преди да съм те целунал — пръстът му се плъзна по слепоочието й и достигна лявото ухо.

— Почакай за момент…

— От какво се боиш? — по загорялата кожа около очите му се появиха бръчици. Устните му се разтегнаха в усмивка. Тя почувства как краката й се подкосяват.

— Мисля, че… Играеш нечестно.

— Че кога ли не съм го правил? — Брам проследи с пръста си очертанията на горната й устна. — Знаеш ли, отдавна мечтаех да направя това.

Тя нервно облиза устните си, в които бе вперен жадният му поглед.

— Не ме гледай така.

— Как? — пръстите му докоснаха долната й устна. — Сякаш искам да те изям? Но това наистина е така. Искам да вкуся всяка частица от теб. И особено… — ръката му се плъзна надолу по шията й.

Аманда припряно го отблъсна и процеди през стиснати зъби:

— Хайде да свършваме с това!

— Не е възпитано да бъдеш нетърпелива, скъпа. Но щом настояваш…

Той се пресегна и повдигна брадичката й.

Бе забравила да гледа часовника. Косата на Брам й пречеше да го види добре, затова наклони глава встрани. Твърде късно обаче осъзна, че по този начин го улеснява. Усети горещите му устни върху своите и изпита паническо желание да избяга. Ала трябваше да издържи. Една Таркинтън можеше да понесе всичко в продължение на десет секунди.

Той леко захапа долната й устна. Сърцето й заби лудо. Досега не бе осъзнавала колко е възбудена. Опита да се концентрира върху стрелката на часовника, която пълзеше ужасно бавно по циферблата.

Брам леко се усмихна. Дъхът му облъхна лицето й.

— Какво е това според теб? Фантазия или реалност?

Мускулите на челюстта й се отпуснаха. Затвори очи, за да се съвземе. Дъхът му бе пропит с аромат на мента. Като потисна импулса си да вдъхне дълбоко, тя силно стисна устни. Той се засмя.

— Хайде, отпусни се…

Пръстите му се плъзнаха по косата й и я повдигнаха от слепоочията. Езикът му подразни нейните устни. Тя неволно разтвори колене и усети като насън как ръката му обхваща гръдта й и притиска втвърденото зърно.

— Брам…

Езикът му се плъзна между устните й и заглуши нейния протест. Ужасена от начина, по който й въздействаше този мъж, тя рязко се дръпна назад и отблъсна ръката му. В устата й остана привкус на паста за зъби. — Как смееш!

— Нима съм пресрочил времето? Но ти пропусна да ми го кажеш!

Аманда изруга и хвърли часовника. Той ловко го хвана. След това се пресегна към шкафчето на стената.

— Искам да ти направя малък подарък. Надявам се това да компенсира многобройните ми провинения.

— Не искам никакви…

— Може и да не искаш, но, повярвай ми, в момента имаш голяма нужда от него — Брам измъкна от шкафчето дълго правоъгълно пакетче и го хвърли към нея. Увитата в целофан четка за зъби падна в краката й.

— Ах ти, отвратително копеле такова!

— Не разбирам защо се гневиш. Просто бях загрижен за личната ти хигиена. Но щом не искаш да приемеш подаръка, добре — той се изправи. — Е, ще закусваме ли?

— Никога не бих седнала на една маса с теб!

Гневното презрение в гласа й навярно го бе накарало да се опомни, защото на лицето му се изписа нещо подобно на разкаяние. Тя обаче бързо му обърна гръб, тъй като не желаеше да приеме извиненията му, дори той да си направеше труда да й ги поднесе. От първия миг, в който се бяха видели, този мъж непрестанно я унижаваше!

Брам я хвана за ръката.

— Аманда, погледни ме.

Тя изгледа ръката му така, сякаш бе нещо отвратително и мръсно.

— Не трябваше да казвам това — в гласа му прозвуча съжаление. Тази жена непрестанно му напомняше неговата бивша съпруга. Може би на това се дължеше непреодолимото му желание да я дразни.

— Пусни ме! — гласът на Аманда преливаше от гняв.

— Просто се опитвам да ти кажа, че съжалявам.

— Ще го кажеш на съдията, когато се видим в залата на съда! Може би той ще ти повярва. Аз обаче определено няма да го направя.

Презрителният й тон го накара да си припомни първия път, когато я бе видял на Макникълъс арена.

— Знаеш ли защо в онази вечер те избрах сред публиката? — попита я, като отпусна ръката си. — Истината е, че ужасно исках да смутя твоята невъзмутимост. Ти седеше на стола като кралица и си позволяваше да ме гледаш отвисоко, макар да се издигах два метра над теб! А аз давах всичко от себе си, за да доставя удоволствие на публиката, включително и на твоята особа! През целия си живот, както и в онази вечер, съм правил всичко, за да докажа себе си.

Без да го поглежда, Аманда изтри ръката си в полата, сякаш бе погнусена от докосването му.

Ала той още не бе стигнал до същината на онова, което искаше да й каже. Затова пое дълбоко дъх и продължи.

— Преди пет години се запознах с една жена и се ожених за нея, защото вярвах, че с нея мога да прекарам целия си живот. Ала каквото и да правех за нея, тя не беше доволна. Затова накрая се отказах да задоволявам капризите й и проумях, че единственият човек, за чиито удоволствия си струва да се грижа, съм самият аз. Само че, доставяйки си удоволствие, неволно те засегнах. За което наистина съжалявам. В онази вечер на ринга не желаех да призная пред себе си, че постъпвам егоистично. Затова обвинявах единствено теб за случилото се. И без да искам, те превърнах в изкупителна жертва на всичко, което ми бе причинила моята бивша съпруга.

Брам усещаше, че й дължи много повече от това обяснение. Не бе си позволявал от години да говори за Елизабет. Споменът за нея бе твърде болезнен. Едва сега обаче осъзна, че до този момент неволно бе съзирал нейния образ във всяка жена, която го привличаше. Особено в Аманда. Ала те двете никак не си приличаха. И най-важното бе, че за разлика от бившата му съпруга, тази жена беше пределно откровена и пряма. Елизабет, напротив, не пропускаше възможност да го изиграе. Теглеше тайно от банковите му влогове, мамеше го за възрастта си, за безплодието си — за всичко.

Бе се оженил за Лизи заради своята мечта за щастлив живот, който го очаква с любеща съпруга, която да му помогне да се почувства истински мъж. Ала се бе оказало, че тя не е в състояние да му даде нищо от онова, от което се нуждаеше.

Навярно затова нещо сякаш го подтикваше да се разкрива пред Аманда в най-лоша светлина. И бе останал изненадан, когато тя се опълчи срещу него.

Досега й се бе противопоставял с всички сили. Ала не можеше повече да се самозалъгва. Ако бе истински мъж, трябваше да признае пред себе си, че желае да бъде с нея. И то не само за една нощ.