Карол Дивайн
Звероукротителя (7)

Седма глава

— Да я повикам ли по име?

Макар да не отделяше очи от Таша, Брам ясно долови вълнението в гласа на Аманда. През последните двадесет минути тя безуспешно се бе опитвала да се сприятели с тигрицата.

— Не. Само покажи зъбите си в една от твоите толкова редки усмивки.

Очевидно Аманда изпълни нареждането му, защото Таша мигновено се напрегна. Той пошепна няколко успокоителни думи в ухото й.

— А сега постави ръка на рамото ми.

— Не смяташ ли, че всичко това е малко смешно?

— Важното е да има ефект — Брам се пресегна и хвана ръката й. Тигрицата обаче изръмжа заплашително и той веднага я отдръпна.

— Бих искал да опитаме отново, този път обаче, без да държа Таша.

— Да не си полудял!

— Не се притеснявай. Ще я затворя в колата — Брам се запъти натам заедно с животното. Аманда ги последва на безопасно разстояние.

— Случвало ли се е и преди да се държи по този начин?

— Не, никога — това бе самата истина. Таша не бе реагирала така дори в присъствието на бившата му съпруга.

— Тогава как можеш да бъдеш сигурен, че проблемът е точно в мен?

— Живял съм с нея дванадесет години и я познавам по-добре от самия себе си. Тя те счита за потенциална заплаха. Трябва да й бъде показано, че не е така — Брам вкара тигрицата в кадилака и затвори вратата.

— Какво смяташ да правиш сега?

— Ще ти обясня след малко — той започна да проверява прозорците. — Притеснявам се единствено да не би, когато ни види заедно, да се хвърли към някое стъкло и да го счупи.

— Не се безпокой. Колата е бронирана.

Той я изгледа с любопитство.

— Нима вече всички кадилаци се произвеждат така?

— Не. Моето семейство обаче има основание да се безпокои за сигурността си. Когато се преместих да живея в Колорадо, майка ми искаше дори да наеме за мен бодигард и лимузина с шофьор. Аз обаче се възпротивих. От малка мразя някой да следи всяка моя стъпка или да ме возят навсякъде, сякаш съм Савската царица.

— Какъв късмет! — шеговито отбеляза Брам. — Е, можем да започваме. Ела при мен и ми подай ръка.

— Мастърсън, този блясък в очите ти ми е познат. Няма да се съглася на никакъв физически контакт.

— Нима ръкостискането с мен ти се вижда толкова опасно?

— А ти само това ли искаш?

— Да, нищо повече. Не мърдай, не говори и не прави нищо друго, освен ако не ти кажа. Разбра ли?

— Да — макар че условията не й харесваха, явно нямаше кой знае какъв избор. Усети топлата му твърда длан да хваща нейната. Ненадейно той я дръпна към себе си.

— Какво пра…

— Шшт! — без да обръща внимание на протестите й, с поглед, вперен в колата, Брам хвана и другата й ръка. — Стой спокойно, без да мърдаш — дланите му се плъзнаха нагоре по ръцете й, докато достигнаха раменете и започнаха леко да масажират напрегнатите мускули.

По тялото й премина тръпка.

— Ъъ, Брам…

— Отпусни се — гласът му сякаш я омайваше. — Имай ми доверие.

Ами ако нарочно бе дал знак на Таша да се държи агресивно, за да се възползва от възможността да проведе тази демонстрация? Дали в храстите нямаше скрита камера?

Ала въпреки обзелите я съмнения, Аманда трябваше да признае, че напрежението и започва да изчезва под магическото докосване на пръстите му.

— Разкопчей си сакото — лаконично нареди Брам.

— Но…

— Прави каквото ти казвам.

Тя се подчини. Дланите му се плъзнаха под сакото, което се свлече надолу по ръцете й и с тихо шумолене падна на земята. Сърцето на Аманда заби лудо. Той нежно обхвана стройната й шия точно над плисираната яка. Палците му се плъзнаха по очертанията на челюстта й.

Тя рязко вдигна глава. Ала Брам сякаш не забеляза, все така изцяло погълнат от Таша. Когато пръстите му се плъзнаха към ухото й, Аманда прехапа устни. При други обстоятелства би изтълкувала това като интимна ласка. Притвори очи. По гръбнака й се разля сладостна отмала, предизвикана от докосването му.

Дъхът му облъхна лицето й.

— Сега започва истинското изпитание. Докосни ме.

Внезапно тя си представи разголената му гръд, златистата кожа и стегнатите мускули. Стресната от яркостта на образа, рязко отвори очи, очакваща да срещне похотливия му поглед. Ала цялото негово внимание продължаваше да бъде насочено към тигрицата. Между тях сякаш съществуваше някаква невидима връзка.

Като потръпна при тази мисъл, Аманда бавно вдигна ръцете си и ги постави на раменете му.

— Съблечи якето ми.

С колебливи и треперещи пръсти тя се подчини. Ала джинсовото яке бе изпънато по мощните му бицепси. За да го свали, трябваше да прокара ръце по тях. Устата й пресъхна от нахлулите в съзнанието спомени.

Затвори очи, за да прогони видението. То обаче стана още по-ярко. През фланелката кожата му пареше влажните й студени пръсти. Вече познатият мирис гъделичкаше ноздрите й. Ако всичко това не бе заради Таша, незабавно щеше да се отдръпне, твърде разтревожена от начина, по който й въздействаше Брам Мастърсън. Не можеше да си позволи да изгуби контрол над чувствата си, особено пред този абсолютно непредсказуем мъж.

Якето бавно се свлече на земята.

— А сега ме прегърни.

Някакъв вътрешен глас й нашепваше да не го прави. Вместо това обаче Аманда се изправи на пръсти, обгърна шията му с ръце и склони глава под брадичката му.

Той обгърна талията й. Сърцето й заби така, сякаш беше пробягала цял километър за пет минути.

— Няма защо да се боиш — прошепна Брам, като обхвана тила й с голямата си длан.

Тя отново затвори очи. Вече знаеше, че може да му се довери. Ала я безпокоеше собствената й податливост на неговия чар. Професията й изискваше да пази неопетнена не само обществената, но и личната си репутация. За момент си представи шегите, които неминуемо би породил слухът за евентуална връзка между нея и Звероукротителя.

Ала въпреки всичко усещаше как в нея се разгаря все по-силен пламък. За щастие Брам сякаш не забелязваше нищо. Колко време бе изминало, откакто за последен път бе прегръщана от мъж? Безкрайни дни, месеци, години. Ала не можеше да си позволи това да се случи отново, с горчиво съжаление си каза Аманда. Сладостното усещане щеше да я лиши завинаги от така скъпата й амбиция и независимост.

Сякаш разбунтувано срещу тази мисъл, тялото й отказваше да се подчинява. При докосването на Брам в нея се разпалваше все по-силна страст.

Понечи да се отдръпне. Той обаче я задържа. Засрамена от себе си и едновременно зарадвана, тя се подчини. Къде бе изчезнала нейната решителност?

И все пак, нали всичко това беше заради Таша? От гърдите й се изтръгна тиха въздишка. Освен това, наистина й се искаше да види ранчото. Да види Брам Мастърсън, заобиколен от всичко онова, което представляваше смисълът на неговия живот. Нима имаше нещо лошо в желанието й да го опознае по-отблизо?

 

 

Досега Брам никога не бе прегръщал жена толкова дълго, без да го обладае сексуална възбуда. Сега за първи път забелязваше множество дребни подробности, които бе пропускал във вихъра на страстта. Усещаше потрепващите й мигли да гъделичкат шията му, извивката на лакътя й, опрян на неговото рамо. Чувственият заряд, скрит в тези интимни усещания, го безпокоеше. Та той дори не харесваше тази жена! Щеше незабавно да я отблъсне от себе си, ако Таша не ги наблюдаваше. Трябваше обаче да я накара да приеме Аманда. В противен случай нямаше да успее да избегне процеса.

Въпреки високия си ръст тя имаше много крехка конструкция. Всеки път, когато я докосваше, се боеше, че може да я нарани. Ароматът на косите й се примесваше с мириса на влажната нощ и пробуждаше в него тъмни, опасни мисли. Ала не биваше да им се поддава. В противен случай благородните му намерения щяха да отидат по дяволите.

Освободи я съвсем бавно от прегръдката си. Тя се отдръпна назад и очите им се срещнаха. Сега изглеждаше различна, още по-нежна и някак уязвима.

— Идеята ми беше глупава — проговори той накрая. — Ще се върна в колата и ще позвъня в ранчото някой да дойде и да вземе мен и Таша.

— Напротив, смятам, че постигнахме успех. Виж, тя вече не гледа към нас.

Брам надникна през прозореца на колата. Вътре Таша се бе проснала отегчено на задната седалка и дремеше. Отпуснатата й поза сякаш казваше: „Предавам се. Прави каквото искаш“.

Той облегна ръце на покрива на кадилака и се обърна към Аманда.

— Сигурна ли си, че все още искаш да дойдеш с нас? Стана доста късно.

— Щом вече сме стигнали дотук, няма смисъл да се връщаме. Нали нямаш нищо против да караш? Изведнъж се почувствах ужасно изморена — тя се качи в колата, разтърка очи и облегна глава на стъклото.

Противно на намеренията си Брам не можа да й откаже. Както и по пътя към ранчото не успяваше да се сдържи да не разговаря непрекъснато с нея за работата и личния й живот, като същевременно я оглеждаше крадешком, когато мислеше, че не го наблюдава.

Като пристигнаха, постави в ръката й чаша коняк и докато отиде да направи два сандвича я остави да го чака, настанена в най-удобното му кресло в гостната пред камината.

Трябваше да се държи на разстояние от Аманда Таркинтън. Налагаше се на всяка цена да потисне влечението си към нея, каквито и усилия да му костваше това.

След като се върна в гостната и й подаде сандвича, Брам застана с гърба си към нея и започна да слага дърва в камината.

Аманда се опита отново да поведе разговор, ала той отговаряше едносрично и без особено желание на всичките й въпроси. Когато подреди дървата, взе празните чинии и отиде да ги занесе в кухнята. Време беше да направят обиколката на ранчото, заради която бяха дошли тук.

— Хайде да тръгваме — повика я от вратата. Гласът му прозвуча леко дрезгаво при спомена за косите й, които в светлината на огъня блестяха като чисто злато.

Не получи никакъв отговор.

— Аманда?

Почти против волята си той се отправи към креслото. Когато го заобиколи видя, че е заспала с глава, положена на кожената облегалка. Огънят хвърляше розови отблясъци по страните и играеше в косите й.

— Аманда — настойчиво прошепна Брам и леко я потупа по рамото.

Тя промълви нещо в съня си и се размърда. Той побърза да прихване главата й, която се отпусна надолу и за малко щеше да се удари в облегалката.

Ами сега? Нима щеше да остане край нея цяла нощ като някой непохватен тийнейджър и да придържа главата й?

Под деликатната кожа на клепачите й прозираха тънки сини венички. Брам ги проследи с поглед. В гърдите му се надигна странно чувство. На паркинга пред сградата на Окръжната прокуратура тя бе казала, че не е спала петнадесет часа. По тъмните кръгове под очите й човек можеше да се досети, че за нея това е ежедневие. Той не устоя на изкушението да докосне косите й, макар да знаеше, че ще съжалява, ако тя внезапно се събуди. Русите кичури, приличащи на разтопено злато, се разпиляха под неговите пръсти и погъделичкаха дланите му.

После отмести поглед от косите към лицето й. Кожата му бе гладка като коприна. Една малка бенка край устата подчертаваше прекрасната й белота.

Опита да си представи мъжете, които бе имала в миналото си, ала не успя.

Внимателно повдигна главата й така, че отново да се опре на облегалката. Очите й леко помръднаха под затворените клепки. Тя се обърна на една страна и потъна още по-дълбоко в креслото. Брам затаи дъх. Осъзна, че не му се иска да я буди. Щом се събудеше, Аманда щеше да си тръгне и нямаше да я види никога вече.

Той приклекна край нея. Външният вид на тази жена можеше да й осигури безгрижен и охолен живот с богат мъж. А името й гарантираше високо социално положение. Нейният известен баща й бе оставил значително състояние. Защо трябваше да се съсипва от работа в Окръжната прокуратура, когато нямаше никаква нужда от това?

Неговата бивша съпруга бе направила кариера без никакво усилие, само като сменяше мъжете като носни кърпи. С какво се различаваше от нея Аманда Таркинтън?

Брам замислено потърка брадичката си. Може би беше най-добре да я занесе в спалнята на втория етаж. Ако се събудеше, щеше да й позволи да си тръгне. Ако обаче продължеше да спи, щеше да я остави там до сутринта. Естествено, тя щеше да бъде бясна. Мисълта за това обаче му достави странно удоволствие. Този път имаше солидни аргументи, които можеше да изтъкне в своя защита. В края на краищата, бе заспала в неговия дом.

Брам се надигна и обгърна с едната си ръка нейните рамене, а другата пъхна под свивката на коленете й. Аманда се размърда и измърка като котенце. За момент усещането, че я държи в ръцете си, го замая. Усети допира на копринено меките коси, излъчващото се от нея ухание на лосион, пудра и женствени тайни.

Вдигна я, притисна я към гърдите си и прекоси стаята. С усилие потисна стона си при мисленото видение на крехкото й тяло, притиснато към неговото в друга, много по-интимна поза. Задъхан, заизкачва стълбите към горния етаж.

Трябваше да признае пред себе си, че е направил огромна грешка, като я избра сред публиката преди месеци. Никоя жена досега не го бе карала да се чувства по този начин!

Гледката на неоправеното легло съвсем не помогна на възбудата му да се уталожи. Без да пали лампата, Брам я положи на него, свали обувките и часовника й и я зави с чаршафа. Лунните лъчи, леещи се през прозореца, осветяваха в сребристо къдрите й, разпилени по морскосинята възглавница.

Той стисна юмруци и потисна неудържимия порив да зарови пръсти в тях, да я привлече към себе си и да я разсъни… Да пробуди тялото й за живот и да навлезе дълбоко в нея, след което да изпита върховното облекчение…

Бавно отстъпи назад. Тънката ръка на Аманда прегърна възглавницата. Тя бе така крехка, а работеше толкова много! Навярно приемаше живота твърде сериозно.

Той обаче имаше нужда единствено от свобода и неангажираност. И на сутринта щеше отново да бъде свободен.