Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- ’Αντιγόνη, 442 пр.н.е. (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Пенчо Славейков, 1893 (Обществено достояние)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 28 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2006–2011)
Издание:
Софокъл. Антигона
Редактор: Любомир Русанов
Формат 16/56/84
Издателска къща „Пан“
Предпечат ЕТ „Катерина“
Печат — ИНВЕСТПРЕС АД
ISBN 954-657-456-2
История
- — Добавяне
Пети стазим
ХОР
Първа строфа
Ти, под много имена[1]
когото всички славят — гордост
на кадмейската девица[2],
син на Зевса Гръмовержец,
Дионисий, покровител
на полята италийски,
на долини елевзийски,
за Деметрини[3] тайнства
гдето идват вси народи, —
Бакхус, в Тива що живееш,
родината на вакханки.
Над Исменовия извор,
тамо, где посени бяха
драконските грозни зъби.[4]
Първа антистрофа
Бакхус, който там седиш
със сияен ореол
на скалата двоевърха[5],
във вакхически игри
корикийските нимфи бродят
покрай извора касталски;
ти, що от гората Низа,
със бръшлян зелен обвита
и обкичена с лозя,
слизаш с хор свещени химни
долу в улици тивански,
град от тебе най-обичан,
заедно със свойта майка,
поразена от гърма.
Втора строфа
Днес, когато градът страда
от жестоко зло, ела,
като минеш склонове парнаски,
чрез вълните морски, чрез проливи,
в спасителен бяг.
Втора антистрофа
Ти, водач на хора звезден,
със възторжения сонм
деви Бакха славещи всенощно
с песни, с танци — бог всерадостен,
ела при нас!