Джил Грегъри
Замъкът на обречените (9)

Глава девета

В спалнята ухаеше на вино, свещи и свежа тръстика. Ариана разресваше косите си, седнала пред камината, и нетърпеливо очакваше своя младоженец. Ала минутите минаваха, а той все не се появяваше. Младата невеста се изправи и закрачи неспокойно.

На няколко пъти погледна към великолепното пухено легло с богати пурпурни завеси, покрито с пухкави кожи. Това бе нейната първа брачна нощ… Нима ще я остави сама в това разкошно легло?

Изминалият ден й се струваше като прекрасен сън, изпълнен с неясни шумове, ярки багри, притеснения за церемонията, смях и празнични възгласи. Коронацията и последвалата я сватба се състояха в Голямата катедрала, цялата искряща от стотиците свещи и факли. Присъстваха всички благородници и знатни дами, облечени в най-богатите си одежди. Рицарите от Дайндън, Гейлрън, както и хората на Никълъс, също бяха почели двете радостни събития. И циганката се бе свила в един ъгъл и оттам наблюдаваше кралската процесия. Когато Никълъс видя Ариана да се носи плавно по пътеката, облечена в рокля от кремаво кадифе, украсена с тъмновиолетов атлаз, с аметистовата огърлица на майка й около нежната шия и аметистовия пръстен, искрящ на пръста й, главата му се замая от гордост и щастие. Ариана също никога не се бе чувствала по-щастлива.

Последвалото празненство бе пищно, а дългите маси — отрупани с всевъзможни ястия. Имаше сочно еленско, задушено с подправки, печени угоени петли и тлъсти фазани, огромна щука с пълнеж от бадеми, плодови сладкиши и торти, вино, бира, танци и многобройни слова. Безкрайни тостове! Разбира се, бе прекрасно, че мирът отново се е върнал в земите на Дайндън, че Маркъс и воините му са изтласкали и последните войници на Джулиан от Гейлрън, че родният й замък ще бъде възстановен, че всички съседни царства ще живеят в мир и сговор.

Замъкът Дайндън пак щеше да възвърне миналата си слава и блясък. Около него никога повече нямаше да витае духът на злото и покварата. Сега вече беше символ на мира и щастието.

Замъка на обречените повече не съществуваше.

Ариана остана много доволна, когато узна, че след благоприличен срок на траур, Катрин ще се омъжи за брат й. От все сърце им желаеше да са толкова щастливи, колкото тя и Никълъс.

Но след обилната гощавка, безкрайните речи и танците последва нова беда.

Хората на Никълъс дойдоха и настояха младоженецът да се присъедини към тях. Било обичай той да се напие до смърт през първата си брачна нощ.

Никълъс се бе засмял и се бе присъединил към верните си приятели. След като се поклони на невестата си, той я остави в ръцете на придворните дами и Катрин.

Сякаш изминаха векове. Сега младата съпруга бе сама в спалнята си, облечена във великолепно избродирана копринена роба, заслушана в пращенето на огъня и осветявана от меката светлина на свещите. В гърдите й се надигна гняв. Ако той си мислеше, че може да я изостави през първата им брачна нощ и да се върне, когато намери за добре, убеден, че тя ще го очаква с нетърпение, дълбоко се заблуждаваше!

Ариана грабна кожената си наметка и се втурна към вратата.

Имаше много места в този огромен замък, където човек можеше да скрие. Ако Никълъс я желаеше, нека да я открие!

Отвори тежката врата и едва не се блъсна в… широките мускулести гърди на съпруга си.

— Отиваш ли някъде, Ариана? — засмя се той и силните му ръце я обгърнаха.

— Не! Да! Пусни ме веднага! — заповяда тя, но Никълъс я бутна обратно в спалнята, ритна вратата с крак и още по-здраво я прегърна.

— Да те пусна? Що за приказки са това, и то в нашата първа брачна нощ, скъпа моя? — той отново се засмя, а погледът му с одобрение се плъзна по буйните огнени вълни, стелещи се по снежнобелите й рамене и тънката копринена роба, която подчертаваше меките извивки на тялото й.

— Ти ме изостави…, за да се напиеш с онези варвари!

Младият мъж поклати глава и бавно прокара ръка през гъстата й коса.

— Приличам ли ти на пиян, Ариана?

Наистина не беше. Тя се взря внимателно в умните сиви очи и в бледото лице. Не заваляше думите. Движеше се твърдо и уверено по шумолящата тръстика.

— Н-не — колебливо промълви младата съпруга и отново се втренчи в лицето му.

— Онези главорези не могат да ме накарат да забравя, че имам прекрасна сладка женичка, която ме очаква. Жена, на чийто прелести искам да се наслаждавам през цялата дълга нощ с ясен разум, непомрачен от алкохола.

Вдигна я на ръце и я отнесе до леглото. Целувката им бе много по-опияняваща и от най-силното вино.

— Но аз съм ти сърдита — промърмори Ариана и се отдръпна от него, опитвайки се да сподави смеха си. — Исках да избягам от тази стая и да се скрия някъде. Исках да те накарам да съжаляваш, че ме изостави дори и за малко.

— В такъв случай ще трябва да промениш решението си — засмя се Никълъс, бутна я назад към възглавниците и обсипа шията й с целувки, които я накараха да затрепери от желание.

— Но аз… никога не променям решението си — прошепна младата жена и обви ръце около врата му. Устните й се впиха в неговите и жадно поеха топлината им.

— Този път ще трябва да го промениш.

Протегна ръка дръпна атлазените панделки на робата й и разкри сладката голота на прекрасното й тяло.

— Аз умея да убеждавам.

Ариана пое дълбоко дъх, докато блестящите му очи се взираха в нейните.

— Покажи ми — прошепна тя и гърлено се засмя.

Никълъс се надвеси над нея и покри с леки целувки челото и клепачите й. Когато заговори, гласът му бе дрезгав от вълнение:

— Сладка моя, ще посветя остатъка от живота си на нашата любов. Никога не съм си мислил, че ще имам дом, че ще си възвърна титлата и уважението на баща си или пък, че ще имам съпруга. Сега имам всичко.

Ариана го придърпа към себе си и пръстите й нежно погалиха белега на лицето му.

— А аз имам теб, скъпи мой, Никълъс — прошепна тя. В гърдите й се надигна огромна вълна от любов, а очите й заблестяха от напиращите сълзи. — Сигурна съм, че никоя друга жена не е била толкова щастлива, нито пък е обичала съпруга си толкова силно. И така ще бъде завинаги.

— Завинаги — повтори Никълъс, притисна я към гърдите си и устните им се сляха в дълга и страстна целувка.

И докато нощното небе сребрееше от светлината на звездите, херцогът и херцогинята празнуваха в спалнята на замъка първата си брачна нощ. Както и всички дни и нощи, които ги очакваха.