Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Abeille, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Анатол Франс. Пчелица

Първо издание

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Илюстрации: Еди Легран, гравирани върху дърво от А. и П. Бодие

Коректор: Маргарита Чобанова

ДИ „Отечество“, София, 1982

ДПК „Димитър Благоев“, София, 1982

История

  1. — Добавяне

Глава единадесета

в която се описват много подробно забележителностите на кралството на джуджетата, както и куклите, които бяха подарени на Пчелица
pchelitsa-12.png

Кралството на джуджетата беше дълбоко в земята и се простираше под обширна част от земната кора. Независимо че небето прозираше едва тук-там през някоя и друга пукнатина на скалата, площадите, булевардите, дворците и залите в този подземен край съвсем не бяха потънали в непрогледен мрак. Само няколко зали и малко пещери бяха тъмни. Всичко останало беше осветено, но не с лампи или с факли, а със звездни тела и метеори, които пръскаха странна и неестествена светлина, а тази светлина огряваше необикновени чудеса. Огромни сгради бяха изсечени в скалата, и на места се виждаха дворци, изрязани в гранита, толкова високи, че техните каменни фризове се губеха някъде нагоре, под сводовете на огромната пещера, в мъглата, пронизвана от оранжевото блещукане на малки звездни тела, които светеха по-слабо от луната.

В тези кралски земи се издигаха крепости със страшно дебели стени, амфитеатри, чиито каменни скамейки образуваха такъв полукръг, че погледът не успяваше да го обгърне изцяло, и широки кладенци със стени, изваяни в скулптури, където можеше да се слиза безкрайно, без някога да се стигне до дъното. Цялото това строителство, което наглед не беше пригодено за ръста на жителите, подхождаше напълно на техния любознателен и чудноват дух.

Всред джуджетата с качулки и папратови листа на главата цареше оживление, те много ловко обикаляха сградите. Често можеха да се видят и такива, които скачаха от височината на два или три етажа върху постлания с лава път й отскачаха от него като топки. Докато в същото време лицата им запазваха изражението си на тържествена сериозност, каквато скулптурата придава на лицата на великите хора от древността.

Никой не лентяйствуваше и всички бързаха по своята работа. Цели квартали ечаха от шума на чуковете; цепещите въздуха гласове на машините се блъскаха в сводовете на пещерите и беше любопитно да се види как тълпата от миньори, ковачи, златари, бижутери и полировчици на диаманти боравеше с ловкостта на маймунки с кирката, чука, щипците, пилата. Но имаше и един по-спокоен участък.

Върху неодяланата скала неясно се очертаваха груби и силни лица, безформени стълбове, които сигурно датираха от дълбока древност. Точно там един дворец с ниски врати простираше своите къси очертания — това беше дворецът на крал Лок. Съвсем близо до него се намираше къщата на Пчелица, не къща, а по-скоро къщичка, която се състоеше само от една стая с тапети от бял муселин. Борови мебели ухаеха приятно в тази стая. През една пукнатина в скалата небесната светлина проникваше вътре, а през хубавите нощи оттам можеха да се видят звездите.

Пчелица нямаше специална прислуга, но целият народ на джуджетата се надпреварваше да се грижи за нея и да предугажда всичките й желания, с изключение на едно — да излезе отново на земята.

Най-учените джуджета, които владееха големи тайни, се радваха да й ги предадат, но не по книга, тъй като джуджетата не пишат, а като й показваха всякакви растения от върховете и равнините, различните видове животни и разнообразните камъни, които добиваха от недрата на земята. И така с примери и с показване те й преподаваха с непринудена веселост забележителностите на природата и тайните на изкуствата.

Те й правеха играчки, каквито децата и на най-богатите хора на земята никога не са имали, защото джуджетата бяха изобретателни и измисляха прекрасни машини. Така те измайсториха за нея кукли, които умееха грациозно да се движат и да се изразяват по правилата на поезията. Щом ги съберяха в един малък театър, сцената на който представляваше морски бряг, със синьо небе, с дворци и храмове, те играеха най-разнообразни пиеси. При все че куклите не бяха по-високи от лакът, някои от тях точно наподобяваха достопочтени старци, други — мъже в зряла възраст или красиви момичета, облечени в бели туники. Всред тях имаше и майки, които притискаха до гърдите си невинни дечица. Тези изразителни кукли говореха и се движеха по сцената, тласкани от омраза, обич или амбиции. Те умело преминаваха от радост към скръб и така добре имитираха истинските хора, че предизвикваха усмивка или трогваха до сълзи. Пчелица ръкопляскаше на това представление. Куклите, които се стремяха да потискат другите, я ужасяваха. Обратно — тя изпитваше безкрайна жалост към куклата, някога принцеса, а сега вдовица и пленница с кипарисов венец на главата, която нямаше друга възможност да спаси живота на детето си, освен уви! — да се ожени за варварина, заради когото бе останала вдовица.

Пчелица не се насищаше на тази игра, която куклите сменяха до безкрайност. Джуджетата й даваха концерти и я учеха да свири на лютня, на голяма виола, на теорб, на лира и на различни други инструменти. Така тя ставаше добра музикантка, а пиесите, играни в театъра от куклите, й предаваха опита на хората и на живота. Крал Лок присъствуваше на представленията и на концертите; но всъщност гледаше и слушаше само Пчелица, която малко по малко обикваше с цялата си душа.

А дните и месеците се нижеха, годините сключваха своя кръг и Пчелица живееше всред джуджетата, като непрекъснато се развличаше и винаги беше изпълнена с тъга по земята. Тя ставаше хубава девойка. Странната й съдба придаваше нещо странно на лицето й, от което то ставаше още по-мило.