Николай Носов
Веселото семейство (16)

Нашата грешка

Поради всички тези грижи ние даже не забелязахме как се бе съмнало. Слънчицето изгря и започна да свети в прозореца. На пода заиграха слънчеви зайчета и цялата кухня се напълни с радостна светлина.

— Ще видиш, сега ще дойде някое от момчетата — каза Миша. — Не ще се стърпят!

Той не успя да каже това и ето че изведнъж дойдоха двама — Женя и Костя.

— Гледайте чудо! — извика Миша и измъкна пилето от тенджерата. — Ето ти чудо на природата!

Децата започнаха да разглеждат пилето.

— А тука има още три клъвки — хвалеше се Миша. — Гледайте: пети, осми и десети номер.

Пилето изглежда много се боеше от студено. Когато го държахме в ръцете си, то ставаше неспокойно, а когато го поставяхме обратно в отоплителя, веднага се успокояваше.

— Хранихте ли го вече? — попита Костя.

— Ти пък, ти пък! — отговори Миша. — Още е рано да се храни. Пилетата се хранят едва на следния ден.

— А вие цяла нощ ли не сте спали? — ни попита Женя.

— Не, какво ти спане, когато стават такива работи!

— Тогава вие си легнете, а ние ще подежурим засега — предложи Костя.

— А ще ни събудите ли, ако се излюпи ново пиле?

— Разбира се, че ще ви събудим.

Ние с Миша легнахме двама на кушетката и моментално заспахме. Право да си кажа, отдавна вече ми се спеше. Едва се държах на краката си.

Децата ни събудиха в десет часа сутринта.

— Ставайте да видите второто чудо на света! — викаше Костя.

— Какво е това второ чудо на света? — не разбрах аз сънен и се огледах наоколо.

Цялата кухня вече беше пълна с деца.

— Ето чудото! — извикаха децата и показаха отоплителя.

Ние с Миша скочихме и надзърнахме в тенджерата. В нея се оказаха две пилета. Едното от тях беше кръгличко, пухкаво и жълтичко като жълтък на яйце. Истински красавец!

— Чудесно е! — казвам. — Защо нашето, първото, е такова проскубано?

Всички се изсмяха:

— Та това е вашето, първото.

— Кое?

— Ето това, пухкавото.

— Не е! Ето това е нашето, голичкото.

— Това, голичкото, току-що се излюпи. А първото вече изсъхна и стана пухкаво.

— Какво чудо! — казвам. Значи и второто ще бъде такова, когато изсъхне?

— Разбира се.

— А кой номер се е излюпил? — попита Миша.

— Как кой номер? — не разбраха децата.

— Нали сме номерирали всичките яйца — обясни Миша.

— Не видяхме кой номер излезе — отговори Костя.

— Може да се провери по черупката — казах аз. — Нали черупката е останала там.

Миша отвори инкубатора и извика:

— Мамичко! Та тука имало още две новородени!

Всички, като се блъскаха един друг, се втурнаха към инкубатора. Миша внимателно извади две нови пилета от инкубатора и ни ги показа.

— Ето ги, смелчаци! — гордо каза той.

И тези пилета сложихме в тенджерата. Сега вече бяха четири. Те все седяха на куп и се притискаха едно о друго, за да им бъде по-топло.

Миша извади оставените черупки от инкубатора и започна да гледа какви номера са написани на тях.

— Четвърти, осми и десети номер — обяви той. — Само че кое от къде е излязло?

Започнахме да разглеждаме трите нови пилета, но сега вече не можеше да се разбере кое из коя черупка се бе излюпило.

— Всички номера се объркаха — смееха се децата.

— А пети номер така си и лежи в инкубатора? — казвам.

— Ох, майчице! Лежи! — възкликна Миша. — Какво ли му е? Може да е умряло?

Взехме от инкубатора яйцето номер пети и леко разширихме клъвката, пиленцето спокойно лежеше в яйцето и шаваше с главичката си.

— Живо! — зарадвахме се ние и сложихме обратно яйцето.

Миша провери останалите яйца и откри нова клъвка, на трети номер. Децата се смееха и потриваха ръце от удоволствие.

— Ето че тръгна работата — радваха се те.

Сега дойде Майка. Започнахме да й показваме пилетата.

— Ето това е мое! — каза тя и вече искаше да хване пухкавото.

— Чакай — казвам. — Защо го хващаш? То трябва да седи в отоплителя, иначе ще изстине.

— Тогава ще си го взема после. Само че това, пухкавото, ще бъде мое. Аз не искам голо.

Този ден беше неделя, никой нямаше да ходи на училище. Децата се тълпяха у нас целия ден. Един седеше на стола, друг — на табуретката, трети — на кушетката. Ние с Миша седяхме на най-почетното място — при инкубатора. Надясно, до печката, стоеше тенджерата с новородените. На печката се грееше паница с вода, на прозореца весело се зеленееше овесът в сандъчето. Децата се шегуваха, смееха се, разказваха разни интересни случки из живота си.

— Защо закъсняха? — попита някое от децата. — Нали още в петък очаквахте пилета.

— Не зная — отговори Миша. — В книгата е написано, че пилетата се излюпват на двадесет и първия ден, а днес сме вече двадесет и третия. Дали няма някаква грешка в книгата.

— Да не би вие да сте сбъркали нещо? — каза Льоша Курочкин. — Помните ли кога сложихте яйцата в инкубатора?

— Сложихме ги на трети. Това беше в събота — каза Миша. — Точно помня, защото на другия ден беше неделя.

— Слушай — каза Женя Скворцов, — защо сметката ви излиза така — сложили сте яйцата в събота, а двадесет и първият ден бил петък.

— Вярно — подхвана Витя Смирнов. — Ако сте започнали в събота, то двадесет и първият ден трябва да бъде също в събота. Нали седмицата има седем дни, а двадесет и един ден — това са точно три седмици.

— Три по седем — двадесет и един! — засмя се Сенка Бобров. — Така е по таблицата за умножение.

— Не зная как е там по таблицата за умножение! — обади се Миша. — Ние не сме смятали по таблицата.

— А как сте смятали?

— Ето как — каза Миша и започна да подвива пръстите си. — Трети беше първият ден, четвърти — вторият, пети — третият.

Така той дойде до петък и получи двадесет и един дена.

— Как тъй? — каза Сеня. — По таблицата за умножение двадесет и първият ден е в събота, — а по пръстите — в петък. Просто чудно!

— Я покажи още веднъж как пресмяташ — каза Женя.

— Ето — каза Миша и отново започна да прегъва пръстите си. — В събота, трети — един ден, в неделя четвърти — два…

— Чакай, чакай! Неправилно! Ако ти си започнал на трети, то трето число не трябва да се брои.

— Защо?

— Защото още не се е изминал един ден. Един ден се е изминал едва на четвърти. Значи трябва да започнеш да броиш от четвърто число.

Сега ние с Миша разбрахме в какво се състои работата. Миша преброи поновому и всичко се оказа вярно.

— Правилно — каза той. — Двадесет и първият ден е настъпил вчера.

— Значи всичко е излязло както трябва — казвам. — Нали в събота вечер сложихме яйцата в инкубатора и първата клъвка се появи в събота вечерта, т.е. вчера. Точно двадесет и един дена са се изминали.

— Ето, виждаш ли, какво нещастие може да те сполети, ако лошо знаеш математиката — каза Ваня Ложкин.

Всички се разсмяха, а Миша каза:

— Заради тази грешка колко мъка понесохме! Ако не бяхме сбъркали, никой нямаше да се измъчва.