Софокъл
Антигона (3)

Парод

ХОР

Първа строфа

Ясно слънце не изгряло

до ден-днешен по-прекрасно

ти на седмоврата Тива^[1].

Най-подир изгря,

око на ясний ден,

над диркейски светий извор^[2] —

и пред теб смутен избяга

воина с щита бял,

дошъл от Аргос

с оръжия безброй.^[3]

Той против нас се вдигна,

да възвърне похитените

му уж права на Полиник.

И над нашите глави

той връхлетя като през облак —

горд орел белокрилат,

със свойта смела рат безбройна,

със сияйни шлемове

и остри копия.

Първа антистрофа

Свойта рат той спря над Тива;

със смъртоносните си копия

опаса кръвожадно

седмовратия ни град —

на смърт да предаде.

Но, без да се налочи с кръв,

той отстъпи: не докосна

огънят от факлите му

крепостните ни стени.

Зад крепостта Арес^[4]

с рев зловещ стресна дракона^[5].

Зевс, хвалби що ненавижда,^[6]

като го видя

вихром да се вие,

горд със копията свои златни,

с гръм водителя събори,

който беше се приготвил

над стените

да изпей победна песен.

Втора строфа

Гръм го повали и падна с трясък на земята,

с факела в ръцете, миг преди да полети върху ни —

грозен, яростен, буреподобен.

Безпощадният Арес за миг

тяхната участ реши,

и ги разпръсна,

и ги погуби,

седем вожда, настанени

срещу седемте тивански порти.

Бягат, медните доспехи

хвърлиха — на Зевс подарък.

Само двама клети братя,

от един баща и майка,

се нахвърлиха един връз друг,

с копия освирепели.

И смъртта и двамата постигна!

Втора антистрофа

Влезе възславена в Тива, с безброй колесници,

гръмко богиня Победа. Всичко премина.

Нека забравиме вече войната.

Нека през цялата нощ

в храмове ний се стечем

с песни и танци, —

Бакх^[7] ще ни води!