Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Abeille, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Анатол Франс. Пчелица

Първо издание

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Илюстрации: Еди Легран, гравирани върху дърво от А. и П. Бодие

Коректор: Маргарита Чобанова

ДИ „Отечество“, София, 1982

ДПК „Димитър Благоев“, София, 1982

История

  1. — Добавяне

Глава дванадесета

в която съкровището на крал Лок е описано по възможност най-точно
pchelitsa-13.png

Шест години, ден след ден бяха изминали, откакто Пчелица беше отишла при джуджетата. Крал Лок я извика в своя дворец и пред нея заповяда на своя ковчежник да отмести един огромен камък, който изглеждаше като част от стената, но всъщност само беше прилепен към нея. И тримата минаха през отвора, открит от големия камък, и се намериха в една цепнатина на скалата, където двама души не можеха да вървят заедно. Крал Лок тръгна пръв по този тъмен път, а Пчелица го следваше, като се държеше за полите на кралската мантия. Вървяха дълго. От време на време стените на скалата се доближаваха една до друга толкова, че младото момиче се плашеше да не се заклещи така, че да не може да помръдне ни напред, ни назад, и да умре там. Но мантията на крал Лок летеше непрестанно пред нея по тясната и черна пътека. Най-сетне крал Лок се намери пред една бронзова врата, отвори я и изведнъж стана светло като ден.

— Малки кралю Лок — извика Пчелица, — досега не съм знаела, че светлината е толкова хубаво нещо.

Но крал Лок, като я хвана за ръка, я въведе в залата, от която идеше светлината, и й каза:

— Гледай!

Пчелица, заслепена, най-напред не видя нищо, защото тази огромна зала, крепяща се на високи мраморни колони, цялата, от пода до най-високата точка на тавана, сияеше от злато.

В дъното, върху подиум, построен от искрящи скъпоценни камъни, всеки един обкован в злато и сребро, и стъпала, покрити с прекрасно извезан килим, се издигаше трон от слонова кост и злато, с балдахин от свръхпрозрачен емайл, а от двете му страни — две палмови дървета на по три хиляди години се извисяваха нагоре от два гигантски съда, гравирани някога от най-добрия гравьор на джуджетата. Крал Лок се качи на трона и накара младото момиче да застане право от дясната му страна.

— Пчелице — каза й той, — ето моето съкровище. Изберете това, което Ви харесва.

Окачени по колоните, огромни златни щитове посрещаха лъчите на слънцето и ги отразяваха в искрящи снопове; шпаги и копия се кръстосваха с пламъци по острията. Масите, наредени покрай високите стени, бяха отрупани с халби, с високи кани, ибрици, потири, метални купи, дискоси, златни тасчета и тасове, рогове за вино от слонова кост, украсени с пръстени от сребро, огромни стъкленици от скален кристал, блюда от гравирано злато и сребро, ковчежета, сандъчета за свети вещи във формата на черква, кадилници, огледала, големи свещници и поставки за факли, великолепни както по изработка, така и по материал; мангалчета за благовония, изобразяващи чудовища. А на една от масите лежеше игра на шах от лунни камъчета.

— Изберете, Пчелице — повтори крал Лок.

Пчелица, като вдигна очи от тези богатства, видя синьото небе през отвора на тавана и сякаш разбрала, че единствено небесната светлина придава на всички тези неща целия им блясък, каза само:

— Малки кралю Лок, бих искала да се върна отново на земята.

Тогава крал Лок направи знак на своя ковчежник, който повдигна няколко дебели сукна и откри огромен сандък, целия обкован с набучени железни острия и назъбени железни обръчи. Щом отвориха сандъка, от него заструиха лъчи в хиляди най-различни прелестни оттенъци; всеки един от тези лъчи бликаше от някой изкусно шлифован скъпоценен камък. Крал Лок потопи в тях ръцете си и тогава можа да се види как в светещ безпорядък се търкалят виолетовият аметист и самородният кристал, изумрудът в три цвята: единият — тъмнозелен смарагд, другият — наречен меден изумруд, защото има цвета на меда, а третият — в синьо-зелен цвят, който наричат берил и носи хубави сънища; ориенталският топаз, рубинът, благороден като кръвта на смелите, сапфирът в тъмносиньо, наречен мъжки сапфир, и в светлосиньо — женски сапфир; камъкът кимофан и жълто-червеникавият хиацинт, котешкото око, тюркоазът, опалът, чиито отблясъци са по-нежни от изгрева, аквамаринът и тъмночервеният сирийски гранат. Всички тези камъни бяха от най-високо качество, с идеална бистрота и с най-сияен блясък. Огромни диаманти хвърляха сред тези многоцветни огньове ослепителни бели искри.

— Пчелице, изберете — повтори крал Лок.

Пчелица поклати глава и каза:

— Малки кралю Лок, вместо всички тези камъни предпочитам само един от слънчевите лъчи, които се пречупват в плочестия покрив на Кларидския замък.

Тогава Крал Лок заповяда да се отвори още един сандък, само с перли. Тези перли бяха кръгли и чисти; техните преливащи се цветове отразяваха всички тонове на небето и морето, а блясъкът им беше толкова нежен, сякаш говореше за любов.

— Вземете — каза крал Лок.

Пчелица отговори:

— Малки кралю Лок, тези перли ми напомнят погледа на Жорж дьо Бланшеланд; харесвам тези перли, но повече харесвам очите на Жорж.

Като чу тези думи, крал Лок обърна глава на другата страна. Въпреки това отвори трети сандък и показа на девойката кристал, в който една капка вода беше затворена от първите времена на света; и щом разклатеха кристала, се виждаше как тази капка се движи. Той й показа също късове жълт кехлибар, в който насекоми, по-блестящи от скъпоценни камъни, бяха като замръзнали в тях от милиарди години. Виждаха се ясно нежните им крачета, тънките им пипалца и те биха литнали отново, ако някаква сила можеше да стопи като лед благоуханния им затвор.

— Тук се намират най-редките чудеса на природата; подарявам Ви ги, Пчелице.

Пчелица отвърна:

— Малки кралю Лок, запазете кехлибара и кристала, защото аз не бих могла да върна свободата нито на мушицата, нито на водната капка.

Крал Лок дълго я гледа внимателно и каза:

— Пчелице, най-прекрасните богатства ще бъдат на сигурно място във Вашите ръце. Вие ще ги владеете, но те няма да Ви овладеят. Скъперникът е жертва на своето злато; само тези, които не държат на богатството, могат без опасност да бъдат богати — душата им ще бъде винаги по-прекрасна и от най-прекрасното богатство.

След тези думи той направи знак на своя ковчежник, който поднесе върху възглавничка златен венец на младото момиче.

— Приемете това скъпоценно украшение в знак на уважението, което храним към Вас, Пчелице — рече крал Лок. — Отсега нататък ще ви наричат Принцеса на джуджетата.

И той сам сложи венеца на главата на Пчелица.