Карол Бък
Сензационна новина (6)

Шеста глава

Мич погледна часовника си и бързо тръгна по коридора, който водеше към главната контролна зала на „УИЗ“.

Петнайсет минути до ефир…

Той дълбоко пое въздух. Би могъл да остане петнайсет минути насаме с Кристи. Би могъл да започне…

— Това е репортажът от камерата на „УИЗ“, която беше над града, когато токът спря и…

— По дяволите!

Първият глас — приятен и спокоен — беше на Кристи. Той накара сърцето на Мич да подскочи. Вторият — яростен и гневен, беше на един от редакторите, Дийн Йейгър, и накара нервите на Мич да се опънат до скъсване.

И двата гласа идваха от студиото, което Мич току-що бе отминал. Той се спря и се върна до вратата на малкото помещение.

— Какво има? — попита Мич облечения в тениска къдрокос мъж, застанал прегърбен пред някакви апарати.

Във въздуха се носеше миризма на цигарен дим и пот от напрежението преди включване. Върху единия от мониторите се мъдреше кутийка с газирана вода — нагло нарушение на забраната за внасяне на храна и напитки в работните помещения.

— Още няколко часа без климатична инсталация и всички уреди ще се съсипят! Едва се оправям с монтажа! — заоплаква се къдрокосият мъж.

Мич се намръщи. Материалът, който обработваше Дийн, представляваше цялостен преглед на събитията от момента на изгасването на електричеството. Възнамеряваше да го използва за завършек на новините в единайсет — в случай, че се появяха непредвидени проблеми с преките включвания. Едно от основните правила при правенето на предавания на живо бе да се предвиждат евентуалните провали. Затова трябваше винаги да има готов за извънредни ситуации материал.

— Този репортаж трябва да е готов след по-малко от петнайсет минути, Дийн!

— Знам, не се притеснявай! Всичко ще бъде наред — отговори той. После взе кутийката газирана вода, отпи и я допря до челото си, за да се разхлади.

— Това студено ли е? — попита Мич и изведнъж осъзна колко е жаден.

Устата му бе пресъхнала.

Дийн се засмя и му подаде кутийката.

— Ледена е! Вземи.

— Как се сдоби с нея? — Мич го погледна и видя лукавите пламъчета в очите му. — С измама значи!

— Позна! Един от хладилниците е включен към аварийния генератор.

Въпреки че Мич мразеше газирана вода, не се поколеба и взе кутийката. Отпи жадно.

— Вземи я — каза Дийн.

— Благодаря!

— Няма защо. И не се притеснявай за репортажа. Кристи ще го получи преди включването.

Мич отново се отправи по едва осветения коридор. Точно бе стигнал до контролната зала, когато чу потракване на токчета зад себе си. Спря и се обърна.

С бърза крачка и куп материали, които държеше в ръка, към него се приближи Кристи.

Тя бе така задълбочена в материалите, че почти се сблъска с него. Спря и погледите им се срещнаха. Мич можеше да се закълне, че за секунди температурата в помещението се повиши с няколко градуса.

— О, Мич… — чу той дрезгавия й несигурен глас.

Видя избилата по страните й руменина и широко отворените очи.

Кристи отстъпи, но въпреки разстоянието между тях, той долавяше аромата на лекия й парфюм.

— Как се справяш, Кристи? — едва промълви той.

— Добре! — отвърна тя и погледна ръката му. — Газирана вода ли пиеш? — Удивено се взря в лицето му.

— Да.

— Но ти мразиш газирана вода! — Нещо го прободе… Тя познаваше вкуса му толкова добре, колкото и своя. — Как си се сдобил с нещо студено? С измама, нали? — Устните й се извиха в лека усмивка.

Той кимна и й подаде кутийката. Кавалерският му жест не приличаше на стъпка към сдобряване.

Тя се поколеба, но прие кутийката. Докато я вземаше, пръстите им се докоснаха. Мич затаи дъх.

Кристи отпи голяма глътка и облиза навлажнените си устни. Мич усети напрежение в слабините.

— Кристи, знам, че времето не е подходящо, но… Аз… Ние трябва…

В този момент вратата на контролната зала се отвори и оттам изскочи Айчарт.

— А, ето къде сте били! Дейв ме изпрати да ви намеря. Време е за емисията!

Мич потисна обзелата го ярост. Разбираше, че няма причина да се сърди на асистент-режисьора.

— Ще поговорим по-късно, нали? — погледна той Кристи. В очите му се четеше надежда.

Тя кимна…

 

 

Мич пое дъх и погледна мониторите срещу себе си. Точно една минута до ефир! Трийсет секунди преди това материалът, който Кристи коментираше, пристигна на ролка, както бе обещал Дийн.

Мич седеше във въртящия се стол, обикновено използван от Дейв Бомън, който се бе настанил в съседния стол. На него пък сядаше директорът на продукцията Боб Никълс, който беше един от заседналите в асансьорите. Мич бе поел неговите задължения.

— Готово ли е всичко?

— Да — отговори звукооператорът Фил.

Мич погледна в монитора и видя Кристи, която пудреше носа, челото и брадичката си.

— Не се притеснявай, изглеждаш великолепно! — каза той, като се наведе към микрофона на масата пред себе си.

— Трийсет секунди. Първа камера да следи Кристи. Готови за включване на Евън.

Мич натисна един бутон, който му позволяваше да поддържа връзка с Евън. Той бе на мястото на предстоящата пресконференция на електрическата компания.

— Приготви си, Евън! Включваме те след по-малко от минута — каза му той.

Образът на красивия висок Евън запълни екрана.

— Пуснете микрофона на Кристи!

— Камера!

 

 

22:59:55 ч.

— Пет секунди!

Мич погледна Кристи, стискаща страниците на текста си. Гледаше право в обектива на първа камера. Излъчваше увереност.

— Четири, три, две, една…

— Включете камерите! Пуснете надписите! — нареждаше Дейв.

На екрана в едър план се появи губернаторът на щата. Надписите минаваха в долния десен ъгъл.

— Току-що обявих извънредно положение. Обръщам се с молба към всички да запазят спокойствие и да си помагат — разнесе се спокойният глас на губернатора.

Лицето му бе заменено от кадри, направени в момента на спирането на тока.

— Приготви се, Кристи! След това си ти!

Глас зад кадър обясняваше:

— … безпрецедентното спиране на електричеството е засегнало целите Югоизточни Щати…

— Какво става с втора камера?

— … никой не знае кога електричеството…

— Първа камера! Кристи, ти си!

— Добър вечер. Аз съм Кристин Кавано. Преди малко повече от пет часа и половина токът спря. Голямата авария, предизвикана от най-силните слънчеви изригвания, регистрирани някога, остави без ток по-голямата част от Югоизточните Щати. До този момент не се съобщава за смъртни случаи, предизвикани от аварията, но са регистрирани редица дребни наранявания и катастрофи. Въпросът, който милиони гневни и нетърпеливи хора задават, е кога ще бъде възстановена повредата. Щатската електрическа компания е решила да проведе пресконференция. Репортерът на „УИЗ“ Евън Тайлър предава на живо оттам. Евън?

Изведнъж оглушителен шум изпълни контролната зала.

— Ей, какво, по дя…

— Изключете го!

На монитора се виждаше Евън, който гледаше ужасено.

Шумът намаля.

Евън бе отново включен и по всичко личеше, че говори, но нямаше никакъв звук.

— Включи микрофона му, Фил!

— Вече съм го направил!

В този момент студиото се огласи от стенания и звуци, които много подхождаха на долнопробен порнофилм:

— О, да, да, скъпа…

— Брент, о, Брент!

— О, да, Линда! Господин Салам харесва това…

Господин Салам обаче бе грубо прекъснат от внезапно намесилия се глас на Евън:

— … Президентът на електрическата компания е пред микрофона в момента. Нека чуем какво ще каже!

— Излиза ли всичко това в ефир? — попита Мич.

— Надявам се, че не, човече! — отвърна звукооператорът.

Мич и Дейв се спогледаха.

— Може би все пак трябваше да оставим Брент да направи репортаж на живо за травмата, която е получил поради засядането си в асансьора — отбеляза режисьорът…

— Добре! — каза Мич и захвърли куп листа на масата. — Сега е ред на Уоли с обясненията за слънчевото изригване. Сю Бий, имаме нужда от суфльор за Кристи.

После той погледна към монитора и се намръщи, като видя картината от трета камера — образите се въртяха и подскачаха.

— Какво й е на трета робокамера?

Както в много други телевизионни станции, и в „УИЗ“ използваха така наречените робокамери, автоматично управлявани от разстояние.

Това обаче беше един от редките случаи, в които с такава камера ставаше нещо нередно.

— Стана грешка в управлението. Не е от топлината. Всичко е наред.

Мич отново погледна към монитора. Картината наистина се бе оправила.

След това отново пуснаха Кристи:

— Може би ви е трудно да повярвате, но спирането на тока е причинено от нещо, намиращо се на милиони километри от Земята. Както вече ви казахме, експертите твърдят, че за това са виновни слънчевите изригвания. Повече ще чуете от нашия метеоролог Уоли Паркър. Уоли?

— Трета камера! — нареди Дейв.

Както Мич разбра по-късно, съществуваше чисто техническо обяснение за това, което последва. Трета робокамера направо се побърка.

Мич се надигна от стола, като все още не можеше да повярва на очите си. Робокамерата… се движеше към Уоли!

— Включете втора камера!

— Какво, по дяволите… — възкликна Скот, операторът на робокамерата.

— Дайте втора камера! — повтори остро Мич.

— Не мога! — извика Сам, един от техниците.

— Как така не можеш?

— Копчето за изключване е блокирало. Не мога да спра картината от трета камера!

— Това е невъзможно! — изстена Дейв.

— Най-сетне! Копчето отблокира! — извика Сам.

— Включете Кристи! — реагира незабавно режисьорът.

— Имаш копие от материала на Уоли. Говори нещо! — нареди й Мич по микрофона.

Кристи точно започваше да говори, когато се чу трясък.

— Мисля, че робокамерата мина през стъклото на студиото! — каза Скот.

— Включете картината за слънчевите изригвания!

Чу се сподавен вик.

— О, господи! — простена техникът Сам. — Робокамерата май прегази Уоли Паркър!

Мич погледна към монитора с картина от трета камера. Нищо не можеше да се види. Образът бе така замъглен, като че ли камерата се въртеше в кръг.

Изведнъж всичко изчезна.

— О, не! — простена Скот.

— Мисля, че робокамерата току-що се разби! Нека някой да провери как е Уоли! — нареди Мич, като разтриваше слепоочията си.

 

 

Един от прожекторите в студиото даде на късо, взриви се и от него се посипаха искри.

Мич скочи ужасен, когато видя една пламтяща отломка да прехвърча покрай Кристи.

Уейн Джексън дотича с пожарогасител в ръка. След миг пламъците бяха потушени.

Кристи дори не мигна, докато ставаше всичко това. Когато една от противопожарните аларми се включи от дима, тя просто повиши глас, за да надвика пронизителния звук:

— Приключвай, Кристи! Почивка! — чу тя гласа на Мич в слушалките си.

— Почивка ли? Вече нямаме реклами! — каза Дейв.

— Трябва ни някаква почивка! Каквато и да е! Ако ще и декларация за предпазване на служителите ни от стрес! — процеди през зъби Мич. — И нека някой изключи проклетата аларма!

 

 

Една от подвижните камери на „УИЗ“ показа Дилия Ренолдс и тя започна репортажа си на живо от улиците на града:

— Тук всеки задава един и същи въпрос: къде бяхте, когато токът спря? — започна глухо тя. — И така, господине, вие къде бяхте, когато това стана? — пъхна тя микрофона в ухилената физиономия на един видимо пиян мъж.

— Ами, аз такова… Когато…

Двете десетилетия работа в бранша ясно подсказаха на Мич какво ще се случи всеки момент.

— Изключете го! — изръмжа той.

 

 

 

23:26 ч.

— Моля за извинение всички зрители, които станаха свидетели на току-що случилото се! Както вече сте забелязали, телевизията на живо е нещо непредсказуемо. За тези, които се интересуват какво стана с нашия метеоролог Уоли Паркър, ще съобщя, че той не е сериозно ранен след злополучната си среща с една от робокамерите преди малко. А сега новините за аварията…

— Човече, Кристи е страхотна! — каза Дейв с възхищение.

— Тя е неповторима! — отвърна Мич.

 

 

— Край на емисията!

Мич гледаше Кристи в монитора срещу себе си, когато забеляза, че тя е вперила поглед в нещо или някой при нея в студиото.

В следващия момент той видя устните й, които питаха:

— Ти… Какво?

Кристи посегна към червения телефон до себе си. Мич вдигна слушалката веднага след иззвъняването.

— Добре ли си, Кристи? — попита той, като продължаваше да я гледа на монитора.

— Да, чудесно! Но Сю Бий казва, че започва да ражда!

— Какво?!

В същия момент в контролната зала влетя запъхтяният Гюс Мълрони.

— Мич, спомняш ли си за дребните безредици в южната част? Има опасност да прераснат в бунт!