Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Весёлая семейка, 1949 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Мария Стефанова, 1950 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Eternities (2010 г.)
- Разпознаване и корекция
- filthy (2010 г.)
Издание:
Николай Николаевич Носов. Дневникът на Коля Синицин
Библиотека Смехурко
Повести за деца. Дневникът на Коля Синицин. Веселото семейство
Руска, второ издание
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Художник: Георги Чаушов
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Балавесов
Коректори: Мина Дончева, Христина Денкова
Индекс № 11 9537545332 6154-8-77
Дадена за набор 15. VI. 1977
Подписана за печат 20. I. 1978
Излязла от печат 30. II. 1978
Формат 16/60/90
Издателски коли 12
Печатни коли 12
Цена 0,98 лв.
Държавно издателство „Отечество“
ДПК „Димитър Благоев“
София, 1978
История
- — Добавяне
На другия ден
Ето какви смешни работи се случват в живота! Докато вчера не мислехме никъде да пътуваме, на другия ден вече седяхме във влака и се носехме към село при леля Наташа. Искаше ни се по-скоро да вземем яйца и да започнем мътенето на пилетата. Влакът сякаш нарочно се влачеше като костенурка и пътят ни се стори ужасно дълъг. Така е винаги: когато бързаш, всичко като че ли напук става бавно. Ние с Миша нервничехме и се страхувахме, че леля Наташа ще отиде някъде и не ще я заварим в къщи.
Но всичко излезе благополучно. Леля Наташа се оказа в къщи.
Тя много ни се зарадва и даже помисли, че вече сме пристигнали на летуване у тях.
— Та още не е започнала ваканцията ни — каза Миша.
— Дойдохме просто по работа — казвам, — за яйца.
— За какви яйца?
— За обикновени, за кокоши. Трябват ни пресни кокоши яйца.
— И таз добра! Нима в града няма откъде да се купят яйца?
— Разбира се, че няма — казва Миша. — В бакалницата има яйца, но те не са пресни.
— Как тъй не са пресни? Не може да продават в бакалницата стари яйца!
— Защо пък да не може? — казва Миша. — Откъде докарват яйцата в бакалницата? От колхоза. Щом кокошката снесе яйцето, разбира се, веднага не го откарват в бакалницата, нали?
— Вярно.
— Та там е работата — се зарадва Миша. — В колхоза събират яйцата, за да съберат наведнъж много: може би цяла седмица, а дори и две ги събират и чак тогава ги карат в бакалницата.
— Какво от това? — казва леля Наташа. — Яйцата не могат да се развалят за две седмици.
— Как не могат? В нашата книжка черно на бяло е написано, че ако яйцата престоят повече от десет дни, то от тях няма да се излюпят пилета.
— Пилета — това е друго нещо — каза леля Наташа. — За пилета са нужни съвсем пресни яйца, а за ядене стават яйца, които са седели и месец, и два. Да не сте намислили да въдите пилета?
— Защо да не сме намислили? Тъкмо това сме намислили. Затова сме и дошли — казвам.
— Как ще ги въдите? — пита леля Наташа. — Затова нали трябва квачка.
— Ние без квачка. Направихме инкубатор.
— Инкубатор ли сте направили? Какво е това чудо? За какво ви е притрябвал инкубатор?
— Че за мътене на пилета.
— А за какво ви са пилета?
— Просто така — казва Миша. — Без пилета е някак скучно… Вие нали имате всичко: кокошки, гъски, крави, свине, а ние нищо си нямаме.
— Защото ние живеем тук, на село. А в града кой ли ще вземе да държи крави?
— Крави, разбира се, никой няма да държи, но някоя и друга дребна животинка навярно може.
— В града и с дребна животинка ще се измъчиш! — засмя се леля Наташа.
— Защо ще се измъчиш? — каза Миша. — У нас в къщи живее един човек, който отглежда птици. Той държи в клетка разни птици: кадънки, канарчета, щиглеци и даже скорци.
— Та той държи птиците в клетки. Нима и вие ще държите пилетата в клетки?
— Не, пилетата могат да стоят в кухнята. Ще им потърсим някое хубаво местенце. Само ни дайте най-хубави яйца, съвсем пресни, защото от лоши яйца не могат да се излюпят пилета.
— Ще ви дам, ще ви дам — каза леля Наташа. — Вече зная какви яйца ви трябват: такива, каквито се слагат под квачка. Моите кокошки снесоха преди малко, така че яйцата ще бъдат съвсем пресни.
Леля Наташа отиде в кухнята и взе петнадесетина яйца. Всички те бяха избрани: чистички, белички, без нито едно петънце. От пръв поглед се вижда, че са съвсем пресни. Тя сложи яйцата в кошничката, която бяхме донесли със себе си, а отгоре ги покри с топла вълнена кърпа, за да не изстинат по пътя.
— Желая ви успех! — каза леля Наташа.
На двора взе да се мръква и ние с Миша побързахме обратно към гарата.
В къщи се върнахме в дванадесет часа през нощта Мама ми се кара, че съм се забавил така много. Миша също си изпати от майка си. Но всичко това беше нищо! Най-неприятното беше, че не можехме този ден да започнем мътенето на яйцата. Трябваше да отложим тази работа за утре.