Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Exclusive, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 73 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget
Разпознаване и корекция
svetleto (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Сандра Браун. Сензационно интервю

ИК „Коала“, София, 2001

Редактор: Сергей Райков

ISBN: 945–530–033–7

История

  1. — Добавяне

Глава четиридесет и пета

— Предлагам ти нещо по-добро, отколкото заслужаваш — Бил Янси се наведе над масата и сложи ръцете си с длани към лакираната повърхност. — Снабди ни с доказателства, че президентът е задушил детето на Ванеса и се е опитал да я убие, и ще ти гарантирам имунитет от прокуратурата.

Спенсър Мартин продължаваше да мълчи. По време на разпита той се държа удивително стоически, гледаше право напред, неподвижен като статуя, като че откъснат от обстоятелствата, в които беше попаднал.

Кабинетът сега беше отрупан с остатъци от пакетирана храна и празни чашки за кафе. Въпреки протестите си, Дейли бе отведен на хотел. Двама агенти от ФБР го бяха придружили. Бе им наредено да останат и да се грижат за него до второ нареждане. Уилям Янси и Грей Бондюрент с нетърпение очакваха съобщение от Бари.

Когато най-накрая тя се обади от затвора в Мисисипи и им повтори разговора си с Чарлен Уолтърс, Янси не издържа.

— Не може да процедираме без някаква помощ отвътре, а Спенсър Мартин е толкова вътре, колкото не може повече — и нареди да доведат Спенс.

Но Спенс не беше готов да сътрудничи.

— Мистър Мартин, някои от бившите ви оперативни работници желаят да свидетелстват срещу вас, за да избегнат обвиненията срещу тях самите. Замесен сте в няколко сериозни престъпления, с които си осигурявате доста години във федералния затвор.

Нищо.

— Хауард Фрип? Това име да ви говори нещо, мистър Мартин? Би трябвало. Вие сте заподозрян в убийство.

Спенсър даже не мигна.

— Няма да ви каже нищо — прекъсна го Грей. — Няма да ви каже дори, че го раних и го заключих в една изба. Ако го направи, ще трябва да обясни какво е правил там. Губите си времето.

Янси прекара ръка по оплешивяващата си глава.

— Много добре, мистър Мартин. Предложението важи още трийсет секунди. Ако го отхвърлите, вие ще бъдете подложен на такова разследване от Конгреса, каквото американската история не познава.

Спенсър Мартин се изправи.

— Ако имахте някакво доказателство за прегрешения от моя страна, щях да съм арестуван. Не се опитвайте да ме заплашвате отново, Бил. Не е достойно и за двама ни.

Янси изруга тихо.

Спенс се усмихна самодоволно, след това тръгна към вратата.

— Янси, съгласен ли сте да разменя няколко думи насаме с него? — и Грей последва Спенс по коридора.

Веднага щом вратата зад тях се затвори, Спенс се преобрази. Той сграби Грей за гърлото и го блъсна в стената. Лицето му се бе изкривило и потъмняло от ярост.

— Бих искал да те убия, задето ме докара тук.

Грей се освободи от ръцете на Спенс и го отхвърли настрана.

— Но не можеш. Защото да ме убиеш е глупаво, а никой досега не те е обвинявал в глупост, Спенс. Досега — не.

В очите му за миг блесна интерес. Но за част от секундата бе заменен от характерния му цинизъм.

— Ти кой си — доброто ченге?

Грей сви рамене.

— Приеми го както искаш. Трябваше да се съгласиш на сделката с Янси.

— Ти наистина ли мислиш, че той или който и да е, би могъл да събори администрацията на Дейвид? — изкикоти се Спенс. — Това никога няма да се случи, Грей. Всички ще изглеждате като идиоти само заради опита да я съборите. Застанал си на погрешната страна, момче. Ние сме били винаги безкрайно внимателни. Дейвид е недосегаем. Знаеш го.

— Дали неговата администрация ще колабира не е от съществено значение за теб, Спенс. Ти никога няма да разбереш коя страна е взела превес, защото отдавна ще си мъртъв — самодоволната усмивка на Спенс загуби малко от нахалството си. — Започваш ли да схващаш, Спенс? Ти си бил вътре в плановете на Дейвид за Ванеса, може би и за бебето. Така че докато си жив, той не е недосегаем. Щом осъзнае това, ти минаваш в историята.

Дейвид ще си намери друг Рей Гарет. Спомняш ли си го? Онзи млад морски пехотинец, определен да ме убие, когато станах опасен за Овалния кабинет? Лошо е, че си толкова сигурен и не долавяш иронията на положението, в което се намираш. Предложението на Янси щеше да ти осигури някаква протекция.

— Върви да се чукаш.

— Отлично, Спенс. Това е защитният отговор на всеки негодник — Грей отвори вратата на кабинета и извика през рамо. — Пази гърба си, момче.

 

 

Бари се върна във Вашингтон на следващия ден следобед. В нейно отсъствие се бяха случили много неща. Опитът за самоубийство на доктор Джордж Алън беше съобщен на първа страница на Поуст. Той се намираше в кома, жена му неотклонно бдеше над него.

— Как са успели да задържат всичко в тайна цели два дни? — попита Бари.

— От уважение към семейството — обясни й Грей. — Това беше обяснението на Нийли.

Те бяха гости на федералното правителство в комфортен хотелски апартамент. Бил Янси говореше по телефона в другата стая. От време на време улавяха части от напрегнатия му разговор.

— Бедната Аманда. Трябва да е било ужасно да го намери така.

— Събудил я е изстрелът. Тя се втурнала в кабинета му. Ако не е била, щял е да умре там, на бюрото си.

— Заради нея, надявам се, че ще се оправи. И че ще се държи достойно.

— Както и да е, за нея и децата е много трудно — каза Грей.

— Какво си е мислил, кучият син?

— Предполагам, че е бил отчаян и не е знаел какво друго да направи.

— Винаги има алтернатива, за Бога — каза той ядосано. — Янси вероятно би му предложил да стане държавен свидетел.

— Ако той се оправи, сигурна съм, че Бил ще направи точно това.

Тя видя, че тревогата в очите на Грей не е преминала и си спомни, че е загубил родителите си, когато не е бил много по-голям от синовете на Алън. Изглеждаше уморен, отслабнал, небръснат и раздразнен. Всички се чувстваха изтощени. Четиридесет и осем часа изпълнени със събития!

И в перспектива не се виждаше почивка. Поне Дейли бе извън опасност и почиваше спокойно в друг апартамент на същия хотел.

Бари погледна броя на Поуст върху малката масичка.

— Спенс не би ли се засегнал от малкото редове, които са му отделили?

— Поласкан, по-скоро — каза Грей. — Той се гордееше с мистериозната си личност. Колкото по-малко се знаеше за него, толкова по-доволен беше.

— Не мога да повярвам — Бари отново прегледа краткото съобщение.

— Аз се опитах да го предупредя, но той не искаше да слуша. Просто беше въпрос на време Дейвид да го отстрани. Единственото, което ме изненадва, е, че толкова бързо нанесе удара.

— Наистина ли мислиш, че Дейвид е наредил това нападение?

— Нападение, виж ми окото! — Грей я погледна раздразнено. — Спенс е бил изхвърлен от апартамента си от двама души, които само дето са нямали „ФБР“, татуирано върху челата. Кои са тези крадци, които си избират толкова известна жертва? Спенс винаги е въоръжен. Освен нож, той носи и пистолет. Който го е нападнал е знаел това. Знаели са точно как да го обезоръжат.

След онова, което Бари научи в Мисисипи, тя не се съмняваше в зловещата безмилостност на Мерит. Без всякакви скрупули бе убил най-верния си приятел. Тя потрепери от ужас и притисна скръстените си ръце.

— Ние сме също в списъка му, нали?

— Без съмнение.

— Тогава какво ли мисли за това?

Тя сочеше третата голяма новина на първа страница, която се отнасяше до нея и Грей. Ванеса Мерит беше направила изявление, в което благодареше на приятелите си Бари Трейвис и Грей Бондюрент, че са я преместили от Тейбър Хауз. Действали така тайно заради стриктно изпълняваната заповед в болницата да не се допускат посетители. Объркването, което се получило и станало причина Бари и Грей да бъдат заподозрени в отвличане е абсурдно, казала тя от болничното легло. Трейвис и Бондюрент са я предали директно на баща й, който ги е чакал с хеликоптер. Нима това прилича на отвличане?

— Сигурен съм, че Клет го е написал, и че Дейвид никак не е доволен — каза Грей по повод изявлението на Ванеса. — За него би било много по-удобно, ако бяхме застреляни като бегълци. Но сега той няма друг избор, освен да подкрепи даденото от жена му обяснение. Никой не би се усъмнил във Ванеса и Клет.

— Ако аз бях „Джон Общественото мнение“, не бих повярвал в нищо положително, казано за нас. След инцидента в Шинлин.

Той сви рамене.

— Потупаха ни по рамото и доверието в нас е възстановено.

Така изглеждаше, особено когато министърът на правосъдието влезе при тях и им съобщи последните новини.

— Сенатор Армбръстър иска да те види.

— Мен? — възкликна Бари.

— За какво? — попита Грей подозрително.

— Иска да й даде специално интервю. Каза, че й дължи такова.

— Специално интервю за какво? — попита Бари. — За какво би могло да е?

— Не се вълнувай — каза Грей. — Няма да ходиш.

— Как не, по дяволите! Не мога да се откажа от специално интервю.

— Вече си правила едно такова интервю.

— Не значи, че не мога да взема второ.

Грей се обърна към Янси.

— Откакто Бари се върна, ти само говориш по телефона, а ние седим тук със скръстени ръце. Защо не направим нещо? Тръгни за Овалния кабинет, сложи белезници на копелето, прочети му правата и приключи с шибания въпрос.

— Не е толкова просто. Говорим за президента на Съединените щати.

— Знам за кого говорим — извика Грей. — За един убиец!

— Успокой се — изкрещя и Янси. След това с по-спокоен тон добави: — Всички разбираме искането ти за отмъщение. Но ако президентът е виновен за престъпленията, които му се приписват — а всички доказателства сочат натам — допълни той, когато видя, че Грей иска да го прекъсне — трябва да действаме много внимателно. Допуснем ли и една грешка, той ще се отърве безнаказано. Докато чакаме докладите на лабораторията, не виждам никаква вреда Бари да говори с Армбръстър.

— Аз ще ти кажа каква е вредата — просъска Грей яростно.

— Той е точно толкова престъпник, колкото и Дейвид. Ти чу какво е казала онази жена, Уолтърс. Списъкът с обвинения срещу Клет е дълъг като ръката до рамото ми. Бари може да влезе в клопка, от която да не излезе жива.

Министърът на правосъдието поклати глава.

— Армбръстър каза, че мисис Мерит е била изписана от болницата днес следобед. Тя също ще присъства, така че той не предвижда насилие — Янси се обърна към Бари. — Предполагам, че не се страхуваш?

— Абсолютно никак.

— Кога и къде — отсечено попита Грей.

— В къщата на сенатора. Осем часа.