Чарлс Шефилд
Летен прилив (24)

Глава 22

Летен прилив

Десет секунди след като кракът й бе попаднал в кипящата черна кал, нервната система на Дариа Ланг сякаш бе станала безчувствена. Тя не усещаше болка, не изпитваше съжаление, нито тъга.

Знаеше, че Макс Пери се беше изгорил по-лошо от нея и все пак водеше групата по скалистия склон, но такова свръхусилие беше извън нейните възможности. Ако беше останала в съзнание, то бе само защото не знаеше начин да изпадне в безсъзнание. Вървя нагоре до кораба с останалите само защото Калик и Д’жмерлиа не й оставиха друга възможност. Калик я носи на гръб, като внимаваше стъпалото и глезенът й да не докосват земята.

Когато доближиха люка на кораба, Калик внимателно я свали на земята. Адска болка прониза стъпалото и глезена й.

— С извинения и безкрайно съжаление — каза тихо Д’жмерлиа. Тъмните му челюсти бяха досами ухото й. — Но входът е широк колкото да мине. Ще трябва да влезете самичка.

Щяха да я накарат да ходи точно когато болката беше започнала да става непоносима. Трябваше да се опре на изгорения си крак. Тя каза на извънземните, че няма да го понесе. Ала нямаше време. Опита се да балансира на един крак пред люка.

— Побързайте — подкани я Макс Пери отвътре.

Тя го погледна с омраза. После видя ръцете му, покрити с мехури, оголени до кокал на места от съприкосновението с острите скали и камъни по време на изкачването. Той сигурно се чувстваше много по-зле от нея. Дариа стисна зъби, повдигна левия си крак от земята, хвана се за рамката на люка и внимателно скочи в кораба. Вътре останалите едва се бяха побрали. Успя по някакъв начин да се промъкне до страничния прозорец и застана на един крак.

Какво щеше да прави? Не можеше да стои там безкрайно дълго, а и не би понесла нещо да се докосва до крака й.

Съобщението на Ребка, че се издигат стремително нагоре с ускорение трета степен, отговори на въпроса й. Думите му я изненадаха. Тя едва можеше да стои в гравитационно поле дори по-малко от първа степен. Трябваше да легне и тогава ускорението нямаше да притисне изгорения й крак към твърдия под.

Преди Дариа да успее да каже нещо, набитото тяло на Калик се изви към нея. Хименоптът постави мекия си корем до пострадалия й крак и издаде няколко тихи изсвирвания.

— Не! Не го докосвай! — извика ужасена тя.

Когато тя се опита да отмести крака си настрани, от тялото на Калик се появи блестящо жълто жило. То се заби няколко сантиметра в прасеца й. Дариа изпищя, падна назад и си удари главата в сандъка за продоволствия зад пилотската седалка.

Излитането стана факт, преди тя да дойде отново в съзнание.

Дариа отвори очи и се видя легнала на пода. Кракът й бе притиснат към метала. Нейният пострадал крак! Трябваше да пищи. Тя отвори уста и неочаквано разбра, че единствените части от тялото, които не я боляха, бяха стъпалото и прасецът. Отровата от жилото на Калик ги бе обезболила.

Легна по гръб и обърна глава. Плетеница от тела покриваше пода. Видя Калик точно пред нея, сложила главата на Джени Кармел върху четинестия си корем. Джулиъс Грейвс лежеше зад нея, но единственото, което можа да види, беше върха на голото му теме, досами блестящия черен череп на Д’жмерлиа. Ребка пилотираше кораба. Макс Пери беше на седалката до него, скрит от сандъка с провизии и облегалката на седалката.

С голямо усилие Дариа обърна глава на другата страна. Страничният илюминатор на кораба беше само на няколко стъпки от нея. Невероятно! Сигурно летяха вече няколко минути, а корабът все още не бе излязъл от облачния слой на Куейк. Тя видя ясно осветена от светкавица повърхност.

Беше пресечена надлъж и нашир от пукнатини, от които като океански вълни напираше оранжево-червена лава. Цялата планета гореше — сцена на предисторически катаклизъм. После корабът попадна в черни облаци от прах, толкова гъсти, че краят на перките, само на няколко педи зад илюминатора, станаха невидими за нея.

Турбуленцията и приливните сили се утроиха. Дариа се отърколи безпомощно към Калик, двете се плъзнаха по пода и се удариха в Джулиъс Грейвс. В следващия миг тримата се търколиха обратно и блъснаха Дариа в стената. Тя беше все още в това положение, прикована неподвижно от теглото на всички, с изключение на Ребка и Пери, когато „Съмър Дриймбоут“ неочаквано изскочи от облаците на Куейк. Илюминаторът на кораба пропусна едно слънчево изригване от ослепителна златиста радиация преди фото екраните да се задействат.

Дариа извади късмет. Беше обърнала лице настрани и главата й бе под корема на Калик, когато светлинният взрив удари кораба. Всички в задната част на кораба за няколко секунди останаха заслепени.

Ребка и Пери бяха защитени на предните места, но те гледаха напред и се опитваха да изведат кораба в орбита при обстоятелства, за които не бе предназначен. Така само тя успя да погледне навън зад издигащия се кораб и видя онова, което се случи.

„Дриймбоут“ летеше над полукълбото на Куейк, обърнато към Опал. Дисковете на Мандъл и Амарант се виждаха ниско на небето, вляво от нея. Намалени от фотоекранировката до светещи кръгчета с тъмни краища двойката звезди показваха светлите си дискове — сипаничави, нашарени със слънчеви петна. Приливните сили ги дърпаха една към друга както дърпаха Куейк и Опал. Точно над тях Гаргантюа светеше бледа и призрачна, гигант, чиято отразена светлина съвсем се губеше от фотоекранировката.

От точка много близка до Гаргантюа — Дариа не беше сигурна точно къде се падаше, на планетата или извън нея — надолу към Куейк изведнъж се спусна син лъч, блестящ от пулсираща енергия.

Дариа го проследи с поглед. Може би не беше обикновена светлина. Щеше да е невидима в безвъздушното пространство, а тя го виждаше по цялата му дължина. Там, където пулсиращият лъч от Гаргантюа прониза облаците, пълният с прах защитен слой моментално се изпари. Неочаквано кръгова област от повърхността на Куейк с диаметър стотици километри беше изложена едновременно на облъчването от Мандъл и на Амарант. Кипящата от разтопена лава повърхност започна да се деформира. Зейна кратер. Образува се тъмен тунел, който ставаше все по-дълбок и по-широк. Дариа видя как нажежени скали от вътрешността на планетата изскачат нагоре.

Движещият се кораб отнасяше Дариа далеч от тунела, а зрителният й ъгъл беше много малък, за да види дъното на кратера. Тя се наведе по-близо до илюминатора, без да обръща внимание на болката в натъртеното си тяло и ожулено лице. Когато корабът набра още повече височина, Куейк увисна под него като голямо, обвито в облак манисто, нанизано на шиш от ярка синя светлина. Там, където падаше лъчът, тъмната дупка в манистото беше осветена от червения пояс на разтопената лава.

Следващите събития протекоха в такава бърза последователност, че на Дариа й беше трудно да ги проследи.

Когато при въртенето на Куейк, най-напред Мандъл, а след това и Амарант, слязоха под хоризонта, втори син лъч се появи от пространството отдолу и се сля с този от Гаргантюа. Той не дойде от обект, който Дариа можеше да види в небето, макар че очите й можаха да го проследят нагоре и надолу, докато не се превърна в почти невидима линия.

Новият светлинен шиш прониза тунела върху повърхността на Куейк и кратерът се разшири — не постепенно, а с едно невероятно рязко изтласкване. Тесни ответни червени и сини лъчи излетяха към Космоса, следващи същия център както падналите. В този момент от дълбините на тунела нагоре се понесоха две сребристи сфери.

Изглеждаха еднакви — всяка с диаметър около един километър. Издигнаха се бавно от Куейк и останаха да висят една над друга, без да помръдват, като два прозрачни балона, пълни с живак.

Сините лъчи промениха цвета си. Този от Гаргантюа стана светлошафранен, другият — пурпурен. Импулсите по дължината им промениха честотата си. Когато това стана по-високо, разположената сфера започна да ускорява движението си по линията на червения лъч. Отначало бавно, после неочаквано бързо тя остана видима само за части от секундата и след това изчезна. Дариа не можеше да каже дали беше изтласкана напред от огромното ускорение или беше изчезнала по друга причина. Заедно със сферата изчезна и пурпурният лъч.

Втората сфера още висеше неподвижно близо до Куейк. След няколко секунди тя започна бавно да се премества по шафрановия светлинен шиш. Но нейното движение беше лениво, почти тромаво. Дариа с лекота го следеше. Сребристото кълбо се издигаше по шафрановия лъч като метален паяк, изкачващ се по собствената си паяжина. Тя проследи движението му нагоре.

И тогава не повярва на очите си. Около яркото кълбо звездното поле се усука и деформира. Самото кълбо се превърна в празно черно пространство и разпръснати точки от звездна светлина се събраха около него в пръстеновидна дъга. Изчезналата сфера образува черен като мастило център на този блестящия звезден пръстен. Той започна да се издига по жълтия светлинен лъч.

Докато Дариа гледаше към дупката в пространството, „Дриймбоут“ извърши зашеметяващо завъртане на половин оборот и се включи на максимална мощност. Тя чу Ханс Ребка на пилотската седалка да извиква. На звездното поле се появи ярка виолетова реактивна струя. Космически кораб, движещ се с фантастична скорост се насочи към „Дриймбоут“.

Дариа обърна глава и видя очертанията на кораб на общността Зардалу да пикира близко до тях. Шлюзовете на скритите оръдия в предната част на кораба се отвориха.

„Дриймбоут“ беше целта… От това разстояние нямаше начин другият кораб да я пропусне.

Тя видя ужасена как всичките оръдия блеснаха. Очакваше корабът им да се разпадне. Но невероятно, лъчите промениха посоката си. Те пропуснаха „Дриймбоут“, извиха се в пространството и срещнаха черната сфера, която висеше на златистата светлинна нишка.

Лъчите от оръдията на кораба, станали видими като светещи нишки, свързваха зардалския кораб с тъмния издигащ се глобус. Нишките постепенно се скъсяваха. Корабът се движеше към деформираната тъмна област, сякаш сферата намотаваше излезлите от оръдията нишки.

Но зардалският кораб не се предаваше. Неговият двигател засвети ярковиолетово с максимален интензитет, като се мъчеше да се освободи от тъмната сингулярност на сферата. Дариа усети борбата на огромните, изправени една срещу друга сили.

Звездният кораб губеше. Хванат в кривата на полето, той се движеше по извиващите се силови линии, привличан неудържимо към издигащата се сфера. Самата сфера се движеше все по-бързо и по-бързо нагоре. На Дариа й се стори, че зардалският кораб бе засмукан в тази черна пустота само миг преди самата сфера да запали жълтата нишка и да изчезне.

После „Съмър Дриймбоут“ продължи да се движи около кривата на Куейк. Гаргантюа потъна под хоризонта и с нея изчезна всякаква следа от пулсиращия жълт лъч.

— Не зная дали някой се интересува вече — беше лаконичният глас на Ребка, който стресна Дариа с напомнянето къде се намират. — Току-що проверих хронометъра. Максимумът на летния прилив е преминал преди няколко секунди. Ние вече сме били в орбита.

Дариа се обърна да погледне надолу към Куейк. Нищо не се виждаше, освен мрак, облаци, а зад тях, на хоризонта, синьо-сивата сфера на Опал.

Летният прилив беше преминал. Излезе съвсем различен от онова, което си бе представяла. Дариа погледна към другите, легнали на пода, все още триещи очи, и изпита ужасно чувство на разочарование. Да види всичко, но да не разбере нищо! Цялото посещение на Куейк по време на летния прилив си оставаше неразгадана тайна, загуба на време и на човешки животи.

— Добрата новина е, че успяхме да излезем в орбита — Ребка отново говореше и Дариа почувства изтощение в гласа му. — Лошата новина е, че лупингът, който трябваше да направим преди няколко минути, ни отне малкото останала енергия. За това вероятно трябва да благодарим на Луис Ненда и Атвар Х’сиал. Нямам никаква представа и всъщност не ме интересува какво става там, или какво се е случило на онзи, другия кораб. Надявам се Ненда и Х’сиал да са си получили заслуженото, но точно сега това е последната ни грижа. Разтревожен съм за нас. Без енергия не можем да се приземим на Опал или Куейк, или на която и да било друга планета. Комендантът Пери изчислява траектория, която ще ни изведе до Междинната станция. Ако имаме късмет, от там може би ще успеем да отидем на Умбиликал.

„Изчислява траектория — учуди се Дариа. — Нима може? Пери няма ръце, само обгорени чукани.“

Но той щеше да я изчисли с ръце или без ръце. И ако краката му бяха обгорени като моя, щеше да ходи на него. Щеше дори да тича, ако трябва. Ханс Ребка говори за късмет, но те не бяха имали голям късмет. По̀ скоро сами си бяха помогнали.

Никога вече няма да се присмивам на Фемъс Съркъл. Техните хора са мръсни и отвратителни, бедни и примитивни, но Ребка, Пери и останалите като тях имат нещо, което прави всички други в Съюза да изглеждат като бледи пособия на хора. Те имат воля за живот, независимо от обстоятелствата.

И тогава, защото непрекъснато ставаше по-отпусната и мудна от упойващата, леко опияняваща течност, която Калик беше инжектирал в нея, и защото Дариа Ланг никога не можеше да престане да мисли, дори когато искаше, един вътрешен глас й прошепна: Умбиликал! Отиваме на Умбиликал.

Последният от артефактите на Строителите. Тя бе сигурна, че всички го знаят. Една незначителна конструкция за мащабите на Строителите. Но този най-малък от всички артефакти беше на същото това място, в същото това време на максимума на летния прилив, към който сочеха всички останали артефакти.

Защо? Защо не сочеха към някой от поразяващите артефакти… на Парадокс или на Сентинел, на Елефант, на Кокун или на Ленс?

Това не е случайно — помисли си Дариа. — Това е загадка, над която заслужава да се помисли. Да забравим кашата, в която се намираме и за малко да помислим върху нея. Аз не мога да помогна на Ребка и на Пери, а във всеки случай не се и налага. Те ще се погрижат за мен. Затова нека да помисля.

„Какво представляват двете сфери, които излязоха от дълбините на Куейк. Колко дълго са стояли там? Защо са били там? Къде отидоха? Защо избраха точно този момент да се появят и какво направи черната сфера, та да вземе зардалския кораб със себе си?“

Въпросите останаха без отговор. Наркотичното вещество на Калик би се разнесло в кръвта й и Дариа изпадаше в безсъзнание. Много малко време й беше останало за мислене. Концентрацията й изчезна, енергията й се стопи, мисълта й скачаше безразборно от един въпрос на друг. Мигове я деляха от наркозния сън.

Но в последния миг, секунда преди умът й да пропадне в бездната, Дариа бе споходена от проникновение. Тя проумя значението на Куейк и летния прилив! Проумя неговата функция и може би тяхната роля в него. Помъчи се да продължи мисълта си и се опита да я задържи, като търсеше начин да я запомни.

Ала беше много късно. Все още не престанала да се бори, Дариа потъна в безпаметен сън.