Анатол Франс
Пчелица (19)

Глава деветнадесета

в която се разказва за неочакваната среща, която се случи на Жан, майсторът-шивач, и за хубавата песничка, която птиците от горичката изпяха на херцогинята

Когато Жорж се намери на земята, където беше роден, първият човек, когото срещна, беше Жан, старият майстор-шивач, който носеше преметнат на ръката си червения фрак на началника на прислугата в замъка. Добрият човек нададе силен вик, като видя младия господар.

— Свети Яков! — заприказва той. — Не сте ли Вие, ваша светлост, Жорж дьо Бланшеланд, който се удави в езерото има вече седем години; трябва да сте неговият дух или дяволът в човешки образ!

— Не съм нито дух, нито дявол, драги ми Жан, а същият този Жорж дьо Бланшеланд, който се промъкваше някога във Вашето дюкянче и Ви искаше малки парченца плат, за да направи рокли за куклите на сестричката си Пчелица.

Ала добрият човек отново се развика:

— Значи въобще не сте се давили, ваша светлост? Колко се радвам! Съвсем добре изглеждате. Моят внук Пиер, който се качваше по раменете ми, за да ви види как минавате в неделя сутрин на кон до херцогинята, стана добър работник и хубаво момче. Той е, слава богу, точно такъв какъвто Ви го описвам, ваша светлост. Той ще бъде доволен да научи, че Вие не сте на дъното на водата и че рибите не са Ви изяли, както си мислеха. Той има навика да разказва по този повод най-шеговитите истории на света; защото е много духовит, ваша светлост. А наистина много съжаляват за Вас в цяло Кларидско. Като дете Вие много обещавахте. Ще помня докато съм жив, как веднъж ми поискахте иглата, с която шиех, и тъй като аз отказвах да Ви я дам, защото не бяхте на възраст да си служите с нея, без да е опасно, Вие ми отговорихте, че ще отидете в гората, за да си откъснете хубави зелени игли от елхите. Вие точно така казахте, а на мене още ми е смешно. Честна дума! Точно така казахте. Нашият малък Пиер също намираше чудесни отговори. Сега работи като бъчвар и е на служба у Вас, ваша светлост.

— Не бих могъл да имам по-добър от него. Но кажете ми, майстор Жан, нещо за Пчелица и за херцогинята.

— Уви! Та откъде идвате Вие, ваша светлост, след като не знаете, че преди седем години принцеса Пчелица бе отвлечена от джуджетата в планината. Тя изчезна в същия ден, в който Вие се удавихте; и може да се каже, че този ден кларидите загубиха двете си най-нежни цветя. Херцогинята носеше дълго дълбок траур. Ето кое ми даде да разбера, че и богатите на този свят също имат свои скърби, както и най-скромните занаятчии, и че по този знак се познава, че ние всички сме синове на Адама. И така, значи, кучето лае и по владиката, както се казва. Ето че при тези несгоди на добрата херцогиня започнаха да побеляват косите и тя загуби цялата си жизнерадост. А когато напролет се разхожда в черна рокля под габърите на алеята, по която пеят птички, и най-малката от тези птички е по-щастлива от господарката на Кларидските земи. Все пак нейната мъка не е лишена от мъничко надежда, ваша светлост, защото ако тя няма никаква вест за Вас, знае поне от сънищата си, че дъщеря й Пчелица е жива.

Добрият Жан разказваше тези неща и други някои, ала Жорж беше престанал да го слуша, откакто научи, че Пчелица е пленница на джуджетата.

Той се мислеше:

„Джуджетата пазят Пчелица под земята; а едно джудже ме измъкна от кристалния затвор; тези малки човечета навярно имат различен нрав; моят освободител сигурно не е от племето на тези, които са отвлекли сестра ми.“

Той не знаеше какво да мисли, освен това, че трябваше да освободи Пчелица.

В същото време те минаваха през града, а по пътя им любопитните жени, които стояха пред прага на къщите си, се питаха помежду си кой е този млад човек и всички признаваха, че е хубав. Най-съобразителните, след като познаха младия господар дьо Бланшеланд, помислиха, че виждат привидение, и избягаха, кръстейки се широко.

— Ще трябва — каза една старица — да се попръска със светена вода и той ще изчезне безследно, като изпусне непоносима миризма на сяра. Той отвежда майстор Жан — шивача, и сигурно ще го хвърли съвсем жив в пламъците на ада.

— Полека, бабо! — намеси се един гражданин. — Младият господар е също толкова жив, колкото вие и аз, а и по-жив от нас. Той е свеж като роза и по-скоро ми се струва, че идва от някой изискан двор, отколкото от другия свят. Хората се завръщат отдалеко, драга госпожо, и като доказателство — оръженосецът Вярно сърце се върна от Рим на Свети Жан миналата година.

А Маргарита, дъщерята на майстора на шлемове, като се възхищаваше на красотата на Жорж, се качи в своята моминска стая и там, коленичила пред иконата на светата дева прошепна: „Пресвета дево, моля те, направи така, че мъжът ми да прилича точно на този млад господар!“

Всеки разказваше по своему за завръщането на Жорж толкова много, че новината се понесе от уста на уста чак до ушите на херцогинята, която по това време се разхождаше в овощната градина. Сърцето й заби силно и тя чу всички птички откъм габъровата алея да чуруликат:

Кой, кой, кой,

Да, да, да,

Жорж дьо Бланшеланд,

Кой, кой, кой,

Когото сте отгледали от дете,

Кой, кой, кой,

Тук е, тук е, тук е!

Да, да, да.

Вярно сърце се приближи почтително до нея и й каза:

— Госпожо херцогиньо, Жорж дьо Бланшеланд, когото мислехте за умрял, се върна; ще съчиня песен за това.

През това време птичките чуруликаха:

Кокой, кой, й, кой, кой, кой,

да, да, да, да, да, да,

Той е тук, тук, тук, тук, тук, тук!

А когато херцогинята видя да се приближава момчето, което беше отгледала като син, тя разтвори обятия и падна в несвяст.