Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Where There is Love, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ирина Димитрова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 54 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Xesiona (2010)
Издание:
Анет Бродрик. Когато любовта заговори
„Арлекин България“ ЕООД, София, 1993
Редактор: Ани Димитрова
ISBN: 954–11–0037–6
История
- — Добавяне
Пета глава
Под прикритието на нощта, разпростряла черното си покривало, те мълчаливо достигнаха малкия залив. За изненада на Макс бяха възстановили много лесно деловите си отношения, като се има предвид колко много време бе изминало от последната им съвместна задача, както и напрежението помежду им, което не издържаше и най-малкото предизвикателство.
Той оглежда района дълго време, преди да сигнализира на Мариса и да се спуснат до водата. Бе уредил в полунощ да ги посрещне малка лодка от един риболовен кораб. Бяха пристигнали няколко минути по-рано. Той се прокрадна по-близо до брега и огледа морето.
По повърхността не се виждаше лодка. Той махна на Мариса да се насочи към дълбоката сянка в подножието на скалата. Когато мълчаливо стигнаха този участък на залива, той видя това, което търсеше. Малката лодка ги чакаше в сянката на група скали, разположени близо до брега. Макс изпита облекчение, че ще тръгнат тази вечер.
След неспокойната и безсънна нощ и денят, прекаран в компанията на Мариса, нервите му бяха опънати до крайност.
Бяха й купили нови дрехи — черен панталон и черен плетен пуловер. Светлата й коса бе покрита с шал.
Той я наблюдаваше, докато тя отвръщаше на сигнала на двамата мъже до лодката. Следвайки немите им инструкции, тя се качи в лодката и те я отблъснаха от брега. Макс нагази заедно с тях, докато водата стана достатъчно дълбока, за да се качат, без да рискуват да заседнат в пясъка.
Разговаряха тихо. Двамата с Мариса бяха пристигнали на срещата по заобиколен маршрут, за да са сигурни, че няма да бъдат проследени. По пътя не видяха никого. Макс се надяваше всичко да мине добре.
Щом се настани до Мариса, тя се наведе и прошепна в ухото му:
— Напомня за времето, когато работехме заедно, нали?
Той издаде някакъв гърлен звук, надявайки се тя да го приеме като отговор. Не искаше да мисли за факта, че тя е толкова близо до него, не и в сегашното си настроение и състояние. Той беше професионалист, по дяволите, и то добър! Бе прекарал последните шест години, като си напомняше колко е щастлив, че отношенията им се бяха развили именно така. Трябва да е бил не на себе си, за да си представя, че връзката им има някакво бъдеще. Тези мечти го бяха завладели само за момент и трябваше да ги остави далеч зад себе си, в пещерата на фантазиите.
Но той беше мъж и все още смяташе, че тя е изключително привлекателна. А плътно притиснатото й към него тяло с нищо не спомагаше за разрешаването на проблема…
Двамата моряци спуснаха веслата и започнаха да гребат към кораба, докато Макс се опитваше с всички сили да не обръща внимание на топлината, която излъчваше тялото й.
Когато усети, че тя се раздвижи, се загледа в нея, докато тя леко се навеждаше напред, за да освободи ръката си и пристягаше големия черен шал около главата си. Раздразни се, че забелязва всяко нейно движение, но явно бе неспособен да насочи вниманието си другаде.
Щом се качиха на кораба, капитанът вдигна котва и двигателите заработиха. Един от моряците ги отведе в трюма, посочи им две койки, разположени една над друга, и ги остави.
— Ще хвърляме ли ези-тура? — попита Мариса с подигравателна усмивка.
Можеше да мине и без веселите й шеги относно примитивната обстановка. Чувстваше се като Дребосъчето в къщичката на Карлсон на покрива. Обърна се с гръб към нея и каза:
— Избери, което искаш. За мен няма значение. Ще се кача за малко на палубата.
— Макс?
— Да? — Той се обърна и я погледна.
— Двамата с теб сме добър екип. Ще заловим О’Донъл и ще намерим Тими. Нещо ми подсказва, че ще успеем.
Очите им се срещнаха и двамата останаха загледани един в друг. В тясното пространство помежду им напрежението беше почти осезаемо.
— Поспи малко. Ще се върна по-късно.
Мариса го проследи с поглед, после се обърна към леглата. Реши да спи на горната койка, за да му е по-лесно да си легне, когато се върне. Седна на края на леглото, събу обувките и се покатери на горното легло.
Беше уморена, но твърде развълнувана, за да заспи. Лежеше и мислеше за изминалите няколко дни, мислеше за Тими. Дали бе отгатнала правилно? Дали Трой бе отвлякъл момчето? Ако бе така, защо използваше по този начин невинно дете? Дали Тими се бе изплашил? Не трябваше да мисли за това, защото щеше да полудее. Затвори очи с твърдото намерение да заспи.
Няколко часа по-късно прозвуча неочакван взрив и силен тласък събори Мариса от леглото. Тя падна тежко. Чувстваше се като в кошмар. Но всичко беше наяве. Бе натъртила ръцете и краката си.
Задъхвайки се, тя се изправи опипом, като опитваше да дойде на себе си. Явно на борда на кораба бе станала експлозия. Усещаше дима, но не виждаше нищо в тъмнината.
Преди да успее да си поеме дъх, чу гласа на Макс някъде наблизо:
— Мариса, добре ли си? Къде си?
— Тук — успя да изрече тя задъхано. Малката каюта бе зловещо наклонена.
Мариса почувства ръката му до лицето си. Сграбчи я и каза:
— Да се махаме оттук!
Чу как той се разсмя — нещо, което не бе очаквала. И защо именно сега, за Бога?
— Винаги съм твърдял, че в извънредни ситуации имаш бързи реакции.
Той й се подиграваше. Може би сънуваше, все пак?
Корабът издаде смразяващо кръвта стенание, точно когато Макс я повлече към единствения изход.
— Внимавай, стълбите!
С другата ръка тя опитваше да напипа предметите наоколо. Кракът й се удари в първото стъпало. Макс я сграбчи през кръста и я побутна нагоре. Без да губи време, тя се изкачи на палубата и се огледа. Овладян хаос бе най-доброто описание на картината. Всички членове на екипажа бяха заети с потушаването на пожара, избухнал на няколко места. След секунди Макс застана до нея.
— Да се махаме оттук, преди да сме хвръкнали във въздуха! Хайде. — Той коленичи до някакъв метален сандък и започна да вади спасителни пояси и жилетки. — Облечи една — нареди.
До тях приближи един от моряците.
— Капитанът предлага да вземете една от лодките, сър.
— А за членовете на екипажа?
— Все още няма заповед за напускане на кораба, сър.
Макс поклати глава и помогна на моряка да спуснат една от лодките. Пламъците хвърляха оранжево-червени отблясъци върху кораба.
„Точно така винаги съм си представяла, че изглежда адът“ — помисли Мариса.
Подпомогнати от моряка, те започнаха да се спускат към лодката. Вълните бяха високи и лодката подскачаше по гребените им. Мариса погледа ужасена надолу към нея. Беше доста неприятно да се прехвърляш в малка лодка, но когато на всичкото отгоре тя непрекъснато подскачаше, ситуацията ставаше ужасяваща.
— Побързай! — нареди Макс.
Тя затвори очи и застана накрая на късата стълба, после ги отвори точно навреме, за да скочи в лодката. Хвана се с две ръце за борда и се придвижи към носа, за да освободи пространство за Макс. Не беше сигурна какво точно се случи след това. В един миг Макс пазеше равновесие, готов да скочи в лодката, а в следващия — голяма вълна повдигна лодката и я отмести встрани, така че когато той скочи, бе тласнат срещу борда и удари главата си.
— Макс, добре ли си?
Тя пропълзя до него, без да обръща внимание на факта, че се отдалечаваха от кораба.
— Макс?!
Той лежеше, където беше паднал. Светлината беше твърде слаба. Бе само неясна фигура, просната на пода на малката лодка. Тя посегна и докосна лицето му. Той не помръдна.
— О, Макс! — Тя опипа главата му и откри голяма подутина на слепоочието. Изплашено се огледа за помощ. Лодката продължаваше да се отдалечава от горящия кораб.
Водата изглеждаше черна и мазна в контраст с ярките пламъци. Потърси с поглед други лодки, но не видя нищо.
Опипа около себе си и пръстите й докоснаха някакъв сандък. Като се молеше да намери помощ, тя вдигна капака. Първото нещо, което напипа, беше джобно фенерче, слава Богу! Насочи лъча към Макс. Той изобщо не реагира на светлината. Провери пулса му и с облекчение долови удари, макар и твърде бързи, за да бъдат нормални. Отстрани лицето му беше посиняло и започваше да се подува.
Опита се да го намести в по-удобно положение, извади от сандъка одеяло и го зави, не знаеше какво друго да направи. Корабът вече не се виждаше, освен когато лодката се издигаше на гребена на някоя вълна.
Защо риболовният кораб неочаквано и без причина бе избухнал? Или може би те двамата бяха причината? Побиха я тръпки. Можеше да загинат! Дори сега опасността още не беше преминала. Ами ако Макс не дойдеше в съзнание? Не трябвате да мисли за това. И по-рано бе попадала в трудни ситуации; беше обучена да не губи самообладание в критични моменти. Трябваше да взема решения без него.
Чу нова експлозия и погледна назад. Огнени езици се издигаха към небето, корабът бе унищожен! Тя наблюдава мълчаливо, докато небето отново потъмня, като се молеше другите да са се спасили.
Питаше се колко ли е часът. Нямаше никаква представа дали е спала часове или минути преди експлозията. Нямаше начин да отгатне кога ще се съмне.
Разгледа съдържанието на сандъка, за да провери запасите им. Имаше брезент, с който биха могли да се пазят от слънцето, а също така — пакетирана храна, бутилка вода и няколко сигнални ракети.
След като изстреля ракетите, Мариса загуби представа за времето. Молеше се да ги открият. Периодически проверяваше как е Макс. Той не помръдваше. Изтощена, тя най-после заспа. Главата на Макс лежеше в скута й.
Когато чу вика, Мариса, отвори очи и объркано се огледа. Ранното утринно слънце ги обливаше с лъчите си. Но по-важното бе, че надалеч от тях се намираше голяма яхта, а една моторна лодка ги доближаваше!
Тя сведе поглед към Макс. Мили Боже, изглеждаше много зле. Лицето му бе сиво, с изключение на синкавия оттенък на слепоочието му.
— Макс! Чуваш ли ме? Забелязаха ни, Макс. Ще ни помогнат. — Тя се наведе и опря буза в неговата. — Дръж се, чуваш ли?
Вдигна поглед към приближаващата моторница. Какъвто и възможен риск да ги грозеше, от нея зависеше да защити и двама им. Ако експлозията не беше нещастен случай, ако някой настойчиво търсеше оцелели, тогава двамата все още бяха в опасност!
Но Макс имаше нужда от лекарска помощ. И Мариса трябваше да използва всяка възможност, за да го спаси!