Карол Бък
Сензационна новина (1)

Първа глава

На Кристин Мари Кавано — нежната половинка на един от популярните новинарски екипи на Югоизточните Съединени Щати — й се беше случвало да бъде шаферка, но булка — никога! Поне досега.

Не можеше да си обясни защо изпитва нужда от някого до себе си. По-рано се чувстваше достатъчно добре и сама. Но между нея и Мич Нелсън, мъжът, за когото щеше да се омъжи, имаше нещо особено — чувство, оцеляло цели шестнайсет години, въпреки разправиите, грешките и недоразуменията.

Наистина ли трябваше да се оженят? Бракът щеше да промени тяхната връзка, а никой не можеше да знае дали промяната ще е за добро.

„Обичам те, Мич! Но не зная дали ще мога да се омъжа за теб“, мислеше Кристи.

— Скъпа, изглеждате превъзходно! — изрече дълбок женски глас зад нея.

Кристи разпознаваше иронията. Опита да се обърне, но дългата бяла дантелена рокля, която бе облякла, й пречеше дори да помръдне.

Тя измърмори няколко не особено възпитани думи. Повдигна булчинската си рокля, като се олюляваше на обувките с токчетата, които бяха поне с пет сантиметра по-високи от всички, които някога бе обувала. Най-сетне успя да се обърне и видя кой й бе направил псевдокомплимента.

Пред нея стоеше красива, спокойна и стилна жена, която изглеждаше направо зашеметяващо! Бе висока, което май беше най-лошо от всичко. Беше поне метър и осемдесет, а Кристи едва достигаше метър шестдесет и два.

— Познавам ли ви? — попита Кристи с предизвикателен тон, овладян до съвършенство през годините журналистическа практика.

Жената изглежда се забавляваше.

— Аз съм Аманда, бившата съпруга на Мич.

Кристи знаеше, че Мич е бил женен. Приемаше този факт, но се опитваше да не му обръща внимание.

— Какво правите тук, Аманда?

— Ще изпълнявам ролята на ваша майка на сватбата.

Кристи почти се задави.

— Беше идея на Мич! — добави Аманда, нанасяйки смъртоносния удар.

— Минута и двайсет секунди. Всички по местата! — обяви повелителен глас.

Кристи се вцепени. Това беше гласът на Уейн Джексън, директор на новините на телевизионната компания „УИЗ“. Тя работеше там от април, в емисиите в шест и единайсет вечерта.

Едва сега се огледа и обърна внимание на всичко наоколо. Намираше се в главното студио на „УИЗ“, което бе напълно готово за предстоящата сватба. А най-лошото беше, че мястото гъмжеше от нейни колеги…

Беше невъзможно! С Мич бяха решили сватбата да бъде съвсем скромна — само граждански брак без много шум. Освен това се бяха договорили да не казват на никого от студиото! Не и преди медения им месец! Очевидно нещо се бе объркало в последния момент…

— Всички ли са по местата? — попита един до болка познат глас.

Кристи отново се обърна с мъка. Беше Брент Харпър. Въпреки че никак не го харесваше като човек, бе склонна да признае, че той притежава всички необходими качества, за да успее в професията. Неговите основни предимства — златисторусата коса, меденият глас и точният усет към събитията, му придаваха необикновено очарование на малкия екран.

— Какво правиш тук? — попита Кристи с прегракнал глас.

Брент беше облечен в своя неотразим смокинг. Това не предвещаваше нищо добро.

— Ще те предавам на годеника.

— Какво?!

— Една минута! — обяви Уейн Джексън.

Брент повтори казаното. Погледът му се отмести към Аманда Нелсън. Той смяташе себе си за дар божи за жените и полагаше неимоверни усилия да обърне внимание на колкото може повече от тях.

От започването на работа в „УИЗ“ Кристи бе открила само няколко дами, които не проявяваха интерес към сексуалната му щедрост.

— Това идея на Мич ли беше? — попита едва преглъщащата Кристи.

— Разбира се, че не, Кристи. Това е само част от новия ни договор.

— Мислех, че още преговаряте…

— Моят агент уреди сделката тази сутрин — отговори Брент с усмивка, която разкри най-хубавите изкуствени зъби, които могат да бъдат купени с пари. — Ако моя колежка се омъжва за главния редактор, според договора имам пълно право да присъствам на тържеството.

Кристи обмисли за миг ужасяващото твърдение и после каза единственото, което като че ли имаше някакъв смисъл:

— Не!

— Как така не? — Очите на Брент се разшириха.

— Казах не, Брент! Не желая точно ти да ме предаваш на годеника!

— Трийсет секунди до излъчване в ефир!

— Не мислиш ли, че е малко късно за такова решение? И кой искаш тогава да те предаде на Мич?

— Никой!

— О, чудесно! Може би следващото ще бъде, че изобщо не искаш да се омъжваш!

— Петнайсет секунди до началото!

— Може би наистина не искам! — избухна Кристи, ужасена, че силите й са към края и я напускат. След миг се сети за Уейн Джексън и неговото броене. — Какво начало? — попита стресната тя.

— А ти как мислиш? Не си ли чела предварителния сценарий? „УИЗ“ е откупила правото да предава сватбата на живо по телевизията.

Кристи опита да си поеме дъх, но корсетът на роклята я стягаше като броня.

— Десет секунди!

Кристи панически се опитваше да махне воала, който й пречеше да вижда! Имаше нужда от Мич!

— Кристи?!

Това беше гласът на Мич — хладен, компетентен и властен. Той никога не губеше самообладание — това бе първото, което научи за него.

— Пет секунди!

Прожекторите се включиха. Кристи чуваше Мич, усещаше присъствието му, но не можеше да го открие.

— Четири секунди!

— Не! — мълвеше Кристи, докато се бореше с воала, който я задушаваше. Някой, може би Брент, хвана ръцете й, но тя успя да се измъкне.

— Три секунди!

— Хайде, Кристи, стегни се! — чу гласа на Мич.

— Не! Не! Не! — повтаряше тя непрекъснато, като отчаяно клатеше глава.

Не беше сигурна на какво точно казва „не“. Знаеше само, че нещо я кара да го изрича безспир.

— Две секунди!

Изведнъж нечии ръце я хванаха здраво за раменете и я разтърсиха.

— Кристи, събуди се!

Тя отвори очи.

— Не! — проплака тя и седна в леглото. Сърцето й биеше до пръсване и цялата трепереше. Две силни ръце я обгърнаха и придърпаха треперещото й тяло към друго — топло и мускулесто.

— Успокой се, скъпа! — каза Мич внимателно.

Гласът му, който само преди миг й се бе сторил властен и студен, сега звучеше нежно и успокоително.

Кристи усети ласката на дланите му по гърба си и топлия дъх в косите си, докато той отново и отново я утешаваше. Тя с наслада вдишваше познатия аромат на кожата на своя любим. После въздъхна с облекчение.

Ужасът от кошмара — тъй като това бе само кошмар — постепенно изчезваше. Тя вече не трепереше, а пулсът й възвърна нормалния си ритъм.

„Всичко е наред. Ти си вкъщи, в леглото, а Мич е до теб“, успокояваше се тя мислено.

— Добре ли си? — попита Мич и я целуна.

— Да — увери го Кристи.

Тя се отдръпна от мъжа, за когото бе обещала да се омъжи. А всъщност искаше да направи точно обратното — да се сгуши в обятията му и да склони глава на неговото рамо. Когато след малко се посъвзе, Кристи се почувства засрамена.

Очевидно се беше мятала и бълнувала насън. Чудеше се какво е говорила и как ли го е възприел Мич. Имаше само един начин да разбере. Погледна мъжа, изиграл съдбовна роля в някои от най-хубавите, но и в част от най-лошите моменти на живота й, право в очите с цвят на бадеми.

Той притежаваше енергията на човек, два пъти по-млад от него, и бе изживял пълноценно всеки миг от своите четиридесет години. Косата му бе все така гъста, но вече доста прошарена. Леки бръчици очертаваха ъгълчетата на очите му, а малко по-дълбоки — неговата уста.

Мич не беше класически хубавец. Веднъж той шеговито беше отбелязал, че има „чудесно лице за радиото“. Острите черти на лицето му, ястребовият нос и плътните чувствени устни трудно можеха да се нарекат фотогенични, но определено подчертаваха мъжествеността му.

Не зная какво има в Мич Нелсън, но то прави всички мъже около него да изглеждат като монахини — чу веднъж Кристи една от секретарките на „УИЗ“ да казва на друга.

— Кристи? Добре ли си? — върна я гласът на Мич към действителността.

— Извинявай, Мич! — каза тя.

— За какво ми се извиняваш? За това, че си сънувала кошмар ли?

— Действително сънувах кошмар, в който участваше и Брент Харпър — промълви тя след малко.

— И какво правеше той? — повдигна вежда Мич.

— Искаше да ме предава на годеника…

— Какво?!

— Беше на сватбата ни и каза, че това било негово право по договор.

Мич я изгледа изпитателно, а после внезапно избухна в неудържим смях.

— Право по договор ли? Нищо чудно, че ти постоянно повтаряше „не“.

— Наистина ли? — опита да се засмее и Кристи.

— Боях се, че го казваш на мен — усмихваше се той.

Тази забележка я засегна.

— Не! — извика тя, без да се замисли.

Усмивката на Мич изчезна.

— Не?! — Изглеждаше безкрайно изненадан.

— Нямах това предвид… Тоест… Нямаше… — започна да заеква тя, сякаш искаше да се оправдае.

— Нямаше какво, Кристи? — подкани я Мич.

— Наистина казвах „не“… В кошмара си.

Настъпи продължително мълчание. Кристи не знаеше колко продължи то, но й беше достатъчно да осъзнае, че и двамата с Мич са голи. Когато се пробуди от кошмара, усети допира на тялото му и долови ударите на сърцето.

Тишината сякаш съживяваше едно особено чувство.

— А в истинския живот? — попита Мич. Ясно беше, че той също го усещаше. Погледът му се спусна надолу по голото й тяло и после отново се върна на лицето. Зелените му очи проблеснаха като скъпоценни смарагди.

Кристи преглътна, усещайки как зърната на гърдите й се втвърдяват. Неочаквана тръпка на възбуда прониза цялото й същество.

— В истинския живот ли? — повтори тя въпроса, като мъчително преглътна.

— Да. Ще ми казваш ли често „не“ в истинския живот? След като се оженим?

Той обгърна раменете й със своите топли длани и пръстите му се плъзнаха надолу по ръцете.

Кристи не можеше да не докосва Мич, когато той я докосваше. Започна да гали гърдите му.

— Зависи — отговори.

— От какво, скъпа?

Започна да милва гърдите й и тя затвори очи. Мич докосваше с връхчетата на пръстите си зърната й, с което предизвикваше експлозия от удоволствие в нея. Дълбока въздишка се изтръгна от устните й. Тя отвори очи.

— От какво зависи, Кристи? — настояваше той.

— От… обстоятелствата.

Както повечето жени, Кристи се притесняваше от формите на своето тяло, но когато беше с Мич, това неудобство изчезваше напълно. Той я караше да се чувства най-красивата и желана жена на земята.

— А какви са тези обстоятелства?

Движенията на дългите му пръсти станаха по-настойчиви. Кристи наведе глава и целуна Мич по врата. Усети ускорения му пулс с устните си. Тя прокара език по кожата му, като се наслаждаваше на вкуса.

— Какво ме питаше за обстоятелствата, Мич?

— Дали обстоятелства от този вид биха те накарали да кажеш „не“?

С лек натиск той я принуди да легне по гръб. Това означаваше, че знае какъв ще е отговорът й. Без да се смущава, тя се отпусна в обятията му. Беше готова да признае, че при подобни обстоятелства й бе невъзможно да му откаже и да отговори с „не“.

— Не — отговори тя дрезгаво.

— Което значи?

Кристи обви с ръце врата му. Прокара пръсти през гъстата му коса и доближи лицето му до своето.

— Точно това, което си мислиш.

Устните му се извиха в победоносна усмивка.

— Добре!

После я целуна страстно и ненаситно. Тя му отвърна и целувката им сякаш продължи цяла вечност. Възбудата ги водеше към пълното сливане.

Никога преди Мич — който бе нейният първи любовник, не я беше докосвал по този начин. Усещанията, които предизвика у нея, превърнаха желанието й в необуздана страст.

Той потърси и откри най-чувствителното място от нейната женска същност. Кристи извика и хвана ръката му. Не би могла да се контролира, дори и да искаше. Пръстите й се впиха в неговите мускулести рамене.

— Да! — трепетно простена тя.

— Да! — повтори дрезгаво той след миг, когато я облада със силно и рязко движение.

Кристи разтвори бедра, за да може той да навлезе в нея колкото може по-дълбоко. Мич въздъхна и впи устни в нейните.

Не изпитваше никакво колебание и нямаше задръжки. Двамата се движеха като едно цяло, потънали в чувствено удоволствие. Беше толкова хубаво!

Внезапно, без предупреждение, Мич спря да се движи. Кристи проплака. Беше съвсем близо до жадувания миг на екстаза! Но не можеше да го достигне сама…

— Мислех си за нещо, скъпа!

— Ти си в състояние да мислиш в такъв момент?! — Гласът й секна.

Трепереща и разстроена, тя опита да се отдръпне. Мич обаче я задържа. Неподвижността на потното тяло и неравномерното дишане показваха колко му е трудно да се сдържа.

— Не се ли счита за лош знак, ако годеникът види булката преди сватбата? — попита той.

Кристи премигна, докато се опитваше да разбере какво точно казва Мич. „Лош знак, ли?“, запита тя. „Ами, да!“, сети се най-после.

— Лош знак е само, ако булката е в сватбената си рокля — изрече тя с треперещ глас.

След това си спомни кошмара, булчинската рокля и усети как я полазват тръпки на лошо предчувствие.

— Но след като не съм с булчинска рокля…

— О!

Мич отново започна да се движи в нея, този път — силно и бързо. Това я накара рязко да поеме дъх и всички мисли изчезнаха от съзнанието й.

Кристи се отдаде на възбудата, която постепенно я отведе до така желаното освобождение и предизвика неземно удоволствие, което я разтърси цялата.

— О, Мич! Да! — едва успя да простене тя. Очевидно мъжът, за когото щеше да се омъжи, разбра какво означава нейното „да“…