Ерик Лустбадер
Наследникът (1)

— Джейк — прошепна, без да се обръща, Роджър Донован. Въпреки безнадеждността на ситуацията, той беше напълно спокоен. — Приличаш ми на герой от приключенски роман. Бях убеден, че няма да успеем да те убием.

— Но това не ви попречи да се опитате.

— Разбира се, че не ни попречи — навъси се Донован. — Нима ни мислиш за аматьори?

— Стига приказки! — отсече Джейк. — Заведи ме при Ундерман!

— О, Ундерман положително ще иска да узнае как си се справил с всичките ни предохранителни мерки.

— Значи ще остане разочарован. Хайде да вървим!

Джейк Мейрък се намираше в Хонконг, но мислите му бяха далеч, на друго място и в друго време в един дъждовен, ден преди девет месеца, когато кацна на летище Дълес. В продължение на много часове преди полета, двамата с Блис бяха заети с дешифровката на купища секретни документи, причинили смъртта на твърде много хора. Един от тях беше Дейвид Ох, близък, приятел на Джейк. След дешифровката стана ясно, че Хенри Ундерман — директор на секретната разузнавателна организация, за която беше работил и Джейк, известна в правителствените кръгове с името Агенцията, е съветски шпионин с кодово име „Химера“, на пряко подчинение на генерала от КГБ Даниела Воркута.

Документите сочеха, че генерал Воркута и Химера са отговорни за убийството на Антъни Беридиън, станало няколко седмици по-рано. Беридиън беше основател на Агенцията и единственият й директор до този момент.

Сега Джейк се намираше във Вашингтон и натискаше газта на колата си по посока на Грейт Фолс. Там, сред зелените хълмове, се намираше старото имение Грейсток, в което се беше настанил новият директор. Ундерман приписа убийството на Беридиън на Джейк и взе изключителни мерки за сигурност. Като мотив посочи заповедта за отстраняване на Джейк от оперативна работа, подписана от Беридиън малко преди да бъде убит.

Пред очите му плуваше картината от онзи дъждовен ден: как се изправя срещу баща си и го ликвидира със собствените си ръце.

Разбира се, Хенри Ундерман не беше истинският баща на Джейк. Но, приклекнал в храсталаците, ограждащи източния край на имението, той неволно потъна в спомени. Беше още хлапак, див и необуздан, истинско страшилище за жителите на Хонконг. Останал рано сирак, той носеше на плещите си непонятен, но огромен гняв, беше враг на всичко и всички.

Това се промени благодарение на Хенри Ундерман. Появил се в Хонконг със специална мисия, той откри Джейк и бързо го вербува за Агенцията. Хенри Ундерман беше човекът, който придаде смисъл в живота на Джейк и го спаси от окончателна разруха. Той вярваше в младежа, помагаше му да намери себе си. Затова Джейк го считаше за свой духовен баща.

А сега беше принуден да го ликвидира.

За целта трябваше да прибегне до „ба-мак“. В буквален превод това означаваше „да напипа пулса“, а на практика беше едно особено състояние на духа, при което човек е способен да усети енергийните излъчвания в заобикалящата го среда. Онези, които владеят „ба-мак“, могат да открият недостъпни за нормалните пет сетива явления, могат дори да разгадаят намеренията на врага и да ги блокират още в зародиш.

Приклекнал до източната ограда на имението, Джейк бавно потъна в „ба-мак“. В съзнанието му изплува един нов, съвсем различен свят. Почувства се освободен от всички човешки скрупули, превърна се в дух. Това състояние китайците наричат „ки“ — вътрешната енергия, която притежава всяко живо същество, самият живот. Без „ки“ човек се лишава от духовни сили и вътрешни резерви, не може да влезе в хармония нито с природата, нито със себе си…

Джейк притежаваше могъщо „ки“. Напълно концентриран, той усети как пипалата му се протягат далеч напред, като вълните, породени от камък, хвърлен в средата на спокойно езеро. Почти веднага откри първата защитна система на Ундерман, състояща се от отлично замаскирани сред тревата инфрачервени сензори. После дойде ред на ултразвуковите резонатори, маскирани като гъби в корените на дърветата.

„Ба-мак“ му разкри външната защита на Грейсток. Придвижваше се сред електронните сензори с лекотата, с която вятърът свири в гората.

В средата на втория кръг се спря и отново потъна в „ба-мак“. Беше приятно, сякаш се завръщаше и интимния свят на космическото излъчване. Даваше си сметка, че животът му зависи изцяло от това удоволствие. „Ба-мак“ беше най-силното му оръжие, с него беше постигал всички значителни победи в живота си — за Агенцията, а след това за себе си и баща си. За истинския си баща — Ши Зи-лин.

Джейк си даваше сметка, че именно „ба-мак“ го отличава от останалите, че само с негова помощ може да преодолява опасностите на живота, който беше избрал. Без това чувство никога не би стигнал до Грейсток с неговите изключителни мерки за сигурност.

Дойде ред на кучетата. Добермани, обучавани да надушват и обезвреждат всяко човешко същество в периметъра си. „Ба-мак“ му позволи да ги локализира и да мине покрай тях без никакви инциденти, избирайки подветрената страна.

Не беше сънувал дори през колко защитни кръга трябва да премине. Точният брой нямаше значение. Проникването в Грейсток беше като „уей ки“ — древната китайска игра на военна стратегия. Би било безсмислено да преодолява защитните кръгове един по един — бяха разположени толкова нагъсто, че, справяйки се с един от тях, тон неминуемо би попаднал в канапа на следващия. Но „ба-мак“ му даваше възможност да ги „усеща“ по няколко наведнъж.

По този начин стигна до Роджър Донован — детето-чудо на Агенцията, втори по ранг след директора. Беше спрял стария си корвет, модел 63-а, между стената на Грейсток и великолепната розова градина и човъркаше нещо в мотора.

Именно Донован го вкара в сградата и го заведе при Хенри Ундерман.

Блудният син се завърна у дома и се изправи лице в лице с коварния си баща. Ако в митологията има нещо вярно, моментът би трябвало да бъде наситен с драматизъм, от небето трябваше да се сипят оглушителни гръмотевици. Но черните облаци бяха безмълвни, тишината се нарушаваше единствено от жуженето на пчелите, които усърдно събираха нектар от розовите цветчета в градината два етажа под тях.

Стаята беше изпълнена с аромата на красивите храсти. Този аромат се запечата в съзнанието на Джейк, останалото беше просто фон. Дори борбата с Ундерман, провела се под невъзмутимия поглед на Роджър Донован…

Ундерман извади пистолет. По всички правила на играта би трябвало да застреля врага си на място, тъй като Джейк стоеше на два метра от него. Но Джейк отгатна намеренията му с помощта на „ба-мак“ и изстрелът попадна в празно пространство.

Жребият беше хвърлен. Вонята на смъртта се смеси с прекрасния аромат на розите, мирното жужене на пчелите потъна в звуците на двубоя.

Колко са легендите на различните народи, които уточняват причините за завръщането на блудния син? Коя от тях сочи, че той идва, за да убие баща си? Обзет от гняв, Джейк още веднъж прибягна до „ба-мак“ и с негова помощ проби защитата на Ундерман. Смъртоносните ветрилообразни удари се стовариха върху бъбреците на противника и заради Дейвид Ох, и заради Мариана — съпругата на Джейк, и заради Ничиреншу — неговия брат по бащина линия. Защото Химера имаше пръст в тяхната смърт, независимо дали това е станало директно, или чрез други хора.

Благодарение на „ба-мак“ той не мислеше за ужасните последици от това, което трябваше да стори. Смъртта беше в главата и ръцете му, сърцето му се превърна в хладен къс стомана. Студеният пламък на отмъщението отне светлината на ярките звезди, обсипали кадифения свод на небето…

Сега, в рамките на кратък като мълния миг, всичко се промени. Задоволството от акта на отмъщение отстъпи място на смъртта — грозна и жестока. В душата му нахлу чувство, за вина, сърцето му проплака. После всичко свърши. Остана единствено ароматът на рози — могъщ като океанския прибой…