Ричард Харууд
Лъжата за шестте милиона (5)

4. Шест милиона — документални данни

От това, което ние видяхме, става очевидно, че цифрата шест милиона убити евреи е само един мъгляв „компромис“ между няколко необосновани оценки. Не съществуват никакви документални данни, потвърждаващи тяхната правдоподобност. Обаче някои драскачи ги поднасят в такава форма, че тази легенда може да заприлича на истина.

Например лорд Ръсел от Ливърпул, в своята книга „The Scourge of Swastika“ заявява, че „не по-малко от пет милиона евреи са умрели в немските концлагери“, удовлетворявайки самия себе си, като поставя своите „анали“ между тези, които твърдят за шест милиона и тези с предпочитание за четири милиона. Но той признава: „Точният брой никога няма да бъде известен.“

Но, ако е така, то на какво основание той твърди, че са загинали „не по-малко от пет милиона“?

Обединеният комитет по разпределението предпочита цифрата 5 012 200, а еврейският „експерт“ Райтлингер предлага нова цифра 4 192 200 „изчезнали евреи“, от които по негова преценка, една трета умрели, вследствие естествени причини. Но това снижава броят на убитите до 2 796 000. Обаче М. Перлцвайг, делегат от Ню Йорк на Световния еврейски конгрес, заявява на пресконференцията в Женева през 1948 година: „Цената на падането на национализма и фашизма е фактът, че седем милиона евреи загубиха живота си благодарение на жестокия антисемитизъм“.

Понякога цифрата нараства до осем милиона, даже до девет. Както вече ние казахме, нито една от тези цифри даже и не се доближава до реалността. Фантастични преувеличения!

Първото съобщение за масово изтребление на евреи от нацисти е направено от сталинския агент Леон Фойхтвангер през 1936 година. Равинът Вайз и Световният еврейски конгрес подхващат тази история и добавят към нея още повече ужаси, а в 1942 година съюзниците изготвят декларация на тази тема. Но те самите не вярвали на тази своя пропаганда. Те например, интензивно бомбардирали фабриката за синтетично гориво в Аушвиц, но не докосвали онази част от лагера, в която се твърдяло, че се намират газовите камери.

Интересен факт — но нито Чърчил, нито Айзенхауер пише в своите мемоари за газовите камери.

Фантазиите на равина Вайз не се спират до газовите камери. Той започва да бълнува, че немците добивали сапун от труповете на убитите еврейски затворници. Тази линия подхващат дори съветските обвинители в Нюрнберг. Разбира се, днес никой сериозен историк не приема всичко това за сериозно. Ехуд Бауер, професор в Еврейския университет потвърждава: „Техническите възможности за превръщане на човешката мазнина в сапун не са били известни по онова време. Затворниците от концентрационните лагери са били в състояние да повярват във всяка история на ужаса и това е било напълно изгодно за нацистите. Нацистите са извършили толкова много ужасии по време на войната, че не е трудно да повярваме във всяка приказка.“

В 1943 година евреинът Рафаел Лемкин казва в книгата си „Проявите на нацистите в Европа“, че нацистите унищожили милиони евреи, даже повече от шест милиона. Това заявление е направено през 1943 година и е много забележително, защото масовото унищожение уж започва през лятото на 1942 година. При такива „темпове“ цялото еврейско население на света би било унищожено до 1945 година.

Впрочем същият този Лемкин съставя по-късно конвенция на ООН за геноцида, съгласно която било предложено „расизмът“ да се счита за противозаконен.

След войната пропагандните свидетелства достигат още по-фантастични измерения. Курт Херщайн, който твърди, че е антифашист, успял да проникне в СС, отговаря на въпроса на френския офицер Раймонд Картър, че самият той е уверен как не по-малко от 40 000 000 (!) затворници в концлагерите са били убити в газовите камери. В своя първи меморандум от 26 април 1945 година той снижава цифрата до 25 милиона, но даже тази „занижена“ оценка била твърде необхватна за французите и в неговия втори меморандум, който той подписва в Ротгвайл на 4 май 1945 година, намалява цифрата до 6 милиона, което впоследствие се използва на Нюрнбергския процес.

Между другото, Херщайн е осъждан в 1936 година за изпращане на аморални материали по пощата, един малък детайл за илюстрация на неговия характер.

Малко след като написва своите меморандуми е обявено, че той се е обесил в килията на затвора Шерше Миди в Париж.

В своите спомени Херщайн потвърждава, че по време на войната той предавал информация за масови екзекуции на евреи на шведското правителство чрез немски барон, но по необясними причини неговите донесения се произнасяли под сурдинка. Той твърди също така, че през август 1942 година съобщил на посланика на Римския Папа в Берлин за съществуваща програма за унищожаване на евреите, но му било предложено да напусне зданието на правителството.

Мемоарите на Херщайн съдържат фантастични показания. Той пише например, за това как е наблюдавал масови екзекуции (12 000 за един ден в лагера Белзек), съобщава също така за визита на Хитлер в концлагер в Полша през юни 1942 година, въпреки, че е всеизвестно, че Хитлер никога не е посещавал този лагер.

Фантастичните преувеличения на Херщайн са направили повече за дискредитирането на легендата за масовото унищожение, отколкото кое да е друго заявление. Берлинският евангелист епископ Вилхелм Дибелиус се изказва за тези меморандуми като за „незаслужаващи доверие“. Показателен е фактът, че въпреки всички опровержения, правителството на ФРГ пуска през 1955 година изданието на втория меморандум, за разпространение в училищата. В него се твърди, че Херщайн се е ползвал с особеното доверие на Дибелиус и че този меморандум е „правдив без никакво съмнение“. Това е един поразителен пример за това как необосновани обвинения за геноцид, уж извършващ се при Хитлер, могат да се поддържат в сегашна Германия.

Историята за шестте милиона евреи, които уж били убити по време на войната, е приета от Нюрнбергския трибунал на базата на заявленията на В. Хетл. Хетл е един от помощниците на Айхман, преди края на войната е работил за американското разузнаване и като допълнение на всичко това се е занимавал с писателска дейност, написвайки няколко книги под псевдонима Валтер Хаген. Хетл също така е работил и за съветското разузнаване чрез двама еврейски емигранти от Виена — Пергер и Вербер, които впоследствие се появяват на Нюрнбергския процес в униформите на офицери от американската армия.

В своите писмени показания от 26 ноември, той заявява, че Айхман „му казал“ през август 1941 година в Будапеща, че шест милиона били убити. Но по-късно самият Айхман отрича всичко това пред съда. Като се вземе предвид, че Хетл работи и за американците, и за руснаците, то фактът, че прави първото си заявление за масовите убийства едва след войната, е меко казано странен.

Отсъствие на веществени доказателства:

Длъжни сме да подчертаем, че не съществува нито един документ, който да докаже, че немците са планирали, а още по-малко, са провеждали политика на изтребление на евреите. В книгата на Поляков и Фулф „Третият Райх и евреите — документи и очерци“, Берлин, 1955 година — всичко, което двамата автори са съумели да съберат, се основава на изстискани показания на хора като Хетл, Олендорф и Вислицени, последният под натиск в съветски затвор. В отсъствието на каквито и да било доказателства Поляков е принуден да напише: „Тримата или четиримата души, които основно са били въвлечени в разработката на плановете за пълното унищожение на евреите, са вече мъртви и никакви документи не са достигнали до нас.“

Много удобно. Съвсем очевидно е, че и „плановете“ и тези „трима или четирима човека“ са само едни мъгляви бръщолевения от страна на авторите.

Но документите, които са се запазили, съвсем не говорят за изтребление и „изследователи“ от типа на Поляков и Райтлингер правят удобно заключение, че плановете и заповедите са били изключително „устни“.

Привържениците на легендата за масовото изтребление считат, че разбирайки тяхната престъпна същност, „заповедите“ били устни. Обаче Хитлер е подписвал заповеди за медицинско умъртвяване на умствено болни хора, които затрили десетки хиляди немци, издавал е заповеди за разстрел на диверсанти от съюзническите армии, попаднали в плен; заповеди да се екзекутират съюзнически летци, взели участие в бомбардирането на немски градове; заповеди за разстрел на съветски комисари. Защо тогава той изведнъж решил, че заповедите да се унищожават евреите, „де факто“ намиращи се в състояние на война с Германия, трябва да бъдат „устни“? След като не откриват писмена заповед, „историците на геноцида“ даже прибягват до умишлено неточно превеждане речите на Хитлер.

Това е просто несериозно! Според тях, заповедите за унищожение на евреите са обгърнати с такава секретност, че се налага те да се предават само в устна форма, а в същото време се опитват да открият в речите на фюрера, предавани по радиото, указания за подобна политика!

Без да се съобразяват с факта, че не съществуват никакви доказателства, те предполагат, че осъществяването на плана за изтреблението на евреите би трябвало да започне през 1941 година, заедно с депортацията на евреите към източните концлагери на територията на Полша, като например в гигантския промишлен комплекс Аушвиц край Краков. Съвършено необосновано предположение се явява твърдението, че преместването на евреите на изток, уж означава последващо унищожение на затворниците.

Манвел и Франкъл също изказват предположения въз основа на „устните заповеди“, добавяйки, че на никого не е било разрешено да присъства на тези заседания и никакви протоколи не са били водени. Отново няма никакви доказателства, че подобни заседания са били въобще провеждани.

Уилям Шиърър, в своята книга „Възход и падение на Третия Райх“, също обгръща с мълчание всички доказателства. Той твърди, че заповедта на Хитлер за унищожаване на евреите, не е била напечатана, тъй като не е намерено нито едно нейно копие. Тя вероятно е била подадена в устна форма на Гьоринг, Химлер и Хайдрих, които на свой ред са я предали по-нататък (стр. 1148).

Типичен пример за „доказателства“ използвани в полза на легендата за изтреблението, може да се намери при Манвел и Франкъл. Те цитират меморандума от 31 юли 1941 година изпратен от Гьоринг на Хайдрих, който започва така: „Допълвайки задачата, която ви беше дадена на 24 януари 1939 година, за решаване на еврейския проблем чрез емиграция и евакуация по най-добрия начин при съществуващите условия…“

Меморандумът предписва „пълно разрешаване на еврейския въпрос в тази част на Европа, която се намира под немски контрол“ и това включва подготовката на организацията на финансовата и материалната база, необходима за това. Манвел и Франкъл признават, че това означава концентрация на изток.

С една дума меморандумът предписва създаването на план за окончателно разрешаване на еврейския проблем въз основа на емиграция и евакуация, както е било решено още в самото начало. В него няма никакви указания за унищожаване на хора, но въпреки това Манвел и Франкъл ни уверяват, че меморандумът е съставен именно с такава цел.

Те говорят за някаква „истинска същност“ на израза „окончателно решение“, която уж Гьоринг предал на Хайдрих в устна форма (стр. 119). „Удобството“ на тези „устни заповеди“ за определен тип историци е очевидно. Заключителните детайли на плана за унищожение на евреите е трябвало уж да бъдат доуточнени на конференцията във Ванзее на 20 януари 1942 година, която е председателствана от Хайдрих (из книгите на Поляков „Третият Райх и евреите“, стр. 120, и Райтлингер „Окончателно решение“, стр. 95). На нея присъствали представители на всички немски министерства. Мюлер и Айхман представяли ръководството на Гестапо. Райтлингер, Манвел и Франкъл считат, че стенографският запис от тази среща се явява тяхното главно доказателство относно плана за геноцида, но всъщност нещо подобно даже не е споменато и те, колкото и да е парадоксално, сами признават това. Те „обясняват“ това по следния начин: „Стенографският запис отразява официалния език, който замаскира реалния смисъл на използваната терминология.“ („С нищо несравнимото престъпление“, Лондон, 1967, стр. 47), което просто означава, че те интерпретират документа така както им е изгодно.

На самия процес Хайдрих казва, че Гьоринг му е заповядал да организира решението на еврейския проблем. Той описва плана за еврейската емиграция, потвърждава, че войната е направила Мадагаскарския план нереален и продължава: „Програмата за емиграция бе заменена с евакуация на евреите на изток, като следващо възможно решение в съответствие с предишните разпореждания на фюрера. Там те щяха да бъдат използвани в качеството на работна ръка.“ И това ако означава някакъв секретен план за унищожението на евреите! Обаче Пол Расиние, французин, който бил интерниран в Бухенвалд и който по-късно провежда множество проучвания относно системата на немските концентрационни лагери, потвърждава, че меморандумът отразява това, което е написано в него — концентрация на евреите на изток и използването им за работа. „Там те щяха да се намират до края на войната, до възобновяване на международните преговори, които биха решили тяхното бъдеще. Това решение беше прието на конференцията във Ванзее“ („Реалният процес Айхман“ стр. 20).

Но Манвел и Франкъл въобще не се смущават от пълното отсъствие на доказателства за уж планираното масово унищожение на евреите. Те пишат, че на конференцията във Ванзее участниците избягвали каквито и да били споменавания за убийствата. Хайдрих предпочитал израза „трудовите отряди на изтока“ (из книгата „Х. Химлер“, стр. 209), обаче те не споменават защо изразът „трудовите отряди на изтока“ не трябва да означава именно това, което е написано.

Според Райтлингер и някои други, Химлер, Хайдрих, Айхман и комендант Хес обменяли помежду си множество директиви, в които открито се споменавало за „изтребление“, но нито един от тези важни документи не е достигнал до нас.

Пълното отсъствие на документални доказателства в поддръжка на съществуването на план за изтреблението на евреите става повод за реинтерпретация на тези документи, които са достигнали до нас.

Някои изследователи, например считат, че един документ за депортация представлява остроумен начин да се говори за унищожаване на хора. Манвел и Франкъл твърдят, че се е използвала различна терминология за да се завоалира геноцида. Такива думи, според тях, включват „Aussiedlung“ — изселване и „Abbeforderung“ — в преносен смисъл, преместване (също там, стр. 265). По такъв начин, както ние вече казахме, думите вече уж не означават това, което те изразяват, освен ако общоприетият им смисъл не се вписва в определена теория. Такъв подход, естествено, довежда до невъобразими преувеличения, като например, интерпретацията на директивите на Хайдрих за „трудовите отряди на изтока“. Друг пример се явява заповедта на Химлер за преместването на евреите на изток, т.е. „за да бъдат убити“, както се твърди в книгата (пак там, стр. 251). Райтлингер, който също не притежава никакви доказателства, прави същото, заявявайки, че от думите и изразите, произнесени на конференцията във Ванзее, очевидно може да се направи извод, че се планира „убийството на цяла раса“ (отново там, стр. 98).

Внимателното изучаване на документите се явява много важно, тъй като опровергава всички тези необосновани твърдения, които са в основата на легендата за масовото унищожение. Немците са записвали всичко изключително акуратно, до най-малкия детайл, обаче сред хилядите пленени документи на СД, Гестапо, Главният отдел на Службата за безопасност на Райха, документите от кабинета на Химлер и в директивите на самия Хитлер няма нито една дума за изтребление на евреи или за изтреблението на който и да е. Това даже е признато от Световния център за съвременна еврейска документация в Тел Авив.

Опитите да се открият завоалирани призиви за геноцид в речите на нацистките ръководители, от типа на тези, които Химлер отправя към офицерите от СС в Позен през 1943 година, също не се увенчават с успех. Показанията, направени на Нюрнбергския процес ние ще разгледаме в следващата глава.