Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Весёлая семейка, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Eternities (2010 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2010 г.)

Издание:

Николай Николаевич Носов. Дневникът на Коля Синицин

Библиотека Смехурко

Повести за деца. Дневникът на Коля Синицин. Веселото семейство

Руска, второ издание

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художник: Георги Чаушов

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректори: Мина Дончева, Христина Денкова

Индекс № 11 9537545332 6154-8-77

Дадена за набор 15. VI. 1977

Подписана за печат 20. I. 1978

Излязла от печат 30. II. 1978

Формат 16/60/90

Издателски коли 12

Печатни коли 12

Цена 0,98 лв.

Държавно издателство „Отечество“

ДПК „Димитър Благоев“

София, 1978

История

  1. — Добавяне

Класно събрание

Костя идваше у дома всеки ден и после разказваше на децата как върви работата по мътенето на пилетата.

Само не казваше, че аз и Миша сме направили инкубатор. Той съчини, че са някакви други деца от друго училище.

Веднъж Витя Смирнов каза:

— Да беше ме запознал с тези деца.

— Защо?

— Просто е интересно да се видят какви са тези деца. Ето такива ни трябват в кръжока по природознание! Изведнъж ще тръгне работата ни. А то с такива деца като Миша и Коля нищо хубаво няма да излезе — не искат да дежурят. Трябваше да се садят дръвчета — не дойдоха. Не правят кафези…

— Онези също не са садили дръвчета — каза Костя и ни подмигна.

— Онези — това е друго нещо: те и без дръвчета, както се вижда, си имат грижи до гуша.

Витя не се и сещаше, че Костя разказваше за нас с Миша. А ние наистина имахме грижи до гуша. Заради този инкубатор съвсем изоставихме уроците си и получихме двойки по математика.

Александър Ефремович ме вдигна и понеже не можах да реша задачата, ми писа двойка. След това той вдигна Миша и му писа двойка с плюс. Разбира се, не си знаехме урока, но все пак беше ни тежко да получим лоши бележки.

— На тебе все пак не ти е толкова тежко — казваше Миша. — Ти имаш просто двойка, а аз — двойка с плюс.

— Според мене двойка с плюс все пак е по-добре, отколкото просто двойка — казвам.

— Нищо не разбираш! Е, кажи, ако прибавиш към двойката плюс, нима от това тя ще стане тройка?

— Не, остава си двойка.

— Защо пък се пише плюс?

— Не зная.

— А аз зная. Плюс се пише за това, да не си мислиш, че напразно са те обидили. Ето, даже едно плюсче не ми се е досвидяло. За колкото си отговорил, за толкова са те оценили.

— Какво обидно има тук?

— Как „какво обидно“? Обидното е това, че те считат за глупав. На умния човек пишат просто двойка. Той и така разбира, че нищо не знае, а на глупавия трябва да се пише двойка с плюс, за да не си въобразява, че са го обидили напразно. Тъкмо това е обидното, че те смятат за глупав. А още има и двойка с минус — говореше Миша. — Какъв смисъл има тук? Двойката означава, че ти нищо не знаеш. А нима може да се знае по-малко от нищо?

— Не може — съгласих се аз.

— Знаеш ли! — се зарадва Миша. — Двойка с минус означава, че ти не само нищо не знаеш, но и не искаш да знаеш нещо. Ако ти просто не си си научил урока, пишат ти двойка, а ако се знае, че си безделник, трябва да ти завъртят двойка с минус, за да го почувствуваш. А има още и единица… — продължаваше той да философствува.

Но не му се удаде да разкаже за единицата, защото Александър Ефремович ни сложи на различни чинове.

През последното междучасие Женя Скворцов каза:

— След часовете останете, момчета! Ще имаме събрание на класа.

— Ние не можем, нямаме време — казахме ние с Миша.

— Трябва да останете: отнася се за вас.

— Защо за нас? За какво ще поставяте въпроса за нас? Какво сме направили?

— На събранието ще поговорим — каза Женя.

— Их! — отвърна Миша. — Какво е това? Още не си получил двойка и вече се занимават с тебе! Мисли, че като е председател на класа, може току-така да се занимава с всеки. Нищо, и той ще получи някога двойка, нека тогава да постави въпрос за себе си.

— Той няма да получи, той се учи добре — казах аз.

— А ти какво го защищаваш?

— Не го защищавам.

— Ето, сега трябва да останем! — казва Миша.

— Нищо — рекох аз. — Майка ще наглежда инкубатора.

След часовете останахме на събрание на класа.

— Дневният ред е във връзка с успеха и дисциплината — каза Женя Скворцов — В последно време някои деца се държат недисциплинирано в час: въртят се, разговарят, пречат на другите. Особено се отличават с това Миша и Коля. Вече няколко пъти ги разделяха. На какво прилича това? Цяло безобразие! А днес съвсем се отличиха: получиха двойки.

— Съвсем не е двойка! Имам двойка с плюс — каза Миша.

— Не е голяма разликата! — викна Женя. — Намалихте си бележките и по другите предмети.

— По другите предмети нямаме двойка, само по руски аз имам тройка — отговори Миша.

— Тройка с минус — подсказа Ваня Ложкин.

— Не се бъркай, когато не те питат! — рече Миша.

— Как „не се бъркай“? Имам право да се изказвам, имаме събрание на класа.

— Тогава вземи думата и се изкажи.

— Ще я взема! Мислиш, че няма да я взема? Момчета, те имат лош успех, защото не си учат уроците. Нещо им пречи да учат. Нека кажат какво им пречи.

— Какво ви пречи да учите? — попита Женя.

— Нищо не ни пречи — отговори Миша.

— Аз зная какво им пречи — каза Льошка Курочкин: — те говорят и не слушат уроците, приказват и не внимават в час, а в къщи също лошо се готвят. Според мене трябва да се разделят завинаги, за да не говорят.

— Защо да ни разделят? — каза Миша. — Ние сме другари. Затова ли ще ни разделят, че сме другари?

— А какво да ви правим, като ви вреди другарството? — обади се Сенка Бобров.

Тук Костя се застъпи за нас:

— Нима другарството може да вреди? Другарството никога не вреди.

— Тяхното другарство е такова — където е единият, там е и другият: единият говори, и другият говори, единият не иска да готви уроците си, и другият също. Единият получи двойка, и другият също. Да се разделят и работата ще се свърши! — каза Витя Смирнов.

— Чакайте, момчета! — викна Костя. — Винаги можем да ги разделим, може би ще трябва да им помогнем? Може би нямат време да си учат уроците?

— Защо да нямат време?

— Може би се занимават с някаква важна работа.

— Каква е тази важна работа? — се засмя Сенка Бобров.

— Може би са направили инкубатор!

— Те? Инкубатор? — се засмя Сенка.

— А ти какво мислиш? Може би не си отспиват нощем, наблюдават температурата! Може би цял ден се трудят, а ние ги ругаем! Може би…

— Какво пък ти „може би“, та „може би“! — разсърди се Женя. — Какво, да не би наистина да са направили инкубатор?

— Направили са — каза Костя.

— Подражават на онези деца ли, за които ти разправяше — каза Витя.

— Не — каза Костя, — те са именно децата, за които ви говорех.

— Те?

— Да, те.

— Та нали казваше, че те учат в друго училище!

— Аз само така казвах.

Сега всички ни заобиколиха с Миша.

— Значи вие сте направили инкубатор?

Витя Смирнов каза:

— Безобразие! Истинските естественици не постъпват така! Направили инкубатор и мълчат! Тази работа интересува всички момчета. Защо криете?

— Мислехме, че ще ни се смеете — отвърнахме с Миша.

— Защо пък да ви се смеем? Какво смешно има тук? Напротив, бихме ви помогнали. Щяхме да наредим дежурство. Щеше да ви бъде по-леко и щяхте да се учите по-добре.

— Момчета — каза Владик Зайцев, — хайде да поемем грижата за инкубатора.

— Правилно! — завикаха всички.

Витя каза, че ще се отбие при нас следобед, за да съставим списък на дежурните и да се уговорим относно ръководството.

С това класното събрание завърши.