Николай Носов
Веселото семейство (17)

Рожденият ден

Привечер ние вече имахме десет пилета в отоплителя. Последно се появи номер пети. То упорито не искаше да излезе от яйцето и ние трябваше да отчупим черупката наполовина, за да му помогнем да се измъкне. Ако не бяхме направили това, така и щеше да си остане вовеки веков. То се оказа по-дребно от останалите пилци и не беше толкова здраво, навярно поради това, че тъй дълго беше седяло в яйцето.

Вечерта в инкубатора останаха само две яйца. Те самотно лежаха сред празната кутия. На тях не бяха се появили даже клъвки. Ние продължавахме да нагряваме инкубатора и не угасяхме лампата, но те цяла нощ даже не пробиха черупките си. Всички новородени пилета прекрасно прекараха нощта в тенджерата, а сутринта ги пуснахме на пода. Те всички бяха жълтички, пухкави и отчаяно пищяха. Мигаха с очичките си и жумяха от силната светлина; едни вече се държаха здраво на малките си крачета, други падаха, трети се опитваха да бягат, но веднага се спъваха. Понякога тикаха клюнчетата си в разните петна по пода и дори в лъскавите главички на гвоздеите.

— Миличките! Та те искат да ядат! — възкликна Миша.

Веднага приготвихме твърдо сварени яйца, нарязахме ги ситно и насипахме на пилетата. Но пилетата не се сещаха, че яйцето може да се яде. Давахме им по трохичка от яйцето и говорехме:

— Яжте, глупачета!

Но пилетата дори не поглеждаха храната. В това време в кухнята дойде Мишовата майка.

— Мамо, те не искат да ядат яйце! — оплака се Миша.

— А ти ги научи.

— Че как да ги науча? Ние им говорим, а те не слушат.

— Нима така се учат пилета? Ти почукай с пръста си по пода.

Миша приседна при пилетата и започна да почуква с пръста си по пода там, където беше насипана храната. Пилетата видяха как пръстът сякаш кълве храната на пода и също започнаха да кълват. След една минута от яйцето не остана нито трошичка. Тогава им сложихме чинийка с вода и пилетата започнаха да пият вода. На това не стана нужда да ги учим. После те се свиха вкупом на пода и се притиснаха едно към друго. Поставихме ги обратно в тенджерата, за да им бъде по-топло.

Този ден, щом влезе Мария Петровна в клас, всичките деца се втурнаха към нея и започнаха да й разказват, че ние вече имаме пилета. Мария Петровна много се учуди и се зарадва.

— Значи може да ви честитим рожден ден на пилетата? — каза тя.

Всички се засмяха, а Витя Смирнов каза:

— А ние дори не отпразнувахме рождения ден на пилетата! Хайде да го отпразнуваме днес.

Всички се зарадваха и завикаха:

— Хайде! Хайде! Мария Петровна, вие ще дойдете ли на рождения ден у нас?

— Ще дойда — усмихна се Мария Петровна. — И подарък ще донеса на пилетата.

— Ние също ще донесем подаръци! — викаха децата.

Като се върнахме от училище, ние с Миша очаквахме с нетърпение гостите. Много ни интересуваше въпросът: какви ще бъдат подаръците?

Пръв се яви Сенка Бобров с букет цветя.

— Какво е това? — каза Миша. — Защо си домъкнал цветя?

— Подарък!

— Защо им е на пилетата такъв подарък? Те, какво, тези цветя ли ще ядат?

— Защо ще ги ядат? Те ще ги гледат и ще ги миришат.

— Ех, че го измисли! Те не са виждали цветя, нали!

— Разбира се, че не са виждали. Дай една консервена кутия с вода. Ще видиш колко хубаво ще бъде.

Наляхме вода в една кутия и поставихме цветята във водата. След Сенка се явиха Серьожа и Владик. И двамата донесоха по едно букетче кокичета.

— Какво, да не сте се наговорили всички да носите цветя? — нацупи се Миша.

— А на теб нашите подаръци не ти ли харесват! — обиди се Владик. — Нали знаеш, че на подарен кон не се гледат подковите.

Поставихме и тези цветя във вода.

Дойде Ваня Ложкин и донесе половин килограм булгур. Миша го погледна и поклати глава:

— Не зная дали ще ядат такъв булгур.

— Опитай — каза Ваня.

— Не, по-добре да почакаме и ще попитаме Мария Петровна.

В това време дойде Мария Петровна. В ръцете й имаше нещо завито във вестник. Тя го разви и то се оказа бутилка. В бутилката имаше нещо бяло.

— Мляко! — извика Миша. — А ние не се сетихме да дадем на пилетата мляко!

— Това не е мляко, а извара — каза Мария Петровна. — Първите дни трябва да се дава на пилетата в изобилие изваря. Те много я обичат.

Пуснахме пилетата от отоплителя, донесохме една чинийка и насипахме извара в нея. Пилетата започнаха да ядат изварата.

— Ето, това е истински подарък за пилета! — радваше се Миша. — Трябва да знаеш какво се подарява на пилета.

Продължаваха да пристигат нови „гости“. Дойдоха Витя и Женя и донесоха просо. След тях дотърча Льошка Курочкин с детска дрънкалка в ръце и вика:

— Не знаех какво да купя за новородените! Вървя по улицата, гледам — в будката се продават бебешки дрънкалки. И аз им купих дрънкалка.

— Побъркал се е! — избърбори Миша.

— Защо да съм се побъркал.

— Кой подарява на пилета дрънкалки?

— Откъде да зная какво се подарява на пилета? Може да им се хареса дрънкалката.

Той подскочи към пилетата и започна да дрънка с дрънкалката над тях. Пилетата престанаха да ядат извара и започнаха да вирят главите си нагоре.

— Гледайте! — силно викаше Льошка. — Дрънкалката им се хареса.

Всички се разсмяха. Миша каза:

— Е добре, не им пречи да ядат.

Попитах Мария Петровна могат ли да се хранят пилетата с булгур или с просо. Мария Петровна каза, че пилетата могат да се хранят с всякакво зърно, само че да е варено.

— А как да варим зърното? — попита Миша.

— Сварете просто каша — каза Мария Петровна.

Ние с Миша искахме вече да варим каша, но ето, че дойде още един „гостенин“ — Костя Девяткин.

— А подарък донесе ли? — попитаха го децата.

— Ето подаръка — каза Костя и измъкна от джоба си две банички.

— Виж какво измислил! — разсмяха се децата.

— Но нали на рожден ден винаги се правят банички — оправдаваше се Костя.

— А с какво са пълни баничките? — попита подозрително Миша.

— С каша.

— С каша? — извика Миша. — Защо си мълчиш?

Той издърпа от ръцете на Костя баничките и започна да вади от тях кашата.

— Чакай! — каза Костя. — Нали се вижда, че са с каша. Защо разваляш баничките?

Но Миша не слушаше. Той изсипа кашата в една чинийка и я постави пред пилетата. Пиленцата започнаха да кълват кашата.

Майка видя, че всички носят подаръци на пилетата. Тя донесе червена лентичка, наряза я на парчета и завърза на шията на всяко пиленце корделка. Наредихме около пилетата кутии с цветя и за пилетата настана истински празник. Пред тях бяха сложени чинийки с богато ядене: в една чинийка — каша, в друга — извара, в трета — чиста прясна вода, и всички пиленца бяха с червени корделки. Костя искаше да ги гощава и с трева, но Мария Петровна каза, че още е рано да се дава зелена трева на пилетата, по-добре било да се почака с това до утре.

Пилетата си хапнаха и си пийнаха прясна водичка. Свалихме им корделките и ги поставихме обратно в отоплителя. Мария Петровна ни посъветва да заградим за пилетата един ъгъл в кухнята и да поставим чугунена паница с топла вода, за да се топлят около нея.

— А най-добре е да се откарат някъде на село. В затворено помещение пилетата често боледуват и могат да умрат. На тях непременно им е нужен чист въздух — каза Мария Петровна.

Показахме на Мария Петровна нашия инкубатор, в който бяха останали само две яйца.

— Навярно вече нищо няма да излезе от тези яйца — каза Мария Петровна. — Но това не е беда. И така сте постигнали много. Славно сте се трудили!

— Ние не се трудихме сами: заедно с нас работеха момчетата — каза Миша.

— Така и трябва — отговори Мария Петровна. — Дружни ли сте, никакви трудности не ще ви плашат.

— А аз мислех, че нищо няма да се получи, тъй като веднъж изпуснах температурата и яйцата бяха изстинали — казах аз.

— Зародишите могат да издържат доста дълго охлаждане — каза Мария Петровна, — нали квачката през всичкото време не седи върху яйцата. Един път на ден тя слиза от полога, за да се нахрани и яйцата изстиват. В инкубатора също охлаждат яйцата един път на ден, за да се развиват зародишите при естествени условия. Но много по-опасно е да се прегреят яйцата.

— Аз веднъж ги прегрях — каза Миша. — Температурата се беше вдигнала на четиридесет градуса.

— Значи навреме си се сетил — обясни Мария Петровна. — Дългото прегряване би могло да погуби зародишите.

Вчера счупихме останалите две яйца. Зародишите и в двете се оказаха недоразвити. Животът в тях кой знае защо се бе прекъснал по средата и пилетата умрели, без да се родят. Именно от прегряването може да е станало това.

Изгасихме лампата, която гореше вече точно двадесет и три дни. Живакът в термометъра бавно се спусна надолу. Инкубаторът изстина. А при печката, в тенджерата, се суетеше „нашето весело семейство“ — десет пухкави жълтички пиленца.