Нан Райън
Игра на любов (4)

Четвърта глава

Техният невинен, изпълнен с безкрайна нежност романс, си остана такъв в продължение на почти цяла година. Нежен и невинен. Стискаха си ръцете и си разменяха целомъдрени, неумели целувки. Не се опитваха да крият чувствата си един към друг. И благодарение на това връзката им не тревожеше особено родителите на Мери. Семейство Пръбъл, и най-вече Джон Томас Пръбъл, беше сигурен, че ако между двамата млади действително се случеше нещо, то поведението им щеше да ги издаде. Нито едно от децата, обаче не се държеше така сякаш се чувства виновно за нещо. Отношението им един към друг си оставаше все така свободно и открито, както винаги.

Според Джон Томас Пръбъл бе напълно естествено Клей да бъде първият реален или въображаем обожател. Двамата бяха израснали заедно. Клей се беше грижил за Мери-Елън, беше първият й приятел и най-яростен защитник. Дъщеря му уважаваше Клей, зависеше от него, вярваше му. Затова сега, в нетърпението си да порасне по-бързо и да си има приятел, както повечето от малко по-големите й познати, Мери-Елън бе избрала именно него за тази роля.

Временно.

— Тя ще го надрасне, нали, скъпи? — попита Джули Пръбъл.

— Да, разбира се, че ще го надрасне, сладката ми — отвърна съпругът й.

Беше време за лягане.

Джули Пръбъл, облякла ефирен небесносин пеньоар, седеше пред тоалетката и решеше дългите си копринени коси.

Изискан и красив в кафявия си атлазен халат и тъмните си панталони, господарят на Лонгууд смачка в пепелника пурата, която току-що бе запалил, затвори книгата, която четеше и стана от фотьойла си. Приближи се право към своята съпруга, застана на колене зад нея и обхвана в силните си длани млечнобелите й рамене. Приближи се, притисна топлите си устни към тила й и започна да я целува, като се движеше бавно надолу по врата й. Най-после вдигна поглед и тъмните му очи срещнаха в огледалото нейните.

— Мери-Елън мисли, че е вече жена — рече развеселен той. — Но не е. Все още е само едно дете и ще си въобразява, че е влюбена поне още няколко пъти, преди да порасне. — Усмихна се успокояващо на Джули. — Скоро в Лонгууд ще започнат да се появяват толкова много нетърпеливи млади ухажори, че ще им объркаме сметката.

Младата жена кимна замислено.

Загрижени за щастието на дъщеря си, те и преди бяха обсъждали отношенията й с Клей Найт. И въпреки, че нямаха нищо против момчето, той съвсем не беше приемлив кандидат, като техен бъдещ зет. И двамата бяха единодушни, че макар да имаха възможно най-доброто мнение за Ана Найт и определено обичаха сина й, семейство Найт все пак бяха представители на съвсем друга класа. По-низша класа. Колкото и да бе жестоко, семейство Пръбъл и техният елитен кръг от приятели, гледаха на семейство Найт като на „белите бедняци, бялата измет“. Те, в чиито вени течеше синя кръв, не можеха и да помислят за сродяване със сина на някакъв алкохолик и шивачка. Просто така не се правеше, това не беше прието.

— Дай малко време на Мери-Елън — обади се Джон Томас Пръбъл. — Ще видиш, не след дълго ще забрави за съществуването на Клей Найт.

Убедена, съпругата му постави четката със златна дръжка на тоалетката и се облегна назад, върху поддържащата я гръд на мъжа й. След това се усмихна и рече:

— Прав си, Джон. Ти винаги си прав. Мери-Елън е толкова красиво, умно и любознателно дете. Виждам как още от догодина ще завърти главите на доста младежи.

— Точно така ще стане — съгласи се Джон Томас Пръбъл и добави любезно. — Точно така, както красивата й майка все още ме кара да ми се вие свят.

Той бавно, предизвикателно започна да сваля тънкия, като паяжина пеньоар от белите й рамене, надолу по ръцете и налетите й гърди. Спря едва след като освободи тънките й ръце, а прозрачната материя се бе събрала върху закръглените й бедра.

— О, да, любов моя — прошепна пресипнало той, — видът ти е достатъчен да ми се замае главата.

Джули Пръбъл си пое въздух и изтръпна от нарастващо нетърпение. Знаеше какво щеше да последва и й беше трудно да чака. Измърка и изпъна горната част на тялото си, като някоя съблазнителна котка. Ръцете му нежно обхванаха главата й от двете страни, той се наведе и целуна лъскавите й руси коси.

После я обгърна, вдигна я с лекота и я понесе през стаята до гигантското им легло с четири колони. Преплетената между бедрата й ефирна нощница висеше измежду ръцете му.

Джули Пръбъл въздъхна тихичко, като наблюдаваше в многобройните огледала как Джон внимателно я постави на земята, отстъпи две-три крачки назад и остави синия й пеньоар и копринената нощница да се свлекат бавно върху червения плюшен килим. В очите му пламнаха истински огньове, докато открито се възхищаваше на женствените й форми. Когато тя протегна ръка, дръпна пояса на кафявия му халат и разтвори скъпия плат над голата му гръд, той потръпна с цялото си същество.

Всичко и всички извън тази стая бяха забравени през следващия божествен час, през който женените влюбени се наслаждаваха спокойно и умело един на друг в голямото си легло.

— Целуни ме — измърмори нетърпеливо Клей, — целуни ме пак, скъпа моя. Не преставай да ме целуваш.

Мери го целуна отново, устните й се разтвориха пламенно под неговите, езикът й търсеше неговия.

Бяха научили доста неща за това как се целува от времето на първата си целувка. Заедно бяха експериментирали, опитвали, търсили това удоволствие и неговия екстаз. Инстинктът им беше помогнал да открият, че целувката е нещо повече, много повече, от простия допир на два чифта устни. Макар все още да не бяха запознати с най-големите тънкости на това изкуство, те бяха изминали дълъг път, откакто се бяха целунали за първи път.

Първата им целувка датираше от един особено студен февруарски следобед, седмица след признанието в любов на Мери. Това забавяне не беше станало по тяхно желание. Независещи от тях обстоятелства бяха направили невъзможно оставането им насаме, за което така мечтаеха. Съдбата бе наредила нещата така, че за тяхно разочарование, нямаха възможност да се усамотят дори за миг.

Най-после, след най-дългата, най-агонизираща седмица в живота и на двамата, шансът им предостави такава възможност да откраднат няколко мига усамотение в беседката в градина на Лонгууд.

Клей я поведе. Известно време не се случи нищо. Сега, след като най-после жадуваната възможност се бе открила, юношата се чувстваше нервен. Опитваше се да събере смелост. Дишането му се учести, а дланите му се изпотиха, въпреки студа.

— Мери, аз не знам как да се целувам — опита отново да обясни неопитността си той. — Никога не съм целувал момиче.

Тя се наведе към него и хвана ръката му.

— Радвам се — отвърна честно Мери. — А мен никой никога не ме е целувал. Ще се научим заедно. Нали?

— Да — отговори той. — Ще се научим.

С блъскащо се в гърдите сърце, Клей се измести напред до ръба на канапенцето. Същото стори и Мери. Колената им се докоснаха. Лицата им бяха на сантиметри едно от друго. Момичето сдържа дъха си, когато мургавите ръце на приятеля й обхванаха нежно лицето й. Той я погледна в очите.

Тя потръпна, след това рече с детинско откровение:

— Не… не… не знам къде да си сложа ръцете, Клей.

Той й се усмихна.

— Където искаш, скъпа моя.

Тя преглътна с усилие и неуверено постави длани върху коленете му. Чувствителните й пръсти усетиха под грубия вълнен плат на панталоните твърдостта на мускулите му. Сребристите очи на Клей се изпълниха с нежност и топлота. Внимателно повдигна брадичката на Мери, сведе глава към нея и я целуна. Пръстите й стиснаха по-силно коленете му, когато устата му, гладка, мека и топла, докосна треперещите й устни.

Това беше една кратка, абсолютно невинна целувка, среща на два чифта стеснителни устни, които се докоснаха и се разделиха. Но тя развълнува много наивната млада двойка.

Когато устата на Клей се отдели от устните на Мери, той се отдръпна леко назад, погледна грейналото й младо лице и почувства, че сърцето му всеки момент ще се пръсне от любов. Внезапно усети силно собственическо чувство, изпита дори ревност.

— Никога не целувай никого другиго, Мери — рече той.

— Няма — отвърна щастливо тя.

— Няма да понеса, ако направиш подобно нещо. Ти си моя, сега и завинаги. Ти принадлежиш на моето сърце. Никои други устни не трябва да те целуват, освен моите, само моите ръце имат право да те прегръщат. Разбра ли?

— Разбрах — промърмори замечтано тя. — О, да, разбрах. А, сега, Клей, моля те, целуни ме пак.

Техните целувки, техните докосвания, желанието им един към друг се бяха променили драстично след този студен зимен ден.

През май Клей вече бе навършил седемнайсет години, а до шестнайсетия рожден ден на Мери, на двайсет и седми юни, оставаше по-малко от седмица.

От първата им срамежлива целувка в беседката бе изминала повече от година. Целувките им вече бяха много вълнуващи, толкова горещи и интензивни, че колкото и дълго да се целуваха и да се притискаха един към друг, това вече не им стигаше. Не им бяха достатъчни.

Те се обичаха.

Те се желаеха.

Всеки път, когато оставаха насаме, целувките им ставаха все по-разгорещени, по-страстни, по-опасни. Силният копнеж и острото усещане за безсилие нарастваха с всеки изминал ден. За Клей бе дори по-тежко, отколкото за Мери. Желаеше я толкова силно, че с огромно напрежение издържаше това положение. Бе длъжен да я пази дори от самия себе си. Той бе по-голям от нея и беше отговорен и за нея. Винаги се бе грижил за Мери и не бе допуснал да й се случи нещо лошо. Беше си обещал никога да не се възползва от нея.

Но, мили Боже, как само я желаеше, до болка!

Юношата не беше сигурен колко дълго още ще издържи на това мъчение. Не можеше да спи, мислеше непрестанно за своята любима. Нощ подир нощ се въртеше неспокойно в тясното си легло, нещастен, разяждан от всепоглъщащата си страст към Мери. Упрекваше себе си, не нея. И мъжествено се бореше срещу демоните на собствената си тъмна страст, които го принуждаваха да извърши нещо необратимо — да прелъсти своя прекрасен ангел.

Младежът се съпротивляваше, без да е сигурен, че ще успее да се сдържа още дълго време.